РЕШЕНИЕ
№ 598
гр. Благоевград, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100247 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от В. С. А., ЕГН **********, с адрес в с. ****, с
адрес за призоваване и съобщения чрез Адвокатско дружество "Б. И ПАРТНЬОРИ", ЕИК по
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр. ****, представлявано от
адвокат С. Б. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от управителя ****.
Ищцата заявява, че с изпълнителен лист (ИЛ) била осъдена да заплати на "Банка ДСК"
ЕАД общата сума от 19 984,45 лв. Сочи, че гореописаното вземане произтичало от Договор
за потребителски кредит за текущо потребление от 14.12.2007г., сключен с "Банка ДСК"
ЕАД, по който имала качеството на кредитополучател. Излага, че солидарни длъжници по
ИЛ били още две лица – *****. Твърди, че въз основа на издадения ИЛ от "Банка ДСК" ЕАД
било образувано на 22.02.2013г. изп.д. № 81/2013г. по описа на ЧСИ *****, с район на
действие ОС-Благоевград. Излага, че това изп.д. № 81/2013г. по описа на ЧСИ ***** не били
извършвани изпълнителни действия срещу нея, а само срещу другите двама длъжници.
Поддържа, че впоследствие е било образувано второ изпълнително производство, а именно
на 05.12.2024г. изп. д. № 421/2024 г. по описа на ЧСИ *****. Това изп.д. е било образувано и
срещу нея, въпреки че взискателят е искал да се образува изп.д. само срещу длъжника ****.
Твърди, че били сключени последователно два договора за цесия на вземанията по ИЛ
(съответно на 01.07.2013г. между "Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД и на
16.12.2020г. между и „ОТП Факторинг България“ ЕАД и ответника „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД), като взискател по второто изп.д. бил ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Смята,
че последното изпълнително действие, което прекъсвало давността било от 27.10.2017г.,
когато бил наложен запор на трудовото й възнаграждение, като след тази дата не били
извършвани други изпълнителни действия. Счита, че вземанията на ответника по процесния
ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД.
Ответникът заявява, че признава предявения иск. Иска да се приложи разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответника общата сума от 19 984,45 лв. /деветнадесет
хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
сбор от сумите по изпълнителен лист от 13.02.2013г., издаден на основание чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 358/2013 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на Банка „ДСК“ ЕАД,
както следва: главница в размер на 16 582,37 лв. /шестнадесет хиляди петстотин осемдесет и
два лева и тридесет и седем стотинки/, дължима по договор за кредит за текущо
потребление 14.12.2007г., лихва в размер на 2355,76 лв. /две хиляди триста петдесет и пет
лева и седемдесет и шест стотинки/ за периода 22.06.12-11.02.2013 г., заемни такси 35 лв.
/тридесет и пет лева/, законна лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението
в съда - 12.02.2013 г. до окончателното изплащане, както и разноските по заповедното
производство - държавна такса в размер на 380,66 лв. /триста и осемдесет лева и шестдесет
и шест стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 630,66 лв. /шестстотин и
тридесет лева и шестдесет и шест стотинки/ поради настъпила петгодишна погасителна
давност.
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй
като ищцата има правен интерес от търсената с нея защита. Доводите на ответника,
развивани в обратната насока за недопустимост на иска, не могат да бъдат споделени. По
делото е прието копие от запорно съобщение от 09.01.2025г., с което на ищцата е бил
наложен на 09.01.2025г. запор върху трудовото й възнаграждение по изп.д. № 421/2024г. по
описа на ЧСИ ***** именно във връзка с процесния изпълнителен лист от 13.02.2013г.,
издаден на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 358/2013 г., по описа на Районен съд
Благоевград. Следователно е налице висящо изпълнително производство срещу ищцата. В
тази връзка следва да се изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на
процесното изпълняемо право, а именно настъпила петгодишна погасителна давност).
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищцата за постановяване на
решение при признание на иска се явява основателно по следните съображения:
Институтът на съдебното решение при признание на иска е регламентиран в чл. 237 ГПК.
От анализа на тази разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по
искане на ищеца, когато кумулативно са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е
признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на
добрите нрави и 3/ да не се касае за признаване на право, с което страната не може да се
разпорежда.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, ответникът с изявлението му, обективирано в писмения отговор на
исковата молба, е направил изрично признание на предявената от ищцата срещу него искова
претенция.
На второ място, необходимо е да се отбележи, че в конкретния казус предмет на делото е
вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит (т. е. материално субективно
облигационно право). В този контекст правата, признатите от ответника, не противоречат
нито на закона, нито на добрите нрави, поради което не е налице пречка по смисъла на чл.
237, ал. 3, т. 1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
На трето място, с оглед характера на признатите от ответната страна права, посочени в
предходния абзац, може да се заключи, че се касае за права, с които ответникът може да се
разпорежда.
2
В обобщение се налага крайният извод, че са налице законовите предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска, с което ищцовата претенция следва да
бъде уважена.
Относно разноските:
Отговорността за разноски в гражданския процес по правната си природа представлява
гражданско облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на
едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с това право задължение на
другата страна да заплати разноските, сторени от страната, предизвикала неоснователно
правния спор.
Ето защо и отговорността за разноски се разпределя в зависимост от изхода на делото.
Според чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а съгласно
правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото,
право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено
изключение от разрешението, дадено в ал. 1 на същия нормативен текст, като е предвидено,
че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В настоящия
случай е спорно дали ответникът е станал причина за завеждане на делото. Съдът намира, че
ответникът е станал причина за предявяване на иска, тъй като преди подаване на исковата
молба е поискал по изп.д. № 421/2024г. по описа на ЧСИ ***** да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, като от приетото по делото запорно съобщение с изх.
№ 42/09.01.2025г. става ясно, че такъв на посочената дата в действителност е наложен. В
тази връзка следва да се има предвид, че извънпроцесуалното поведение на ответника е
поводът за завеждането на делото.
Горните принципни положения, пренесени в полето на настоящия казус, дават основание
за извод, че ищцата има право на търсените от нея разноски. При определяне на дължимите
разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност за претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. В
тази връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да
се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е
прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба
№ 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищцата
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв., като с оглед предмета на
делото минималният размер на адвокатския хонорар е 2198,60 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата). Исканото адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото. То е нужно да се фиксира на 1500 лв.
Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната
фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на приетото в Решението от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на
общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да
прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на
адвокатските възнаграждения, а преценката трябва да се концентрира върху
характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет,
извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства,
броя на проведените съдебни заседания, като не следва да се пропуска, че все пак става
въпрос за квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи
завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на
разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира
напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна, на
фона на признанието на исковата претенция. В хода на съдебното производство е изготвена
подробна искова молба, която е ориентирана към доводи за настъпила петгодишна
погасителна давност на вземанията по процесния ИЛ. Проведено е само едно открито
3
заседание, в което процесуалният представител на ищцата е взел лично участие. Събрани са
единствено писмени доказателства, които са малко по обем. Спорът включва обаче
имуществено притезателно право на сравнително висока материална стойност. Разгледаната
правна проблематика не е с особено висок интензитет на сложност, включително по нея има
трайно установена съдебна практика. При това положение размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се редуцира в размер на 1500 лв. На ищцата следва да се присъдят
и разноски за държавната такса в размер на 799,38 лв. Ето защо общият размер на
разноските, които ответникът следва да заплати на ищцата, възлиза на 2299,38 лв.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр.
Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че В. С. А., ЕГН **********,
с адрес в с. ****, с адрес за призоваване и съобщения чрез Адвокатско дружество "Б. И
ПАРТНЬОРИ", ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр.
****, представлявано от адвокат С. Б., не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя
**** общата сума от 19 984,45 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин осемдесет и четири
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист
от 13.02.2013г., издаден на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 358/2013 г., по описа на
Районен съд Благоевград, в полза на Банка „ДСК“ ЕАД, както следва: главница в размер на
16 582,37 лв. /шестнадесет хиляди петстотин осемдесет и два лева и тридесет и седем
стотинки/, дължима по договор за кредит за текущо потребление 14.12.2007г., лихва в
размер на 2355,76 лв. /две хиляди триста петдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/
за периода 22.06.12-11.02.2013 г., заемни такси 35 лв. /тридесет и пет лева/, законна лихва
върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда - 12.02.2013 г. до
окончателното изплащане, както и разноските по заповедното производство - държавна
такса в размер на 380,66 лв. /триста и осемдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 630,66 лв. /шестстотин и тридесет лева и
шестдесет и шест стотинки/ поради настъпила петгодишна погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. **** да заплати на В. С. А., ЕГН **********, с адрес в
с. ****, с адрес за призоваване и съобщения чрез Адвокатско дружество "Б. И
ПАРТНЬОРИ", ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр.
****, представлявано от адвокат С. Б., разноски в производството в размер на 2299,38 лв.
/две хиляди двеста деветдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4