№………./28.04.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на тридесет
и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1544
по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от М.Д.Д. срещу Т.Д.А. за заплащане
сумата 40 725 лева, представляваща парично
изравняване на запазената част на ищцата от наследството на М. И.А., поч. на
18.05.2008 г., възстановена с решение № 3031/21.06.2013 год., постановено по
гр. д. № 7994/2012 год. по описа на ВРС, ХVІІ-ти състав, ведно със законната
лихва от предявяване на иска: 15.07.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, с присъждане на разноски.
Ответницата
оспорва иска.
Предявява
възражение, че в масата по чл. 31 ЗН следва да бъдат включени и други имоти.
Счита, че имотът следва да бъда оценен към момента на отчуждаването –
06.06.2012 г. на 9300 лв.
По същество страните поддържат становищата.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
С решение №
3031/21.06.2013 год., постановено по гр. д. № 7994/2012 год. по описа на ВРС,
ХVІІ-ти състав (л. 12 от делото на РС), потвърдено с решение № 343, постановено
на 07.03.2014 г. по в. гр. д. № 3163 по описа за 2013 г. на ВОС, дарение от
15.04.2005 год. с нот. акт № 46, том І, рег. 621, д. № 46 по описа за 2005 год. на ВН №
244, чрез което на ответницата е отстъпено правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 52, находящ се в гр. Варна, ж. к.
"****" бл. 29, вх. Б, ет. 5, със застроена
площ от 59.55 кв. м, състоящ се от: две стаи, кухня, баня-тоалет, коридор, два
балкона с принадлежащо избено помещение с полезна площ от 2.88 кв. м, както и
1.025 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2562.23.1.37 в сграда № 1, разположен в имот с
идентификатор 10135.2562.23, е намалено с 1/3 ид. ч., като е възстановена
запазената част на ищцата от наследството на М. И.А., поч. на 18.05.2008 г. в
размер на 1/3 ид. ч.
Решението следва да
бъде зачетено. Възражението е недопустимо.
От представения
заверен препис (л. 16 от делото на РС) се установява, че на 06.06.2012 г. е
сключен договор с нот. акт № 63, том ІІ, рег. № 6197, д. № 215 по описа
за 2012 г. на ВН № 572, чрез който ответницата е продала на трети лица гореописаното жилище.
Между страните е безспорно, че отчуждаването е станало
след повече от година от откриване на наследството и преди вписването на
исковата молба за намалението. Поради това отчуждението не може да бъде
отменено.
Възстановената запазена част на ищцата следва да бъде
изравнена в пари.
В литературата се приема, че паричната равностойност на
запазената част в случаите по чл. 37 ЗН се определя към момента на възстановяване (П., В. Закон за наследството. Научноприложен коментар. С.: ИК Труд и право,
2016, с. 528).
От заключението на в. л. М. А. (л. 86 и сл.) се
установява, че към момента на възстановяването т.е. момента на влизане в сила
на решението по иска: 31.10.2014 г. пазарната стойност на отчуждения имот е
60 000 лв. Не би могло да се приеме средно претеглена стойност между
стойностите, посочени в двете заключения, тъй като тя би била необоснована и с
двете заключения. Отделно от това пазарната стойност, определена от в. л. Я. по
метода на пазарните аналози, също е 60 000 лв. (л. 70).
Съдът приема, че паричната равностойност на запазената
част е равна на 1/3 от пазарната стойност на имота към момента на
възстановяването т.е. 20 000 лв.
Искът е основателен в този размер, а за горницата до
претендираната сума 40 725 лв. е неоснователен. Следва да бъде присъдена исканата лихва.
Ищцата не е сторила
разноски.
Ответницата е платила
900 лв. възнаграждение на адвокат. Ищцата е възразила за прекомерност, но
възнаграждението не надхвърля минималното по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищцата следва
да заплати на ответницата сумата 458 лв. съразмерно отхвърлената част от иска.
Ответницата следва да заплати по сметка на ВОС и сумата
970 лв., от които 830 лв., дължими държавни такси и 140 лв. дължими разноски за
платени възнаграждения на вещи лица, от които ищцата е била освободена.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Д.А. ЕГН ********** *** да
заплати на М.Д.Д. ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** чрез адв. Р.М. от ВАК сумата 20 000
(двадесет хиляди) лв., представляваща парично изравняване на запазената част на
ищцата от наследството на М. И.А., поч. на 18.05.2008
г., възстановена с решение № 3031/21.06.2013 год., постановено по гр. д. №
7994/2012 год. по описа на ВРС, ХVІІ-ти състав, на основание чл. 30 ЗН, ведно със законната лихва от
предявяване на иска: 15.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от от М.Д.Д. срещу Т.Д.А. с. ЕГН, с. а. за
заплащане на горницата над присъдената сума 20 000 лв. до сумата 40 725
лева, претендирана като парично изравняване на запазената част на ищцата от
наследството на М. И.А., поч. на 18.05.2008 г., възстановена с решение №
3031/21.06.2013 год., постановено по гр. д. № 7994/2012 год. по описа на ВРС,
ХVІІ-ти състав, на основание чл. 30 ЗН, ведно със законната
лихва от предявяване на иска: 15.07.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата
ОСЪЖДА М.Д.Д. да заплати на Т.Д.А. с. ЕГН, с.
а. сумата 458 (четиристотин и петдесет и осем) лв., представляваща сторените
разноски: платено адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Д.А. с. ЕГН, с. а. да заплати в
полза на ВОС сумата 970 (деветстотин и седемдесет) лв., от които 830 лв., дължими държавни такси и 140 лв. дължими разноски за
платени възнаграждения на вещи лица, от които ищцата е била освободена, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
преписи от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: