№ 967
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500054 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 123 от 02.12.2021 г., постановено по гр.д. № 265/2021 г. от
Окръжен съд Враца, ответникът - Прокуратурата на Република България е
осъден да заплати на В. И. Т., ЕГН **********:
- на основане чл.1, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.
354а., ал. 3, т. 1 от НК; чл. 339, ал. 1 от НК; чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК и
по чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК, наказателното производство
по което е било прекратено с постановление от 04.11.2016 г. от
наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура Враца и потвърдено с
постановление от 17.02.2017 г. на прокурор при Апелативна прокуратура
София, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2016 г., като е отхвърлил
главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 50 000
лева;
- на основание чл. 2б. от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за нарушение на
правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.
6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
1
съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., ведно със законната лихва, считано от
01.12.2016 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 10 000 лв.;
Първоинстанционния т съд с посоченото решение е осъдил ответика -
Прокуратурата на Република България да заплати деловодни разноски на В.
И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата
от 1 200 лева.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника - Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част
и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове, имащи за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди и присъждане на
законната лихва.
При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи и
присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по - нисък
размер от присъденото с обжалваното решение, което да е съобразено с
критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по
делото, че преметът на наказателното производство се характеризира с
фактическа и правна сложност.
Насрещната страна - В. И. Т., ЕГН **********, чрез своя процесуален
представител е подал отговор, с който оспорва основателността на жалбата и
моли да се потвърди решението в обжалваната част.
Моли да се присъдят деловодните разноски, които е направил във
въззивното производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден съдебен акт, подлежащ на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
2
Ищецът – В. И. Т., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
22.03.2010 г. разследващ полицай при Областна дирекция на МВР - Враца е
извършили оглед на местопроизшествие, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК,
вследствие на което е образувано досъдебно производство № 109/2010 г. по
описа на ОД на МВР – Враца, прокуророска преписка № 31/2010 г. по описа
на Окръжна прокуратура Враца срещу неизвестен извършител, за
престъплениепо чл.354а., ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от
НК.
На 23.03.2010 г. бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем
за посочените престъпления и разпитан.
С постановление на наблюдаващия прокурор е бил задържан за срок до
72 часа, в който е било внесено искане за вземане на постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
С определение от 26.03.2010 г., постановено по ч.н.д. № 166/2010 г. от
Окръжен съд Враца е взел по отношение на него мярка за неотклонение
„домашен арест”,която следвало да сеизпълнява по неговото местоживеене.
Определението е било обжалвано и потвърденото от Апелативен съд
София.
По досъдебното прозиводство са извършени редица процесуално-
следствени действия с негово участие и три искания за изменение на мярката
му за неотклонение от „домашен арест” в друга по - леката такава са били
отхвърлени по оборазуваните – ч.н.д. № 244/2010 г.; ч.н.д. № 346/2010 г. и
ч.н.д. № 450/2010 г. по описа на Окръжен съд Враца.
С постановление от 04.10.2010 г. на наблюдаващия прокурор е изменил
мярка за неоклонение „домашен арест“ в по-леката такава -„парична
гаранция”, в размер на сумата от 10 000 лева, която била внесена.
На 19.10.2010 година е бил привлечен в процесуалното качеството на
обвиняем за престъпления по чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК; за
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 354а., ал. 3 от
НК.
3
На 30.03.2011 г. наказателното производство било спряно, на основание
чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК, впоследствие възобновено и отново спряно.
С постановление от 27.12.2010 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура Враца са били отделени материали и изпратени на Районна
прокуратура Враца за престъпления по чл. 155; чл. 159а. и чл. 159б. от НК.
На 24.02.2010 г. прокурор при Окръжна прокуратура Враца е образувал
досъдебно производство № 91/2010 г. по описа на ОД - МВР – Враца срещу
неизвестен извършител за това, че за периода от 2007 г. до 24.02.2010 г., два и
повече пъти е извършил финансови операции и сделки с имущество,
прикривал е произхода и преобразувал такова имущество, за което е знаел, че
е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние -
престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 и 2 от НК.
По това второ досъдебно производство са били извършени множество
процесуално - следствени действия и са му били извършени данъчни ревизии,
като физическо лице и на търговските дружества „Игрални технологии- ГТ -
Гейминг Технолоджис” ООД; „Олимп 2002” ЕООД и „Фили” ООД.
Извършени са проверки на притежаваното от него и на семейството му
имущество.
Досъдебното производство е било спряно и след това възобновено, като
на 24.10.2013 г. с постановление на прокурор при Апелативна прокуратура -
София са обединени досъдебно производство № 19/2010 г. и ДП № 31/2010 г.,
като досъдебното производство е продължило под № 19/2010 г.
На 12.08.2016 г. е била получена справка за хода на разследването по
ДП 346/2011 г по описа на Районна прокуратура Враца по отделените
материали за престъпления по чл. 155 от НК; чл. 159а. и чл.159б. от НК.
С постановление на поркурора е било прекратено производството по
отношение на престъпленията по чл. 159б., ал. 2 и по чл. 159а., ал. 2, т. 6 във
вр. с ал. 1 от НК.
На 29.08.2016 г. материалите по посоченото ДП № 19/2010 г. са му били
предявени, а следователят е изпратил делото на наблюдаващия прокурор със
заключително постановление за прекратяване на наказателното производство.
С постановление от 04.11.2016 г. на наблюдаващия прокурор при
Окръжна прокуратура Враца е прекратил наказателното производство срещу
4
ищеца, поради недоказаност на обвинението по чл.354а., ал. 3, т. 1 от НК; чл.
339, ал. 1 от НК; чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и в частта за престъпление
по чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК, поради това че деянието не
съставлява престъпление.
С постановление от 17.02.2017 г. на прокурор при Апелативна
прокуратура София е потвърдено постановлениеот от 04.11.2016 г.
Ищецът поддържа, че вследствие на незаконно воденото наказателно
преследване, надхвърлило разумния срок за разглеждане по смисъла на чл. 6,
параграф 1 от КЗПЧОС е претърпял неимуществени вреди /негативни
психически емоции, притеснения и стрес/, както и било уронено неговото
добро име в обществото.
С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 60 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 01.12.2016 г., съгласно уточнението,
направено в съдебното заседание на 24.09.2021 г.
Поикал ответника да заплати направените деловодни разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор /л. 181/, с
който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се
отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществените вреди от
воденото наказателно преследване.
Прокурорът изрично е посочил на съда съдебната практика по
приложението на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и на чл. 2б. от
ЗОДОВ, при предявен иск за обезщетяване на вредите от незаконно
преследване и едновременно с това за нарушаване на правото на разглеждане
на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи.
При условията на евентуалност поискал съдът да присъди обезщетение
за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото, имащи
значение при определяне на неговия размер.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.03.2010 г.
5
разследвайщ полицай при Областна дирекция - МВР - Враца е съставил
протокол за първото действие по разследване /оглед на местопроизшествие,
при което са иззети пистолет снаряден с патрони и поставен заглушител,
паспорт и лична карта на ищеца с посочен ЕГН, различен от този по
ЕСГРАОН и количества хероин и кокаин/ и на основание чл. 212, ал. 2 от
НПК е образувано досъдебно производство № 109/2010 г. по описа на ОД на
МВР – Враца срещу неизвестен извършител, за престъплениепо чл.354а., ал. 1
от НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
На 23.03.2010 г. ищецът е бил привлечен в процесуалното качество на
обвиняем за извършване на посочените две престъпления и е разпитан.
С постановление на наблюдаващия прокурор е бил задържан за срок до
72 часа, в който е било внесено искане в съда за вземане на постоянна мярка
за неотклонение „задържане под стража”.
С определение № 102 от 26.03.2010 г., постановено по ч.н.д. № 166/2010
г. от Окръжен съд Враца е взета по отношение на ищеца мярка за
неотклонение „домашен арест”, която следвало да се изпълнява по неговото
местоживеене.
С постановление от 04.10.2010 г. наблюдаващия прокурор е изменил
мярката за неоклонение от „домашен арест“ в по –леката такава „парична
гаранция”, в размер на сумата от 10 000 лева, която била внесена.
На 19.10.2010 г. ищецът е бил привлечен в процесуалното качеството на
обвиняем за престъпления по чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК; за
перстъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 354а., ал. 3 от
НК.
С постановление от 27.12.2010 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура Враца са били отделени материали и изпратени на Районна
прокуратура Враца за престъпления по чл. 155; чл. 159а. и чл. 159б. от НК.
6
На 24.02.2010 г. прокурор при Окръжна прокуратура Враца е образувал
досъдебно производство № 91/2010 г. по описа на ОД - МВР – Враца срещу
неизвестен извършител за това, че за периода от 2007 г. до 24.02.2010 г., два и
повече пъти е извършил финансови операции и сделки с имущество,
прикривал произхода и преобразувал такова имущество, за което е знаел, че е
придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние -
престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 и 2 от НК.
По това второ досъдебно производство са били извършени множество
процесуално - следствени действия и на ищеца са били извършени данъчни
ревизии, като физическо лице, както и на търговските дружества „Игрални
технологии- ГТ - Гейминг Технолоджис” ООД; „Олимп 2002” ЕООД и
„Фили” ООД.
Досъдебното производство № 91/2010 г. по описа на ОД - МВР – Враца
е било преобразувано в следствено дело № 52/2013 г. по описа на ОСлО
Враца.
Досъдебното производство е било спряно и след това възобновено, като
на 17.02.2014 г. с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура
Враца са обединени сл.д. № 52/2013 г. и досъдебно производство № 109/2010
г.
На 29.08.2016 г. материалите по посоченото средствено дело са били
предявени на ищеца, а следователят е изпратил делото на наблюдаващия
прокурор със заключително постановление за прекратяване на наказателното
производство.
С постановление от 04.11.2016 г. на наблюдаващия прокурор при
Окръжна прокуратура Враца е прекратил наказателното производство срещу
ищеца, поради недоказаност на обвинението по чл.354а., ал. 3, т. 1 от НК; чл.
339, ал. 1 от НК; чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и в частта за престъпление
по чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК, поради това че деянието не
7
съставлява престъпление.
Препис от постановлението е връчен на обвиняемия /ищеца/ на
23.11.2016 г. /л. 246 от първоинст. п-во/, който не го е обжалвал и е в сила от
01.12.2016 г.
ВКП е възложила провдерка на прекратителното определение, което е
потвърдено с постановление от 17.02.2017 г. на прокурор при Апелативна
прокуратура София.
В първата инстанция са събрани данни, постъпили по линия на
„Интерпол“, че ищецът е бил осъден от Окръжния съд в гр. Белград, Р.
Сърбия за разпространение на наркотични вещества с наложено на ищеца
наказание 1 година и шест месеца лишаване от свобода, което е изтърпял, а
след това е бил експулсиран.
В първата иинстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило психологическа експертиза / л. 239/, от което се установява, че
ищецът притежава личностни характеристики и ресурси на добра
стресоустойчивост, емоционална устойчивост и изградени високи умения за
самоконтрол, в резултат на което е преработил всички психически и
емоционални негативни изживявания по време на наказателното преследване.
Няма данни за влошаване на физическото и психическото здраве.
Няма данни за изживяване на психическа травма и депресивни
състояния.
При освидетелстването на ищеца е установено, че е в добро психично
състояние и емоционална стабилност.
Ищецът е сезирал Министерство на правосъдието и поискал да бъде
обезщетен за претърпените неимуществени вреди от нарушеното право на
разглеждане на делото в разумен срок по чл. 6, параграф 1 от Конвецията.
Инспекторатът при ВСС е извършил проверка и изложил становище, че
проверяваното наказателно производство е с прекомерна продължителност,
която се дължи на неефективното, неритмично и недобре организирано
разследване.
8
На ищеца е направено предложение тази вреда да се обезщети със
сумата от 2 600 лева, но не е подписано предложеното Споразумение.
Има две публикации в печата.
Първата изхожда от ОД-МВР – Враца и на практика потвърждава
данните от „Интерпол“ за задържането на ищеца в Р. Сърбия за внос на
наркотично вещество в тази държава.
Втората публикация е от 06.12.2011 г.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на
предявените искове, а при тяхната основателност до размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл.354а., ал. 3, т. 1 от НК; чл. 339, ал. 1 от НК; чл. 308, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 и
ал. 2 от НК, всяко едно от които е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Наказателно преследване по отношение на ищеца реално е продължило
от 6 години, 7 месеца и 12 дни до датата 04.11.2016 г.
По отношение на ищеца са изпълнявани три мерки за неотклонение :
- „задържане под стража“ за срок до 72 часа;
- „домашен арест“ за по –малко от шест месеца;
- „парична гаранция“, в размер на сумата от 10 000 лева до
9
прекратяване на наказателното производство;
По отношение на ищеца няма доказателства да е била наложена мярка
на процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната без
разрешението на прокурора или на съда“.
Наказателното преследване е било медийно отразено само в две
публикации.
Наказателното преследване се е осъществило само в досъдебната фаза,
в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и
решаване.
Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на
Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а
те са:
- възрастта на ищеца, неговото обществено положение и отсъстващи
данни за степен на завършено образование;
- на ищеца е било повдигнато обвинение за извършени четири
престъпления, които са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- продължителността на наказателното преследване, в който срок по
отношение на ищеца са били извършвани процесуални и процесуално-
следствени действия;
- по отношение на ищеца са изпълнявани три мерки за неотклонение,
10
като задържането под стража е за срок до 72 часа, а след това за по-малко от
шест месеца е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“ и
„парична гаранция“;
- няма доказателства наказателното преследване да е препятствало
развитието на ищеца в професионален и образователен план;
- по отношение на ищеца не е била наложена мярка за процесуална
принуда „забрана да напуска пределите на страната без разрешението на
прокурора или на съда“;
- наказателното преследване е два пъти медийно отрязявано, като
първата публикация изхожда не от прокуратурата, а от ОД – МВР – Враца;
- доказателствата по делото и експертното заключение установяват, че
наказателното преследване не е повлияло негативно върху физическото и
психическо здраве на ищеца, а претърпените неимуществни вредите са дори
по-малки от обичайните, които съпътстват всяко едно наказателно
преследване;
- прекомерната продължителност на наказателното преследване се
дължи на неефективното, неритмично и недобре организирано разследване,
както и на фактическата и правна сложност на делото;
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
има право ищецът, вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата
от 6 000 /шест хиляди/ лева, който размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено -
икономически условия на живот.
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените
вреди от незаконното обвинение е основателен до размер на сумата от 6 000
лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 50 000 лева.
Тук е мястото да се посочи, че първоинстанционният съд е
пренебрегнал отговора на исковата молба и посочената му от прокурора
съдебна практика /решение №12 от 30.04.2020 г., постановено по к.гр.д. №
1513/2019 г. от ВКС, ГК/, относно обезщетяването на неимуществените вреди
от незаконно наказателно преследване и обезщетяване на неимуществените
вреди от нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок по
11
чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи.
Ищецът е посочил като отделни основания исканията си за обезщетение
за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 2б. от ЗОДОВ,
като първоинстанционният съд е присъдил две обезщетения в нарушение на
практиката на ВКС.
Претенцията е една и има своето основание в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
тъй като при определяне на обезщетението съдът задължително взема
предвид и продължителността на воденото наказателно производство, т.е.
дали е приключено делото в разумен срок. Последното обстоятелство е
установено в чл. 2б. от ЗОДОВ и представлява самостоятелно основание за
отговорност на държавата, независимо от законността на наказателното
преследване, а когато то е незаконно води до увеличаване на вредните
последици за обвиняемия и съответно до увеличаване на обезщетението.
Неразумната продължителност на наказателното производство в тези
случаи се констатира с оглед процесуалните факти, произвели началото на
незаконното наказателно преследване и приключването му. В тази времева
рамка вредите се преценяват конкретно и съгласно критериите по чл. 2б, ал. 2
ЗОДОВ.
В заключение, неспазването на разумния срок от правозащитните
органи обосновава завишаване на глобално определеното обезщетение при
незаконно обвинение.
Фактическият състав на основанието по чл. 2б. от ЗОДОВ се поглъща
от иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като споразумение по реда на Глава
III а. от ЗСВ с ищеца не е постигнато.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Началният момент на забавата и на погасителната давност за главния
12
иск и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е
прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от
наказателния съд оправдателна присъда.
Наказателното производство е прекратено на 04.11.2016 г., а
постановлението за прекратяване е връчено на обвиняемия на 23.11.2016 г. и
той не го е обжалвал в едноседмичиния срок от 30.11.2016 г.
Ответникът – Прокуратурата на Р. България, чрез прокурора при
Окръжна прокуратура Враца не е направил възражение за изтекла
погасителна давност, за периода от 04.11.2016 г. до 03.06.2018 г., поради
което следва да се присъди законната лихва върху обезщетението за
неимуществените вреди, така както ищецът еу точнил в съдебното заседание
пред първоинстанционния съд, считано от 01.12.2016 г.
С оглед на изложеното жалбата, подадена от ответника е частично
основателна, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца, ведно със законната лихва, считано
от 04.11.2016 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконното наказателното преследване,
ведно със законната лихва, считано от 04.11.2016 г., за разликата над сумата
от 6 000 лева до размер на 20 000 лв. и вместо това да се отхвърли главния
иск в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца, ведно със законната лихва,
считано от 04.11.2016 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконното
наказателното преследване, до размер на сумата от 6 000 лева.
13
- да се обезсили решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2б. от
ЗОДОВ, сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
04.11.2016 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на нарушеното право на разглеждане на делото в разумен
срок по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията и вместо това да се
прекрати производството в тази част;
- да се отмени решението на първоинстанциониия съд в частта за
разноските;
Решението на първоинстанционния съд в останалата част
/отхвърлителната/ не е обжалвано и е влязло в сила.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца деловодните разноски,
направени в двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
размер на сумата от 408 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 123 от 02.12.2021 г., постановено по гр.д. №
265/2021 г. от Окръжен съд Враца в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на В. И. Т., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а., ал. 3, т. 1 от НК; по чл.
339, ал. 1 от НК; по чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 3, т. 2 във
вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК, наказателното производство по което е било
прекратено с постановление от 04.11.2016 г. на наблюдаващия прокурор при
Окръжна прокуратура Враца и потвърдено с постановление от 17.02.2017 г.
на прокурор при Апелативна прокуратура София, ведно със законната лихва,
считано от 01.12.2016 г., за разликата над сумата от 6 000 лева до размер на
14
сумата от 20 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Т., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Р. България главен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.
354а., ал. 3, т. 1 от НК; по чл. 339, ал. 1 от НК; по чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1
НК и по чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК, наказателното
производство по които е било прекратено с постановление от 04.11.2016 г. на
наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура Враца и потвърдено с
постановление от 17.02.2017 г. на прокурор при Апелативна прокуратура
София, за разликата над сумата от 6 000 лева до размер на сумата от 20 000
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123 от 02.12.2021 г., постановено по гр.д.
№ 265/2021 г. от Окръжен съд Враца в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на В. И. Т., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а., ал. 3, т. 1 от НК; по чл.
339, ал. 1 от НК; по чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 3, т. 2 във
вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК, наказателното производство по които е било
прекратено с постановление от 04.11.2016 г. на наблюдаващия прокурор при
Окръжна прокуратура Враца и потвърдено с постановление от 17.02.2017 г.
на прокурор при Апелативна прокуратура София, ведно със законната лихва,
считано от 01.12.2016 г., до размер на сумата от 6 000 лева.
ОБЕЗСИЛВА решение № 123 от 02.12.2021 г., постановено по гр.д. №
265/2021 г. от Окръжен съд Враца в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на В. И. Т., ЕГН
**********, на основание чл. 2б. от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие нарушаване на
правото на разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6,
параграф 1 от Конвенцията, за незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 354а., ал. 3, т. 1 от НК; по чл. 339, ал. 1 от НК; по чл. 308,
ал. 2 във вр. с ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК,
наказателното производство по които е било прекратено с постановление от
04.11.2016 г. на наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура Враца и
потвърдено с постановление от 17.02.2017 г. на прокурор при Апелативна
прокуратура София, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2016 г., до
размер на сумата от 5 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
15
ОТМЕНЯ решение № 123 от 02.12.2021 г., постановено по гр.д. №
265/2021 г. от Окръжен съд Враца в ЧАСТТА за разноските.
Решението на първоинстанционния съд в останалата част
/отхвърлителната/ не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ответника - Прокуратурата на Република България да
заплати на В. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направени в двете съдебни инстанции деловодни разноски, в размер на
сумата от 408 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Решението в частта, в която производството се прекратява по иска с
правно основание чл. 2б. от ЗОДОВ има характер на определение и може да
се обжалва с частна жалба пред ВКС на Р. България, в едноседмичен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16