Р Е Ш Е Н И Е
№ 759/26.10.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, в открито заседание на
двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
2.
НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора
Албена Кузманова, разгледа докладваното от съдия Юрукова КАНД № 743, по описа
на съда за 2021 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на „ВВС“ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя В.С.А., чрез адвокат П., срещу Решение №
260017 от 28.05.2021 г., постановено по АНД № 34/2021 г. по описа на Районен съд
– Пещера. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 13-002410/28.01.2021
г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на „ВВС“ООД, ЕИК *********, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на основание
чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. В касационната жалба се съдържат подробни
твърдения за нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на
решението и отмяна на потвърденото с него НП. В съдебно заседание, редовно
призован, се явява процесуалният представител на касатора - адв. П., който по
изложени съображения моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, чрез
упълномощен юрисконсулт ангажира писмено становище по касационната жалба, в
което изцяло я оспорва и иска потвърждаване на решението на районния съд.
Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде оставено
в сила решенето на районния съд като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна
страна и срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред
настоящия съд, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С Наказателно постановление № 13-002410/28.01.2021 г. на
директора на ДИТ Пазарджик, на „ВВС“ООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева.
При извършена проверка на 19.08.2020г. от инспектори при
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик за спазване на трудовото
законодателство спрямо „ВВС“ООД, ЕИК ********* в обект на контрол
дърбвообработващ цех, намиращ се в гр. Пещера, на ул. „Хан Пресиян“, УПИ VІ,
около 13:00 часа е установено, че Н. А. К. е заварен да работи като общ машинен
оператор дърводелство на халето, облечен с изцапано работно облекло. При
справка е установено, че уведомлението за регистрация на трудовия договор е с
вх. № 1338820303313 от 19.08.2020г. в 16.17ч. Нарушението е установено при
проверка на фирмената документация в ДИТ Пазарджик, за което е съставен АУАН №
13-02410/12.10.2020г., като е счетено, че „ВВС“ООД, ЕИК ********* е допуснал до
работа Н. А. К., без да му е връчил екземпляр от копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заведено в ТД на НАП. Срещу АУАН е подадено възражение в
законоустановения срок. Въз основа на акта било
издадено наказателно постановление № 13-002410/28.01.2021 г. от директора на ДИТ
Пазарджик.
При така установената фактическа обстановка районният съд
е приел, че „ВВС“ООД, ЕИК ********* е извършил посоченото нарушение, като е допуснал
общ работник К. да работи на обект дърводелски цех, със който има сключен
договор от 19.08.2020г., без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съдът е отчел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН
и НП, като имуществената санкция е съобразена с усилията на дружеството да
отстрани нарушението, затова е определена в минимален размер.
Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена
фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни изводи досежно приложението
на закона, които настоящата инстанция изцяло споделя. Предвид сключването на трудов
договор на 19.08.2020г., който е представен по делото, за сключването на който са
събрани и писмени доказателства, работодателят е бил задължен да предостави екземпляр
както от него, така и от уведомлението. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ гласи да не се допуска до
работа работник или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал.
1 от КТ - копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3. По делото се установява, че по
време на инкриминирания период, между работодателя „ВВС“ООД, ЕИК ********* и работника
Н. А. К. е бил налице сключен трудов договор в писмена форма, но не е представено
копие на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. При това положение описаното в наказателното
постановление деяние е съставомерно по посочения текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй
като приетата от административнонаказващия орган правна квалификация отговаря на
действително установените по делото фактически положения, отразени в АУАН и НП.
Санкционирането на лицето на основание чл. 63, ал. 2 от КТ за това, че е допуснал
до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
от КТ, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника,
както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че в деня на проверката
на 19.08.2020г. с начален час 13ч. при наличието на писмен трудов договор между
страните, то и работодателят е следвало преди допускането му до работа да предостави
на работника копие от уведомлението. Отговорността на работодателят е ангажирана
по чл. 63, ал. 2 от КТ, което съответства на установената фактическа обстановка,
а именно – наличие на сключен и подписан трудов договор и непредставяне на работника
на копие от удостоверението по чл. 62, ал. 3 от КТ.
В касационната жалба са направени възражения за липса на съставомерност
на нарушението и допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство.
В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил
подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията
на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка, настоящият касационен състав
изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление,
съобразно чл. 221, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният
съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че няма процесуални нарушения, изложените в обстоятелствената
част на АУАН и НП факти са доказани по делото, деянието е съставомерно. Съдът
счита, че не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки
в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение
както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в
достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Съдът не е извършил процесуални нарушения или нарушение на материалния закон.
Обсъдени са в цялост събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт след
обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както
и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на
съдебния състав. Неоснователно е възражението, че съдът не познава работния
процес и от там не е стигнал до правилен извод. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация,
като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора
в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон, и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата
за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение
в размер на 80 лева. Аргумент за определяне на минималното възнаграждение е изготвянето
на писмен отговор, провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в открито
съдебно заседание по делото на процесуалния представител.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предл.първо
от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260017 от 28.05.2021 г., постановено
по АНД № 34/2021 г. по описа на Районен съд – Пещера.
ОСЪЖДА „ВВС“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
В.С.А., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик направените по
делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1.
(П)
2. (П)