Р Е Ш
Е Н И Е №
65
гр.Пловдив,06.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на шести ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА-ГИЧЕВА,като разгледа докладваното
от съдията търг. дело №694/2017 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да
се произнесе, взе предвид следното:
Установителни пасивно субективно
съединени искове с правна квалификация по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Ищецът Кооперация
„Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани-Марица
Инвест“-гр.Пловдив,с ЕИК ********* твърди,че за исковата главница ведно със
законната лихва върху нея за посочения в исковата молба период,са издадени в
полза на кооперацията срещу двамата ответници Г.П.К. и К.К.К. в качеството им
на солидарни длъжници заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от
19.04.2017 г. и изпълнителен лист от 20.04.2017 г. по ч.гр.д.№5182/2017 г. по
описа на РС-Пловдив,III-ти бр. състав.Твърди се още,че въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано посоченото в ИМ изпълнително дело,а всеки
от двамата ответници подал в срока по чл.414,ал.2 ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение.С оглед на тези
възражения районният съд дал указание на кооперацията-ищец,че може в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за
изпълнение срещу двамата ответници.При тези твърдения кооперацията-ищец
заявява,че има има правен интерес от процесния иск за установяване дължимостта
на сумите,за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по горното частно
гражданско дело.
По
съществото на иска ищецът излага следните основни твърдения:
Твърди,че
е кредитна кооперация,създадена по посочените в исковата молба законов ред и
правила,като осъществява дейност по предоставяне на кредити на членовете си със
средства,които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.Заявява,че тези обстоятелства са видни от устава на
кооперацията,който е публично известен и е достъпен в досието на кооперацията в
Търговския регистър към АВ,а също и от посочените в ИМ заповед и удостоверение
на БНБ.
Твърди
се още,че ответницата Г.К. е член на кооперацията-ищец,като в това си качество
на 08.05.2012 г. е подала молба за получаване на заем от кооперацията,а на
06.06.2012 г. между последната като заемодател и ответницата като
заемополучател е бил сключен договор за заем №3172 и към него бил изготвен погасителен план в
евро.По искане на ответницата от 06.06.2012 г.,усвояването на заемната
сума,както и обслужването на кредита било разрешено да се извършва в лева,като
за тази цел бил изготвен и втори погасителен план в лева.Съгласно чл.2 от
договора за заем,главницата по заема била усвоена от ответницата на 06.06.2012
г. с цел „зеленчукопроизводство“,като й била предоставена левовата
равностойност на 20 450 евро или сумата от 39 996,72 лв.Съгласно чл.3,ал.8 от
договора за заем,при сключването му кооперацията-ищец начислила и описаните в
исковата молба такси,разходи по договора и дялова вноска за довнасяне на дялов
капитал,като общата сума на таксите и дяловите вноски била в размер на 3314,93
лв.Тази сума със съгласието на заемателката била прихваната от кооперацията от
сумата на отпуснатия й заем,с оглед на което на 06.06.2012 г. на
заемополучателката К. била преведена с банков превод остатъка от заемната
сума,възлизащ на 36 681,79 лв.Ищецът твърди,че от датата на усвояването на
заема е започнало действието на договора за заем и оттогава се начисляват
договорни лихви на основание чл.3 от договора,както и следва да се внасят
погасителни вноски от заемополучателя съгласно левовия погасителен план.
Ищецът
твърди на следващо място,че с договора за заем ответникът К.К.К. като съдлъжник
се е задължил да отговаря пред кооперацията солидарно наред със заемополучателя
за цялото задължение по заема -главница,договорни лихви,неустойки,такси и
разноски по заема,както и за разходите по принудителното събиране на
вземането,а също и за претърпените от кредитора вреди от
неизпълнението.Уговорено било още в чл.2,ал.2 от процесния договор за заем,че
отпуснатите заемни средства се използват и усвояват от заемателя след предоставяне
пред заемодателя на договорените обезпечения,а в чл.12 от договора било
предвидено като обезпечение срещу отпуснатата по договора заемна сума да служи
поръчителство,поето от лицата К.Т. и И.Б.,които също отговаряли солидарно пред
кооперацията наред с кредитополучателката за цялото й задължение по договора за
заем,но тъй като кооперацията не е подавала заявление по чл.417,т.3 от ГПК
срещу поръчителите,то те не участват в заповедното производство и
кооперацията,както твърди,няма претенции по отношение на тях двамата.Отделно от
посочените обезпечения,заемът бил обезпечен и с договорна ипотека,учредена с
описания в исковата молба нотариален акт.
Ищецът
също така твърди,че главницата по заема от 39 996,72 лв. е следвало да се
погаси на 8 равни годишни вноски от по 4500 лв. всяка една от тях,дължими на
изброените в исковата молба падежни дати,първата от които е 20.12.2014 г.,а
последната - 20.12.2021 г.,и една последна девета вноска от 3996,72 лв.,платима
на датата 20.05.2022 г.Тези погасителни вноски за главницата обаче не били
внесени по договорения начин и не бил спазен погасителния план и график от
страна на К..Заемът не бил обслужван редовно,тъй като не били заплащани
своевременно дължимите погасителни вноски за главници и за договорни лихви,а
това довело до начисляване и на неустойки за забава на просрочените главници,а
съответно и на договорните лихви.По този начин заемателят К. нарушила
договорните си задължения,като не била спазила падежите за плащане на три
последователни вноски за главници-на 20.12.2014 г.,20.12.2015 г. и 20.12.2016
г. по 4500 лв. всяка или общо забавена и неплатена сума за главници в размер на
13500 лв.,които вноски са били изцяло в просрочие и в забава от всяко 20-то
число на месеца,за който се дължат.
Ищецът
твърди,че съгласно чл.3,ал.1 от договора за заем,заемателят дължи за
предоставената заемна сума възнаграждение-договорна лихва по чл.240,ал.2 от ЗЗД,която за периода на действие на договора от 06.06.2012 г. до 20.05.22 г. е
в размер на 14 % годишна лихва върху главницата,или дължимите договорни лихви
са общо за сумата от 36026,48 лв.,като в
исковата си молба ищецът подробно описва как се изчислява договорната
лихва.Същият сочи още,че съгласно чл.15 от договора при просрочване и неплащане
на погасителните вноски,както за главници,така и за договорни лихви,както и при
предсрочна изискуемост на заема,както и при неизпълнение на което и да е
задължение на заемателя или на съдлъжника,визирани в
чл.3,ал.3,чл.4,чл.5,чл.6,чл.7,чл.8,чл.9 и чл.12 от договора,заемодателят
начислява без предизвестие и без предупреждение наказателни лихви под формата
на неустойка с правно основание чл.92 от ЗЗД в размер на 35 % годишна лихва
върху дължимата сума,начиная от датата на забавата на всяка една вноска с
настъпил падеж до изплащането й,за което заемателят,съдлъжникът и поръчителите
дават своето предварително съгласие.
Твърди
се,че до 05.03.2017 г. включително,по обслужване на заема са били направени
общо 5 банкови превода за погасителни вноски,като в исковата молба са описани
датата и размера на всяко едно от тези пет плащания и се заявява,че първото от
тези плащания,възлизащо на 3063,50 лв.,било извършено на 06.06.2012 г.,а
останалите четири били на обща стойност от 3601,34 лв.С първата вноска били
платени погасителните вноски за договорни лихви за периода от 20.06.2012 г. до
20.12.2012 г.,както и частично била погасена вноската с падеж 20.01.2013 г.,но
от 20.01.2013 г. до 03.10.2013 г. заемът не бил обслужван и заемателят е
изпадал периодично в забава за погасителни вноски за договорна лихва,посочени
по размер и падеж в исковата молба,като се твърди,че в резултат на тези забави
са били начислени на основание чл.15 от договора за заем във вр. с чл.92 от ЗЗД
неустойки за забава върху просрочените и неплатени вноски за договорна
лихва.След това,на датите 03.10.2013 г.,06.11.2013 г.,21.01.2014 г. и
10.05.2014 г. заемателят извършил частични плащания в посочените в исковата
молба размери,с които погасил част от начислените неустойки за забава върху
просрочените и неплатени вноски за договорна лихва,но междувременно,на
посочените в исковата молба дати заемателят изпадал в забава за съответните
погасителни вноски за договорна лихва със съответно настъпил падеж на плащане,а
на 20.12.2014 г. изпаднал в забава и за погасителна вноска за главница от 4500
лв.В периода 20.01.2015 г.-20.11.2015 г. изпаднал в забава и за 11 поредни
погасителни вноски за договорни лихви,посочени като отделни размери и дати в
исковата молба,а на 20.12.2015 г. изпаднал в забава и за погасителна вноска за
главница от 4500 лв. и такава вноска за договорна лихва от 408,46 лв.В исковата
молба се описват и отделни размери и дати на забава и на дължими по договора
погасителни вноски за договорни лихви и главница за периода 20.01.2016 г. до
20.02.2017 г. и се твърди,че с оглед изложените обстоятелства за посочените
периоди на забава,заемателят е във виновно нарушение на посочените в ИМ клаузи
от договора за заем и тяхното нарушаване води до пълно неизпълнение на
договора,за което се ангажира отговорността на заемателя по чл.15 от същия
договор.
Ищецът
твърди,че с оглед на просрочените задължения многократно е провеждал с
длъжниците разговори-лично и по телефон,но от тяхна страна нямало плащания за
погасяване на задълженията по заема.Твърди се още,че с покана изх.№47 от
07.03.2017 г. кооперацията-кредитор известила четиримата солидарни длъжници,че
обявява задължението по договора за заем от 06.06.2012 г. за изцяло и
предсрочно изискуемо на основание чл.14 от договора,като конкретното основание
е невнасянето и изпадането в забава за три поредни погасителни вноски за
главница,всяка по 4500 лв,трите на обща стойност 13500 лв.,както и за
невнасянето и изпадането в забава относно погасителни вноски за договорна лихва
и за начислени и дължими неустойки за забава,описани като размер и период в
исковата молба,а също и поради виновно нарушение от страна на заемателя на
неговите задължения,визирани в изброените в исковата молба договорни
клаузи.Ищецът твърди,че към 05.03.2017 г. вкл. общият размер на задълженията по
заема е бил за сумата от 56 232,16 лв. и във връзка с тези задължения и предвид
настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по заема,с горната
покана длъжниците били поканени доброволно в 7-дневен срок от получаването й да
заплатят по банковата сметка на кооперацията цялото парично задължение,
включващо описаните в исковата молба като отделно основание и отделен размер
суми.Общата сума на задълженията по заема към 05.03.2017 г. вкл.,както и при
условията на предсрочната изискуемост на заема,която длъжниците е следвало да
заплатят по посочената им банкова сметка на кооперацията била в размер на 94
800,56 лв. със срок за плащане-7 дни от получаване на поканата.Последната била
връчена на длъжника Г.К. с писмо с обратна разписка,получена от нея на
13.03.2017 г.,на съдлъжника К.К.-на 13.03.2017 г.,на поръчителката Т.-също на
13.03.2017 г.,а на поръчителя И.Б.-на 29.03.2017 г.В посочения в поканата 7
дневен срок за доброволно изпълнение не било извършено плащане от страна на
длъжниците,а към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда на
10.04.2017 г.,задълженията по договора за заем възлизали на посочените в
исковата молба суми,описани като отделен размер и основание,като се твърди,че
общата дължима сума по договора за заем към този момент е възлизала на 95
960,79 лв.
Твърди
се още,че с оглед на големия размер на цялото задължение по договора
заем,кооперацията е използвала в съда и двете предоставени й
обезпечения-договорна ипотека и запис на заповед,в която връзка подала две
заявления по реда на чл.417 от ГПК,първото от които срещу длъжниците по
ипотеката-настоящите ответници Г. и К. К.,по което е било образувано
горепосоченото частно гражданско дело.По същото дело била издадена и процесната
заповед за незабавно изпълнение с №3326 от 19.04.2017 г. срещу двамата
ответници,с разпореждане за солидарното им осъждане да заплатят на кредитора
сумата от 20 450 евро,чиято левова равностойност е 39996,72 лв.,представляваща
дължима главница по договора за заем №3172 от 06.06.2012 г.,обезпечена по
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №108,том I,рег.№715,н.д.№100
от 06.06.2012 г. на нотариус В.Б.,вписана с рег.№057 на Нотариалната камара,с
район на действие РС-Пловдив,който акт е вписан в Служба по вписванията-Пловдив
като акт с №106,том 4,дело №5949 от 2012 г.,ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението в съда-10.04.2017 г. до пълното
изплащане на сумата.
В
исковата си молба кооперацията-ищец сочи,че въз основа на второто
заявление,подадено от нея на 10.04.2017 г. по реда на чл.417,т.9 от ГПК с
представен запис на заповед,е било образувано ч.гр.д.№5181/2017 г. по описа на
РС-Пловдив,ХIII-ти състав и
на 11.04.2017 г. била издадена срещу четиримата солидарни длъжници заповед за
изпълнение,с която те били осъдени солидарно да заплатят на кооперацията сумата
от 28 613,98 евро,чиято левова равностойност е 55 964,08 лв.Ищецът описва и кои
задължения по договора за заем обезпечава записът на заповед,въз основа на
който е издадена заповедта за изпълнение от 11.04.2017 г. по преждепосоченото
частно гражданско дело и се твърди,че сборът от присъдените суми по двете
заявления прави общо 95 960,80 лв.,която сума съвпадала изцяло със сумата по
цялото задължение по договора за заем.Ищецът сочи и причините,поради които се е
наложило описаното разделяне на производствата по издаване на две заповеди за
изпълнение,свързани със задълженията по договора за заем.
На
база така поддържаните твърдения кооперацията-ищец е поискала на основание
чл.422,ал.1 от ГПК да бъде постановено съдебно решение,с което да се признае за
установено по отношение на двамата ответници и солидарни длъжници,че към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящия исков процес,те дължат
на кооперацията в условията на солидарна отговорност по издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение №3326 от 19.04.2017 г. по
ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на РС-Пловдив,3-ти бр. състав,сумата от 20 450
евро,чиято левова равностойност е 39996,72 лв.,представляваща дължима главница
по договора за заем №3172 от 06.06.2012 г.,обезпечена по нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №108,том I,рег.№715,н.д.№100 от 06.06.2012
г. на нотариус В.Б.,вписана с рег.№057 на Нотариалната камара,с район на
действие РС-Пловдив,който акт е вписан в Служба по вписванията-Пловдив като акт
с №106,том 4,дело №5949 от 2012 г.,ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението в съда-10.04.2017 г. до пълното изплащане на
сумата.Поискано е и съдът да потвърди присъдените разноски на кооперацията в
заповедното производство,а също така да бъдат осъдени двамата ответници и
солидарни длъжници да заплатят на кооперацията и съдебно-деловодните
разноски,направени в настоящото исково производство пред ОС-Пловдив.
Ответниците
Г. и К. К. са подали общ отговор на исковата молба,с който са оспорили предявения
срещу всеки от тях иск като неоснователен и недоказан.В тази връзка излагат
общи и идентични доводи.На първо място оспорват обстоятелството,че е настъпила
предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за заем.Заявяват,че
не е изпълнено задължението по чл.14,ал.2 от договора,като твърдят,че никога не
са получавали писмена покана за това и от приложените разписки било видно,че
това,което ищецът твърди да е изпратено до тях,не е получено от тях.Заявили
са,че в тази връзка оспорват представените от ищеца два броя известия за
доставяне,но без да уточняват в какъв смисъл е оспорването.Позовават се и на
изтекла погасителна давност по отношение на претендираното с исковата молба
вземане.С оглед на тези съображения молят иска да се отхвърли.Претендират
разноски.
От
ищеца не е подадена допълнителна искова молба.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Относно
допустимостта на исковете срещу двамата ответници:
По
приложеното ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на РС-Пловдив,III-ти бр.
състав е издадена заповед №3326 от 19.04.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,с която е разпоредено
настоящите ответници Г.П.К. и К.К.К. да заплатят солидарно на кооперацията-ищец
сумата от 20450 евро,дължими по нотариален акт а учредяване на договорна
ипотека №108,том 1,рег.№715,н.д.№100/06.06.2012 г. на Нотариус В.Б.,издаден въз
основа на договор за заем №3172 от 06.06.2012 г.,ведно със законната
лихва,считано от 10.04.2017 г. до изплащането на вземането,както и сумата от
4951,93 лв. разноски по делото.За същите суми е издаден и изпълнителен лист от
20.04.2017 г. срещу двамата солидарни длъжници в полза на
кооперацията-кредитор.Всеки от двамата длъжници-настоящи ответници е подал в
законния срок възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение,за които възражения кооперацията-кредитор е уведомена от районния
съд и заедно с това й е указано от съда,че може да предяви в месечен срок иск
за установяване на вземането си по заповедта.Съобщението с тези указания е
връчено на кооперацията на датата 24.10.2017 г.,а процесните искове срещу
ответниците са предявени пред настоящия съд на датата 16.11.2017 г.,поради
което е видно,че законният и указан от заповедния съд едномесечен срок за
предявяването на исковете е спазен.Наред с това следва да се отчете,че към
настоящия момент издадената заповед за незабавно изпълнение не е обезсилена.По
горното частно гражданско дело е било постановено разпореждане от 03.08.2018
г.,с което същата заповед и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са
били частично обезсилени /за част от присъдената главница/,но същото
разпореждане е отменено с окончателно /необжалваемо/ определение №1983 от
09.10.2018 г.,постановено по в.ч.гр.д.№1877/2018 г. по описа на ОС-Пловдив.
Предвид
горните обстоятелства,съдът намира,че са налице всички предпоставки,обуславящи
допустимостта на предявените в настоящото съдебно производство пасивно
субективно съединени установителни искове,а именно-наличието на издадена и
необезсилена заповед за изпълнение за исковата сума,идентичност на основанията
на вземанията по заповедта и по предявените искове,наличието на подадено от ответниците
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед и то в законоустановения срок
и още-предявяването на самите искове от кредитора и срещу длъжниците по
заповедта,подали възражение по чл.414 ГПК,както и предявяването на исковете в
дадения от съда и законоустановен едномесечен срок.Предвид допустимостта на
исковете,същите подлежат на разглеждане по същество.
По
съществото на исковете:
Соченият
от ищеца договор за заем №3172 от 06.06.2012 г. е представен и приет като
доказателство по делото.Същият е сключен между кооперацията-ищец в качеството й
на заемодател,ответницата Г. П. К. като заемател и ответникът К. К. К. като
солидарен длъжник по кредита.В чл.1,раздел I-ви от договора е определен
предмета му и той е следният: предоставянето на заем от заемодателя на
заемателя в размер на 20 450 евро при условията и сроковете,определени в
договора и в погасителния план в евро,неразделна част от него,с
цел:зеленчукопроизводство.В чл.2-ри,ал.1 и ал.2 е уговорено,че заемът се
усвоява от заемателя съгласно план за усвояване на части или наведнъж и
еднократно,но не по-късно от 60 дни от разрешаването му от Управителния съвет
на кооперацията,както и след представяне пред заемодателя на договорените
обезпечения.А в чл.3,ал.1-ал.3 е уговорено срещу предоставения заем заемателят
да заплаща договорна лихва по чл.240,ал.2 от ЗЗД за периода на действие на
договора,както е уговорен и размера на същата и метода за изчисляването
й.Според ал.5 на чл.3 от договора заемателят се задължава да извършва погашения
на лихвите и на главницата при спазване на Закона за ограничения на плащанията
в брой и съгласно погасителния план на договора до или най-късно на всяко 20-то
число на месеца и по начина,определен в клаузата.Според чл.3,ал.6 вноските по
заема за главници,лихви,наказателни лихви /неустойки/ и разноски по договора се
плащат от заемателя в евро съгласно погасителен план в евро.Крайния срок за
погасяване на получения заем /ведно с разноски и лихви-възнаградителни и
наказателни/ е до 20.05.2022 г.,както е уговорено в чл.4,ал.1 от договора.Обезпеченията,които
заемателят предоставя на заемодателя за главницата,лихвите,таксите и разноските
по договора,са уговорени в чл.12-ти и са следните-поръчителство от две поименно
посочени физически лица,запис на заповед за сумата от 38 870 лв.,който да бъде
издаден на датата 06.06.2012 г. от заемателя и авалиран от съдлъжника и
поръчителите по договора,а също и учредяването на договорна ипотека върху
конкретно посочен недвижим имот.Предвидените
по договора обезпечения са обективирани в самостоятелни актове,копия от които
са представени по настоящото дело,като между поръчителите И.А.Б. и К. К. Т. и
кооперацията-ищец са сключени договори за поръчителство от 06.06.2012 г.,от
заемателката Г.К. в полза на кооперацията е издаден запис на заповед от същата
дата,авалиран от съдлъжника К.К.К. и от посочените два поръчители по договора,а
заедно с това е издаден и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека
№108,том I,рег.№715,нот.д.№100/2012
г. по описа на Нотариус с рег.№057-В.Б. /приложен в оригинал по
ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на РС-Пловдив/,съгласно който за обезпечаване на
главницата,лихвите,неустойките и разноските по процесния договор за заем
от 06.06.2012 г. съпрузите /и ответници
по настоящото дело/ Г. и К. К. учредяват в полза на кооперацията-ищец договорна
ипотека върху свой недвижим имот,притежаван от тях в режим на СИО,с
административен адрес в ****,описан подробно в нотариалния акт /послужил като
документ по чл.417,т.3 от ГПК за издаване на процесната заповед за незабавно
изпълнение от 19.04.2017 г./.
В
раздел IX-ти от
договора са уговорени и санкциите за неизпълнение на задълженията от страна на
заемателя и съдлъжника,носещи солидарна отговорност,измежду които санкции е и
уговорената в чл.15-ти неустойка,а в чл.14,ал.1 е предвидено правото на
заемодателя да обяви за предсрочно изискуем целият заем-главница,договорни
лихви,разноски по договора,наказателни лихви-неустойки,когато са осъществени
визираните в клаузата неизпълнения на договорни задължения от заемателя,в това
число и в случай на неплащането в срок на която и да е вноска по погасителния
план,както за лихви,така и за главници,а и в ситуация на изпадане в
неплатежоспособност на заемателя,съдлъжника или поръчителите и невнасянето от
тях на поне три последователни вноски по погасителния план.В ал.2-ра на
чл.14-ти е предвидено при обявяване на предсрочната изискуемост на заема да
бъдат изпратени на заемателя,съдлъжника и на поръчителите писмени покани да
върнат на заемодателя в 7-дневен срок от получаването на поканите сумата по заема,формирана
от оставащата неплатена главница,заедно с договорна лихва до края на ползването
на заема,изчислена върху първоначалната главница с договорен лихвен процент по
този договор,както и всички начислени неустойки по договора,всички разноски по
същия и разноските по принудителното събиране на вземането.
Ответниците
не са оспорили автентичността на процесния договор за заем,като в отговора си
на исковата молба са противопоставили само
възражение за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора
поради неизпълнение на изискването по чл.14,ал.2 от същия договор,както и
възражение за изтекла погасителна давност относно претендираното с исковата
молба вземане.Следва да се отбележи,че в писмена молба-становище с вх.№32329 от
05.11.2018 г.,депозирана преди последното съдебно заседание по
делото,ответниците чрез пълномощника си адв.П. Т.,са направили възражение за
нищожност на процесния договор като привиден и прикриващ договор за
рефинансиране,а също и като противоречащ на добрите нрави по изложени в молбата
съображения,но според настоящия състав тези възражения за нищожност на договора
не подлежат на разглеждане и съобразяване при решаването на процесния спор по
същество,тъй като са заявени при настъпила законова преклузия за това-след
изтичане на срока за отговор на исковата молба,в който срок е било процесуално
допустимо да бъдат направени.Освен това не се твърди начичие на такава
нищожност,за която съдът да е длъжен служебно да следи.В тази връзка съдът
намира,че има задължението служебно да се произнесе за нищожността на един
договор,ако не е очевидна и произтича пряко от договора,какъвто не е настоящия
случай-процесния договор за заем е автентичен /обратното не се твърди/ и
съдържа всички съществени белези на фактическия състав,който го характеризира
като договор за заем.
Не
подлежи на преценка и заявеното в горната молба възражение за нищожност на
клаузата по чл.15 от процесния договор,с която е уговорена неустойка та,дължима
от заемателя при просрочване и неплащане на погасителните вноски по
договора.Поначало,съобразявайки се с наложената практика на ВКС,следва да се
приеме,че възражението за нищожност на клаузата за неустойка може да бъде
заявено от ответника и след срока за отговор на исковата молба,но в случая
исковата претенция се отнася само за главницата по сключения между страните
договор за заем,не и за неустойката,уговорена в чл.15 от договора и от тази
гледна точка възражението за нищожност на договорната неустойка е неотносимо
към предмета на спора.То би имало значение,ако ответниците в законния срок бяха
заявили твърдение,че са извършили някакви плащания по договора,които
кооперацията-заемодател е отнесла неправилно към погасяването на договорни
неустойки с оглед нищожността на клаузата за неустойка,вместо към погасяване на
главницата,но такива твърдения в подадения от ответниците отговор не се
съдържат.Освен това,по ч.гр.д.№5182/2017 г. на РС-Пловдив е приложено в
служебно заверен препис от влязло в сила решение № 146 от 19.03.2018
г.,постановено по т.д.№537/2017 г. по описа на ОС-Пловдив,12-ти състав,част от
предмета на което дело е било изследването на каузалното правоотношение между
настоящите страни,основано на процесния договор за заем /макар предявения там
иск да се е основавал на издадения във връзка с този договор запис на заповед/
и в частност-изследване съществуването на вземането за неустойката,уговорена
със същия договор.В тази връзка настоящият състав счита,че именно в исковия
процес по т.д.№537/2017 г. ответниците е следвало да изчерпат всичките си
възражения относно договорната клауза за неустойка и от тази гледна точка
въвеждането на възражението за нищожност на същата клауза е преклудирано,а
оттам и недопустимо,поради което няма да бъде подлагано на преценка по
същество.
По
съображения за настъпила преклузия и липсата на задължение за служебна преценка
за нищожност няма да бъде съобразявано и заявеното от ответниците в молбата им
от 05.11.2018 г. възражение относно неравноправния характер на следните клаузи
от процесния договор за заем,а именно клаузите на чл.3,ал.1,ал.7,ал.9,б.“а“,б.“б“
и б.“д“ и клаузата на чл.15 от договора.В случая,от една страна,това възражение
е заявено несвоевременно,а от друга посочените от ответниците клаузи касаят
уговорки за лихви,разноски и неустойки по договора,които не са в предмета на настоящото
дело и от тази гледна точка възражението не подлежи на съобразяване.Наред с
това в случая не намира приложение и задължението на съда служебно да се
проследява неравноправността на договорни клаузи,защото това задължение е
относимо към потребителските кредити във връзка със Закона за защита на
потребителите,а този закон не е приложим тук,защото ищцовата кредитна
кооперация е небанкова финансова институция съгласно §12 от ПЗР на ЗКИ,а
заемополучателката по договора е член-кооператор в същата кооперация и в това
си качество е кандидатствала за заема по процесния договор /за което не се
спори по делото/.С други думи,ответниците нямат качеството на „потребител“ по
смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП,а по процесния договор става въпрос за
взаимоотношения между кооперация и член-кооператор,не за такива между търговец
и потребител,поради което ЗЗП е неприложим спрямо този договор и съдът с оглед
на това няма задължението да преценява неравноправността на уговорени със същия
договор клаузи.
Отчитайки
гореизложеното и предвид неоспорената автентичност на процесния договор за
заем,съдът счита същият договор за валиден.Освен това,договорът е породил
своето действие между страните,тъй като отпуснатата с него заемна сума е била
реално предоставена на заемателката,т.е. отпуснатият заем е бил усвоен от
нея.Това,както е видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод и
от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза,изготвено от в.л.
В.К.,е станало на датата 06.06.2012 г.,като заемната сума е била предоставена
на заемателката Г.К. в лева /след подадена от нея молба до кооперацията-ищец да
й се предостави заема в лева,а не в евро,както и след това да обслужва същия
заем в български лева вместо в евро/.Левовата равностойност на отпуснатия заем
от 20 450 евро се равнява на сумата от 39 996,72 лв.,но както е видно от
преводното нареждане и от заключението на счетоводната експертиза,на
заемателката е била преведена сумата от 36 681,79 лв. и това се е получило,тъй
като кооперацията-заемодател е приспадната от заемната сума дължими разходи за
такси и вноски по т.3,ал.8 от договора в общ размер на 3 314,93 лв.В крайна
сметка се установява,че при отчитане на извършеното от кооперацията-ищец
прихващане на суми за разходи,на заемотелката е била преведена цялата заемна
сума,от което следва,че на датата 06.06.2012 г. отпуснатият заем е бил усвоен
напълно и с оглед на това сключеният договор за заем е породил изцяло своето
действие между сключилите го страни.В това число е породило действие и
произтичащото от договора задължение на ответниците /като заемателка и
солидарен съдлъжник/ да погасяват в уговорените срокове и съгласно погасителния
план дължимите вноски по заема,включващи главница и възнаградителни лихви.
От
заключението на счетоводната експертиза,изготвено от в.л. В.К.,неоспорено от
страните и кредитирано от съда като обосновано и професионално извършено,се
установява,че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в
съда-10.04.2017 г.,а и към датата на подаване на процесната искова молба в
съда-16.11.2017 г.,няма извършени плащания на вноски по главницата,дължима по
договора за заем от 06.06.2012 г.Извършени са само частични плащания на
договорни лихви в общ размер на 3 063,50 лв.,както е констатирано в експертното
заключение,след които плащания към момента на подаденото заявление по чл.417 ГПК общият размер на неплатените и дължими договорни лихви е възлизал на сумата
от 21 606,95 лв.Тези лихви не са предмет на процесната искова претенция и
тяхното издължаване,респективно-неиздължаване има значение само за извода дали
и доколко са настъпили предпоставките на договора кооперацията-кредитор да
обяви твърдяната от нея предсрочна изискуемост на кредита.А що се отнася до
главницата по заема,то от заключението на счетоводната експертиза е видно,че
към горните два момента има неплатени и просрочени общо три вноски по тази
главница,възлизащи на общата сума от 13500 лв.При тези данни се налага
извода,че са възникнали фактическите предпоставки по чл.14,ал.1 от процесния
договор за заем,даващи правото на кооперацията-заемодател да обяви предсрочната
изискуемост на целия заем.Това право е упражнено от кредитната кооперация чрез
„покана за предсрочна изискуемост на заем №3172/06.06.2012 г.“,която е с
изх.№47 от 07.03.2017 г. и е адресирана до ответницата Г.К. като
заемополучателка,до ответника К.К. като солидарен съдлъжник и до двамата
поръчители,които не участват като страна по настоящото дело.В поканата са
описани просрочията по договора за заем и е направено волеизявление от
кооперацията,че обявява задълженита по договора за изцяло и предсрочно
изискуеми на основание чл.14 от същия договор,като конкретното основание за
това е невнасянето от адресатите на поканата и изпадането в забава за три
поредни погасителни вноски за главница,всяка по 4500 лв.,трите на обща стойност
13500 лв.,както и невнасянето и изпадането в забава за 50 поредни погасителни
вноски за договорни лихви на обща стойност 21 251,31 лв.,начиная от датата на
забавата на 20.01.2013 г. и до всяко следващо 20-то число на месеца до
20.02.2017 г.,както и невнасянето на погасителни вноски за начислени неустойки
за забава в размерите и за периодите,посочени в поканата.Заедно с това с
описаната покана,която е приложена към настоящото дело,кооперацията-ищец е
поканила солидарните длъжници при условията на чл.14,ал.2 от договора и предвид
обявената предсрочна изискуемост на кредита доброволно в срок от 7 /седем/ дни
от получаване на поканата да заплатят на кооперацията цялото посочено в
документа парично задължение по конкретно посочена в същия документ банкова
сметка на кооперацията.
Както
се посочи по-горе в настоящото решение,ответниците са възразили в общия си
отговор на исковата молба,че никога не се получавали писмена покана за
предсрочна изискуемост на кредита и затова задължението по чл.14,ал.2 от
договора не е изпълнено според тях.В тази връзка са оспорили и представените от
ищеца два броя пощенски известия-обратни разписки,адресирани до тях,като са
заявили,че те не са получатели на пратките по тези известия.Това действително е
така.В същите обратни разписки е отбелязано какво е съдържанието на пощенската
пратка,а именно“покана с изх.№47 от 07.03.2017 г.“ и съдът приема,че това е
именно коментираната по-горе покана,тъй като нейният изходящ номер и датата й
съвпадат с посочения в известията номер и дата на изпратената покана,но видно
от направеното в същите известия-обратни разписки,получател на адресираните до
двамата ответници пратки е трето лице-Б.Т.,за когото по настоящото дело не се
установява да е от кръга на „домашните“ на двамата адресати или да е
лице,живеещо на адреса,на който поканите са изпратени /и който е един и същ за
двамата адресати/,т.е. да попада в кръга на лицата по смисъла на чл.46,ал.2 от ГПК,поради което връчването на изпратените до ответниците покани не може да се
приеме за редовно,а оттам и че поканите са достигнали до тяхното
знание,съответно на което не може да се приеме за доказано,че обективираното в
поканата волеизявление на кооперацията за обявяване предсрочната изискуемост на
заема е достигнало до знанието на двамата ответници на датата,посочена в
адресираните до тях обратни разписки като дата на получаване на пощенските
пратки-13.03.2017 г.Това обаче не означава,че предсрочната изискуемост на заема
изобщо не е настъпила.Напротив,както е прието и във влязлото в сила решение
№146 от 19.03.2018 г.,постановено по т.д.№537/2017 г. на ОС-Пловдив,12-ти
състав,предсрочната изискуемост на заема е настъпила,но в един по-късен момент
от датата 13.03.2017 г.,а именно-при връчването на препис от исковата молба на
всеки от ответниците /двама от които са ответници и по настоящото дело/,към
която са били приложени преписи от поканата,съдържаща изявление на кредитора за
обявяване на заема за предсрочно изискуем.А в конкретния случай за преценката
относно дължимостта на исковата главница е важен самия факт на настъпване на
предсрочната изискуемост,като тук не е приложима съдебната практика,с която се
приема,че предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,защото тя се
отнася до случаите на банкови кредити,от която не е процесния заем /той е
отпуснат от небанкова кредитна институция/,а и заявлението на кооперацията-ищец
не се основава на извлечение от счетоводни книги на банка.
Предвид
горното,съдът приема за настъпила предсрочната изискуемост на целия заем по
сключения договор за заем от 06.06.2012 г.С оглед на това и цялата непогасена
главница по заема е станала изискуема,а следователно и дължима в пълния й
неплатен размер.И понеже се установи от заключението на вещото лице,че към
момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,както и към момента на
подаване на процесната искова молба няма извършени плащания на каквато и да е
част от главницата по отпуснатия и усвоен заем,а и ответниците по делото не
установиха да са извършили погасявания по същата главница след образуване на
делото,съдът намира за дължима тази главница в пълния й договорен и заявен от ищеца размер,а
именно-в размер на сумата от 20 450 евро,чиято левова равностойност възлиза на
сумата от 39 996,72 лв.С оглед на това процесния установителен иск се явява
доказан в пълния му предявен размер.
Крайната
преценка относно уважаването на иска обаче е предпоставена и от преценката на
заявеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на претендираното с исковата молба вземане.Това възражение съдът счита за
неоснователно.При съобразяване разпоредбата на чл.114 от ЗЗД,началният
момент,от който започва да тече погасителната давност относно исковата главница
по договора за заем е момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
заема и спрямо вземането за тези главница е приложим общия петгодишен давностен
срок по чл.110 от ЗЗД.Към датата на подаване пред съда на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№5182/2017 г.,а именно към датата
10.04.2017 г. този срок не е бил изтекъл,дори и да бе прието,че предсрочната
изискуемост е настъпила с получаване на
коментираната по-горе покана на датата 13.03.2017 г.,а като се има предвид
приетото от съда,че тази изискуемост е настъпила в по-късен момент,то очевидно
не е била изтекла към релевантния момент на подаване на заявлението пред
съда.Затова и поддържаното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност относно претендираното от ищеца вземане се явява неоснователно.
Като
краен резултат,въз основа на горните съображения и установени по делото
обстоятелства,съдът счита за изцяло основателни предявените срещу ответниците
установителни искове по чл.422 от ГПК.Липсата на доказателства,установяващи погасяването
на главницата по договора за заем от страна на ответниците-солидарни длъжници
/или от някой друг от солидарните длъжници/,преценено съвкупно с факта на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл.14 от договора за
заем,налага крайния извод за наличието на съществуващо вземане от страна на
ищеца към ответниците относно тази главница и то в пълния й заявен с исковата
молба и присъден със заповедта за изпълнение размер.Ето защо предявените
установителни искове спрямо двамата ответници за исковата главница следва да
бъдат уважени изцяло като основателни и доказани,а заедно с дължимостта на
главницата ще следва да се признае за дължимо и вземането за законна лихва
върху тази главница,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-10.04.2017 г. до пълното изплащане на същата главница.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените от него
съдебни разноски за настоящото исково производство.Тези разноски възлизат на
общата сума от 4 799,93 лв.,включваща сумата от 3600 лв. изплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение,сумата от 799,93 лв.-платена държавна такса за
образуване на делото и сумата от 400 лв.-платено възнаграждение за вещо лице.За
реалното плащане от ищеца на всяка от изброените суми са представени
доказателства по делото.Ответниците са заявили в молбата си от 05.11.2018
г.,подадена чрез пълномощника им адв.Т. възражение за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар.Тъй като това е възражение по смисъла на
чл.78,ал.5 от ГПК и е направено преди приключване на устните състезания,т.е.
заявено е в допустимия процесуален срок,съдът намира,че това възражение подлежи
на преценка по същество.А по същество възражението е основателно,тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер съгласно
приложимата в случая разпоредба на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.При съобразяване на тази
разпоредба,минималният размер на адвокатското възнаграждение /след
начисляването на ДДС,тъй като пълномощника на ищеца е рагистирран по ЗДДС/
възлиза на сумата от 2076 лв.Договореният и платен от ищеца адвокатски хонорар
на представляващия го по делото адвокат възлиза на сумата от 3600 лв. с
ДДС,както по-горе се посочи.Съобразно фактическата и правна сложност на делото
този адвокатски хонорар е прекомерен и следва да бъде намален до посочения
минимален размер от 2076 лв.,от което следва,че общия размер съдебни разноски,който
ще бъде присъден на ищеца се равнява на сумата от 3275,93 лв. и тази сума
ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да му заплатят.
Предвид
уважаването на процесните искове по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и
съобразно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС,в тежест на ответниците следва да се възложат и разноските на ищеца за
заповедното производство по ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на РС-Пловдив,III-ти гр.
състав,които са в общ размер от 4951,93 лв.,включващ платена държавна такса в
размер на 788,93 лв. и изплатено по банков път адвокатско възнаграждение в
размер на 4 152 лв. с ДДС,договорено с представения по частно гражданското дело
договор №279 от 10.04.2017 г. за процесуално представителство,защита и
съдействие,сключен между кооперацията-заявител и адв.Н. Р..И понеже ответниците
не са направили изрично възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на
платеното в заповедното производство адвокатско възнаграждение,съдът няма да се
произнася за наличието на такава прекомерност,защото няма задължението служебно
да прави това,а само при наличие на възражение от съответната заинтересована
страна по делото.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответниците Г.П.К. с ЕГН ********** и К.К.К. с ЕГН *********,че дължат
на ищеца-Кооперация „Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани-Марица Инвест“-гр.Пловдив,с
ЕИК ********* в условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ по издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение №3326 от 19.04.2017 г. по
ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на РС-Пловдив,3-ти бр. състав,сумата от 20 450
евро /двадесет хиляди четиристотин и петдесет евро/,чиято левова равностойност
е 39996,72 лв. /тридесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и 72
стотинки/,представляваща дължима
главница по договор за заем №3172 от 06.06.2012 г.,сключен между
кооперацията като заемодател,ответницата като заемател и ответника като
солидарен съдлъжник,обезпечена по нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №108,том I,рег.№715,н.д.№100 от 06.06.2012 г. на нотариус В.Б.,вписана
с рег.№057 на Нотариалната камара,с район на действие РС-Пловдив,който акт е
вписан в Служба по вписванията-Пловдив като акт с №106,том 4,дело №5949 от 2012
г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК в съда-10.04.2017 г. до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Г.П.К. с ЕГН ********** и К.К.К. с ЕГН *********,и двамата с адрес ***,да
заплатят СОЛИДАРНО на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частни земеделски стопани-Марица Инвест“ с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив,ул.“Брезовска“№8,сумата от 3275,93 лв. /три хиляди двеста седемдесет и пет лева и 93
ст./,представляваща направени от ищеца съдебни разноски в първоинстанционното
производство по настоящото т.д.694/2017 г. по описа на ОС-Пловдив,XVIII-ти
състав,както да заплатят солидарно на кооперацията и сумата от 4951,93 лв. /четири хиляди девестотин
петдесет и един лева и 93 ст./,представляваща разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№5182/2017 г. по
описа на РС-Пловдив,III-ти бр.
състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :