О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. Монтана, 05.01.2023 г.
Административен съд - Монтана касационен състав, в
закрито съдебно заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в състав,
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Рени Цветанова
като разгледа докладваното от съдия Камарашка частно
касационно административно дело №8/2023г.
по описа на Административен съд - Монтана, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229
и сл. във връзка с чл.213а, ал.7 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от Г.В.В. изтърпяващ наказание
лишаване от свобода понастоящем в Затвора
Ловеч против Разпореждане имащо характера на определение от 22.11.2022г.,
постановено от едноличен състав по адм. дело № 392/2022 г. по описа на
Административен съд - Монтана, с което е отказано освобождаването му от
заплащане на държавна такса за производството.
Частният жалбоподател счита, че оспореното
определение го лишава от достъп до правосъдие и правна помощ, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон, при превратно тълкуване на
доказателствата и нарушение на правото му на защита. Възразява срещу подхода на
съда за определяне на държавна такса. Посочва, че 12 години се намира в
затворническо общежитие, притежаваното от него имущество е възбранено от
КПКОНПИ, поради множество задължения и няма доходи от трудова дейност. Моли за
отмяна на разпореждането.
В срока по чл. 232 от АПК,
насрещната страна – Главен директор на ГДИН – София не взема становище по
частната жалба.
Административен съд - Монтана в настоящия
си състав, като разгледа частната жалба, намира от фактическа и страна
следното:
Производството е образувано по жалба на Г.В.В. изтърпяващ наказание
лишаване от свобода понастоящем в Затвора
Ловеч против Д.п. „Фонд з.д.“ за отказ от предоставяне на информация във вид на
административна услуга.
С Определение №8486/04.10.2022г. по Адм. дело
№8708/2022г. на ВАС делото е изпратено за разглеждане от АС – Монтана.
С Разпореждане на АС – Монтана от
10.10.2022г. жалбата на В. е оставена без движение, като са му дадени конкретни
указания в това число в т.3 да представи документ за внесена държавна такса съгл.
чл.151, т.3 от АПК.
С молба от 20.10.2022г. Г.В.В. е поискал да бъде
освободен от държавна такса поради липса на финансови средства и особеното му
положение на лишен от свобода. Към молбата е приложена декларация, че не
получава месечни доходи, има сключен граждански брак но няма информация за
доходите на съпругата си, тъй като от 12 години е в затвора; наличното му
имущество е възбранено от КПКОНПИ, няма влогове и МПС-та, както и доходи от
трудова дейност в затвора.
По делото е приложена справка от
административния орган за размера на получените и налични у жалбоподателя
финансови средства за период от 04.08.2022г. до 20.10.2022г., като част от постъпленията
са по ведомост от „Мех Цех“ в размер от 37,60лв. и 5,40лв., 75,00лева са
върната сума от зъболекар по молба на В., а останалите суми са банкови преводи
за м.08.2022г. - 90,03лв, 150,00лв. и 300,00лв. и за м.09.2022г. - 150,00лв. и
90,62лв.
След получаването на справката е
постановено атакуваното Разпореждане имащо характера на определение от 22.11.2022г.,
за което в първата част е оставено без уважение искането за освобождаването от заплащане
на държавна такса. Като мотив за това съдът е изчислил, че за м.08 и
м.09.2022г. жалбоподателят е получил сумата от 1048,65 лева, поради което има
възможност да заплати дължимата държавна такса от 10,00 лева.
Разпореждането от 22.11.2022г. е съобщено
на В. на 25.11.2022г. и на 29.11.2022 г. /датата посочена в жалбата/, чрез
администрацията на затвора /30.11.2022г. видно
от пощенското клеймо/, той е подал процесната частна жалба.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима,
доколкото подателят й е адресат на оспорения съдебен акт, с който е засегнат
неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването му. Спазен е
законоустановеният 7-дневен срок за обжалване.
Разгледана по същество частната жалба е
основателна в частта с която на Г.В.В. е отказано освобождаване заплащане на
държавна такса от 10,00 лева за производството.
За образуваните съдебноадминистративни
производства се дължи държавна такса, която в случая е в размера по т. 2б, б.
"а" от Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси - 10,00 лв., а съгласно чл. 151, т. 3 от АПК следва да бъде внесена предварително и документът, удостоверяващ
заплащането й да бъде приложен към искането.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, който намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс, "Такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът
взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства".
В конкретния случай съдът се е позовал единствено на данните за получени
парични средства по сметката му за м.08 и м.09.2022г., без да вземе предвид и
останалите визирани от законодателя предпоставки.
Безспорно по делото липсват доказателства
частният жалбоподател да разполага с движимо и недвижимо имущество, междувременно
същият има задължения към НАП от 103147,73лева, което е известно на състава по
друго водено производство, частния жалбоподател не работи и не получава трудово
възнаграждение. Установената по сметката сума за м.08 и м.09.2022г. не
установява дали не се касае за цялата 2022г. за да се съотнесе към броя на
месеците, още повече, че видно от извлечението от постъпленията по сметката е
била налице сума която е използвана за лечение в случая за зъболекар. Сумата
притежавана от затворника, служи за покриване на
елементарни негови екзистенциални нужди, сравнима със социалния минимум. Това,
както и обстоятелството, че той пребивава в затвора
от дълги години, водят настоящия касационен състав до извода, че са налице
основанията на чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК
за освобождаването от заплащане на държавна такса от 10,00 лева.
Ето защо атакуваното определение следва да
бъде отменено в тази му част с връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
във връзка с чл. 236 от АПК, касационен състав на Административен съд -
Монтана
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от Г.В.В. изтърпяващ наказание лишаване от свобода
понастоящем в Затвора Ловеч Разпореждане имащо характера
на определение от 22.11.2022г., постановено от едноличен състав по адм. д. № 392/2022
г. по описа на Административен съд – Монтана.
ОСВОБОЖДАВА Г.В.В. изтърпяващ наказание
лишаване от свобода понастоящем в Затвора
Ловеч от заплащане на държавна такса от 10,00 лева за производството по адм. д.
№ 392/2022 г. по описа на Административен съд - Монтана .
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
Препис от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: