Р Е Ш
Е Н И Е № 66
гр.Сливен, 21.07.2023г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на
единадесети
юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
при
секретаря Нина Кънчева, като разгледа докладваното от съдия Ангелова гр.дело № 601 по описа за 2020г,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са два обективно
кумулативно съединени преки иска на увредени
от ПТП лица срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за
заплащане на обезщетение за
неимуществени и вреди от непозволено увреждане по застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и
цена на всеки иск – 200 000лв.
В исковата молба
ищците твърдят, че на 02.02.2020г, на спирка на
градския транспорт в гр.Сливен, на бул.“П.Хитов“ настъпило ПТП, при което М.Й.М.,
като водач на джип „Рейнж
Роувър“ с рег. № СВ 6567 АХ, нарушил правила за
движение по пътищата, като управлявал джипа с превишена скорост и след употреба
на алкохол, изгубил управление над автомобила и навлязъл върху десния за него
тротоар, блъскайки чакащия на спирката пешеходец М.С.М., който получил тежки
телесни увреждания и починал на местопроизшествието.
Твърдят,
че първата ищца П.Г.Д. била фактически съжител на загиналия в ПТП, а втората
ищца Д.Г.Д. – негова заварена дъщеря. И двете понесли тежко смъртта му, тъй
като били прекрасно семейство, имали чудесни отношения и били особено близки.
Твърдят,
че М.М. живял на съпружески начала с първата ищца от
2007г до смъртта си, или в продължение на 13 години. Когато заживял с нея, втората ищца Д. Д. била на 12 години, а М.М.
я приел и отглеждал като собствено дете. Той бил главата на семейството,
изключително отговорен и до смъртта си се грижел и за двете ищци. Оказвал им
морална и материална опора, а след смъртта му те понесли ненавременна и
невъзвратима загуба, а страданията им били огромни.
Твърдят, че по отношение на управлявания
от М.Й.М. автомобил била сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна от 01.04.2019г до 31.03.2020г.
С молба от 23.06.2020г. отправили до
ответника своята застрахователна претенция за обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на М.М., но до настоящия момент,
такова не им било определено и изплатено.
Молят
за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да им
заплати сумата от 200 000лв на всеки от тях - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 02.02.2020 г. смърт на М.С.М., ведно със законната лихва върху
двете обезщетения, считано от 16.03.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК. Счита исковете за допустими, но
неоснователни.
Не оспорва твърдението на ищцата за
наличие на валидно сключена застраховка “ гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на
увреждащия лек автомобил, валидна към датата на ПТП.Поради наличие на
влязла в сила присъда по НОХД № 262/2020 г. на СлОС, счита за безспорно
установено и доказано деяние, неговата противоправност
и вината на дееца.
Оспорва твърдението в ИМ, че първата
ищца живяла на съпружески начала със загиналия в ПТП М.М.
и че между тях съществувала дълбока емоционална връзка, както и нейната
продължителност.
Оспорва твърдението в ИМ, че втората
ищца била отгледана от М.М. като свое дете от 12
година възраст и че между тях била изградена трайна емоционална връзка.Оспорва
твърдението за изключителна привързаност между двамата, а с оглед възрастта на
втората ищца, която е била пълнолетна към датата на ПТП, имала собствено
семейство, партньор и деца, тоест тази връзка била трансформирана в друга поради естествения ход на житейските
събития.
Оспорва
исковете по размер, твърдейки, че са силно завишени и
несъобразени с принципа за справедливост и съдебната практика.
С определение от 22.12.2022г съдът се е
произнесъл по всички предварителни въпроси, като по искане на ответника е
конституирал като трето лице-помагач
водача на застрахования автомобил- М.Й.М..
В с.з. ищците, ред.
призовани, не се явяват лично, а се представляват от процесуален представител,
който в първото с.з. направи изменение на размера на
двата предявени частични иска от
120 000лв до пълния им размер от
200 000лв и моли да бъдат уважени до този размер. Претендира разноски
съгласно списък.
В
с.з. ответното дружество, ред. призовано, се представлява от упълномощен
представител, който оспорва предявените искове и поддържа възраженията,
направени с отговора на исковата молба. Моли всички искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Претендира за разноски съгласно списък по
чл. 8 ГПК.
В с.з. третото лице-помагач М.Й.М.,***, но не
изрази становище по исковите претенции, а
пожела да бъде освободен от съдебната зала и от явяване в следващи съдебни заседания
.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищците П.Д.
и Д.Д. са майка и
дъщеря.
От 2007г до 02.02.2020г
майката живяла на съпружески начала с М.С., когато загинал в
ПТП.
Тримата живеели в апартамента на М.М. ***.
Когато се събрали да живеят заедно, дъщерята Д.Д.
била на 12 години. Тя не
познавала родния си баща и възприела като свой баща М.М.. Наричала го :“татко“. Двамата се разбирали чудесно.Той й помагал при
подготовката на уроците. Бил пенсионер и работел като охрана. Получавал добри доходи.
Помагал в издръжката на домакинството, а също и при издръжката на Д.Д., когато станала студентка.
П.Д. и М.Мавродив
живели заедно до смъртта му, общо 12
години, през които не са се разделяли. Разбирали се и се подкрепяли. Той поел
издръжката на семейството, а тя го обгрижвала когато бил с оперирани стави.
Водела го на прегледи при лекар в
гр.Стара Загора.
Той бил отдавна разведен, с две големи деца, които живеели в
чужбина.
П.Д. живяла съвсем кратко с бившия си мъж, а значимата в живота й връзка
била с М.М.,
към когото била силно привързана.
На 02.02.2020г, в гр.Сливен, бул.“Панайот Хитов“, на спирка на
градския транспорт“, той бил блъснат от джип, управляван от М.Й.М., с превишена скорост и след употреба на
алкохол. Той изгубил управление над автомобила и навлязъл върху десния за него
тротоар, блъскайки чакащия на спирката пешеходец М.М.,който
получил тежки телесни увреждания и починал на местопроизшествието.
С влязла сила присъда №10 от 29.06.2021г по НОХД № 262/2020г на СлОС,
подс. М.Й.М. е
признат за виновен и осъден за това, че 02.02.2020г, в
гр.Сливен, на бул.“Панайот Хитов“, при
управление на МПС- джип „Рейндж Роувър“ с рег. № СВ
6567 Ах, в пияно състояние – 0.63 промила алкохол в
кръвта, нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл. 20 ал.1 ЗДвП и
чл. 21 ал.1 ЗДвП , и по непредпазливост причинил смъртта на М.С.М.,***, което е
престъпление по чл. 343 ал.3 предл.1 б.“б“ предл.1, вр. с чл. 342 ал1. НК.
Ищците
посрещнали вестта за внезапната
смърт на М.М. с голяма мъка
и още страдат. Те загубили своята морална и материална опора
в живота. Загубата им е тежка и оставила
огромна празнота в живота им.
След смъртта
на М.М. двете ищци напуснали неговото жилище и отишли да живеят в дома на
родителите на първата ищца. Те се затворили за външния свят и постоянно
плачели, а П.Д. се сринала.
В резултат
на неочакваната смърт на М.М., който бил жизнен и енергичен човек, П.Д. претърпяла
психична и емоционална травма с тежки белези на психично страдание от пост
травматичен характер, а емоционалния й свят е с признаци на анхенодия
и адаптационни затруднения.
Към момента на прегледа от вещото лице констатирало, че П.Д.
е изцяло обсебена от мисълта загубата на
М.М. , емоционално подтисната и не е налице ресурс самостоятелно да излезе от
това състояние и да преодолее психологическите последици. Има наличие на
симптоматика с характерни фрагменти на
разстройство в адаптацията, с признаци на постравматично
разстройство. Тя не желае за приеме
реалността за загубата и развива ирационални нагласи и това състояние не
е отшумяло.
Към
датата на ПТП по отношение на увреждащия автомобил джип „Рейндж Роувър“ с рег. № СВ
6567 АХ, е била
сключена с ответника задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна 01.04.2019г до 31.03.2020г.
С молба вх. № 94-А-107/23.06.2020г ищците
предявили до ответника своята писмена застрахователна претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М.С.М., но до приключване на съдебното дирене
пред тази инстанция, не им е определено и изплатено обезщетение за
неимуществени вреди.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства -относими,
допустими и неоспорени.
Съдът кредитира свидетелските показанията
на разпитаните по делото свидетели,
които възприе като релевантни, преки и непосредствени.
Приема заключението на приетата по делото
съдебно-психологична експертиза като обосновано, ясно и неоспорено от
страните.
Така приетото за установено от фактическа страна,
води до следните правни изводи:
Предявени
са два преки частични иска по чл. 432
ал.1 от КЗ вр.
с чл. 45 ЗЗД на пострадали лица срещу застрахователя на деликвента
за плащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликт,
виновно причинен от водача на МПС, застраховано при ответника, по риска „гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Исковете са предявени първоначално като частични с цена: 120 000лв
от общо 200 000лв, но в първото с.з. бе увеличен техния размер на
200 000лв.
Исковете
са процесуално допустими, а преценени по същество, единият е основателен и доказан, но предявен в завишен размер, а
другият- неоснователен.
Страните не спорят относно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня на
увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По делото се установи, че ищците е изпълнили
задължителната процедура по чл.498 КЗ за
доброволно уреждане на спора със застрахователя.
Приключването
на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в
настоящия случай то е приключило.
За
да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо овен наличието
на застраховка „гражданска отговорност“ на процесното
МПС, сключена при ответното застрахователно дружество, валидна към датата
на настъпване на увреждащото събитие, да е налице деликт
с всички елементи от неговия фактически
състав, а именно: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.
Тъй като деликвентът
е осъден с вляза в сила присъда, с която
на основание чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан относно деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, всички
елементи от фактическия състав на деликта не подлежат
на доказване в настоящото производство, а единствено вида и размера на вредите
и че са настъпили в причинна връзка от деликта.
Вредите
като вид, интензитет и продължителност са установени по делото от еднопосочните показанията на двама свидетели и заключението
на съдебно-психологичната експертиза.
Фактическият съжител и доведеното дете са
измежду лицата, които да активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане.
Съгласно
ППВС №4/61 и ППВС № 5/69г,обезщетение за
неимуществени вреди от деликт при смърт на пострадал
имат право да претендират най-близките роднини, като: низходящи, възходящи,
съпруг, отглеждано, но неосиновено дете, както и лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия, без да е сключен граждански брак.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установи, че ищците и загиналия в ПТП М.М.
живели заедно като семейство в продължение на 12 години в разбирателство и
взаимно уважение.
Смъртта на фактически съжител, независимо
от възрастта и обстоятелствата, е тежък
удар за жената, с която живял на съпружески
начала и много трудно може да бъде
определен паричен еквивалент на претърпените душевни болки и страдания от загубата,
която обичайно се преживява
мъчително и продължително.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по
справедливостта, а справедливостта се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, тежест,
продължителност и интензитет на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,
претърпените болки и страдания, настъпилите неблагоприятни последици, понесени конкретно от всяко
увредено лице, емоционални, психически сътресения, обществено-икономическите
условия в страната към датата на
увреждането и пр.
Съобразявайки възрастта на починалия/ 69г/, че ищцата П.Д. загубила завинаги своя партньор в
живота, с когото живели като съпрузи 12 години, без да се разделят, в обич
и разбирателство, а след неговата смърт
развила постравматично разстройство, което не е
преодоляла към момента, съдът намира за справедливо обезщетение за претърпени
болки и страдания сумата 120 000лв.
Независимо от установените топли отношения между нея и загиналия в ПТП М.М., тежките последици за тях, претендираното
обезщетение за разликата до 200 000 лв. е завишено.
Понесената загуба поначало е без паричен
еквивалент, но претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото
състояние и финансовия и социален стандарт в страната и обществените критерии
за справедливост към момента на настъпването на вредите.
Претендира се и законна лихва, която съдът присъжда, считано
от 23.06.2020г до окончателното
изплащане, а не както се претендира от 13.03.2020г.
Не е спорно по делото, че ищците са предявили писмено своята застрахователната си
претенция до ответника, който я получил
и завел на 23.06.2020г и това е датата,
на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
От разписката за изпратена куриерска
пратка/ л.27 от делото/ не става ясно дали на дата 13.03.2020г е била изпратена
именно застрахователната претенция на ищците. Освен това, в исковата молба се
твърди, че те са отправили писмената си застрахователна претенция до ответника
на 23.06.2020г, а съгласно петитума търсят законната
лихва от 13.03.2020г, която била датата на получаване на уведомлението.
Следователно, лихвата се търси считано
от датата на получаване на застрахователната претенция от ответника, а това
несъмнено е 23.06.2020г, поради което съдът отхвърля иска за законна лихва от
13.03.2020г до 22.06.2020г.
Предявеният от ищцата Д.Д.
иск за обезщетение за неимуществени вреди е изцяло неоснователен и недоказан.
От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че тя не е познавала биологичния си баща и макар да е живяла с М.М.
само 12 години, го приела като свой баща,
наричайки го „татко“.
Съгласно
ППВС №4/61 и ППВС № 5/69г, в кръга на
лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди попада и
отглежданото чуждо, но неосиновено дете, които с отглеждащия са създали
фактически отношения като между родител и дете. Включването и на тези лица в
кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието
на съществувалите с починалия житейски отношения, които са напълно сходни с
отношенията между биологичния родител и дете, поради което се счита за справедливо,
при установени действителни вреди, че те също да могат да получат обезщетение.
Признаването на правото на обезщетение
на отглежданото дете , съответно на отглеждащия го като свое, е обвързано с
изискването отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като
към биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални
процедури по осиновяване или установяване не произхода. В тази насока е
постановено решение № 241/13.02.2019г по
т.д. № 2751/2017г на ВКС, първо т.о.
В
настоящия казус, доведена дъщеря, отдавна пълнолетна/ на 27г/ претендира
обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта на отглеждащия я пострадал.
Тя е била на 12 години, когато е заживяла с фактически съжител на майка си,
тоест на практика вече отгледана. Макар да не е познавала биологичния си баща и
се привързала към постр.М.М.,
това не са типичните отношения родител-дете, а по-скоро израз на уважение към
грижите на човека, които приживе полагал за нея и майка й, като ги обгрижвал и издържал.
От
събраните по делото доказателства съдът
не може да направи извод за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка
между ищцата Д. Д. и постр.М.М., аналогична на отношенията на биологичния родител и
дете, заради съдържанието на която, доведената дъщеря търпи морални болки и
страдания от неговата смърт, аналогични по интензитет и продължителност на
страданията на най-близките.
По изложените съображения, съдът отхвърля
изцяло нейния иск, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва за забава, считано от 16.03.2020г.
На
основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на само на първия ищец съразмерно на уважената част
от иска, но такива не са направени.
Съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, тя претендира единствено адв.възнаграждение,
което видно от договора за правна защита
и съдействие, е уговорено безплатно на двамата ищци, по
реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Съобразно уважения размер на иска, на основание чл.38 ал.1, т.2 ЗА, вр. с чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата №1/09.07.2004г за
минималните размери на
адв.възнаграждения/ изм. ДВ бр.88/04.11.2022г, в сила от 08.11.2022г/, в полза на адв.дружество, представлявало ищцата,
следва да бъде присъдено адв.възнаграждение за оказана безплатна адв.защита в
размер на 11 340лв. /9450лв +1890лв
ДДС/.
При двама ищци, ако исковете им бъдат изцяло
отхвърлени, всеки от тях дължи на ответника 1/2 от всички разноски.
Съгласно представения списък, ответникът е направил разноски в общ
размер на сумата 1474лв, половината от които дължи ответника Д.Д., а именно: 737лв.
Другата половина от 737лв се дължи от ответника П.Д., но не в пълен размер, а
съразмерно на отхвърлената част от иска, тоест
сумата 294.80 лв.
Ответникът
дължи и д.т. в размер на 4800 лв. и 360лв- разноски за вещо
лице, платени от бюджетните средства на съда.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК- *********, седалище
и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул..“Витоша“ № 89Б, , представлявано заедно от Коста Х.
Чолаков и Бистра Ангелова Василева, да
заплати на П.Г.Д. ***,с ЕГН-********** и съдебен
адрес: ***, офис 4, чрез адв. И.Й., сумата 120 000 лв/ сто и двадесет хиляди лева/ -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на нейния фактически съжител М.С.М., настъпилата при ПТП на 02.02.2020г, виновно
причинено от М.Й.М. като водач на джип „Рейндж Роувър“ с рег. № СВ 6567 АХ, ведно със законната, считано от 23.06.2020г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска до пълния му
размер от 200 000лв, както и
претенцията за заплащане на законна лихва от 16.03.2020г до 22.06.2020г включително.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от Д.Г.Д. ***, с ЕГН -********** и съдебен адрес: ***, офис
4, чрез адв. И.Й., срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК- *********, седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“, бул..“Витоша“ № 89Б, , представлявано заедно от Коста Х.
Чолаков и Бистра Ангелова Василева, пряк иск по чл. 432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 200 000лв, претърпени вследствие смъртта на М.С.М.,
настъпилата при ПТП на 02.02.2020г, виновно причинено от М.Й.М. като водач на
джип „Рейндж Роувър“ с рег. № СВ
6567 АХ, ведно с акцесорния
иск за заплащане на законна лихва от 16.03.2020г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД,с ЕИК- *********, седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“, бул..“Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от Коста Х. Чолаков и
Бистра Ангелова Василева, да заплати на Адвокатско Дружество“Й. И ЕВГЕНИЕВ“, с
ЕИК-*********,седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Бистрица“ №9, ет.2,
офис № 4, представлявано от
управителя И.Г.Й., сумата 11
340 лева /единадесет хиляди триста и четиридесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за оказана по реда на чл. 38 ал.1,т.2
ЗА безплатна адвокатска помощ на ищеца по гр.дело № 601/2020г на СлОС - П.Г.Д., с ЕГН – **********.
ОСЪЖДА П.Г.Д.
***, с ЕГН -********** да
заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК- *********, седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“, бул..“Витоша“89Б, представлявано заедно от
Коста Х. Чолаков и Бистра Ангелова Василева, сумата 294.80лв, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. ***, с ЕГН -**********, да
заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД,
с ЕИК- *********, седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“,бул..“Витоша“89Б, представлявано заедно от Коста Х. Чолаков и Бистра Ангелова
Василева, сумата 737 лв, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК- *********,
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул..“Витоша“ 18Б, , представлявано заедно от Коста Х.
Чолаков и Бистра Ангелова Василева, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на
Сливенски Окръжен Съд държавна
такса в размер на 4 800лв и 360лв- разноски за вещо лице.
Решението е постановено при участието на М. Й.М. ***, с ЕГН-********** , понастоящем в затвора-гр.Бургас,
в качеството му на трето лице-помагач на ответника „ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,ЕИК- *********, седалище и адрес на управление
гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: