№ 3665
гр. Варна, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело №
************ по описа за ** година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т. М. Т., ЕГН
**********, срещу С. Н. Г., ЕГН **********, искове, както следва:
1) главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД за прогласяване за нищожен поради накърняване на добрите нрави на
договор от 03.08.** г., обективиран в Нотариален акт №**-**, рег. №**, дело
№882/** г. по описа на нотариус Красимира Кангалова, рег.№513, с район на
действие: РС – Варна, вписан в АВп като акт №**-**, дело №**, вх. рег. №
**/04.08.** г., с който К. Ст. Н., ЕГН **********, наследодател на Т. М. Т., е
продала на С. Н. Г. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **, по ККKР, одобрени със Заповед РД-18-170/**-** г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект със Заповед 18-7086-**-** г. на началника на СГКК
Варна, с адрес: гр. **, ул. „**“ №4, ет. 2, ап. 4, намиращ се в сграда с ид. ** с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, разположена в ПИ с ид. **, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна
или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво, с
посочена в документа площ: 58 кв. м, с прилежащи части: ½ ид. ч. от
стълбище и подпокривно пространство и изба с площ от 11,90 кв. м, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **.2, под обекта:
**.3, над обекта: няма, стар идентификатор: няма; за цена 6350 лв., равна на
данъчната оценка на имота;
2) евентуално съединени с предходния, кумулативно обективно
1
съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето, вр. чл. 17, ал. 1
ЗЗД и чл. 30, ал. 1 ЗН за прогласяване за нищожен на горепосочения договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 03.08.** г. като привиден,
прикриващ договор за дарение на имота, обявяване за действителен на
прикрития договор на дарение и за възстановяване на запазената част от
наследството на К. Ст. Н., чрез намаляване на прикритото дарение до размера
на запазената част на наследника Т. М. Т.;
3) евентуално съединен с предходния, иск с правно основание чл. 40 ЗЗД
за прогласяване за недействителен по отношение на Т. М. Т., в качеството му
на наследник на К. Ст. Н., на горепосочения договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 03.08.** г. поради договаряне на С. Н. Г., упълномощена от
К. Ст. Н. с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. №739 и на
съдържанието с рег. №740 от 15.07.** г. от секретаря на Община **, сама със
себе си във вреда на представляваната;
4) евентуално съединен с предходния, иск с правно основание чл. 42,
ал. 2 ЗЗД за прогласяване за недействителен на горепосочения договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 03.08.** г. по отношение на ½ ид. ч.
от имота поради липса на представителна власт на представляващия
продавача.
В исковата молба ищецът Т. М. Т. излага, чрез адв. П., че бил наследник
на своята майка К. Ст. Н., б. ж. на гр. **, починала на 02.02.** г. След смъртта
на майка си узнал, че на 03.08.** г. тя, представлявана от С. Н. Г. - съпруга на
починалия му брат Ст., продала на последната за цена от 6350 лв., равна на
данъчната оценка на имота, правото на собственост върху гореописания втори
етаж от жилищна сграда в гр. **, ул. ** №4, което била придобила въз основа
на одобрена на 10.12.1982 г. съдебна спогодба за делба. Сочи, че при
изповядване на договора за покупко-продажба било представено пълномощно
от 15.07.** г., с което майка му упълномощила снаха си да извършва
разпоредителни сделки с ½ ид. от имота, като извърши продажба за цена, по-
ниска от половината от данъчната оценка на имота. Счита разпоредителната
сделка за недействителна. Твърди, че тя била нищожна поради накърняване на
добрите нрави, защото уговорената продажна цена била многократно под
пазарната стойност на имота. Продажната цена не била заплатена от купувача
на продавача. Посочва, че удостоверението за данъчна оценка, послужило за
сделката, било с невярно съдържание, доколкото декларираната от Г. без
пълномощно площ на имота не съответствала на действителната такава, като с
това тя целяла да отпадне задължението й за заплащане на продажната цена по
банков път. В условията на евентуалност твърди, че сделката била привидна и
прикривала договор за дарение на целия имот, защото волята на договарящите
страни била ½ ид. ч. от имота да се прехвърли безвъзмездно, което следвало от
незаплащането на цената, която била несъразмерна на пазарната стойност на
имота. Сочи, че с дарственото разпореждане била накърнена запазената му
част от наследството, което би получил, включващо единствено процесния
имот, и че същата следва да бъде възстановена след разкрИв.е на
2
симулацията, чрез намаляване на прикритото дарение до размера на
запазената му част. В условията на евентуалност твърди, че сделката не била
произвела действие за представлявания, защото пълномощникът бил
договарял във вреда на упълномощителя – пълномощникът знаел, че е бил
упълномощен да се разпореди само с ½ ид. ч. от имота и че цената, която била
под пазарната стойност на имота, не е била платена. В условията на
евентуалност, твърди, че сделката била извършена при липса на съгласие за ½
от имота, защото с пълномощното упълномощителят дал съгласие за
разпореждане само с ½ ид. ч. от имота. По изложените съображения отправя
искане за уважаване на предявения главен иск, а при настъпване на условие за
разглеждане на някой от евентуалните искове – за неговото уважаване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. Г., с който,
чрез адв. И. В., оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Счита, че искова молба била нередовна и с нея били
предявени недопустими искове, като отправя искане за прогласяване на
едностранната сделка, с която ищецът бил упълномощил съпруга си, за да
предяви исковете, за нищожна поради накърняване на добрите нрави. Оспорва
наведените в исковата молба твърдения. Поддържа, че със съпруга й са
придобили процесния недвижим имот по давност чрез непрекъснато, явно и
несмущавано владение, считано от 01.09.2006 г., като след смъртта на съпруга
си през 16.11.** г. тя продължила да владее имота. Твърди, че владението
върху имота, включително върху втория етаж, им било доброволно предадено
от майката на съпруга й – К. Ст. Н.. През м. септември 2000 г. съпрузите
заживели в приземния етаж на имота, а Н. живеела в процесния имот. През
2006 г., след като съобразила здравословното си съСт.ие и че на първия етаж
живеели синът й Т. и съпругата му, Н. решила занапред тя да живее на
приземния етаж и да предаде владението на втория етаж на сина си Ст. и
съпругата му. На 01.09.2006 г. последните пренесли мебелите си и вещите си
на втория етаж, а тези на Н. – на приземния етаж. Оттогава двамата
извършвали преустройства (за баня) и подобрения в него (сменили
дограмата), поддържали го и плащали данъци. Само те притежавали ключ от
имота. Никой не е имал претенции към имота, включително Н., синът й Т. и
съпругата му. След смъртта на сина си Ст. Н. настояла да прехвърли имота на
ответницата. Поддържа, че тя и съпругът й били придобили процесния имот
по давност на 01.09.2016 г., а след негова смърт тя станала собственик на 5/6
ид. ч. от имота и със спорната сделка Н. й прехвърлила останалата 1/6 ид. ч.,
затова посочената в нотариалния акт цена била еквивалентна на продадената
част от имота. През м. октомври ** г. с етърва й наели работник за саниране на
къщата, като ответницата му заплатила цената за втория етаж. Посочва, че
неплащането на цената не съставлявало накърняване на добрите нрави или
привидност на договора, съответно не било налице накърняване на запазената
част на ищеца от наследството, респ. основание за възстановява на такава.
Твърди, че интересите на представлявания не били увредени, защото с
3
договора била прехвърлена само 1/6 ид. ч. от имота и Н. била дала право на
пълномощника да се разпореди по всякакъв начин с имота й, включително
като го дари сама на себе си, както и че не било налице споразумяване във
вреда на представлявания. Поддържа, че при тълкуване на пълномощното се
установявало, че упълномощителят бил учредил представителна власт на
пълномощник за разпореждане с ½ част от цялата къща, след което бил описан
вторият етаж от нея. По изложените съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание Т. Т. не се явява, представлява се от адв. П., която
моли да се уважи предявеният иск.
Ответникът С. Г. не се явява, представлява се от адв. В., която моли
предявите искове да бъдат отхвърлени.
От представените писмени доказателства, от разпита на свидетелите, от
назначената съдебно – оценителна експертиза, от становището на
представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка,
след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
К. Н. починала на 02.02.** г., като оставила наследник ищеца Т. М. Т.
К. Н. имала и друг син Ст. М. Г. починал преди нея на 16.11.**г., който
оставил наследници - ответницата С. Н. Г. и ищеца.
Горно не е спорно между страните и се установя от предоставените
удостоверение за наследници/ л. 11 – 12/
По силата на одобрена от съда спогодба по гр. д 3595/**. на ВРС К. Ст.
Н. се е дал в реален дял и получила собствеността на дял втори от
заключението на вещото лице, който дял се състой от ½ ид. ч от стълбището и
поднокривното пространство, заедно с целия втори етаж на жилищната сграда,
построена върху държавен парцел VIII – ми, ул. ** № 4 в ** в кв.по плана на
с. **./ л. 6/
Вече покойна Н. лично подала заявление с вх. № 950/08.07.**г. /л. 26/, да
й бъде издадено удостоверение за данъчна оценка на горе описания имот,
което да и послужи за делба пред нотариус.
На 09.07.**г. К. Н. подала данъчна декларация пред община **, в която
декларирала като свой процесния имот.
На 15.07.**г. К. Н. упълномощила с пълномощно, със заверка на
подписа и съдържанието, С. Н. Г. да я представлява при извършването на
разпоредителни действия, а именно продажба, дарение или прехвърляне
срещу издръжка и гледане включително и като договаря сама със себе си на
притежаваната от нея ½ ид. от недвижим имот, находящ се в гр. **, ул. ** № 4,
- целият втори етаж от жилищна сграда, построена върху държавен парцел
VIII в ** по плана на гр. **, състоящ се от: входно антре, две стаи, кухненска
ниша, килер и дрешник, заедно със североизточната изба и ½ ид. ч идеална
част от стълбището и поднокривното пространство./ л. 7/
4
При извършване на заверката на подписа и съдържанието на
пълномощното на К. Н., бил прочетен текста на пълномощно, била попитана
от длъжностното лице към община **, дали знае за какво става на въпрос,
като отговора бил положителен.
Горното се установя от свидетелските показания на свидетеля Н. С..,
На 18.07.**г С. Г. продава на В. Д. К. /съпруга на ответникът Т. М. Т./ ¼
ид. ч. от имот идентификатор **.3, с адрес: гр. **, ул. „**“ №4, ет. 1, ап. 3.
Първият етаж от сградата, за сумата от 5 000 лева.
Видно от НА за покупко – продажба на недвижим имот /л. 4/ на 03.08.**
г.на К. Ст. Н., чрез пълномощника си С. Н. Г. продава на С. Н. Г. целия
недвижим имот в гр. **, ул. ** № 4 /четири/, състоящ се от втори етаж на
жилищна сграда, както и ½ ид. ч част от стълбището и подпокривното
пространство са сумата от 6 350 лева., която продавачът чрез пълномощника
си заявил, че е получил изцяло и в брой преди подписването нотариален акт.
Данъчната оценка на имота към този момент била 6 335, 80 лв.
Пазарната стойност на процесния апартамент към 08.**г. била 64 500
лв., съгласно приета по делото съдебно – оценителна експертиза, която съдът
кредитира като пълна, ясна и обоснована.
През 2006г. К. Н. е предела фактическата власт върху втория етаж на
процесния имот на сина си Ст. М. Г. и ответницата С. Н. Г.. Направили ремонт
на банята.
К. Н. се е преместила на приземния етаж на сградата.
Преди кончината на сина й Ст. Г. К. Н., е казвала, че когато почине
синовете й ще разделят всичко по равно. Последната много тежко преживяла
смъртта на сина си.
След смъртта на Ст. Г., вторият етаж продължил да се ползва от
съпругата му, ответницата по делото.
К. Н. изразявала намерение да прехвърли имота си. Когато Ст. Г.
починал ответницата зачестила да ходи при К. Н.. Свидетелката С. Т. е
посъветвала, да прехвърли имота си на внучката си – свидетеля Т. М.а.
К. Н. решила да прехвърли имота си на ответницата, за да не остане на
улицата, тъй като със сина й нямали родени деца, и няма да получи наследство
от нея. Семейството на живия й син, щяло да я остави на улицата. Изразила
желание С. да не остане на улицата и да стане собственик на нейния имот.
През 2022 г. свидетелят Ив. Б. извършил замазване на стая на етажа на
които е живяла К. и на дограмата на втория етаж. Ответницата му донесла
парите за извършените дейности. К. Н. помолила свидетеля Б. да и пазарува
храна и каквото друго пожелае, това се е случило от лятото на 2023г. до края
на ноември същата година, когато тя паднала вътре в двора. Тогава след
разговор с ответницата последната му забранила да ходи да помага на К..
Горното съдът установи от свидетелските показания на свидетелите С.
В. Т. – Х., Т. Т.а М.а, В. Г. И. и Ив. Б. Ив..
5
По свидетелските показания:
Н. К. С., на които съдът дава вяра, като дадени от лице непознаващо К.
Н., напълно незаинтересовано от изхода на спора, същите са пълни, ясни и
непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на свидетеля на В. Г. И., като пълни, ясни,
логични и непротиворечиви.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на Ив. Д. Ив. като пълни,
ясни, логични и непротиворечиви
Съдът дава вяра и на показанията на Ив. Б. Ив., по горените
съображения
Съдът не дава вяра на показанията, водените от ищцата е свидетели С. В.
Т. – Х., Т. Т.а М.а в частта, че К. Н. не е знаела какво подписва и не е желала да
прехвърли имота. От една страна Т. Т.а М.а е заинтересована от изхода на
спора, от друга същата твърди, че баба й е подписала пълномощното в кола,
което се опровергава от показанията на всички други свидетели, че
пълномощното е подписано от в сградата на общината. Показанията на
свидетелите са и в противоречие и с установеното по делото. С подаденото
лично от К. Н. заявление за издаване на данъчна оценка, което показва, че
последната отлично е знаела за сключването на предстоящите прехвърлителни
договори отнасящи се за първия и втория етаж. Опроверга се и от
свидетелските показани на останалите свидетели.
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По искът правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
прогласяване на процесния договор за нищожен поради накърняване на
добрите нрави на договор.
За нищожни като противоречиви на морала се приемат сделки, в който
нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че следва да се
приравни на липса на престация. Дори и ако една сделка е обективно неизгодна,
това не може да доведе автоматично до нейната нищожност. При преценка дали
сделката нарушва морала следва да се вземат и предвид обстоятелства при които е
сключена – едната страна се възползва от лекомислието неопитността,
икономическата или физическа зависимост на другата страна от нея или от трети
лица.- виж решение № 128/17.01.2019г. по гр.д.№ 3170/2017г. на І ГО
При преценка за нищожността на договора поради противоречие на морала,
съдът не е ограничен само до механичната разлика между продажната цена и
пазарната стойност. Съдът следва да съобрази не само съдържанието на договора,
а и съпътстващите го други обстоятелства. Не е налице противоречие на морала,
когато договорът и съпътстващите го други обстоятелства, преценени комплексно,
не водят до извода, че се е стигнало до неоправдано разместване на блага, при
което продавачът търпи значителна загуба, която не е желана и очаквана. Виж
Определение № 1734 от 08.04.2025г. по гр.д. № 137 по описа за 2025 на ВКС,
трето ГО.
6
В случая К. Н. свободно и осъзнато е формирала воля да сключи
договора за продажба. Същата е взела решение да прехвърли половината от
имота си на ответницата срещу тази цена предвид това, че същата е била
съпруга на починалия й син, който е следва да получи половината от цялата
къща. Ответницата се е грижила за нея и живее в прцесния имот, заедно със
съпруга си са извършвали подобрение в него. Взела е под внимание
възможността С. Г. да остане без място където да живее, преди това, че
непосредствено преди сключване на процесния договор, е продал своята ид. ч
от първия етаж на съпругата на ищеца на сходна цена. Поради което
настоящият съдебен състава, намира, че процесния договор не противоречи на
морала.
Предвид изложеното предявени иск по чл. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето, вр. чл.
17, ал. 1 ЗЗД и чл. 30, ал. 1 ЗН
На първо място следва да се посочи, че неплащането на продажната цена не
влия върху действителността на правната сделка, а е основание за развалене на
договора.
На следващо място в НА е посочено, че цената е заплатена преди
подписването на договора. По делото не са събрани доказателства оборващи този
факт.
По делото не са събрани доказателства, че действителната воля на
страните сключили процесния договор не е за прехвърляне на имота срещу
заплащане на цената, а с дарствено намерение. Това, че действителната воля
на страните по процесния договор не е била за дарение се подкрепя от факта,
че К. Ст. е заявила, че данъчната оценка за имота и е необходима във връзка с
делба. Преди сключване на процесния договор ответницата е продала на В. К.
собствената си ¼ ид. ч от първия етаж на къщата. Всичко това, води съдът до
категоричен извод, че процесния договор не е сключен с дарствено
намерение. Целта на договора е била уреждане на семейните отношение във
връзка със собствеността на двата имота. Логично е К. Ст. да изрази
загриженост за жилищната обезпеченост на снаха си и да й даде възможност
за закупи нейния имот на достъпна за нея цена, като се вземе предвид, че
непосредствено преди това е получила 5 000 лева от продажбата на своя дял
от първия етаж на сградата.
Макар и за различен случай подобни са й разсъжденията в Определение №
2217 от 30.04.2025 г. по гр. д. № 1181 / ** г. на Върховен касационен съд, 2-ро
гр. отделение
Предвид изложеното предявения иск по чл. чл. 26, ал. 2, предл. пето, вр.
чл. 17, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид отхвърляне на гоени иск съдът не дължи произнасяне по
евентуалния иск по чл. 30, ал. 1 ЗН,
7
По отношение на иска с правно основание чл. 40 ЗЗД
Фактическия състав пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се
състои от два елемента:
Договорът сключен от представителя е във вреда на представлявания,
уврежда интересите му;
споразумяване между представителя и насрещната страна по договора за
увреждането на представлявания
По горните съображения съдът не намира, че С. Н. Г. не е увредила
интересите на К. Ст. Н., поради което предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
По отношения на иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск следва представителя да е действал
без надлежно учредена представителна власт.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5 /
2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК сделки сключени без
представителна власт не са нищожни. Нормата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД
установява висяща недействителност. Ако мнимо представляваният откаже да
потвърди договора, той отклонява произтичащите от него права и задължения
от своята правна сфера, и се позовава на установената в негова ползва
недействителност. Правото е наследимо.
Видно от съдържанието на пълномощното ответникът е имал
представителна власт прехвърли само ½ ид. ч от процесния имот, а не за
целия. Наследникът се отказва да потвърди договора за останалата ½ ид. ч, с
оглед на което за тази си част, той не е породил действие.
Поради изложеното предявеният иск следва да се уважи и договора
следва да се прогласи за недействителен по отношение на ищеца за ½ ид. ч от
имота.
Следва да изрично да се почертае, че възраженията на ответника, че
имота е придобит по давност е напълно ирелИв.тно за делото, чийто предмет
не е правото на собственост, а валидността на процесния договор.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца се дължат разноски в размер на 3
720,30 лева. Ако евентуалният иск бъде уважен, право на разноски има само
ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, - Определение № 5810 от 12.12.** г. по ч.
гр. д. № 2596 / ** г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение
По отношение на адвокатското възнаграждение.
Когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално
съединени искове, дължимата такса е една, едно е и адвокатското
възнаграждение. - Определение № 3413 от 08.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4456 /
2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение
С тази мотиви, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: **, ул. **
4, ет. 1 срещу С. Н. Г., ЕГН **********, адрес: **, ул. ** 4, ет. 2 иск с правно
основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от
03.08.** г., обективиран в Нотариален акт №**-**, рег. №**, дело №882/** г.
по описа на нотариус Красимира Кангалова, рег.№513, с район на действие:
РС – Варна, вписан в АВп като акт №**-**, дело №**, вх. рег. № **/04.08.**
г., с който К. Ст. Н., ЕГН **********, наследодател на Т. М. Т. ЕГН
**********,, е продала на С. Н. Г. ЕГН ********** следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, по ККKР, одобрени със
Заповед РД-18-170/**-** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед 18-7086-**-
** г. на началника на СГКК Варна, с адрес: гр. **, ул. „**“ №4, ет. 2, ап. 4,
намиращ се в сграда с ид. ** с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, разположена в ПИ с ид. **, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда
или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво, с посочена в
документа площ: 58 кв. м, с прилежащи части: ½ ид. ч. от стълбище и
подпокривно пространство и изба с площ от 11,90 кв. м, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **.2, под обекта: **.3, над
обекта: няма, стар идентификатор: няма; за цена 6350 лв., равна на данъчната
оценка на имота, като накърняващ добрите нрави, поради неговата
неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: **, ул. **
4, ет. 1 срещу С. Н. Г. ЕГН ********** адрес: **, ул. ** 4, ет. 2 иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. пето, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор от 03.08.** г., обективиран в Нотариален акт №**-
**, рег. №**, дело №882/** г. по описа на нотариус Красимира Кангалова, рег.
№513, с район на действие: РС – Варна, вписан в АВп като акт №**-**, дело
№**, вх. рег. № **/04.08.** г., с който К. Ст. Н., ЕГН **********,
наследодател на Т. М. Т. ЕГН **********,, е продала на С. Н. Г. ЕГН
********** следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **, по ККKР, одобрени със Заповед РД-18-170/**-** г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект със Заповед 18-7086-**-** г. на началника на СГКК
Варна, с адрес: гр. **, ул. „**“ №4, ет. 2, ап. 4, намиращ се в сграда с ид. ** с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, разположена в ПИ с ид. **, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна
или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво, с
посочена в документа площ: 58 кв. м, с прилежащи части: ½ ид. ч. от
стълбище и подпокривно пространство и изба с площ от 11,90 кв. м, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **.2, под обекта:
9
**.3, над обекта: няма, стар идентификатор: няма; за цена 6350 лв., равна на
данъчната оценка на имота, като привиден, прикриващ договор за дарение,
поради неговата неоснователност
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: **, ул. **
4, ет. 1 срещу С. Н. Г. ЕГН ********** адрес: **, ул. ** 4, ет. 2 иск с правно
основание чл. 40 ЗЗД за прогласяване за недействителен на договор от
03.08.** г., обективиран в Нотариален акт №**-**, рег. №**, дело №882/** г.
по описа на нотариус Красимира Кангалова, рег.№513, с район на действие:
РС – Варна, вписан в АВп като акт №**-**, дело №**, вх. рег. № **/04.08.**
г., с който К. Ст. Н., ЕГН **********, наследодател на Т. М. Т. ЕГН
**********,, е продала на С. Н. Г. ЕГН ********** следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, по ККKР, одобрени със
Заповед РД-18-170/**-** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед 18-7086-**-
** г. на началника на СГКК Варна, с адрес: гр. **, ул. „**“ №4, ет. 2, ап. 4,
намиращ се в сграда с ид. ** с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, разположена в ПИ с ид. **, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда
или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво, с посочена в
документа площ: 58 кв. м, с прилежащи части: ½ ид. ч. от стълбище и
подпокривно пространство и изба с площ от 11,90 кв. м, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **.2, под обекта: **.3, над
обекта: няма, стар идентификатор: няма; за цена 6350 лв., равна на данъчната
оценка на имота, поради договаряне на С. Н. Г., упълномощена от К. Ст. Н. с
пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. №739 и на съдържанието
с рег. №740 от 15.07.** г. от секретаря на Община **, сама със себе си във
вреда на представляваната, като неоснователен
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителен по
отношение на Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: **, ул. ** 4, ет. 1 договор от
03.08.** г., обективиран в Нотариален акт №**-**, рег. №**, дело №882/** г.
по описа на нотариус Красимира Кангалова, рег.№513, с район на действие:
РС – Варна, вписан в АВп като акт №**-**, дело №**, вх. рег. № **/04.08.**
г., с който К. Ст. Н., ЕГН **********, наследодател на Т. М. Т. ЕГН
**********,, действащ чрез пълномощника си С. Н. Г. ЕГН ********** е
продала на С. Н. Г. ЕГН ********** адрес: **, ул. ** 4, ет. 2 следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, по ККKР,
одобрени със Заповед РД-18-170/**-** г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед 18-
7086-**-** г. на началника на СГКК Варна, с адрес: гр. **, ул. „**“ №4, ет. 2,
ап. 4, намиращ се в сграда с ид. ** с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, разположена в ПИ с ид. **, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда
или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво, с посочена в
документа площ: 58 кв. м, с прилежащи части: ½ ид. ч. от стълбище и
10
подпокривно пространство и изба с площ от 11,90 кв. м, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **.2, под обекта: **.3, над
обекта: няма, стар идентификатор: няма; за цена 6350 лв., равна на данъчната,
по отношение на ½ ид. ч. от имота поради липса на представителна власт на
представляващия продавача.
ОСЪЖДА С. Н. Г. ЕГН ********** адрес: **, ул. ** 4, ет. 2 да заплати на
Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: **, ул. ** 4, ет. 1 сумата от 3 720,30 лева
/три хиляди седемстотин и двадесет лева и тридесет стотинки/
представляваща сторени разноски за гр. д № 12954/** на ВРС., от който:
държавни такси – 103 лева за образувани, 57 лева за преписи, 10 съдебни
удостоверения, 10,30 лева такса вписване на искова молба; 20 лева такса за
издаване на данъчна оценка, 20 лева за издаване на скици от СГКК; 300 лева
депозит за СТЕ; 3200 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11