РЕШЕНИЕ
№ ………./ 30.03.2023г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На четиринадесети
март, две хиляди двадесет и трета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Св.Лазарова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Т.д. №
47 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.
Подадена е искова молба от Р.Н.Х.
чрез упълномощен адвокат, за осъждане на ЗК“Лев инс“АД да й заплати сумата 60 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната
внучка А-М.М.Р., починала при ПТП на 4.09.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на поканата до застрахователя за изплащане на
обезщетение – 23.11.2018г., до окончателното изплащане.
В обстоятелствената част на
исковата молба излага твърдение, че на 4.09.2018г., при пресичане на пешеходна
пътека в гр.Горна Оряховица А-М.Р.е била
блъсната от лек автомобил, управляван от Д.Г.Х., вследствие на което е настъпила
смъртта й. Образувано е ДП, което не е приключило. Ищцата твърди, че между нея
и починалата й внучка е изградена силна емоционална връзка, грижили са се една
за друга и са се подкрепяли. След смъртта на Р. здравословното състояние на
ищцата се влошило. Към момента на ПТП лекият автомобил е бил застрахован със
застраховка ГО при ЗК“Лев инс“АД, пред когото ищцата е заявила претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, но е получила
отказ.
Ответникът „ЗК Лев Инс“АД, представляван
от изп.директори П.Д., С.А., В.И. и М.Д., е депозирал писмен отговор на
исковата молба чрез своя процесуален представител, в който изразява становище
за неоснователност на исковата молба. Оспорва близката връзка между пострадалото
лице и ищцата. Счита, че размерът на търсеното обезщетение е завишен и не
отговаря на законовия лимит, както и на критериите за справедливост. Оспорва
основателността на претенцията за присъждане на законна лихва. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от А-М.Р., изразяващо се в пресичане
на необозначено място на пътното платно, без да се съобрази с разстоянието до
приближаващите се пътни превозни средства, както и във внезапно навлизане в
пътното платно за движение.
Третото лице-помагач Д.Г.Х. е
подал писмен отговор чрез пълномощник, в който оспорва твърдението за виновно
поведение от негова страна при настъпване на ПТП, оспорва също така
изключителността на връзката между ищцата и пострадалата нейна внучка. Счита,
че размерът на търсеното обезщетение е силно завишен. Поддържа възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата на основанията, изложени от ответника. Моли съда да отхвърли иска
поради неговата неоснователност.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: на 4.09.2018г. В гр.Горна Оряховица, на ул.“Св.Княз
Борис І“, срещу №29, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което
третото лице-помагач Д.Х. при управление на л.а.“Опел Астра“ с рег. № ***, е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и 2 и чл.21 ал.1 ЗДвП –
движил се в населено място с превишена скорост от 63,3км./ч., не контролирал
непрекъснато превозното средство и не спрял при възникнала опасност – наличието
на пешеходци върху пътното платно, вследствие на което по непредпазливост
причинил смъртта на А-М.М.Р.. Горните факти се установяват от съдържанието на присъда
№1/16.01.2023г. по НОХД № 49/2022г. на ОС Велико Търново, влязла в сила на
1.02.2023г., която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд
относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
По отношение на действията на
пострадалата и направеното от ответника и третото лице-помагач възражение за
съпричиняване, в хода на делото е изслушано заключение на назначена САТЕ.
Вещото лице е направило изводи въз основа на материалите по ДП, личен оглед и
извършени замервания на мястото, информация за техническите данни на МПС и
събраните в настоящото съдебно производство материали, поради което съдът го
намира за обосновано и го възприема в частта относно действията на пострадалата.
В останалата част, поради наличието на влязла в сила присъда, е отпаднала необходимостта
от обсъждането на направените от експерта изводи. Въз основа на изводите в
експертизата се установява, че пострадалата А-М.Р., след слизане от автобус, е
преминала зад него и е предприела пресичане на пътното платно от автобусната
спирка наляво, косо към пешеходната пътека към северния край на пътното платно.
Първоначалното съприкосновение на пешеходеца с предната дясна част на автомобила
е на около 2,4 метра северно от осевата линия и на около 3 метра преди
пешеходната пътека, на място, нерегламентирано за движение на пешеходци.
Заключението на вещото лице е, че предвид голямата широчина на пътното платно
пострадалата не е възприела и съобразила скоростта и разстоянието на ясно
видимия приближаващ се автомобил. Същата е имала възможност своевременно да го
възприеме от разстояние не по-малко от 150 метра и да намали или увеличи своя
ход, както и да спре, при което произшествието би било предотвратено.
В хода на съдебното
производство е назначена и изготвена СМЕ, но поради наличието на влязлата в сила присъда на
наказателния съд, от която се установява деянието, противоправността и
виновността на водача на лекия автомобил, не е необходимо обсъждането на
направените от експерта изводи.
Във връзка с установяването на
характера на отношенията между ищцата и нейната внучка, както и на претърпените
от нея болки и страдания вследствие на смъртта на А-М.Р., са разпитани
свидетелите С. М. – съсед и И. И. – дъщеря на ищцата. Въз основа на техните
показания се установява, че родителите на А-М.Р.били разделени. Ищцата Р.Х.
имала две деца – св.И. и един син, който починал (това се установява и от
представеното удостоверение за съпруг и родствени връзка). Не поддържа връзка с
другите й две внучки, едната от които живее в чужбина, а другата не я е търсила
– връзката между тях се прекъснала след смъртта на техния баща и син на ищцата.
Така ищцата запазила единствено близък контакт с А-М.Р.и въпреки, че живеели в
различни населени места, пострадалата използвала всеки удобен момент да гостува
на своята баба в гр.Разград, чието присъствие в живота на детето се засилило
след раздялата на родителите й. Ищцата я учела на различни дейности от
ежедневието, купувала и учебни материали. Пострадалата пък й помагала в
домакинството и в ремонтни дейности – сменила тапетите в жилището на Х., чистела
прозорците й, готвели заедно.
След смъртта на А-М.Р.здравословното
състояние на Р.Х. се влошило – започнала да получава по-често епилептични
припадъци (за заболяването е приложена медицинска документация) – два-три пъти
месечно, поради което св.И. я приела да живее при нея и ангажирала св.М. да я
наблюдава през деня. Ищцата направила кът в дома си в памет на своята внучка,
постоянно говорела за нея и плачела, често посещавала гроба й.
Към момента на настъпване на
ПТП на 4.09.2018г е налице налична и валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на л.а.“Опел Астра“ с рег. № *** със застраховател „ЗК Лев Инс“АД.
Този факт е общодостъпен за установяване посредством интернет сайта на
Гаранционен фонд, за което съдът извърши проверка, а и по делото е приложена
разпечатка от ищеца.
На 23.11.2018г. при застрахователя
е постъпила писмена застрахователна претенция от ищцата и от трето неучастващо
в процеса лице за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие смъртта на А-М.Р.в
размер 80 000лв. за всеки от тях. С уведомление изх. № 317/9.01.2019г.
застрахователят е уведомил ищцата, че няма основание да изплати застрахователно
обезщетение, тъй като не са ангажирани доказателства относно трайна и дълбока
емоционална връзка с пострадалата и претърпени от нейната смърт продължителни
болки и страдания. Застрахователят е посочил на ищцата, че при представяне на
доказателства за горните обстоятелства, ще преразгледа становището си.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим
на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на застрахователя по
претенцията на увреденото лице.
По същество съгласно
разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищцата е
увредено лице по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493
ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени
на трети лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на настъпила смърт.
За да бъде уважен предявеният
пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка ГО, по делото
следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден
договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение на
особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Деянието, неговата
противоправност, настъпилата вреда, причинно-следствената връзка между деянието
и вредата и виновността на водача на л.а. Опел Астра са установени с влязлата в
сила присъда по НОХД № 49/2022г. на ОС Велико Търново. Д.Х. като водач на
застрахования автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, съдържащи
се в чл.20 ал.1 и 2 и чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на А-М.Р..
Не се оспорва от ответника
наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач на лекия
автомобил по застраховка "ГО" към момента на ПТП, както и спазването
на процедурата по чл.380 КЗ. Тези обстоятелства се установяват и от събраните в
хода на процеса писмени доказателства.
Налице са всички елементи на
непозволеното увреждане, предвид което възниква отговорността на дееца за
непозволено увреждане и обезщетяване на причинените от деянието неимуществени
вреди. При наличие на валидно сключен застрахователен договор, застрахователят
е длъжен да обезщети пострадалите от деянието лица за претърпените от тях
неимуществени вреди, заедно с лихвите.
Ответникът и третото
лице-помагач оспорват иска с твърдение, че не е налице изключение от общото
правило на обезщетение да подлежат само вредите на преките наследници, тъй като не се установява изключителна връзка
между пострадалата от ПТП и ищцата, която е нейна баба.
С ТР № 1 от 21.06.2018 г.,
постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, се конкретизира кръгът на
лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запазва
разбирането, въведено и прилагано въз основа на Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС за обхващане на лицата, за които
житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. В този кръг са децата,
родителите и съпругът, включително и фактическият съжител. По изключение право
да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Следователно, за да се присъди
обезщетение, следва да е доказано по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е
изградил приживе с починалия особено близка връзка, надхвърляща общоприетите
представи за родствена близост, поради която след смъртта търпи изключителни по
интензитет болки и страдания. Липсва дефиниция на критерия изключителност, но като
се изхожда от мотивите на тълкувателното решение, следва да се възприеме, че в
хипотезата попадат тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително
негативно въздействие върху живота на преживелия близък, обременява ежедневието
и бъдещето му с продължителни негативни емоции поради загубата на значимия
близък човек.
Приложено към настоящия случай,
горното тълкуване налага извод, че е доказано изключение по смисъла на
тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС, даващо право на ищцата като баба на
пострадалата да потърси обезщетение за претърпените болки и страдания от
загубата на своята внучка.
По делото се установи, че е
изградена и запазена силна връзка между Р.Х. и А-М.Р.. Мястото на пострадалата
в живота на ищцата е било съществено, особено след прекъсване на връзките с
другите й внуци след смъртта на нейния син. От друга страна, пострадалата също
е възприемала фигурата на своята баба като съществена част от живота си след
раздялата на нейните родители. Двете са осъществявали контакт всяка седмица,
грижели са се една за друга, учели са се взаимно да се справят с ежедневието. След
смъртта на А-М.Р.здравето на ищцата се влошило, епилептичните припадъци, от
които страдала, зачестили до два-три пъти в месеца, което наложило преместване
на местоживеенето й при нейната дъщеря – св.И. и осигуряване на човек, който да
я наблюдава през деня – св.М.. Р.Х. изпаднала в тъга, плачела често, постоянно
говорела за своята внучка.
При така изложените констатации
съдът приема, че е доказано по категоричен начин, че между ищцата и нейната
внучка е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайните
връзки за този вид родствени отношения. От внезапната загуба на А-М.Р.ищцата е претърпяла
значителни по интензивност и времетраене морални болки и страдания. Тези
характеристики дават основание да се приеме, че отношенията им изпълняват
критерия изключителност, въведен с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и дават
основание за присъждане на обезщетение за преживените от Р.Х. неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на нейната внучка.
Предвид горното, предявеният
иск се явява доказан по основание.
По отношение на размера следва
да се съобрази правилото на чл.52 ЗЗД и обезщетението да се определи от съда по
справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
паричния еквивалент на понесените от ищцата болки и страдания вследствие
настъпилата смърт на внучката й. Съдът съобразява описаните по-горе обстоятелства
във връзка с претърпените от ищцата морални вреди, имащи значение при
определяне на размера на обезщетението, но от друга страна взема предвид факта,
че ищцата не е оставена да се справя сама с болките и страданията от загубата,
а разчита на подкрепа от страна на своята дъщеря св.И. и бъдещето й се осмисля
от този факт. Освен това, ищцата има и
други внучки, които би могла да потърси в бъдеще, да изгради емоционална връзка
с тях и по този начин да получи още подкрепа за преодоляване на загубата на А-М.Р..
При това положение съдът преценява размера на обезщетението на 50 000лв.
Ответникът оспорва размера на
исковата претенция на основание § 96, ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ
(ДВ, бр. 101 от 2018г.),
като счита, че обезщетението не може да е в размер, по-висок от 5000лв. Тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка
сума от посочените във Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/10З/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката “Гражданска
отговорност“. Разпоредбите
на директивата са транспонирани в чл. 492 от КЗ, в която е установен
застрахователен лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. (в ред. на разпоредбата към
сключване на застрахователния договор) за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Отделно от това, с решение
на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 е
направено тълкуване в смисъл, че чл.3,
параграф 1 от Директива 72/166 и чл. 1, пар. 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1,
пар. 2 от Втора директива 84/5. Предвид изложеното, съдът не приема направеното от
ответника възражение.
Възражението на ответника и
третото лице-помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е
частично основателно. Доказва се от заключението на съдебната автотехническа
експертиза, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на необозначено
място – на 3 метра преди пешеходната пътека, като в същото време не се е съобразила
с разстоянието на приближаващия се автомобил, при наличие на възможност
своевременно да го възприеме от разстояние не по-малко от 150 метра и да намали
или увеличи своя ход, както и да спре, при което произшествието би било
предотвратено. Съдът приема при тези данни, че приносът на пострадалата е в
размер 20% и крайното обезщетение следва да бъде определено на 40 000лв. В
съдебното производство не се установи пострадалата да е навлязла внезапно на
пътното платно за движение, поради което възражението в тази част е останало
недоказано.
Ищцата претендира присъждане на
законна лихва с начална дата от 23.11.2018г. – датата на поканата към
застрахователя за плащане на обезщетение. Претенцията е основателна, като за
началния момент е формирана и съдебна практика – решение №167/30.01.2020г. по
т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение №128/04.02.2020г. по
т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о.
Страните претендират присъждане
на направените деловодни разноски. Ищцата е представлявана от адвокат, който е
осъществил безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 ЗА.
Съобразно изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на упълномощения адв.Д.Д. възнаграждение в размер 3633,33лв.,
на осн. чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждения. Ответникът е внесъл депозит за САТЕ в размер 700лв. и за
СМЕ в размер 316,20лв., или общият размер на направените разноски е 1016,20лв.
Представляван е от адвокат, за когото обаче не е представено доказателство за
платено възнаграждение. В списъка на разноските също не е отразена претенция за
платено адв.възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от иска и на осн. чл.78
ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника сумата 338,73лв.
На осн. чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 1600лв. съобразно уважената част от
иска за обезщетение за неимуществени вреди.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда „Застрахователна компания
Лев Инс” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ № 67 А, представляван от изп.директори П.Д., С.А., В.И. и М.Д., да
заплати на Р.Н.Х. ЕГН **********, с адрес ***, сумата 40 000 (четиридесет
хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка А-М.М.Р.
при ПТП, настъпило на 4.09.2018г. и причинено от водач на л.а.“Опел Астра“ с
рег. № ***, застрахован при „ЗК Лев Инс“АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.11.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
иска над този размер до първоначално претендирания такъв от 60 000лв. като
неоснователен.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач Д.Г.Х. на страната на ответника „ЗК Лев Инс“АД
Осъжда на основание чл.38 ал.2
ЗА „Застрахователна компания Лев Инс”АД да заплати на адвокат Д.Р.Д.
възнаграждение в размер на 3633,33лв. за осъществено процесуално
представителство на Р.Н.Х. в съдебното производство пред Окръжен съд Разград;
Осъжда „Застрахователна
компания Лев Инс”АД да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд Разград
в размер 1600лв.;
Осъжда Р.Н.Х. да заплати на „Застрахователна
компания Лев Инс”АД сумата 338,73лв. за направени деловодни разноски в съдебното
производство пред Окръжен съд Разград.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: