РЕШЕНИЕ
№ 1799
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20211110162481
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Ищцата Н. ХЮС. АЛ. твърди, че е майка на децата М. М.А., род. 19.02.2021 г., и С.
М.А., род. 04.03.2014 г., родени по време на брака й с ответника М. ЯШ. АЛ.. В момента
имало висящо дело за развод. Децата живеели с майката в И., придружавА. я, тъй като тя
била служителка на Министерството на външните работи, в командировка. През лятото на
2021 г. били в Б., тогава контактувА. и с бащата. На 16.09.2021 г. ищцата с децата следвало
да се върнат в Иран, но ответникът бил оттеглил декларацията за пътуване на децата,
придружавани от ищцата, още през м.08.2021 г., без да уведоми ищцата и без да даде
обяснения. Горното мотивира ищцата да предяви иск за заместване съгласието на ответника
за пътувания на децата до държавите, в които майката е в командировка от Министерството
на външните работи в задгранични представителства, както и в държавите членки на ЕС и в
съседните на Б. държави – с цел почивка, екскурзии и пътувания за срок от 10 до 14 дни
всяка година, придружавани от майката или от учители от училището на децата. Моли за
заместване съгласието на ответника и за издаване на задграничен паспорт на децата. Моли
за постановяване на предварително изпълнение на решението.
Ответникът М. ЯШ. АЛ. оспорва исковете, като счита, че би било в разрез с
интересите на децата да бъде разрешено пътуванията по начина, по който иска ищцата. Било
висящо дело за развод, по което можело да бъдат постановени привременни мерки и режим
на контакт.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите по реда на чл. 12 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на децата им в чужбина
и за издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по настоящ
адрес на децата. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД може да не се разреши
напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица,
1
които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се
решава по реда на чл. 127а СК.
Молбата е за съдебна администрация на граждански правоотношения.
За да замести съгласието на родител за пътуване на детето му извън страната и/или
издаване на необходимите за това документи, трябва между родителите на детето да е нА.це
разногласие по спорния въпрос или да е нА.це обективна невъзможност за постигане на
съгласие.
По допустимостта на молбата:
Установява се, че между родителите съществува разногласие по въпросите, касаещи
пътуванията на общите им две деца в чужбина, а и дадената от ответника декларация
съгласие за пътувания на децата в чужбина е оттеглена през м.08.2021 г., което обосновава
правен интерес от предявените искове.
По съществото на делото:
По делото е безспорно, че страните са родители на М. М.А., род. 19.02.2021 г., и С.
М.А., род. 04.03.2014 г., родени от брака им. Безспорно е и, че между страните е висящо
бракоразводно дело № 23670/2021 г., СРС, 92-ри с-в, по което към датата на устните
състезания по настоящото дело няма постановено определение по чл. 323, ал. 1 ГПК, нито
съдебно решение.
По делото също така е безспорно, а се установява и от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, че от м.07.2017 г. и досега майката е дългосрочно командирована по
ЗДиплСл в Посолството на Б. в И. като служител и че децата от тогава и до лятото на 2021 г.
са живели в И. и са учили в училища в Т. (международни училища, в които учат деца от
дипломатическите мисии и изобщо чужденци). Преместването на децата да живеят и учат в
И. заедно с майката е станало със съгласието на бащата. Събраните писмени доказателства
сочат, че на 24.08.2021 г. бащата е оттеглил декларацията съгласие децата да пътуват в
чужбина, а съгласно кредитираните по реда на чл. 172 ГПК показания на св. ХА.л, сестра на
ищцата, майката е узнала това на 16.09.2021 г., когато били свалени от самолета обратно за
И. Показанията на св. ХА.л и св. Т. и социалният доклад сочат, а не се и оспорва, че в
момента децата живеят в София и се обучават в същите ирански училища, дистанционно.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 КРБ всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели,
като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ това право може да се ограничава само със закон, за
защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския
съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 ДФЕС и не може неоснователно да бъде ограничавано.
Съдът освен това намира, че в интерес на детето е да пътува извън територията на
страната, за да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се
разширява неговия мироглед, а пътуванията ще се отразят благоприятно на възпитанието и
развитието му като цяло.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по т.д.1/2016 на ОСГК на
ВКС заместващо съгласие на един от родителите, по реда на чл. 127а СК, може да се даде
само за пътуванията за определен период от време и до определен или определяем кръг
държави.
Държавите членки на ЕС и съседните балкански държави Република Сърбия,
Република Северна М. и Република Т. са страни по Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г. държави: (видно от
актуалния списък: https://www.hcch.net/en/instruments/conventions/status-table/?cid=24), с
функциониращи съдебни системи и Централни органи по конвенцията, поради което няма
2
основание принципно да се отрече допустимостта за пътувания на детето в тези държави,
още повече че искането е за до 14 дни годишно, основно с туристическа и образователна
цел. В допълнение, безспорно е, че децата имат роднини по бащина линия в Т., които също
могат да посещават, придружени и от майката. Това са традиционни дестинации за
екскурзии на български граждани, както и държави, посещавани с образователна и културна
цел от българските граждани. Съдът намира, че в интерес на децата е те да могат да пътуват
в тези държави.
Събраните по делото доказателства сочат, че майката е командирована дългосрочно
по ЗДиплСл в българското посолството в И., като при изслушването й по чл. 127а, ал. 2 СК
същата заявява, че нейната командировка свърша през м.07.2022 г. С оглед часовата разлика
между И. и Б., децата, които са на дистанционно обучение, са принудени да стават рано,
около 7 часа сутринта българско време. Съдът намира, че е в интерес на децата да довършат
учебната година, която са започнА., но присъствено, в държавата, в която е било тяхното
обичайно местопребиваване в периода 2017-2021 г., което обичайно местопребиваване е
прекратено едностранно от бащата, който е попречил на завръщането им в И. след лятната
ваканция. Ето защо съдът намира, че следва да даде разрешение за заместване съгласието на
бащата за пътувания на децата в И. до 01.08.2022 г. и така следва да се уважи искът. По
отношение на по-нататъшната съдба на децата и конкретно тяхното местоживеене и
режимът на контакт с родителите следва да се произнесе бракоразводният съд.
Съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което да се замести
липсващото съгласие на бащата за пътуване на децата, придружавани от майката до
01.08.2022 г. в И. и за срок от 5 години, за до 14 дни годишно, в държавите членки на
Европейския съюз и в Република С., Република Северна М. и Република Т., придружавани
от майката или или от пълнолетно лице, посочено от майката, измежду директор на
училище, учител, спортен или културен деятел, когато децата трябва да посетят училищна
екскурзия, спортно състезание или културна проява и други подобни организирани
мероприятия. Следва да се замести и съгласието на бащата за преиздаване на международни
паспорти на детето.
По предварителното изпълнение на съдебното решение
Съгласно чл. 127а, ал. 4 СК съдът може да допусне предварително изпълнение на
решението, с което разрешава молбата. В случая съдът намира, че е оправдано да се допусне
предварително изпълнение на решението, като се съобрази обстоятелството, че
производството по делото се развива по общия исков ред, а не по реда на глава двадесет и
пета от ГПК, и до влизане на решението в сила може да измине твърде дълъг период от
време, през който децата има опасност да бъдат лишени от възможността изобщо да пътуват
в чужбина. Децата освен това са по средата на учебната година в училищата в Иран, в които
учат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД съгласието на
бащата М. ЯШ. АЛ., ЕГН **********, за пътувания на децата М. М.А., ЕГН **********, и
С. М.А., ЕГН **********, придружавани от майката Н. ХЮС. АЛ., ЕГН **********, за
срок до 01.08.2022 г. в Ислямска република И., както и за срок от пет години в държавите
членки на Европейския съюз, Република С. М., Република С. и Република Т., за до 14 дни
годишно, придружавани от майката или от посочено от майката пълнолетно лице или лица, а
именно: директор на училище, учител, спортен или културен деятел, когато децата трябва да
посетят училищна екскурзия, спортно състезание или културна проява и други подобни
3
организирани мероприятия, само със съгласието на майката Н. ХЮС. АЛ., ЕГН **********,
както и за преиздаване на международни паспорти или други равнозначни документи на
децата само по молба на майката Н. ХЮС. АЛ., ЕГН **********.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 СК предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4