№ 1341
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502914 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 27.05.2024г, постановено по гр.д. № 3544/2023г СГС, ГО, І-29
състав е осъдил ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве”АД да заплати на Г. И. М. сумата от
50 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на
25.10.2022г, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, причинено от водач, чиято ГО е застрахована
при ответника. Съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване на
увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е възложил разноските по
делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника – застраховател
„ДаллБогг: Живот и здраве” АД, изцяло, с оплаквания за неправилност. Поддържа, че
неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и определеното
обезщетение е завишено. Поддържа, че съдът не е съобразил относимите към размера
на обезщетението предпоставки. Поддържа, че съдът не е съобразил установеното
съпричиняване от страна на ищеца. Поддържа, че ищецът не се есъобразил с
движението на автомобила, както и е отказал лечение, което навежда на извод, че не е
бил пострадал толкова силно, коклото твърди. Моли апелативния състав, след като
1
съобрази установените вреди, претърпени от ищеца, да отмени решението на СГС и
да отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
евентуално да намали размера на определеното обезщетение. Претендира разноски по
делото, направени пред въззивната инстанция.
Ищецът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция, Г. М., представляван
от адв. О. депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и
сочи, че с оглед на установените претърпени от ищеца увреждания , обезщетението е
справедливо.
В о.с.з. въззивникът не се представлява. Депозира писмена молба, с която
заявява, че решението на СГС е частично недопустимо поради присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер, по-висок от претендирания и втора
молба, с която моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски по делото
съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя с молба от 10.12.2024г. Прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение,
претендирани от насрещната страна.
Въззиваемата страна Г. М. се представлява от адв. О., който оспорва жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно ,
частично недопустимо. Решението е частично неправилно в обжалваната допустима
част, по съображения изложени във въззивната жалба и следва да бъде частично
отменено по следните съображения:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
2
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото няма спор между страните, че на 25.10.2022г е реализирано описаното
в исковата молба ПТП, с участници – ищецът като пешеходец и водач на л.а. „Мини
Купър”, чиято ГОА е била застрахована при ответното дружество. Не се спори, че ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве”АД е материалноправно легитимирано да отговаря пред
ищеца за причинените му вреди от описаното ПТП, настъпило на 25.10.2022г. Тези
факти, освен че не се оспорват от страните пред настоящата съдебна инстанция, се
установяват от факта на доброволно извънсъдебно плащане на обезщетение за
претърпените вреди от страна на ответника в полза на ищеца.
Софийски градски съд е бил сезиран с иск от Г. М. за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени при процесното ПТП, като размерът на исковата
претенция е бил уточнен с молба от 25.04.2023г на 26 000лв. Тази молба е депозирана
преди процедурата по отговор на ИМ по чл.131 от ГПК. Ищецът е уточнил размера на
обезщетението, което претендира и съобразно това уточнение е заплатил и държавна
такса. Следователно съдът е бил сезиран с иск за заплащане на обезщетение за сумата
от 26 000лв. Размерът на исковата претенция е бил посочен в доклада по делото, както
и в началната част на решението, където съдът е описал твърденията от исковата молба
и претенцията на ищеца.
Независимо от това съдът в мотивната си част е възприел извод, че дължимото се
обезщетение на ищеца е в размер на 50 000лв и тази сума е възложил за заплащане на
ответника.
Така постановеното от съда е над размера на сумата, с която е бил сезиран, което
означава , че съдът се е произнесъл в повече от претендираното от ищеца.
Ответникът от своя страна обжалва постановеното решение от СГС изцяло.
На осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд има правомощието и служебно да провери
допустимостта на първоинстнационното решение в обжалваната част. Ето защо
настоящият състав има правомощието да провери решението за неговата допустимост,
изцяло. С оглед изложеното съдът приема, че решението на СГС в частта над сумата
от 26 000лв до 50 000лв е постановена в повече от сезирането . В тази част решението
на СГС е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.
Настоящият съдебен състав приема, че не става въпрос за ОФГ, тъй като не е
налице разминаване между формирана и изразена воля от състава на СГС. Напротив, в
3
мотивната част на своето решение СГС е приел, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 50 000лв и тази сума
съдът е присъдил с решението си. Решението не страда от очевидна фактическа грешка
, а е недопустимо.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на
дължимото се обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, определено по реда на
чл.52 от ЗЗД.Пред настоящата инстанция застрахователят поддържа направеното
възражение за това,че ищецът е съпричинил своите увреждания, като не е приел
хоспитализация и е увеличил своите болки и страдания.
Във въззивната жалба ответникът- застраховател навежда ново възражение за
съпричиняване- поради несъобразяването от страна на ищеца като пешеходец с
движението на автомобила. Такова възражение в отговора на ИМ не е наведено,
поради което следва да се приеме, че същото е преклудирано. Съобразно
задължителното тълкуване на закона , дадено с ТР № 1/2013г на ОСГТК на ВКС , т.4,
възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока
за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се
направят за първи път пред въззивния съд. Същите могат да се въведат за първи път
пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на
съдопроизводствените правила не е могла да ги заяви пред първата инстанция .
Във въззивната жалба не се твърди, а и по делото не се установява, ответникът да
е бил възпрепятстван да заяви в срока по чл.131 от ГПК своето възражение за
съпричиняване на деликта от страна на ищеца, поради което въззивният състав следва
да приеме, че това възражение се явява преклудирано и по него не дължи произнасяне.
По отношение неимуществените вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на 31
години.
В о.с.з. на 16.05.2024г е изслушана СМЕ , изготвена от в.л. д-р Д., която дава
заключение, че вследствие на ПТП ищецът е счупване на костите на носа, счупване на
4
горния край на люва малкопищялна кост и мозъчно сътресение.Според вещото лице
на ищеца е било препоръчано да не натоварва левия крак за 28 дни, да се придвижва с
патерици. Според вещото лице ищецът е бил хоспитализиран на 26.10.2022г ,
проведено му е било оперативно лечение на счупените кости на носа, поставени са
тампони в долни носни ходове за 10 дни. Вещото лице сочи, че общият
възстановителен период на ищеца е бил около 2 месеца. Според вещото лице
понастоящем ищецът се оплаква от дискомфорт в областта на травмата на левия крак.
Вещото лице установява, че ищецът няма оплаквания от носа. При огледа на носа
вещото лице е установило леко изкривяване надясно. Според вещото лице
остатъчните оплаквани на ищеца са рехабилитационен проблем. Перспективата му е
добра. Заключението на вещото лице д-р Д. не е оспорено от страните.
В о.с.з.на 16.05.2024г е изслушан свидетеля Р. Т., която установява, че е видяла
ищецът след ПТП, той бил окървавен и плачел. Свидетелката установява, че
нараняванията на ищеца наложили тя да се грижи за него след изписването му от
болничното заведение. Установява, че ищецът бил много стресиран, за около месец и
половина не можел да излиза от дома си. Според свидетелката ищецът не си харесвал
лицето след операцията, мислел ,че носът му останал крив. Според свидетелката
ищецът споделял, че трудно диша.
Съдът намира, че свидетелските показания следва да бъдат ценени , тъй като
свидетелката споделя факти, които лично е възприела и които се подкрепят от СМЕ и
не се опровергават от доказателства по делото.
С оглед установеното– възрастта на ищеца и претърпяните физически
увреждания – две счупвания и мозъчно сътресение, като съобрази болките, които
ищецът е претърпял от травмите , претърпени на различни места по тялото- глава и
долен крайник, болките и неудобствата, които е претърпял от мозъчно сътресение-
гадене, виене на свят, наред с тях болките от счупения нос и затрудненото дишане от
поставената тампонада и в същото време невъзможността да се движи сам и болките в
счупената кост на долен крайник, като съобрази продължителността на
възстановителния период, претърпяната операция , продължаващите и досега болки
на мястото на травмата на левия крак, като съобрази още първоначалната
невъзможност за самостоятелност и нуждата от помощ в ежедневието , както и стреса
от инцидента, който е нормално и обичайно да претърпи едно лице в сходна ситуация,
като съобрази още и установената от свидетеля невъзможност на ищеца да възприеме
последствието от травмата в носа- леко изкривяване, но и като съобрази
благоприятната прогноза, дадена от вещото лице съдът приема , че по справедливост
паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 30 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се съобрази момента на настъпване на вредата- м.10.2022г , както и да се съобразят
конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се
5
определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната, доколкото
като част от изискването за справедливо обезщетение същото не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
Съдът приема за неоснователно възражението на въззивника за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца на неговите травми с оглед отказано подходящо
лечение. Липсват доказателства по делото , от които да се направи извод, че ищецът е
бил немарлив по отношение на своето лечение или че ако е бил предприел някакви
действия възстановяването му би било по- бързо или претърпените болки с по-нисък
интензитет или продължителност. Възражението на ответника се явява недоказано.
С оглед изложеното съдът приема, че справедливото обезщетение, дължимо се на
ищеца за болките и страданията, претърпени от ПТП на 25.10.2022г възлиза на сумата
от 30 000лв. От тази сума следва да се приспадне заплатената сума от 10 000лв , което
означава ,че предявеният иск се явява доказан по своя размер за сумата от 20 000лв.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата
над 20 000лв до 26 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде отхвърлен. За
сумата над 26 000лв постановеното решение следва да бъде обезсилено, като
недопустимо.
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Разноските възложени от СГС върху страните не са предмет на оспорване по реда
на чл.248 от ГПК, поради което настоящата инстанция е обвързана от посочените
размери, като разноските следва да бъдат изменени само съобразно изменения изход
от спора.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски в размер на 1192.31лв, от
общо доказани такива 1550лв. Над посочената сума решението на СГС следва да бъде
отменено.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита пред първата
инстанция в размер на 1860лв, съобразно изхода от спора и приетите от СГС размери
на дължимото се възнаграждение. Над посочената сума решението на СГС следва да
бъде отменено.
На ответника се дължат разноски от 244лв от общо доказаните 1060лв, от които
300лв- юрк. възнаграждение.
Пред настоящата инстанция пълномощникът на ищеца претендира разноски за
6
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Съдът като взе предвид фактическата и
правна сложност на спора, обстоятелството, че правопораждащите факти са
безспорни, че е проведено едно о.с.з. и доказателства пред настоящата инстанция не са
събирани, както и че пълномощникът на ищеца пред въззивната инстация е депозирал
писмен отговор и се е явил в о.с.з. намира, че по справедливост възнаграждението по
делото следва да се определи в размер на 1200лв. С оглед изхода от спора на адв. О.
следва да се заплати възнаграждение в размер на 923лв и 184.60лв ДДС или общо
сумата от 1107.60лв
Ответникът е доказал разноски за държавна такса от 1000лв, от която сума следва
да му бъде заплатена сумата от 600лв, с оглед изхода от спора. Съдът определя юрк
възнаграждение в размер на 100лв, от която сума върху ищеца с оглед изхода от спора
следва да бъде възложена сумата от 23лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3136 от 27.05. 2024г по гр.д. № 3544/2023г по
описа на Софийски градски съд, ІГО, 29-ти състав в частта, с която съдът е осъдил
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”АД с ЕИК200299615 да заплати на Г. И. М. с ЕГН
********** сумата над 26 000лв до 50 000лв- обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ПТП, реализирано на 25.10.2022г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ.
ОТМЕНЯ решение № 3136 от 27.05. 2024г по гр.д. № 3544/2023г по описа на
Софийски градски съд, ІГО, 29-ти състав в частта, с която съдът е осъдил ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве”АД с ЕИК200299615 да заплати на Г. И. М. с ЕГН
********** сумата над 20 000лв до 26 000лв- обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ПТП, реализирано на 25.10.2022г и да заплати разноски по делото за
сумата над 1192.31лв и адвокатско възнаграждение за сумата над 1860лв и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Г. И. М. с ЕГН ********** против ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве”АД с ЕИК200299615 за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП настъпило на 25.10.2022г, на осн. чл.432 от
КЗ, за сумата над 20 000лв до 26 000лв, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3136 от 27.05. 2024г по гр.д. № 3544/2023г по описа
на Софийски градски съд, ІГО, 29-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. И. М. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве”АД с ЕИК200299615 сумата от 867лв- разноски , направени пред двете съдебни
инстанции, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
7
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”АД с ЕИК200299615 да заплати на
адвокат В. О. от САК възнаграждение в размер на 1107.60лв с ДДС за защита пред
САС , на осн. чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8