Р Е Ш
Е Н И Е
№ 65
04.06.2020г., гр.Бяла
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Пенка
Цанкова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 33 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
В.И.И., ЕГН ********** с адрес *** против НП № 10 от 31.01.2020г., издадено от Директора
на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе, с което на жалбоподателя
на основание чл.419, пр.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева, за нарушение
на чл.137, ал.10 от ЗВМД във вр. с Наредба № 44 от 20 април 2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
Жалбоподателят счита, че
наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила, като същото е необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска
неговата отмяна.
Въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител, застъпва становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да не се уважава, като бъде потвърдено така издаденото
наказателно постановление.
РП – Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Във връзка с постъпил
сигнал на тел.112 към ОДБХ – Русе срещу жалбоподателя относно отглеждане на
нерегистрирани прасета в землището на с.К., директорът със заповед назначил св.
И. и д-р П.П. да извършат проверка. На 06.09.2019г. била извършена проверката,
при която установили, че до имота на жалбоподателя в заградено място имало
прасета, а до него имало изградено малко помещение, където се хранили
прасетата, но без възможност да се съберат вътре. Не било установено чия е
собствеността на мястото, в което били установени прасетата. Поискали обяснение
от жалбоподателя, който обяснил, че прасетата не са лично негови, а на ловната
дружинка. За установеното от проверката бил съставен констативен протокол, с
който жалбоподателя не бил запознат и няма данни ад му е връчван екземпляр от
същия. След това св. И. съставил АУАН връчен лично на жалбоподателя и с
отбелязване, че последният няма възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
жалбоподателят не е възразил писмено срещу съставения АУАН. Въз основа на така
съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателното постановление, предмет
на настоящото производство.
От показанията на св. М.
се установява, че действително през месец септември 2019г. в местността „Голямо
селище“ е имало прасета, които били диви. От ловната дружинка забелязали
движението им натам и затова ги подхранвали, като изградили хранилки. Мястото,
където били изградени хранилките било принципно заградено, но имало дупки, през
които прасетата влизали и излизали от мястото, връщайки се в гората.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия на НП № 10 от
31.01.2020г., известие за доставяне на НП от 05.02.2020г., АУАН № 0001190 от
06.09.2019г. и констативен протокол от 06.09.2019г. По делото се събраха гласни
доказателствени средства, посредством проведените в съдебно заседание разпити
на актосъставителя св. И. и св. М.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съдът намира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.472, ал.1 от ЗВМД. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно
чл.472, ал.2 от ЗВМД, каквото се явява и Директора на Областна дирекция по безопасност
на храните гр.Русе. Предвид изложеното, за съда няма съмнения относно компетентността
на актосъставителя и наказващия орган.
Съдът счита обаче, че
така издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, като
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на
АУАН и издаване на процесното наказателно постановление.
Това следва от
обстоятелството, че са нарушени изискванията на чл.40, ал.3 от ЗАНН за
съставянето на акта в присъствието на двама свидетели, в случаите когато липсват
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Установява се от
приложения по административнонаказателната преписка констативен протокол от
06.09.2019г., че проверката в местността „Голямо селище“, в землището на с.К. е
била извършена от актосъставителя св. И., Н. Р. Н. – началник отдел ОСРР и Х. Г.
Б. – охрана. Същите обаче не са вписани като свидетели в съставения АУАН, а в
него е записан П.Ж.П., без да е направено изрично отбелязване свидетеля
присъствал ли е при извършване или установяване на нарушението или при съставянето
на акта. Видно от констативния протокол П.П. не е присъствал в момента на извършване
на проверката, следователно попада в третата категория свидетели, а именно при
съставянето на акта. Както се приема в Постановление № 10 от 28.IX.1973 г.,
Пленум на ВС, т.10. „Актосъставителите допускат нарушения на чл. 40 ЗАНН. При
наличие на очевидци на нарушението или на неговото констатиране в акта се посочват
за свидетели други лица, присъствали само при съставянето му. Това затруднява
дейността на административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на
обективната истина.“. Именно в случаите, в които не могат по едни или други
причини да бъдат посочени в АУАН свидетелите очевидци или тези присъствали при
констатиране на нарушението, законодателят е предвидил възможността АУАН да
бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва
в него. В конкретния случаи, в АУАН е посочен само един свидетел, който не е
присъствал в момента на проверката и при констатиране на нарушението. Предвид изложеното,
съдът намира, че АУАН е следвало да бъде съставен в присъствието на още едно
лице, а доколкото това не е сторено, се достига до извод, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, което самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
НП. С оглед на това съдът намира, че така изготвения АУАН е незаконосъобразен и
опорочава процедурата по съставянето му, АНО пък от своя страна, не е изпълнил
задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе
по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително
разследване на спорните обстоятелства.
На следващо място, в
АУАН е посочено, че осъщественото от жалбоподателя нарушение се изразява в
това, че отглежда животни – прасета, в нерегистриран животновъден обект,
намиращ се в землището на с.К., общ.Д. мо., обл.Р. Както вече бе споменато, в
хода на производството не е било установено чия е собствеността на мястото, в
което са били установени прасетата. Св. И. сочи, че не знае чия собственост е
обекта, а от отразеното от съставения констативен протокол се установява, че се
касае за общински имот. Единственото, което ги е насочило към жалбоподателя,
като евентуален извършител е подадения сигнал срещу него. Сам жалбоподателя е
заявил, че прасетата не са негови, а на ловната дружинка и предвид наличието на
такива спорни обстоятелства не може да се приеме, че нарушението е установено
по безспорен и категоричен начин.
Съдът счита, че са
нарушени разпоредбите на чл.42, т.5, респективно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН при
съставяне на АУАН и издаване на процесното наказателно постановление, а именно
относно посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Така
в АУАН е описано, че е нарушена разпоредбата на чл.137, ал.10 от ЗВМД, която
обаче сама по себе си не съдържа състав на нарушение, а е бланкетна норма,
препращаща към разпоредба на правна норма от друг нормативен акт, в случая
подзаконов. Нещо повече, в АУАН дори не е посочен и нормативния акт, към който
препраща посочената норма, което не позволява на жалбоподателя да разбере какво
нарушение му се вменява във вина, за да може да организира защитата си. Това
нарушение на процесуалните правила е доразвито в издаденото наказателно постановление,
където АНО се е задоволил единствено в посочване на подзаконовия нормативен
акт, а именно Наредба № 44 от 20 април 2006г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти, без да са посочени конкретните
разпоредби, които са нарушени. Както основателно се сочи от защитата, приложното
поле на наредбата е достатъчно широко и липсата на конкретен законов текст,
който е нарушен не дава възможност на жалбоподателя адекватно да се защити.
По тези съображения
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 10 от 31.01.2020г., издадено
от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе, с което за
нарушение на чл.137, ал.10 от ЗВМД във вр. с Наредба № 44 от 20 април 2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти на В.И.И., ЕГН **********
с адрес ***, на основание чл.419, пр.2 от ЗВМД е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/