РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20231880200137 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от
Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от Ц. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ...., ул. „....“ № ..., против Наказателно постановление
№ ... от 10.04.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по
горите ... (РДГ ...), с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лева.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е
незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го
отмени, като същото се поддържа от защитника в открито съдебно заседание,
както и в писмена защита.
Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо, в
открито съдебно заседание, чрез пълномощник, както и в писмена защита,
дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Към делото е приета административната преписка по обжалваното
наказателно постановление и са разпитани петима свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът приема следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото Трудов договор № ... от 08.03.2022 г. и
длъжностна характеристика, жалбоподателят работи като горски стражар в
1
ТП „... – ...“ (... ...), с адрес: гр. ..., ул. „...“ № .... В това му качество и по силата
на длъжностната характеристика той е участвал в маркирането на
дървесината в горските територии – държавна собственост, като е подписвал
изготвеният за извършеното маркиране карнет-опис по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, който
впоследствие подлежи на одобряване от директора на ТПДГС Своге (чл. 50,
ал. 11 и ал. 15 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите).
На 01.06.2022 г. жалбоподателя е издал документ, карнет-опис, в който
е удостоверил, че е извършил маркиране на подлежащите на сеч дървета в
отдел ..., подотдел „...“, държавна горска територия в землището на с. ..., общ.
.... Въз основа на карнет-описа е издадено позволително за сеч, в което е
отразено, че дърветата са маркирани от Ц. Д.. На 26.09.2022 г., разпитаният от
съда свидетел М. – служител на РДГ, заедно с колегите си Н. и П. (също
разпитани като свидетели по делото), извършили проверка на сечището.
Проверката е осъществена в присъствието на Д., като проверяващите са
констатирали, че на място не е извършвано маркиране на подлежащите за сеч
дървета. С оглед на така установеното от фактическа страна е прието, че Д., в
качеството си на лице по чл. 235 от ЗГ, виновно е нарушил чл. 257, ал. 1, пр.
1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, като е издал документ в нарушение на чл. 9а, пр. 4 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
която разпоредба задължава лицата, издаващи или попълващи документи по
Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба да спазват реда и
условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и
съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните
образци, каквато в случая е приетата по делото Заповед № .../17.11.2015 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която е
утвърден образецът на карнет-опис за извършеното маркиране по чл. 50, ал.
11 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. За горното бил
съставен констативен протокол от 26.09.2022 г., въз основа на който, отново в
присъствието на жалбоподателя, е съставен на 24.11.2022 г. и акт за
установяване на административно нарушение (АУАН). Актът е подписан от
актосъставителя М., от жалбоподателя Д., от свидетелите Н. и В..
Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на акта, връчен му на датата
на съставянето му, което е удостоверено с подписа му. Въз основа на така
съставения АУАН, на 10.04.2023 г., е издадено обжалваното НП, като в него
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани по същия
начин, както в АУАН, с изключение на това, че в НП изобщо не е посочено
мястото, където е извършено нарушението, а в АУАН е посочено, че
нарушението е извършено в „...., общ. ..., гр. ...., ул. „...“ № ...“. НП е редовно
връчено на въззивника на 23.06.2023 г., а жалбата е изпратена чрез
„Български пощи“ ЕАД на 07.07.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз
основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите, които са безпротиворечиви и логически издържани, като не се
разколебават от никое приобщено по делото доказателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
2
основателна. Съображенията са следните:
Основателно е възражението в жалбата за наличието на допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство. В обжалваното НП изобщо
липсва посочване на мястото, където се твърди да е извършено нарушението
– задължителен негов реквизит, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на последния е
недопустимо същият да се извежда от доказателствата, съдържащи се в
административнонаказателната преписка (АНП). За разлика от разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която позволява нередовностите в АУАН да бъдат
преодолени, стига по безспорен начин да е установено извършването на
нарушението, авторството на извършеното нарушение и вината на
извършителя, всяка нередовност в НП е винаги съществено процесуално
нарушение от категорията на неотстранимите и самостоятелно, и достатъчно
основание за отмяна на НП, тъй като внася съмнение относно предмета на
административното нарушение (като фактическо и правно единство) и
неговите обективни и субективни признаци, и нарушава правото на защита на
лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с него.
Недопустимо е толкова съществен елемент от обективната страна на състава
на административното нарушение, какъвто е мястото на неговото
извършване, да не е посочен в НП. Допуснатото нарушение на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство е накърнило
правото на защита на санкционираното лице, като е препятствало
възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност, за да организира адекватно защитата си. Наред с това,
то препятства възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол
върху наказателното постановление. Това е така, тъй като мястото на
извършване на нарушението е реквизит, който има съществено значение,
както за индивидуализация на нарушението, доколкото е елемент от
фактическия състав, така и с оглед преценка за спазване на правилата за
местната подсъдност, визирани в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и при липса на
посочено място на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши
преценка, с оглед подсъдността на сезирания съд. Ето защо, коментираното
нарушение съставлява абсолютно основание, обуславящо
незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление само на
това процесуално основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани
въпросите по съществото на спора.
Следва да се посочи също, че в случая е било напълно възможно точно
да се определи от АНО местоизвършването на нарушението, поради което не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН и на това
основание да се приеме, че непосочването му не съставлява съществено
процесуално нарушение. Това е така, тъй като карнет-описа следва да се
издаде от длъжностното лице там, където е неговото място на работа,
посочено в приложения към АНП трудов договор. Аргумент в тази насока е и
че мястото, където е извършено нарушението е правилно определено и
посочено от актосъставителя, а именно: „..., общ. ..., гр. ..., ул. „....“ № ...“.
След като актосъставителят е имал тази възможност, то и за АНО е било
обективно възможно и следователно е бил длъжен да посочи по същия начин
3
мястото, където се твърди да е извършено административното нарушение, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
въззивника, но това не е сторено.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН в тежест на
административният орган е да установи с допустими от закона доказателства
всички обстоятелства досежно извършеното нарушение, тъй като отразените
в АУАН констатации не се считат за установени до доказване на противното.
От представената административно наказателна преписка безспорно се
установява, че в процесния случай не са спазени императивните разпоредби
при издаване на НП на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но
поради липсата на искане за присъждане на разноски и на ангажирани по
делото доказателства за сторени такива, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ... от 10.04.2023 г., издадено
от директора на Регионална дирекция по горите ..., с което на Ц. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ..., ул. „...“ № ..., за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1,
т. 2, пр. 3 от Закона за горите, във вр. с чл. 9а, пр. 4 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4