|
|
Р Е Ш Е Н И Е № 334
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 15.11.2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Нели Богданова, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №555 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери за установено следното:
Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по
повод подадена въззивна жалба от М.Г.Ч. и Г.М.Ч., против постановеното решение
№252 от 17.05.2019 г. по търг.дело №309/2018 по описа на Окръжен съд Стара
Загора, с което е разгледан и уважен иск с правно основание по чл.135 от ЗЗД.
Жалбоподателите са останали недоволни от
постановеното решение, като считат, че то е неправилно. Не са съгласни с извода
на първоинстанционния съд относно възражението им за изтекла погасителна
давност. Изложили са подробни съображения за изтичане на общия давностен срок
на вземането на банката срещу тях, като се позовават на т.10 от тълкувателно
решение №2/2012 г. на ВКС,ОСГТК.
Молят да се отмени изцяло обжалваното решение и се отхвърли предявения
иск. Претендират направените разноски.
Ответникът
Б.П.Б. АД е представил отговор, в който оспорва въззивната жалба. Счита, че тя
е неоснователна, като е изложил аргументите си срещу доводите на
жалбоподателите. Поддържа извода на първоинстанционния съд за момента, от който
започва действието на посоченото тълкувателно решение
Моли да
се потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателите на 03.06.2019 г., въззивната жалба от тях срещу
него е подадена на 12.06.2019 г. Следователно
е спазен предвиденият двуседмичен срок в закона за
обжалване. Жалбоподателите са надлежни страни, жалбата им е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт и следователно подлежи на разглеждане.
Видно от исковата молба, ищецът банка иска от
съда да обяви за относително недействителен договор за покупко-продажба,
сключен на 11.02.2016 г. между
ответника М.Г.Ч. от една страна и ответника Г.М.Ч. от друга страна,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
№, том първи, рег.№, дело № отг., вписан
с вх.рег.№ г., акт№, том трети, дело №г. на Служба по вписванията С. З.,
представляващ поземлен имот с
идентификатор №..по кадастрална карта и
регистри на гр.С.З., индивидуализиран в исковата молба.
Ищецът твърди, че между него, като
кредитор, дружеството Ч. ООД, като кредитополучател, Б.ООД, М.Г.Ч. и Г. М. Ч./различно
лице от ответника Г.М.Ч./, като поръчители, има сключен договор за кредит №.., многократно изменян с посочени анекси. По силата на
договора предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 103 000 евро.
Поради неплащане на дължимите суми по кредита и необслужването
му се е достигнало до снабдяване с изпълнителни
титули за принудително реализиране
паричните притезания на банката. Със заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417 от 03.07.2012 г., издадена по ч.гр.д.№3828/2012 г. по описа на
Районен съд Стара Загора ответникът М.Г.Ч.
е осъден да заплати на банката дължимите суми, произтичащи от договора за
кредит и анексите към него. Образувано е изпълнително дело №20127660400952 по
описа на ЧСИ К.А., впоследствие преобразувано в изпълнително дело
№20188700400329 по описа на ЧСИ И. С.. В хода на изпълнителното производство М.Г.Ч.
се е разпоредил със свое недвижимо имущество в полза на сина си Г.М.Ч., като е сключен договор, обективиран в
процесния нотариален акт за покупко-продажба №. от . г. Тази разпоредителна
сделка се явява недействителна по отношение на банката, тъй като продавачът
съзнателно е намалил имуществото си и е увредил интересите на кредитора, като е
ограничил възможността му да удовлетвори вземанията си.
При така посочените обстоятелства
ищецът е предявил иск с правно основание по чл.135 от ЗЗД, като е посочил и
петитум - да се обяви по отношение на него недействителността на
разпоредителната сделка между ответниците, обективирана в посочения нотариален
акт.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства –договорът за кредит,
десет анекса към него, изпълнителен лист от 03.07.2012 г. по ч.гр.д.№3828/2012
г. на Районен съд Стара Загора, извлечение от счетоводни книги съгласно
чл.417,т.2 от ГПК, както и нотариален акт, обективиращ договор за покупко-продажба
на поземлен имот, скица на имота, удостоверение за данъчната му оценка,
удостоверение на родствени връзки изх.№76 от 12.11.2018 г. на Община С. З..
Ответниците са представили отговор,
в който считат предявения иск за
неоснователен, тъй като паричното
вземане, което е основание за предявяването на иска, е погасено по давност. Твърдят,
че след последните изпълнителни действия по изпълнително дело на ЧСИ К. А.,
извършени преди началото на м.септември 2013 г., до образуване на
изпълнителното дело при ЧСИ И. С. след началото на м.септември 2018 г. са
изминали повече от 5 години. Последното изпълнително действие е основание за
прекъсване на давността. От него до образуване на новото изпълнително дело не е
извършвано каквото и да е действие или изявление, явяващо се основание за
прекъсване или спиране на давността. Поради което считат, че вземането им,
предмет на изпълнителния лист от
03.07.2012 г. и за което са образувани двете изпълнителни дела, е
погасено по давност.
Не се спори, а и се установява от
приложените доказателства, сключването на договора за кредит и анексите към
него, качеството на поръчител по това правоотношение на ответника М.Г.Ч., издаването
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 03.07.2012 г. в заповедно
производство срещу ответника М.Г.Ч., образуването на посочените в исковата
молба две изпълнителни дела. Няма спор и, че ответникът М.Г.Ч. се е разпоредил
със свой недвижим имот през 2016 г. Той го е продал на сина си-другия ответник
по делото Г.М.Ч., като това
обстоятелство се установява от приложения нотариален акт, за който се иска да
бъде обявен за относително недействителен спрямо ищеца банка.
Видно от изпълнителния лист от
03.07.2012 г., Ч. ООД, Б. ЕООД, М.Г.Ч. и
Г. М. Ч. да осъдени да заплатят солидарно на
Б.П.Б. АД сумата от 200 000 евро главница по договор за банков кредит
№.. г. и анекси към него, ведно със законната лихва от 02.07.2012 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 18 605,19 евро възнаградителна
лихва за периода 30.05.2011 г. –
30.05.2012 г., сумата от 3 982,01 евро наказателна лихва за периода
30.06.2011 г. – 01.07.2012 г., сумата от 452,75 евро административна такса за
периода 30.06.2011 г. – 30.05.2012 г.,
както и разноски в размер на 8 724,56 лв.
Постъпили са писма, ведно с
доказателства от изпълнителните дела. От първото изпълнително дело, образувано
при ЧСИ К.А., са приложени постановление
за възлагане на недвижим имот от 17.09.2013 г. и молба от Б.П.Б. АД, входирано
на 16.01.2018 г.
От
постановлението за възлагане се установява, че е възложен на взискателя банка -
Б.П.Б. АД недвижим имот - 5 етажна масивна стопанска сграда, на основание
чл.496 от ГПК за сумата 317 521 лв. Този имот е притежаван от длъжника по
правоотношението Б. ООД, изнесен е на публична продан за времето 05.07.2013 г.
– 05.08.2013 г. и с протокол от 06.08.2013 г. на основание чл.492 от ГПК за купувач на имота е обявен взискателя
банка.
Молбата е от банката и е за спиране на всички изпълнителни действия по
принудителното изпълнение по делото, както и за прекратяване на изпълнителното
производство и връщане на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Същата е уважена, като изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2
от ГПК – по писмено искане на взискателя.
За второто изпълнително дело е приложено удостоверение от ЧСИ И. С. за движението му. От удостоверението се
установява, че то е образувано на 11.09.2018 г. по молба с вх.№11276, като
първото изпълнително действие е налагане
на запори върху вземания по
банковите сметки на ответниците съгласно запорни съобщения от 19.09.2018 г. Към
удостоверението са приложени и запорните съобщения, ведно с доказателства за
връчването им.
Така, установява се, че въз основа на
издадения изпълнителен лист са образувани две изпълнителни дела. По
първото е извършена публична продан на имот на единия от солидарните длъжници.
Същото е прекратено по искане на взискателя от 16.01.2018 г. с акт на ЧСИ
от 25.01.2018 г. Второто дело е образувано на 11.09.2018 г., като по него са наложени
запори върху вземания по банковите сметки на длъжниците.
С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД кредиторът
може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са знаели за увреждането при
извършване на сделката. Знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Елементите от фактическият състав за успешното упражняване на правото по
посочената разпоредба са:ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да е
извършил конкретно увреждащо кредитора действие и знание за увреждането.
От установената по-горе
фактическа обстановка несъмнено се установява, че ищецът е кредитор на първия
ответник М.Г.Ч., който се е задължил като солидарен длъжник по договора за
банков кредит и анексите към него. Съгласно чл.101 от ЗЗД, всяко трето лице
може да встъпи като съдлъжник в едно правоотношение, като първоначалният
длъжник и встъпилото лице отговарят пред кредитора като солидарни длъжници. Така
първият ответник М.Г.Ч., като солидарен длъжник, както и като длъжник по
отношение на който има издаден изпълнителен лист, отговаря за задълженията на
кредитополучателя, съответно за останалите негови задължения. От данните по
двете изпълнителни дела, по които банката е взискател, се установява, че са погасени част от
задълженията по изпълнителния лист и са останали непогасени задължения по тях,
второто изпълнително дело продължава, като по него са предприети изпълнителни
действия, както е посочено по-горе в мотивната част на решението. Първият
ответник има качеството длъжник в резултат на процесния договор и анекси към
него, както и на издадения срещу него изпълнителен лист с предмет вземанията по
договора и анексите.
Във връзка с възражението на
ответниците за погасяване на вземането на взискателя банка се установява
следната фактическа обстановка. По първото изпълнително дело са предприети
действия по публична продан, приключила с постановление за възлагане от
17.09.2013 г. Делото е прекратено по
молба на взискателя от 16.01.2018 г.
Ново изпълнително дело е образувано на 11.09.2018 г., като по него са издадени
запорни съобщения от 19.09.2018 г.
През времето на първото
изпълнително дело е постановено Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно т.10 на което е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по
принудителното изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. В тази връзка се обявява за изгубило
сила Постановление №3/1980 на Пленума на
ВС, в което е дадено тълкуване, че образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, като по
време на изпълнителното производство
давност не тече. По принцип тълкувателните решения, както и
постановленията, с които се тълкуват правни норми имат обратно действие, тъй
като тълкуването се отнася от момента в
който правната норма е влязла в сила. В случая
с т.10 от тълкувателното решение е постановена промяна в тълкуването на
правна норма.Това е нормата на чл.116,б.в от ЗЗД. Тази промяна би следвало да
има значение за напред, считано от момента на постановяване и – в случая 26.06.2015
г.
Към посочената дата 26.06.2015 г.
е било образувано и висящо първото изпълнително дело. До тази дата приложение е
намирало разрешението в Постановление
№3/1980 г., като давност не е текла от образуването на делото. От 26.06.2015 г.
следва да се приложи новото разрешение, като започне да тече давност.
От този момент 26.06.2015 г. до
последващите изпълнителни действия- действията по второто изпълнително дело по
налагане на запори от 19.09.2018 г. не е изтекъл общия давностен 5-годишен
срок. Вземането на банката-взискател не е погасено по давност. Ето защо е
налице първата предпоставка от посочения по-горе фактически състав.
От доказателствата по делото несъмнено се установява, че първият ответник се
е разпоредил със собствен свой имот на 11.02.2016 г., като е сключил договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №.. По силата на този
договор той е извършил продажба, като е продал на Г.М.Ч., вторият ответник
описания в нотариалния акт недвижим имот. Купувачът е негов син, което
обстоятелство се установява от приложеното удостоверение на Община С. З. за
родствени връзки. Към момента на продажбата купувачът е бил непълнолетен, като
е действал със знанието и съгласието на своята майка. Така се е стигнало до
намаляване на имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечение на
кредиторите съобразно чл.133 от ЗЗД. Съгласно
посочената разпоредба, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма
законно основание за предпочитане. В случая с процесния договор длъжникът се е лишил от свое имущество, а това води до
затрудняване удовлетворяването на кредитора, тъй като това имущество е служило за общо удовлетворение на кредитора. Ето
защо е налице и втората предпоставка от посочения по-горе фактически състав.
Третата предпоставка е знание за увреждане. При положение, че страните по договора
за покупко-продажба са баща и син са съпрузи, налице е презумпцията на чл.135,ал.2
от ЗЗД, съгласно която знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ ,брат или сестра на длъжника.
С оглед гореизложеното, следва да
се приеме, че е налице фактическият състав на чл.135 от ЗЗД, необходим за
уважаване на предявения иск. До същите
изводи е стигнал и първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното
решение. Ето защо, то следва да бъде потвърдено. Не са налице оплакванията във
въззивната жалба.
Разноски
се дължат на ответника с оглед резултата на делото. Той е претендирал
юрисконсултско възнагражнеие, чийто размер е посочил в приложен списък по чл.80
от ГПК, а именно 200 лв. Това негово искане следва да се уважи.
Ето
защо, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №252 от
17.05.2019 г. по търг.дело №309/2018 по описа на Окръжен съд Стара Загора.
Осъжда М.Г.Ч. и Г.М.Ч. да заплатят на Б.П.Б. АД
юрисконсулстко възнаграждение в размер на 200 лв. за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.