РЕШЕНИЕ
№ 912
гр. Добрич, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230102451 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК
17**74752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“
№ 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу Д. К. И.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ж.к. „****“, бл. 25, вх. Г, ет. 2, ап. 3 и Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „****“, бл. **, вх. Б, ет. 1, ап. 2, с която се иска ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми:
1) 3384, 01 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № **********/16.03.2017 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата;
2) 1419, 53 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 16.08.2017 г. до 16.04.2019 г.;
3) 3816, 90 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 16.04.2019 г. до 28.09.2023 г.
Производството по делото е прекратено с влязло в сила протоколно
Определение от 21.08.2025 г. в частта за сумата от 2382, 67 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
дължима до 16.04.2019 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор
за заем от 16.03.2017 г. Двамата ответници са се задължили да отговарят
солидарно за задължението по заема в качеството на съдлъжници. Сочи се, че
1
страните са се уговорили заемната сума да бъде върната, ведно с
възнаградителна лихва от 41, 17 % на 24 вноски. Заявява се, че по съгласие на
страните е направена промяна на погасителния план на 03.08.2017 г. Поради
отлагането е подписан Анекс № 1/03.08.2017 г., с който се отлага четвърта
вноска от погасителния план.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците не са
погасявали задълженията по договора за заем, поради което са изпаднали в
забава. Погасили са сума в общ размер 1 099 лева. Останалата част от
задължението в размер на 11 003, 11 лева е останала непогасена.
В законоустановения срок е представен отговор от името на двамата
ответници Д. К. В. и Д. И. И.. Ответниците считат искът за допустим.
Заявяват, че претенциите са неоснователни, тъй като договорът за заем е
нищожен, поради противоречие с добрите нрави и нарушение на чл. 11, т. 9 и
т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК. В тази връзка сочат, че лихвеният
процент е уговорен в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава
четирикратния размер на законната лихва.
Твърдят също, че е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
защото с уговорката за заплащане на пакет от допълнителни услуги се
нарушава изискването годишния процент на разходите по кредита да не бъде
по-висок от петкратния размер на законната лихва.
Считат, че е нищожна клаузата за заплащане на такси за събиране на
дълга, поради противоречието с чл. 10, ал. 2 от ЗПК.
В допълнение заявяват, че цитираните клаузи не са индивидуално
уговорени.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на всяко от
вземанията.
Искат претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Страните не се явяват в съдебно заседание и не се представляват.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените доказателства се установява, че на 16.03.2017 г.
между „Профи Кредит България“ ЕООД и Д. К. И.а е възникнало
облигационно правоотношение, въз основа на договор за паричен заем №
**********. По силата на съглашението „Профи Кредит България“ ЕООД
(заемодателят) се е задължил да предостави на ответника сумата от 3 700, 00
лева, а последният се е задължил да върне сума от 8264, 64 лева на двадесет и
четири равни месечни вноски, всяка по 228, 74 лева. Последната вноска по
кредита е с падеж 16.03.2019 г. Годишният процент на разходите по кредита е
49, 89 %, а лихвеният 41, 17 %. Ответникът Д. И. И. се е задължил да отговаря
солидарно с Д. К. И.а.
Страните са уговорили и ползването на пакет от допълнителни услуги
2
срещу възнаграждение от 2774, 88 лева. Пакетът включва следните
допълнителни услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Приложен е Анекс от 03.08.2017 г. за отлагане плащането на вноски.
Така крайният срок за погасяване на кредита се е променил на 16.04.2019 г.,
когато е падежът на последната вноска.
Страните не спорят, че заемната сума е получена от Д. И.а.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация
по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 121 от ЗЗД, по чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 121 от
ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 121 от ЗЗД.
По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението си за
предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за
връщане на сумата; уговорена между ищеца и двамата ответници солидарна
отговорност за задълженията им към ищеца.
В тежест на ищеца е по иска за възнаградителна лихва да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението си
за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на възнаградителна
лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва;
уговорена между ищеца и двамата ответници солидарна отговорност за
задълженията им към ищеца.
По иска за обезщетение за забава е в тежест на ищеца да установи
съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното задължение и
размер на вземането за мораторна лихва; уговорена между ищеца и двамата
ответници солидарна отговорност за задълженията им към ищеца.
В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието
на валидно облигационно отношение с ответниците, възникнало въз основа на
договор за паричен заем № **********/16.03.2017 г. Установи се, че ищецът е
изпълнил основното си задължение по договора и е предоставил заемната
сума от 3700, 00 лева на ответника Д. И.а. Установи се също, че изискуемостта
на вземането е настъпила в цялост на 16.04.2019 г., когато е падежът на
последната месечна вноска.
Ответникът е релевирал възражения за нищожност на заемния
договор и за погасяване на вземанията по давност.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК гласи, че „Годишният процент на
3
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.“ Съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 1 от ДР на
ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В договора е отразен ГПР от 49, 89 %, който включва годишен лихвен
процент от 41, 17 %. Разликата от 8, 72 % се формира от други разходи, които
не са упоменати изрично в договора. При това положение не може да бъде
направен извод за разходите, които са взети предвид от кредитора при
изчисление на ГПР. В ОУ е посочено единствено, че ГПР отчита общите
положения по Приложение № 1 към ЗПК.
По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
която гласи, че договорът за кредит трябва да посочва по ясен начин ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит, както и всички допускания, използвани за изчисляването
на този процент. За да е спазено изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, не е
достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните
компоненти и без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В този смисъл е Определение № 1369/27.05.2024 г. на ВКС по т.д.
№333/2024 г., ІІ т.о. Съдържанието на процесния договор не позволява
установяване на индивидуалните компоненти на ГПР, различни от годишния
лихвен процент, поради което следва да се приеме, че на кредитополучателя
не е предоставена ясна и достъпна информация относно всички плащания по
договора. Поради тези съображения договорът за потребителски кредит се
явява нищожен по смисъла на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При нищожността на договора за потребителски кредит се дължи
само чистата стойност на кредита, т.е. без лихва или други разходи по кредита
– чл. 23 от ЗПК. В този смисъл е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-
714/2022 г. на СЕС, член 10, пар. 2, б. „ж“ и член 23 от Директива 2008/48/ЕО
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
4
на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Договорът е нищожен и на още едно основание. Нарушена е
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите да не
надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Посоченият от кредитора ГПР от 49, 89 % не е точен,
защото при изчислението му очевидно не е отчетено възнаграждението за
закупения пакет от допълнителни услуги, чийто размер е близък до този на
главницата. Не са необходими специални знания, за да бъде направен извод, че
при включване на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги ГПР
ще надхвърли максимално допустимия размер от ** % (към момента на
сключване на договора законната лихва е била в размер от 10 %). Процесното
възнаграждение представлява разход по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл.
19, ал. 1 от ЗПК. То оскъпява кредита за сметка на потребителя и по
същността си представлява скрита печалба за кредитора.
Ето защо, изхождайки от разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, предявените
искове за сумата от 1419, 53 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 16.08.2017 г. до 16.04.2019 г. и за сумата от 3816, 90 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
16.04.2019 г. до 28.09.2023 г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предявен е и иск за сумата от 3384, 01 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № **********/16.03.2017 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане на
сумата, на който ответникът противопоставя правопогасяващо възражение за
изтекла погасителна давност.
Вземането за процесната главница се погасява с изтичане на общата
петгодишна давност – чл. 110 от ЗЗД, при отчитане на факта, че паричното
задължение е разделено на отделни погасителни вноски с различни падежи.
Според приетото с Тълкувателно решение № 3 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС,
„При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната
част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече
съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната
вноска.“ Следователно, петгодишният давностен срок тече самостоятелно за
всяка една вноска. При това положение давността за вземането по последната
вноска е изтекла на 16.04.2024 г., видно от изменения погасителен план.
Доколкото давностният срок е изтекъл преди депозиране на настоящата искова
молба в съда – 07.08.2024 г., то възражението на ответниците се явява
основателно.
Оттук се извежда, че предявеният осъдителен иск за сумата от 3384,
01 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/16.03.2017 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските:
5
При този изход на спора, в полза на ответниците се поражда правото
да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на отхвърлената
част от претенцията.
Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА. В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на
ищеца следва да бъде възложено адвокатското възнаграждение на адвокат Л.
Г. в размер на 1400, 00 лева (по 600 лева за исковете за главница и обезщетение
за забава и 200 лева за иска за възнаградителна лихва).
Съдът счита, че адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
може да бъде под минималното по НМРАВ. В подкрепа на този извод е
Решение на Съдът на Европейският съюз по дело C‑438/22 (втори състав) от
25 януари 2024 година. Основание за такова разрешение дават няколко
обстоятелства: делото е без фактическа и правна сложност; не са разпитвани
свидетели; не са изслушвани вещи лица; адвокатът не се е явявал по делото и
евентуално определяне на адвокатско възнаграждение съгласно НМРАВ би
довело до злоупотреба и би се превърнало в източник на генериране на
съдебни разноски, надхвърлящ материалния интерес по делото.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК
17**74752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“
№ 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу Д. К. И.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ж.к. „****“, бл. 25, вх. Г, ет. 2, ап. 3 и Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „****“, бл. **, вх. Б, ет. 1, ап. 2, иск с правно основание по чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 121 от ЗЗД, с който се иска ответниците да бъдат
осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 3384, 01 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/16.03.2017 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК
17**74752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“
№ 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу Д. К. И.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ж.к. „****“, бл. 25, вх. Г, ет. 2, ап. 3 и Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „****“, бл. **, вх. Б, ет. 1, ап. 2, иск с правно основание по чл.
240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 121 от ЗЗД, с който се иска ответниците да бъдат
осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 1419, 53 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.08.2017 г. до
16.04.2019 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК
17**74752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“
№ 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу Д. К. И.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ж.к. „****“, бл. 25, вх. Г, ет. 2, ап. 3 и Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „****“, бл. **, вх. Б, ет. 1, ап. 2, иск с правно основание по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 121 от ЗЗД, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да
6
заплатят солидарно на ищеца сумата от 3816, 90 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.04.2019 г. до
28.09.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 17**74752, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е,
вх. В, да заплати на адвокат Л. А. Г. сумата от 1400, 00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 2451 по описа на Районен съд Добрич
за 2024 г., дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7