Р Е Ш Е
Н И Е №9
гр.
Габрово, 21.02.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО.... в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари
две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА в
присъствието на прокурора СТОЯН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ
КНАХД №1 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
С
Решение №108 от 15.11.2019 година на Районен съд Севлиево,
постановено по АНД №324 по описа за 2019 година, е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ №07-001155 от 06.08.2019г. на Директор на Дирекция Инспекция
по труда Габрово, с което на ПК“********” Севлиево, с ЕИК ******, за нарушение
на чл. 245, ал. 1 във вр. с чл. 244 т. 1 от КТ и ПМС№320/20.12.2018г. обн. ДВ
бр. 107/28.12.2018г. и във вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ и на осн. чл. 416 ал. 5
във вр. с чл. 414 ал. 1 във вр. с чл. 415в ал. 1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер 300 лева.
Срещу така посоченото
Решение е постъпила касационна жалба, депозирана в
законния срок от санкционираната потребителна кооперация. Иска се отмяна на
Решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в
разрез с процесуалните и материални разпоредби на закона. Твърди се, че при
издаване на НП били допуснати много съществени процесуални нарушения- на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушенето било бланкетно.
Нямало доказателства за активната легитимация на лицето, издател на оспореното
НП. Налице били основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на съдебното Решение и
потвърденото с него наказателно постановление,.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който поддържа
подадената жалба и изложените в нея доводи за отмяна на обжалвания съдебен акт
и НП.
Ответната страна Дирекция Инспекция
по труда Габрово се представлява от надлежно упълномощен пр. представител-
юрисконсулт, който оспорва касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата.
Решението на Районен съд Севлиево следвало да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна предвид следните
съображения:
Изложената в Решението и приета за
установена от районния съд фактическа обстановка изцяло се възприема от
настоящия състав.
АУАН,
въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден, притежава
всички необходими реквизити и негов автор е компетентен административен орган.
В него нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в
оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството на
обвинението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 244, ал. 1 от КТ Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната. В чл. 245, ал. 1 от КТ е указано, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто
от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната
Съгласно ПМС№320/20.12.2018г. /ДВ бр.
107/28.12.2018г. е определен размер на минималната работна заплата за страната
в размер на 560 лева при продължителност на работното време 8 часа и при пет
дневна работна седмица, в сила от 01.01.2019г.
Правната
квалификация на деянието е по чл. 414, ал. 1 от КТ, според която нормативна
разпоредба „Работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.“. Правилно при
определяне на вида и размера на наложената санкция е приложена разпоредбата на
чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като е преценено с оглед събраните по делото и
административната преписка доказателства, че са налице предпоставките за
приложението й. Според процесното НП изпълнителното деяние се изразява в това,
че ПК“Солидарност 1918“ гр. Севлиево в качеството си на работодател по смисъла
на §1, т. 1 от ДР на КТ не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение
на М.М., считано от 25.02.2019г. съгласно дадените писмени обяснения на Х.Г.Х.-
председател на кооперацията и съгласно вътрешните правила за работната заплата
периодичност на изплащане на месечното възнаграждение в размер на минималната
месечна работна заплата, установена за страната- 560 лева за м. януари 2019г.
Деянието е извършено на 26.02.2019г. и е
установено на 08.07.2019г. при проверка на документи на кооперацията в
Д“Инспекция по труда“ със седалище гр. Габрово ул. Брянска №30, ет. 2.
Нарушението е отстранено в хода на проверката и до
нейното приключване, видно от представени Възражение №19086440 от 25.07.2019г.
по АУАН №07-001155/24.07.2019г., платежни /преводни нареждания за кредитен
период от 24.07.2019г.- 09.06.56 на М.М. за извършени плащания- „доначислени
суми“ за работни заплати за м. 01, м. 02, м. 032018г. и м. 01., м.02, м.
03.2019г. в размер на 256, 46 лева.
Посочената фактическа обстановка не се оспорва от
страните и същата се установява от доказателствата по делото- показанията на
свидетелите М.А. и Ц.К.и от приложените
по делото документи – писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка първоинстонционния
съд правилно е стигнал до извода, че е налице осъществен състав на
административно нарушение, с което е санкционирано Дружеството. Безспорно е
установено, че санкционираната ПК“********“ гр. Севлиево в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ не е гарантирал изплащането на
трудовото възнаграждение на М.М., считано от 25.02.2019г. съгласно дадените
писмени обяснения на Х.Г.Х.- председател на кооперацията и съгласно вътрешните
правила за работната заплата периодичност на изплащане на месечното
възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за
страната- 560 лева за м. януари 2019г.
С бездействието си жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, за което нарушение е както съставения срещу него
акт за установяване на административно нарушение, така и издаденото срещу него
наказателно постановление. Както актосъставителят, така и
административнонаказващият орган правилно са квалифицирали нарушението, извършено
от жалбоподателя.
Възражението от страна на жалбоподателя за нарушена процедура по съставянето на АУАН
е несъстоятелно. В тази насока са изложени доводи от състава на РС Севлиево
които се споделят от касационната съдебна инстанция.
Налице са данни за валидна активна легитимация на
наказващия орган, като доводите на жалбоподателя в касационната жалба са
намерили своя логичен и обоснован отговор в мотивите на първоинстанционото
решение.
В изпълнение на задълженията си за цялостен
контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на
административно-наказателното производство, съдът установи, че актът за
установяване на нарушението и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени при спазване разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
от компетентните длъжностни лица. Няма
допуснати съществени процесуални нарушения.
При определяне размера на имуществената санкция са
взети предвид смекчаващите и всички индивидуализиращи нарушението обстоятелства.
Налице данни и доводи, обсъждайки приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въз основа на които административно наказващия орган е обосновал
решението си защо е приел да наложи санкция в размер над минимално установения.
Данните, имащи характер на отегчаващи вината обстоятелства, обуслават санкция в
подобен размер. При така установените факти по делото се изключва приложението
чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Правилно е преценено
както от административно наказващия орган, така и от състава на СРС, че в
случая може да се наложи санкция съобразно чл. 415в от КТ, като в този насока
са отчетени относимите факти, обуславящи приложението на посочената законова
разрпоредба.
По
изложените съображения обжавланото Решение на СРС следва да бъде потвърдено,
като правилно, законосъобразно и обосновано.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №108 от 15.11.2019г. по НАХД№324 по описа на РС
Севлиево за 2019г като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :