РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 229 / 16.3.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря ДИМИТРИНА
ГЕОРГИЕВА и участието на прокурора СТЕФАН ЯНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 53
по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР, гр. Пазарджик, пл.
Съединение, № 3, срещу Решение № 585 от 27.11.2020г., постановено по а.н.дело
№1347 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г., с което е отменен
Електронен фиш серия К, № 3715484 от 10.05.2020г., издаден от Областна дирекция
на МВР Пазарджик, съответно с който на К.А.Н. ***, за нарушение на чл.21, ал. 1
от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с
чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на
50,00лв.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия
материален закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Счита се, че в случая са спазени изискванията на
чл. 188 и чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, поради което
електронния фиш е издаден автоматично на лицето посочено в свидетелството за
регистрация на МПС като ползвател. При
това положение, фишът е връчен на Н., но той не е предоставил в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението въпреки, че е бил
информиран по предвидения в закона начин за съдържанието на санкционния
документ, който предизвиква неблагоприятни последици в правната и имуществена
му сфера.
Иска се обжалваното съдебно решение да бъде
отменено, а електронния фиш потвърден. Възразява се по отношение размера на
претендираното от ответника по касация, адвокатско възнаграждение. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията.
3. Ответника К.А.Н. ***, чрез процесуалния
представител адв. М. е на становище, че
касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи, обективирани в обжалваното съдебно решение.
Счита се, че от данните по делото може
да се предполага, че жалбоподателят е закупил на лизинг процесния автомобил и е
само ползвател, комуто той е предоставен, но такива доказателства не са били ангажирани.
Според ответника по касационната жалба, разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В тази насока
се поддържа, че по делото е несъмнено установено, че собственик на процесния
автомобил е „Уникредит лизинг“ ЕАД, поради което съгласно посочената разпоредба
наказанието е следвало да бъде наложено на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС.
Иска се първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила, като се присъдят сторените разноски за касационното
производство
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и
оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Сочи, че в случая от
доказателствата по делото, несъмнено се установява фактическото осъществяване
на процесното административно нарушение, но доколкото моторното превозно
средство е собственост на юридическо лице, неправилно електронния фиш е издаден
спрямо физическото лице Н..
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. На 10.05.2020 г., в 15:45 часа, с
автоматизирана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства тип ARH САМ S1, е било заснето
движение в гр. Пазарджик, по бул. „Г. Бенковски“ № 153 с посока на движение към
Автомагистрала Тракия, на лек автомобил „БМВ 730Д X ДРАЙВ“ с регистрационен
номер CB6719KK, със скорост от 68км/ч. с отчетен толеранс от минус 3%, при
максимално разрешена скорост за движение по булеварда от 50 км./ч.
Нарушението
е установено и заснето с техническо средство №11743bb. Установен е ползвателя
на автомобила, а именно К.А.Н.
***.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като съответно на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на
Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.
7. В хода на първоинстанционното производство са
представени и приети:
- Справка за регистрация на процесното моторно
превозно средство, в което е посочен собственика - „Уникредит лизинг“ ЕАД и
ползвателя на автомобила К.А.Н.;
- Протокол от 11.05.2020 г., за използване на автоматизирано техническо
средство или система на 10.05.2020г., с рег. № 1006р-4595. с посочено място на
контрол гр. Пазарджик, по бул. „Г. Бенковски“ № 153 ;
- Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване от № 17.09.5126 от 07.09.2017г.
- Протокол от проверка № 54-С-ИСИ от 30.09.2019г.,
относно техническо средство №11743bb ;
- Заповед № 81212 – 515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване
на контролна дейност по ЗДвП;
- Справка за нарушител/водач К.Н., от която е
видно, че от момента на издаване на свидетелството за правоуправление на
12.08.1997г. до момента, спрямо Н. са издадени 18 наказателни постановления и
26 електронни фиша за допуснати нарушения на ЗДвП.
Представени са пет броя снимки на които са видни
два автомобила, с рег. № РА7677ВН и рег. № 6719КК. На четири от снимките
липсват данни за „разстояние“ ; „скорост“ и „ø“. На петата снимка е
отбелязано „Разстояние : 58 м.“; „Скор. : +71km/h(прибл.)“, като липсва информация,
по отношение на кой от двата автомобила са относими въпросните данни.
Представено е и Ръководство за работа с
техническо средство, видео камера модел ARH САМ S1, в т.5.4. на което е
посочено следното „…Снимките съдържат информация за разпознат номер на МПС и
метаданни характеризиращи нарушението (GPS координати, точен
адрес, посока на движение „от – към“, дата час на нарушението, установена
скорост на движение на МПС с
техническото средство и др.). В тях се отразяват и въведените от оператора
данни в СПУКС за местонахождение (град, населено място и административен
адрес), ограниченията на скоростта въведени с пътни знаци, пътната маркировка и
др….“.
8. При разрешаване на правния спор с който е
сезиран, първоинстанционния съд е приел, че обжалваният електронен фиш е
издаден в законно установените срокове, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на
изискванията на чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП относно задължителните
реквизити на съдържанието му. Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта. В електронния фиш е посочена изрично и посоката на
движение на лекият автомобил. Посочена е нарушената разпоредба на закона, както
и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано
е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено видео заснемането
и е засечена превишената скорост. Мястото на разположение на АТСС е било отразено
в надлежно съставен протокол за използване на АТСС. В тази насока за неоснователно
е прието възражението на Н., че е допуснат съществен пропуск при попълването на
протокола, доколкото в него не са попълнени графите за посочване на начало и
край на контролирания участък.
За неоснователно е прието и възражението, че в
приложените по делото фотоси са били заснети два леки автомобила, поради което
не може да се прецени, че отчетената скорост е именно на процесния лек
автомобил. Според решаващия съд, действително на снимките се вижда, че в
съседната лента също се движат още един автомобил, но следва да се вземе
предвид начинът на работа на процесното АТСС, с което е регистрирано
нарушението, съгласно „Ръководството за работа със СПУКС на потребителите –
оператори“, от който вид е процесното. От посоченото ръководство според съда се
установява, че принципът на работа на системата е основан на лазерен модул,
който възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващото превозно средство.
За да постанови обжалвания в настоящото производство
резултат, съдът е приел, че собственик на процесното моторно превозно средство
е не физическото лице К.Н., а „Уникредит Лизинг“ ЕАД, но въпреки наличието на тези,
електронния фиш е издаден не на собственика, както изисква чл.189, ал.4 от ЗДвП, а на ползвателя, отразен в справка за регистрация на МПС. Според съда от
данните по делото може да се предполага, че жалбоподателят е закупил на лизинг
процесния автомобил и е само ползвател, комуто то е предоставено, но такива
доказателства не са ангажирани. Посочено
е, че според чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което, е предоставил управлението на
моторното превозно средство. В този смисъл отново е посочено, че в случая наказанието не
е наложено на законния представител на „Уникредит лизинг“ ЕАД, нито на посочено
от него лице, а на К.Н. в качеството му на ползвател физическо лице на процесния
автомобил.
V. За правото :
9. Според чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
10. Очевидно, изискването на закона, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание да се
налага на неговия законен представител не е абсолютно и безусловно. Правната
норма предвижда алтернативната възможност, предвиденото в закона наказание да
се налага на лицето, посочено от законния представител на юридическото лице, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В случая, лицето на което процесното превозно
средство е предоставено за ползване е повече от очевидно индивидуализирано – то
е надлежно посочено и конкретно вписано при регистрацията на автомобила и това
в случая е К.А.Н.. След като лицето на което е предоставено ползването на
автомобила е известно и не са налице данни за друго или други лица, на които
ползването на превозното средство да е било също предоставено, то посочването
му нарушител и адресат на електронния фиш не е в нарушение на материалния
закон.
11. Както се каза обаче, в случая се констатира,
че на четири от петте представени по делото снимки, липсват данни за „разстояние“
; „скорост“ и „ø“. На петата снимка е отбелязано „Разстояние : 58 м.“;
„Скор. : +71km/h(прибл.)“, но липсва информация, по отношение на кой от двата
автомобила са относими въпросните данни.
В случая не е посочено и по никакъв начин от
документите по делото не става ясно на какво се дължи разликата в данните съдържащи се в четирите снимки и тези
отбелязани на петата представена снимка.
На следващо място, посочи се, че според приетото
по делото „Ръководство за работа с техническо средство, видео камера модел ARH
САМ S1“ обаче, „…Снимките съдържат информация за разпознат номер на МПС и
метаданни характеризиращи нарушението (GPS координати, точен адрес, посока на
движение „от – към“, дата час на нарушението, установена скорост на движение на МПС с техническото средство и
др.). В тях се отразяват и въведените от оператора данни в СПУКС за
местонахождение (град, населено място и административен адрес), ограниченията
на скоростта въведени с пътни знаци, пътната маркировка и др….“. На дадената
като илюстрация снимка в ръководството, информацията относно регистрационния
номер на автомобила е налична, но такава информация липсва в петте представени
по делото снимки. В този смисъл, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл.
189, ал. 15 от ЗДвП, според която, изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес.
Липсата на данни относно регистрационния номер
на моторното превозно средство в случая е било достатъчно, процесния електронен
фиш да бъде отменен, като издаден в нарушение на административно
производствените правила.
Като е достигнал до
същите изводи, районният съд е постановил един правилен като краен резултат
съдебен акт.
VІ. За разноските :
12. С оглед
констатираната неоснователност на касационната жалба, на Н. се дължат сторените
разноски по производството. Те съобразно представения списък се констатираха в
размер на 300,00лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Размера на уговорения
и заплатен на адвоката хонорар е в рамките на нормативно установения минимум,
поради което не са налице основания за неговото коригиране.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 585 от 27.11.2020г., постановено по а.н.дело №1347 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2020 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР, Пазарджик да заплати на К.А.Н. *** сумата от 300,00лв.(триста лева),
представляваща извършени от последния разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2. /п/