№ 239
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100500080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на П. Н. ХР. - длъжник по изпълнително дело №
20208630403483 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х., с рег. № 863 по
описа на КЧСИ срещу разпореждане, обективирано в съобщение с изх. №
30542/07.09.2021г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на изводите на
съдебния изпълнител за липса на предпоставки за прекратяване на
изпълнителното производство. Навежда аргументи, че постановеният отказ е
немотивиран, което препятства правото й на защита. Поддържа, че
задължението към взискателя е било погасено чрез плащане и прихващане
още през 2016г., т.е. преди подаване на молбата за образуване на
изпълнителното производство, поради което счита, че са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на
изпълнението. Твърди, че изявлението за прихващане е достигнало до
кредитора и е изпълнен фактическият състав на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД.
Освен това аргументира становище, че доколкото липсва първоначален
взискател /с оглед извършеното погасяване на вземането чрез изявление за
прихващане преди образуване на изпълнителното дело/, то изпълнителното
производство следва да се прекрати и по отношение на присъединения
1
взискател ТД на НАП София, както и че не дължи никакви такси и разноски
по изпълнението по аргумент от нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Т.С.“ ЕАД не е взел
становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че
извънсъдебното, непризнато от съд, прихващане на задължения, не е сред
посочените обстоятелства по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, водещи до
прекратяване на изпълнителното дело. Счита, че прихващането може да бъде
основание за прекратяване на изпълнението само ако е съдебно признато в
производство по реда на чл. 439 от ГПК или ако взискателят признае
извършеното прихващане и делото бъде прекратено по негово искане на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. В случая обаче не били налице сочените
хипотези, напротив, взискателят не е признал извършеното прихващане от
страна на длъжника.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20208630403483 по описа на частен съдебен
изпълнител С.Х., с рег. № 863 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от „Т.С.“ ЕАД с вх. № 38887/03.12.2020г. срещу П. Н. ХР., за
принудително събиране на присъдените по гр.д. № 38005/2013г. по описа на
СРС суми. В молбата изрично е посочено, че се претендира принудително
събиране на част от вземането, за което е издаден изпълнителен лист, а
именно само за сумата от 51, 53 лева – съдебни разноски.
По делото е представен изпълнителен лист от 16.09.2020г., издаден по
гр.д. № 38005/2013г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, с който П. Н. ХР. е
осъдена да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата от 614, 12 лева – разноски в
исковото производство и сумата от 110, 45 лева – разноски в заповедното
производство.
По делото е изпратена и получена на 28.06.2021г. от длъжника П. Н.
ХР. покана за доброволно изпълнение, в която е обективирано задължение по
изпълнителното дело в общ размер на 993, 27 лева, от които 51, 53 лева
присъдени разноски по изпълнителния лист, 100 лева разноски по
2
изпълнителното дело, 249 лева такси по ТТРЗЧСИ, както и публични
вземания в размер на 592, 74 лева.
На 07.07.2021г. длъжникът е подал молба по изпълнителното дело, с
която е заявил, че не дължи на взискателя сумата по изпълнителния лист, тъй
като същата е погасена чрез плащане и след извършено прихващане. Сочи се,
че съгласно съдебното решение по гр.д. № 38005/2013г. по описа на СРС, ГО,
48 състав, П.Х. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД съдебни разноски в общ
размер на 724, 57 лева. Същевременно по същото съдебно решение
топлоснабдителното дружество е било осъдено да заплати на П.Х. съдебни
разноски в размер на 46, 54 лева. След извършено прихващане на взаимните
задължения дължимата в полза на „Т.С.“ ЕАД сума възлиза на 678, 03 лева,
която е била заплатена още на 11.08.2016г. чрез банков кредит, за което са
представени доказателства. С оглед изложеното е направено искане за
прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на
вземането на взискателя чрез плащане и прихващане, извършено преди датата
на образуване на изпълнителното дело. По тези съображения счита, че не
дължи и начислените такси и разноски по изпълнението, както и че не са
налице предпоставките за конституиране на присъединен взискател в
производството. Към молбата е приложен кредитен превод от 11.08.2016г., с
който са заплатени в полза на взискателя суми в размер на 678, 03 лева с
основание за плащане „съд. решение гр.д. № 38005/13г., СРС, 48 състав,
присъдени разноски след прихващане“.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД е взел становище по искането за прекратяване
на изпълнителното производство, като е посочил, че делото е било
образувано за остатък от задължението по изпълнителния лист при зачитане
на извършеното частично плащане. Освен това заявява, че изявлението за
прихващане на насрещната страна не е достигнало до кредитора /твърди се, че
„не е подадено изявление за прихващане“/, от което следва, че не са спазени
разпоредбите на чл. 104 от ЗЗД и не са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство.
С оглед предоставената възможност за становище длъжницата е подала
молба по изпълнителното дело на 03.09.2021г., в която е уточнено, че
изявлението за прихващане е обективирано в основанието за банков превод
на сумата, където изрично е посочено, че плащането се извършва след
3
извършено прихващане.
С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирано в
законоустановения преклузивен двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1
ГПК. За да стигне до този извод съобрази следното:
В разпореждането от 07.09.2021г. съдебният изпълнител не е посочил,
че същото подлежи на обжалване, какъв е срока за обжалваното му, нито пред
кой орган може да се подаде жалба. Това е достатъчно основание да се
приеме, че депозираната по настоящото производство жалба е процесуално
допустима. Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от
27.10.2017г./ длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението се
прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение,
означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват
изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят.
Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при
осъществяването на които е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се
предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна
компетентост по разрешаване на спорни права, което изключва
разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на
длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за
4
правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни
доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а
именно – плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка
от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При
тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за
принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя,
който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно
изпълнено.
По въпроса относно възможността да се извърши прихващане на
вземания в изпълнителното производство настоящият съдебен състав приема
следното:
Правото да се извърши извънсъдебно прихващане е обусловено от
ликвидността на активното вземане - това на лицето, което извършва
прихващане. За да настъпи конститутивният ефект на прихващането -
погасяването на двете насрещни вземания до размера на по-малкото,
основанието и размерът на вземането на прихващащия следва да бъдат
установени и безспорни по основание и размер. Качеството "безспорност" на
едно вземане се придобива, когато неговото съществуване е установено
между страните със сила на пресъдено нещо, или посредством проведено
заповедно производство - при неоспорено вземане от длъжника. Изискването
за изискуемост и ликвидност на вземането на прихващащия обуславят
възникването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, а
материално-правният правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на
изявлението на прихващащия по реда на чл. 104, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Ето защо, ако потестативното право на компенсация съществува, би било от
значение дали на длъжника е била дадена възможност да направи
своевременно компенсационното си изявление, така че евентуално да
възпрепятства осъществяването на принудително изпълнение на неговото
задължение, с което биха се генерирали допълнителни разноски по
изпълнението, и то би било осъществено чрез изпълнителни способи, които
накърняват имуществената му сфера в по-съществена степен. Ако
потестативното право на прихващане не е възникнало, направеното от
прихващащият изявление няма да породи конститутивния правопогасяващ
ефект на прихващането, поради което е без правно значение дали на
длъжника е била дадена възможност да го направи в срока за доброволно
5
изпълнение.
В конкретния случай съдът приема, че последиците от твърдяното
прихващане на вземанията между страните не са настъпили преди подаване
на молбата за образуване на изпълнителното производство. За да стигне до
този извод съобрази обстоятелството, че по делото не е ангажирано
доказателство за волеизявление на длъжника, достигнало до кредитора, в
което да е налице конкретизиране на вземането на прихващащия по основание
и размер. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че това
изявление се съдържа в представеното нареждане за банков кредит превод от
11.08.2016г. на сумата от 678, 03 лева. В основанието за плащане наредителят
е посочил, че сумата представлява присъдени по конкретното дело на СРС
разноски след прихващане. Липсва обаче индивидуализация на активното
вземане, поради което не може да се направи извод, че е настъпил
погасителният ефект на твърдяното компенсационно изявление. Взискателят е
изразил изрично становище, че до същия не е достигало изявление на
насрещната страна за прихващане на насрещни, еднородни и безспорно
установени по основание и размер изискуеми вземания. Следователно, между
страните в изпълнителното производство е налице спор относно
обстоятелството дали са настъпили и кога правните последици на
материалното изявление за прихващане. Съдебният изпълнител няма
правораздавателна компетентност да разрешава спорове относно
съществуването на установеното с изпълнителен лист вземане. Такива
спорове не могат да бъдат решавани и в производството по обжалване
действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и следв. от ГПК.
По изложените съображения се налага извод, че подадената жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника П. Н. ХР. срещу разпореждане,
обективирано в съобщение с изх. № 30542/07.09.2021г. на ЧСИ С.Х., рег. № 863
на КЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на производството по
6
изпълнително дело № 20208630403483 на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7