РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1793 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба от „Фор груп БГ“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, срещу Ревизионен акт №
Р-03000319006660-091-001/28.04.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна,
потвърден с Решение № 156/17.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с която в тежест на
дружеството са установени данъчни задължения за данък върху добавената стойност
за д.п. 06, 07, 08 и 11.2017 г. в общ размер 24 877,97 лева и лихви върху
задълженията за ДДС в общ размер 6 834,82 лева, както и за корпоративен
данък за 2017 г. в размер на 12 436,67 лева и лихви върху задълженията за
корпоративен данък в размер на 2 615,36 лева, въз основа на констатации за
извършени продажби на недвижими имоти на цени по-високи от отчетените, както и
за упражнено право на данъчен кредит по фактура с получател трето лице.
Дружеството жалбоподател твърди, че ревизионното производство неправомерно е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като няма обстоятелства, препятстващи извършването на ревизия по общия ред и по-специално няма укрити приходи. Посочва, че самите ревизиращи са приели, че счетоводството е водено в съответствие с изискванията на счетоводното, данъчното и търговското законодателство. Във връзка с извършените съпоставки между продажната цена на продадените от дружеството жилища твърди, че същите са необосновани и не доказват наличието на неотчетени приходи от продажби, тъй като апартамент А1, към чиято продажна цена са приравнени останалите сделки, има характеристики, които го отличават от останалите имоти. Счита за необосновани и недоказани определените при ревизията пазарни цени по сделките. Моли за отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП счита жалбата за неоснователна и недоказана. Твърди, че в производството са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, което е довело до определяне на облагаемата основа по особения ред. Като предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК органите по приходите са приели продажбата на един от имотите на цена, значително по-висока от останалите, а съответно като основа за установяване на допълнителни задължения за ДДС и корпоративен данък – разликата между документираната продажна цена на кв.м на останалите два имота и цената на третия имот. Посочва, че в производството е доказано и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като от счетоводството не може да бъде изведен начинът, по който е формирана себестойността на отделните обекти, и какъв е делът на отделните разходи за дейността. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-03000319006660-091-001/28.04.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 156/17.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП.
Ревизионният акт е издаден в производство за установяване на задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за данъчни периоди 10.2015 – 02.2018 г. включително и за корпоративен данък за 2016 и 2017 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС през целия ревизиран период, няма регистриран ЕКАФП.
Според констатациите в ревизионния доклад предметът на дейност на дружеството е СМР – общо строителство на сгради и съоръжения, ВиК, изграждане на електрически инсталации, довършителни работи и други. Вписано е в централния професионален регистър на Камарата на строителите в България.
Дейността на дружеството е финансирана със средства от съдружниците, осчетоводявани по кредита на сметка 499 „Други кредитори“. Сумите са постъпвали в брой и по банкова сметка, ***брание на съдружниците, последните предоставят суми за разплащане с доставчици пропорционално на дяловете си, без определен срок, лихва или възнаграждение.
От съдружниците е поискано при ревизията да удостоверят произхода на
предоставените от тях суми. Представените доказателства от А. М. са анализирани
и е прието, че той не е разполагал с парични средства в размер на вноските,
предоставени в дружеството. Съдружникът Г. С. не е посочил в обясненията си
каква част от получените от него суми са предоставени на дружеството, а Д. И.
не доказва източници на доходи в размера на предоставените парични средства на
дружеството. Данни за доходи не са представени и от съдружника К.А..
През ревизираните периоди дружеството е извършвало строителство на
сграда в м. *** № 117. За обекта е
издадено разрешение за строеж № 302/10.12.2015 г. на името на собственика на
земята „Джи инвестмънтс“ ЕООД, което е учредило на „Фор груп БГ“ ООД право на
строеж за 14 бр. апартаменти и 14 бр. паркоместа съгласно проекти и екзекутиви.
Обектът е завършен на 30.10.2019 г., когато е подписан акт обр. 15.
От ревизираното дружество е поискано да представи справки за разпределяне на разходите/себестойност по обекти и справка за реализирана печалба/загуба от продажбата. Допълнително са поискани писмени обяснения относно разминаването в продажните цени на отделните клиенти. Установени са ид.ч. от земята, разпределена по обекти. Себестойността и резултатът от продажбите са отразени в таблици на стр. 12 и 13 от ревизионния доклад. Съгласно получените обяснения продажната цена включва всички довършителни работи до етап БДС, други довършителни работи не са извършвани. След анализ на събраните документи и обяснения, органите по приходите приемат, че не е изяснено на каква база са разпределяни разходите по отделни обекти, в т.ч. за груб строеж и довършителни работи, а сметка 611 Разходи за основна дейност, с която са приключени разходите по икономически елементи, не е заведена по отделни обекти.
Установени са продажните цени на прехвърлените апартаменти от сградата (в и извън ревизирания период), като в рамките на ревизирания период са извършени продажби на апартаменти А11, А15 и Б1. Продажбите са извършени на средна цена от 1097 лева/кв.м, с изключение на апартамент А1, продаден на 05.03.2019 г. на М. Д.. От купувача са изискани документи и писмени обяснения, според които е придобила подробно описания в ревизионния доклад имот за сумата 90 000 евро, в която е включена и лятна градина, достъп до която има само от този апартамент.
Останалите продадени през ревизирания период апартаменти са платени по банков път и за получените суми са издадени фактури.
От събраните доказателства органите по приходите приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 – данни за укрити приходи – и т. 4 – воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. За такива са приети обстоятелството, че не са представени доказателства как е формирана себестойността на кв.м на отделните обекти, не е ясно как са разпределени разходите по апартаменти и няма определена продажна цена на кв.м. Документално продажбите са отчетени на едни и същи цени в периода 2017-2019 г., с изключение на апартамент А1 през 2019 г., чиято цена е много по-висока. Като доказателство за неотчетени приходи от продажби е прието и обстоятелството, че дейността е финансирана с вноски от съдружниците, произходът на средствата за които не е доказан.
За преминаването към ревизия по особения ред дружеството е уведомено на 18.02.2020 г. Представени са декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
Предвид това е формирана данъчна основа за облагане с корпоративен данък, както следва:
За продажна цена на продадените през ревизирания период апартаменти А11, А15 и Б1 е приета цена от 1319,01 лева на кв.м без ДДС, идентична с отчетената продажна цена на апартамент А1.
Така при площ от 109,22 кв.м и продажна цена без ДДС 951,45 лева/кв.м, за апартамент А11 при ревизията е определена данъчна основа 144 062,27 лева, или разлика в увеличение 40 144,50 лева, за апартамент А15 с площ 120,18 кв.м е определена данъчна основа 158 517,42 лева, или разлика в увеличение 44 099,25 лева, а за апартамент Б1 с площ 78,61 кв.м – данъчна основа 103 687,38 лева, или разлика в увеличение 40 122,90 лева.
Съответно са преизчислени финансовият резултат за данъчно облагане и дължимият ДДС, като данъчната основа по ЗКПО е увеличена със 124 366,65 лева, а дължимият ДДС със 24 873,33 лева. Към декларираната данъчна основа за облагане с корпоративен данък е добавена определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК и е установено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 12 436,67 лева за 2017 г., както и лихви върху това задължение в размер на 2 615,36 лева до датата на ревизионния акт.
Във връзка със задълженията по ЗДДС е прието, че за трите продажби през
2017 г. се дължи ДДС върху разликата между декларираната и определената при
ревизията данъчна основа и съответно – допълнителни задължения за ДДС за
данъчните периоди, в които са извършени продажбите – 8 819,85 лева ДДС за д.п.
06.2017 г., относим към апартамент А15, 8 024,58 лева ДДС за д.п. 07.2017
г. за апартамент Б1 и 8 028,90 лева за д.п. 08.2017 г. за апартамент А11.
Установено е и задължение за ДДС за д.п. 11.2017 г. във връзка с непризнато право на данъчен кредит по фактура № ****/26.09.2017 г., издадена от „Стройрент“ ЕООД с ДО 23,20 лева и ДДС 4,64 лева, упражнено през д.п. 11.2017 г. Констатирано е, че получател по фактурата не е ревизираното дружество, а „Арт билдингс“ ЕООД, ЕИК ****, поради което на основание чл. 71, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит в размер на 4,64 лева.
Във връзка с установените задължения за ДДС са определени лихви в общ размер 6 834,82 лева до датата на ревизионния акт.
С възражението срещу ревизионния доклад и с жалбата по чл. 152 от ДОПК не са представени доказателства.
Във връзка с установяване на обстоятелствата, твърдени от жалбоподателя, в хода на съдебното производство са събрани допълнителни доказателства.
Допусната е съдебно – икономическа
експертиза със задача вещото лице въз основа на материалите по делото и
след справка в счетоводството на жалбоподателя, да отговори предоставяни ли са
на дружеството реално, по банков път, заеми от тримата съдружници; върнати ли
са заемите към момента на ревизията от дейността на дружеството?
Въз основа на извлеченията от
банковата сметка на дружеството, протоколи от заседания на общото събрание на
съдружниците вещото лице е установило датите, сумите и посоченото в банковите
документи основание за направени от съдружниците вноски по сметка на
дружеството през периода 03.2015 – 31.12.2020 г. Констатациите са отразени в
табличен вид. Сумите са превеждани най-вече с основание „захранване“, „заем“ и
„вноска“. Освен предоставените по банков път средства суми са постъпили и по
каса. Установени са възстановените средства на съдружници изцяло по банков път
до приключване на ревизионното производство.
От страна на жалбоподателя са
представени и са приети от съда документите, по които е работило вещото лице –
счетоводни регистри, банкови извлечения, протоколи от общото събрание на
съдружниците. Представени са приходни касови ордери за получени в брой по каса
в дружеството суми.
Допусната е съдебно – техническа експертиза със задача вещото лице да отговори разполага ли апартамент А1 с открита площ, която се ползва само от неговия собственик, каква е степента на завършеност на откритата площ (открита тераса) и да направи сравнения по технически и фактически характеристики с другите апартаменти в сградата?
Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, въз основа на документите за собственост и строителните книжа се установява, че апартамент А1 е със застроена площ 111,21 кв.м и се състои от антре, склад, две бани, две спални, дневен тракт и лоджия. Той е един от апартаментите, които имат лоджии от юг, от които се излиза в двора, обособен за ползване от всеки апартамент и застлан с изкуствена трева. Освен това апартамент № 1 има фасада на изток към съседен имот, като граничещата със съседния имот част от двора поради голямата денивелация има достъп само от този апартамент, настлана е с гранитогрес. Констатациите си от огледа на място вещото лице е отразило в снимков материал и схема.
При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира жалбата за допустима. Жалбата е подадена пред надлежен съд по смисъла на чл. 156, ал. 1, изр. последно от ДОПК, в редакцията му след измененията в ДВ бр. 77 от 2018 г.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319006660-020-001/16.10.2019 г. с обхват задълженията на дружеството за ДДС за данъчни периоди 10.2015 – 02.2018 г. включително и задължения за корпоративен данък за 2016 и 2017 г. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от датата на връчване на ЗВР (22.10.2019 година). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000319006660-020-002/21.01.2020 г. срокът за извършване на ревизията е удължен до 21.02.2020 г., а със Заповед за изменение на ЗВР № Р-030003190066660-020-003/21.02.2020 г. – до 20.03.2020 г.
Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите по движението на производство са издадени от орган по приходите, определен за това със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Варна. Ревизионното производство е приключило в посочения срок, определен при спазване на изискванията на чл. 114 от ДОПК.
С Уведомление № Р-03000319006660-0113-001/18.02.2020 г. дружеството е уведомено, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, поради което основата за облагане с корпоративен данък по ЗКПО, за ДДС и осигурителният доход за ЗОВ ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. По-конкретно е посочено, че дружеството не е представило конкретни документи/доказателства за себестойността на кв.м на отделните обекти, няма определена продажна цена на кв.м. Като основание по чл. 122, ал. 1 е посочено, че са налице неотчетени приходи, че са налице данни за продажба на апартаментите на цени, по-високи от отразените приходи, което се потвърждава, че в дружеството са внасяни парични средства от съдружниците и кредитното салдо по сметка 499 Други кредитори към 31.12.2017 г. е 1 003 013,58 лева. Основанието „данни за укрити приходи или доходи“ не е посочено с позоваване на правилния текст – чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Във връзка с искането, приложено към уведомлението, дружеството е представило декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
Ревизионният акт, предмет на контрол в настоящото производство, е издаден от органа, възложил ревизионното производство и органа-ръководител на ревизията, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и с предписаните от закона форма и съдържание. Заповедите за образуване и движение на производството, ревизионният акт и ревизионният доклад са представени и приети от съда на електронен носител, от който се установява, че същите са съставени и подписани в електронна форма с валиден квалифициран електронен подпис на лицата, посочени като техни автори. Предвид разпоредбата на чл. 25, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.
Съдът намира за необосновани и неоснователни изводите на ревизиращите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, както и за укрити приходи или доходи на ревизираното дружество.
В ревизионната преписка не се установяват документи, от които да се направи извод за разлика между договорената и получена цена на продадените обекти и стойността, на която тези продажби са отчетени в счетоводството на дружеството. В този смисъл „данни за продажби на обекти на по-високи от отчетените цени“ няма. Продажбата на апартамент А1 през март 2019 г. на цена, която се различава от цената на продажба на трите апартамента в периода юни-август 2017 г., може да има друго логично обяснение – например ранния етап на строителство през 2017 г. (сградата е въведена в експлоатация през м. 10.2019 г.), промяна в пазарните цени, настъпила в периода между двете групи сделки, особените характеристики на апартамент А1, които бяха установени в производството, или друго. Ето защо сравнението на отчетената цена на обект, който е несъпоставим като характеристики и е продаден в период, много по-късен от процесните продажби, с цената, на която са продадени апартаменти А15, Б1 и А11, само по себе си не може да обоснове извод за укрити приходи или доходи.
Наличието на заеми или суми в значителни размери, получени на друго основание от съдружниците, също не е достатъчно, за да обоснове извод, че тези суми представляват приходи на дружеството. Дори и техният произход при съдружниците да не е безспорно доказан, това би могло да е основание за ревизия по особения ред на предоставилите сумите лица. В основната си част обаче (както се установява от заключението на ССЕ) тези суми са постъпили по банков път в сметките на дружеството, поради което извън съмнение е действителното им предоставяне на разположение на дружеството. Основанията „захранване“, „заем“ и „вноска“ не позволяват тези суми да се определят като собствени на дружеството приходи, без да са налице други данни за това.
Твърдението, че воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, също не е обосновано със събраните при ревизията документи. Конкретните твърдения на органите по приходите, за да направят този извод, са, че не са представени поисканите от тях документи/доказателства за себестойността на кв.м на отделните обекти и че няма определена продажна цена на кв.м. Следва да се отбележи, че изчисляването на себестойност на кв.м на отделните обекти няма никакво отношение към определяне на данъчната основа за облагане с ДДС. На съда не е известно и нормативно задължение за определяне на продажна цена и себестойност на кв.м за икономическите субекти, чиято стопанска дейност включва строителство и реализиране на строителна продукция. От страна на дружеството е представена справка за себестойност по обекти (л. 163), за която липсват твърдения от страна на ревизиращите за недостоверност или несъответствие с първичните счетоводни документи. Няма и твърдения за неправилно отчетени разходи при изписването на продадените обекти, което би рефлектирало върху счетоводния финансов резултат и оттам евентуално върху основата за облагане с корпоративен данък. Не е обосновано и по какъв начин предоставянето на справки за тази себестойност и продажна цена на кв.м би променило изводите относно съответствието на отчетените приходи с действителността. Същото се отнася и до определена продажна цена на кв.м, доколкото не е оспорвана продажната цена на обект и не са събрани доказателства за несъответствие между продажната цена, отчетена в счетоводните документи, и действителната продажна цена. При всяко едно положение, определянето на такава продажна цена и себестойност на кв.м, в случай че е преценено от ревизиращите за съществено и определящо основата за облагане с ДДС и с корпоративен данък, би могло да се извърши въз основа на първичните счетоводни документи, за които няма твърдение да липсват или да не са представени. Няма данни да са искани първични счетоводни документи за тази цел и да са правени такива изчисления.
Ето защо изводът на органите по приходите, че воденото счетоводство не дава възможност да бъдат правилно установени данъчните основи за съответните данъци, не може да бъде споделен. Органите по приходите носят тежестта да докажат при пълно и главно доказване, че е налице едно или повече от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за да може ревизията да бъде проведена по реда на този член и да бъдат приложими презумпциите по чл. 123 и чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Такова доказване не е проведено успешно, поради което съдът приема, че ревизионното производство е следвало да бъде проведено по общия ред.
По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът намира, че в частта си относно установяването на допълнителни задължения за ДДС и за корпоративен данък във връзка с извършените продажби на апартаменти А11, А15 и Б1, ревизионният акт е незаконосъобразен.
На практика установените в тази част задължения се крепят върху презумпцията, че действителната продажна цена на кв.м от тези три апартамента е равна на продажната цена на кв.м от апартамент А1. Въз основа на тази презумпция е преизчислена данъчната основа на продадените през ревизирания период апартаменти и е доначислен ДДС, както и е увеличена данъчната основа с разликата между отчетените приходи и тази данъчна основа. Тези изводи на органите по приходите не са обосновани с други документи и доказателства, събрани при ревизията. Обратно, констатирано е, че продажната цена по сделките съответства на отчетената в счетоводството на дружеството стойност. От страна на купувачите на апартамент А11 и А15 са получени копия от платежните нареждания за платена цена на имотите на стойност, равна на отчетената. Доказателства, опровергаващи тези стойности, не са събрани, поради което не е установено несъответствие между отчетената и действителната цена на обектите, което да обосновава увеличение на данъчната основа за облагане с ДДС или корекция в увеличение на данъчния финансов резултат за целите на ЗКПО. Като необоснован и недоказан в частта, с която са увеличени данъчните задължения за ДДС в размер на 8 819,85 лева за д.п. 06.2017 г., 8 024,58 лева за д.п. 07.2017 г. и 8 028,90 лева за д.п. 08.2017 г., и съответните им лихви, ревизионният акт следва да бъде отменен. Същото се отнася и до частта, с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 12 436,67 лева за 2017 г. и съответните лихви.
Що се отнася до установеното задължение за ДДС за д.п. 11.2017 г. във връзка с непризнато право на данъчен кредит по фактура № **********/26.09.2017 г., издадена от „Стройрент“ ЕООД с ДО 23,20 лева и ДДС 4,64 лева, упражнено през д.п. 11.2017 г., жалбоподателят не навежда конкретни доводи за незаконосъобразност. Както се установява непосредствено от представената в преписката фактура (л. 80), получател по фактурата е дружеството „Арт билдингс“ ЕООД, ЕИК ****. Ето защо изводите на органите по приходите, че на жалбоподателя не се следва право на данъчен кредит на основание чл. 71, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за д.п. 11.2017 г. в размер на 4,64 лева, установените задължения в този размер и лихвите в размер на 1,11 лева за законосъобразни и обосновани.
Предвид гореизложеното, жалбата срещу ревизионния акт в частта, отнасяща се до задълженията, свързани с продажбите на обекти апартаменти А11, А15 и Б1, а именно, за ДДС за д.п. 06, 07 и 08.2017 г. и за корпоративен данък за 2017 г. следва да бъде уважена. При този изход на производството и съобразно направеното искане от двете страни, при общ материален интерес 46 764,82 лева и отменена част на ревизионния акт за задължения в общ размер 46 759,07 лева, разноските следва да бъдат разпределени при пропорция 98,77 % за жалбоподателя и 1,23 % за ответника. Претендирани са разноски от жалбоподателя 1550 лева съгласно представен списък, юрисконсултското възнаграждение за материалния интерес по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК е 1102,94 лева. Съответно на жалбоподателя се следват 1530,94 лева, а на ответника 13,57 лева. След прихващане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 1517,37 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба от „Фор груп БГ“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, Ревизионен акт № Р-03000319006660-091-001/28.04.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 156/17.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени данъчни задължения за данък върху добавената стойност за д.п. 06.2017 г. в размер на 8 819,85 лева и лихви в размер на 2 496,71 лева, за д.п. 07.2017 г. в размер на 8 024,58 лева и лихви в размер на 2 202,48 лева и за д.п. 08.2017 г. в размер на 8 028,90 лева и лихви в размер на 2 134,52 лева, както и в частта, с която са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 12 436,67 лева и лихви в размер на 2 615,36 лева.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част жалбата на „Фор груп БГ“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, срещу Ревизионен акт № Р-03000319006660-091-001/28.04.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 156/17.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Фор груп БГ“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, сумата 1517,37 (Хиляда петстотин и седемнадесет цяло и тридесет и седем ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: