Р Е Ш Е Н И Е
260275/14.6.2021г.
14.06.2021 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 03 (трети) юни Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2073 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 149
от СК.
В исковата си молба ищецът Д.С.И. твърди, че с ответницата Х.П.Х. са родители на детето – ищец Милен, роден на *** година. Страните съжителствали в с. Мараш, обл. Шумен до пролетта на 2019 г. Тогава, ответницата напуснала семейното жилище и заживяла с друг мъж. По-късно напуснала и пределите на страната, като се установила за постоянно в Република Австрия. Оттогава страните не поддържали връзка помежду си, като ответницата напълно се дезинтересирала от детето си, като не осъществила нито един контакт с него, не плащала издръжка. Молят съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето Милен С. да бъде определено при бащата; на последния да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето; на ответницата бъде определен режим на лични отношения с детето; ответницата да бъде осъдена да заплаща на детето Милен месечна издръжка на дете от родител в размер на 200,00 лв., считано от датата на предявяването на иска – 28.09.2020 г. (включително за минало време – в същия месечен размер, за периода от 28.09.2019 г. до 27.09.2020 г.). Ищецът И. прави искане ответницата да бъде осъдена да му заплати деловодните разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният й особен представител подава отговор на исковата молба. Същият намира претенцията на ищеца И. за определяне на местоживеенето на непълнолетното дете и за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на същото за вероятно основателна. Възразява срещу размера на претендираната издръжка, вкл. и за минало време, като счита, че ответницата, предвид настоящите доказателства, следва да плаща такава в размер на 162,50 лв. месечно.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 1269/04.11.2005 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че Х.П.Х. и Д.С.И. са родители на детето Милен Димитров С., род. на *** г. Съдът констатира от удостоверение № ОВД41-469/01.06.2012 г., изд. от ПГССХТ гр. Шумен, че детето Милен е записан като ученик в 9-ти клас през учебната 2020/2021 година.
В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че непосредствените грижи по отглеждането на детето на страните се полагат от ищеца Д. И.. Двамата обитавали етаж от къща, находяща се в с. Мараш, обл. Шумен собственост на родителите на И.. На детето били осигурени много добри хигиенно-битови условия. От друга страна, майката не поддържала контакт с детето си от 2019 г. Ищецът Д. И. полагал труд в строителството, като осигурявал месечен доход в размер на около 2000,00 лева.
Разпитаните като свидетели Стоян С. (баща на Д. И.) и Добромир Добрев излагат, че семейството живяло в с. Мараш, обл. Шумен, в етаж от собствената на свид. С. къща. Преди около седем години ответницата напуснала семейното жилище и понастоящем пребивавала в чужбина. Същата напълно се дезинтересирала от детето си, като изобщо не поддържала контакт с него. Милен бил изцяло отглеждан от своя баща, подпомаган от родителите си.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Досежно искането с
правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето Милен и за упражняването на родителските права спрямо него са предявени единствено от ищеца.
Установи се по делото, че родителите на детето не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди около две години. От 2019 г. грижите по отглеждането и възпитанието на Милен били поети изцяло от баща му, активно подпомаган от своите родители.
При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.
При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на всяко от децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че бащата на детето Милен притежава в пълнота родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание. Съдът приема, че ответницата не доказа наличието на такива свои качества в необходимата степен. Основание за този извод е установеното фактическо нейно разделяне с детето й, по причина, която се дължи на нейно поведение, в продължение на години. Желанието на родителите – изявена е готовност от страна единствено от бащата да отглежда и възпитава детето Милен; полът и възрастта на детето – Милен е момче на почти 16 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима, но присъствието на бащата е определящо; социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че благоприятна за развитието на детето Милен е социалната среда в дома на ищеца. Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на ищеца са осигурени много добри битови условия, докато за жилището, обитавано от ответницата не са налице доказателства.
След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на непълнолетното дете, съобразявайки и становището на социалния работник, изготвил социалния доклад по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето Милен да живее при своя баща – Д.И., който ще упражнява родителските права по отношение на същото. Независимо, че съдът не е задължен да определя адреса, на който ще живее детето, предвид наличието на създадена социална среда, осигуряваща условия за неговото нормално физическо, интелектуално и социално развитие, съдът намира, че детето следва да живее в жилището на своя баща, по регистрирания от последния постоянен адрес ***).
С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични отношения с детето Милен както следва: всяка трета седмица в месеца, от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и петнадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Досежно
определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:
Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, детето Милен било отглеждано, възпитавано и издържано от баща си. При определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият състав съобрази възрастта му, нуждите му и материалните възможности на родителите му. Ищецът И. претендира месечна издръжка в размер на 200,00 лева. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, понастоящем минималният размер на дължимата от родител издръжка на ненавършилото пълнолетие дете възлиза на 162,50 лв. След извършване на тези преценки, съдът определя обща месечна издръжка за детето Милен в размер на 340,00 лв., от които майката следва да заплаща по 200,00 лв. месечно, а останалите 140 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от бащата.
Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 28.09.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Досежно претенцията с правно основание чл. 149 от СК: предвид обстоятелството, че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка, както и установеното по делото, че родителите на детето са във фактическа раздяла от пролетта на 2019 г., съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Установи се, че след настъпилата фактическа раздяла, ответницата не изпълнявала родителското си задължение да плаща издръжка. Предвид горното, Х. следва да бъде осъдена да заплати и издръжка за минало време за времето от 28.09.2019 г. до датата, предхождаща завеждането на исковата молба – 27.09.2020 г., включително. Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на родителите, определя обща месечна издръжка за този период за детето Милен в размер на 300 лв., от които майката следва да заплати по 190 лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане. Искът за издръжка за минало време, в останалата му част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По събирането на
държавната такса по исковата молба, в частта й относно присъдените издръжки:
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 91,20 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС
направените разноски в размер на 300,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Д.И. направените разноски по делото в размер на 730,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето МИЛЕН ДИМИТРОВ С. с ЕГН ********** да живее при родителя си Д.С.И. с ЕГН **********, с адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето МИЛЕН ДИМИТРОВ С. с ЕГН ********** на бащата Д.С.И. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на майката Х.П.Х. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, с детето Милен всяка трета седмица в месеца, от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и петнадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Х.П.Х. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето МИЛЕН ДИМИТРОВ С. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своя баща и законен представител Д.С.И. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 лв. (двеста лева), считано от 28.09.2020 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА Х.П.Х. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на непълнолетното си дете МИЛЕН ДИМИТРОВ С. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своя баща и законен представител Д.С.И. с ЕГН **********, издръжка за периода 28.09.2019 г. – 27.09.2020 г., вкл., в размер на 190,00 (сто и деветдесет) лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над 190,00 лв., до пълния предявен размер от 200,00 лева месечно, като неоснователен и недоказан..
ОСЪЖДА Х.П.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна такса върху размера на присъдената издръжка по чл. 149 от СК, в размер на 91,20 лв.
ОСЪЖДА Х.П.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, направените разноски по делото в размер на 300,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Х.П.Х. да заплати на Д.С.И. направените разноски по делото в размер на 735,00 лева.
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: