С решение № 30/ 04.08.2006 г.,постановено по гр.д. № 362/06 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на Община Кърджали,че лицата – Илмия Мехмед Ахмед,с ЕГН **********;Айше Реджеб Шефкет,с ЕГН **********; Бейчет Реджеб Ахмед ,с ЕГН **********;Садет Реджеб Байрамали,с ЕГН **********; Янка Методиева Демирева,с ЕГН **********; Методи Методиев Димитров,с ЕГН ********** ; Айше Мехмедова Мюмюнова /Айше Айдън, Айше Мехмедова Реджебова/,с ЕГН **********-родена на 07.03.1950 г.,са наследници на Ахмед Реджебов Ахмедов –роден на 15.03.1889 г. в с. Пепелище,общ. Кърджали и починал на 23.03.1985 г. в гр. Бурса,Р. Турция. Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от Община Кърджали. В жалбата се твърди,че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения в този аспект. Жалбодателят моли атакуваното решение да бъде отменено,вместо което да бъде постановено решение по същество,с което бъде отхвърлена предявената претенция. В съдебно заседание, жалбодателят, Община Кърджали,чрез процесуалния си представител - Младши юрисконсулт,поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Излага алтернативен довод за недопустимост на постановено решение,поради отсъствие на международна компетентност на българския съд да се произнесе по настоящия казус. Поради този си довод прави искане за обезсилване на основание чл.209,ал.1 от ГПК на обжалваното първоинстанционно решение. Ответниците по жалбата, Илмия Мехмед Ахмед, Айше Реджеб Шефкет, Бейчет Реджеб Ахмед, Садет Реджеб Байрям, Янка Методиева Димитрова, Методи Методиев Димитров,Айше Мехмедова Мюмюнова /Айше Айдън, Айше Мехмедова Реджебова/,чрез процесуалния си представител оспорват депозираната въззивна жалба. Излагат съображения в подкрепа правилността на постановеното първоинстанционно решение. Представят нови писмени доказателства. Представляващият Окръжна прокуратура,гр. Кърджали,прокурор, изразява становище,че депозираната въззивна жалба е основателна,и като такава следва да бъде уважена. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице, имащо интерес от това,е допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане с правно основание чл.436 и сл. от ГПК да бъде признато за установено по отношение на Община Кърджали,че молителите в производството са наследници на лицето Ахмед Реджебов Ахмедов,родено на 15.03.1889 г. в с. Пепелище,Община Кърджали и починало на 23.03.1985 г. в гр. Бурса ,Р. Турция. Изяснявайки от фактическа страна поставеното искане,първоинстанционният съд правилно е приел,разгледал и обсъдил представените по делото писмени доказателства. В настоящото въззивно производство се представят нови писмени доказателства,чийто анализ, самостоятелно и в съвкупност с останалите доказателства по делото , не само не навежда на нови изводи,а напротив се явява логическо уточнение на приетите от решаващия съд за установени, фактически констатации. В този смисъл и настоящата инстанция прилагайки разпоредбата на чл.124 от Кодекса на международното частно право приема за надлежно писмено доказателство,прието по настоящото дело и кредитирано по повод на предявяването му,като издадено от орган,международно компетентен,и непротиворечащо на българския обществен ред,решение № 392/23.03.2005 г. на Правен съд –Ескишехир, Р.Турция. Видно от отразеното в него същото е в сила до доказване на противното /данни за противното отсъствуват по делото/. То установява факта относим към настоящото производство,а именно че Ахмед Шенгезер е починал на 23.03.1985 г. в Р. Турция,гр. Бурса,както и че съпруга на това лице е Айше Шенгезер ,починала на 01.09.1991 г. От писмо пор.№ В.12.1.КНZ.4.22.0003/7637-851/13.12.2004 г. на Областна дирекция на селските служби-Одрин се установява,че считано от 07.10.1970 г. свободните изселници Ахмед Реджебов Ахмедов ,роден на 15.03.1889 г.,и Айше Мехмедова Ахмедова,родена на 20.10.1890 г. ,в Р.Турция са придобили името Ахмед Шенгезер ,респективно Айше Шенгезер . От представеното от Община Кърджали заверено копие от регистър на населението се установява,че в същия са вписани лицата Ахмед Реджебов Ахмедов ,роден на 15.03.1889 г. в с.Пепелище и Айше Мехмедова Ахмедова,родена на 20.10.1890 г. в гр.Джебел. Така съобразеното до тук съпоставено с обсъдените и от решаващия съд удостоверение за съпруг и родство до първа степен № 1029/05 г.,издадено от жалбодателя в настоящото производство,Община Кърджали,води до извода,че Ахмед Реджебов Ахмедов като баща на починалия на 07.09.01 г. в гр. Кърджали,негов син Мехмед Ахмед Реджеб /Мехмед Ахмедов Реджебов - Акт за раждане № 1/84 г. на Кметство с.Глухар/,е дядо,и в това си качество е наследодател на внуците си Янка Методиева Димитрова,Методи Методиев Димитров и Айше Айдън. Подобен извод може да бъде формиран и от анализа на удостоверение за родствени връзки № 009/06 г. на Община Кърджали и на удостоверение за наследници № 04/01 г. на Кметство с.Прилепци . И този извод е,че молителите Илмия Мехмед Ахмед, Айше Реджеб Шефкет, Бейчет Реджеб Ахмед и Садет Реджеб Байрям,първата като съпруга и останалите,като деца на Реджеб Ахмед Реджеб,са снаха,респ. внуци,или казано с други думи,наследници на Ахмед Реджебов Ахмедов,роден на 15.03.1889 г. Така формираните и от настоящата инстанция,изводи обосновават правилността на атакуваното първоинстанционно решение,и закономерно водят до извода ,че като такова същото следва да бъде оставено в сила. Прочие следва да бъде посочено,че възможността да бъде поправено констатираното от въззивния съд наличие на допусната явна фактическа грешка в изписването на фамилните имена на двама от молителите /Димитрова-Демирева и Байрям-Байрамали/ ,е изключена от правомощията на тази инстанция,поради което може и следва да бъдат поправено по реда и при условията на чл.192,ал.2 от ГПК. А с оглед разпоредбата на чл.193 от ГПК,извън правомощията на настоящата инстанция е и контрола относно твърдяната от жалбодателя в това производство,Община Кърджали,непълнота на първоинстанционното решение. Съдът намира за неоснователен и довода на жалбодателя за отсъствие на международна компетентност на решаващия български съд да се произнесе по настоящия казус. Основанието ,което очертава международната компетентност на българския съд се извлича от разпоредбата на чл.4,ал.1,т.1 и/или т.2 от Кодекса на международното частно право. И при този изход на делото,направеното от процесуалния защитник на ответниците по жалбата,искане за заплащане на направените в производството разноски,съобразно разпоредбата на чл.435 от ГПК,се явява неоснователно. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 / 04.08.2006 г.,постановено по гр.д.№ 362/2006 г.,по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |