Решение по дело №13177/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../……..11.2020 г., гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:   

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

        ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

  мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА

  

при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №13177 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №І-39-226/19.02.2014г., постановено по гр.д. №14678/2013г. по описа на СРС, 39 състав, са отхвърлени исковете на Л.С.С., предявени срещу „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът като наследник на Д.В.И.не дължи на ответника сумата от 723,43  лева – главница, представляваща цената на потребената топлинна енергия за периода от м.08.1998г. до м.01.2000г. и сумата от 63,74 лева – мораторна лихва към 27.03.2000г., за които е издаден изпълнителен лист от 31.07.2000г. по гр.д. №03136/2000г. по описа на СРС, 64 състав, по който е образувано изп. дело №20118580400516 по описа на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС. С решението е осъден Л.С.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100 лева разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в производството Л.С.С., чрез пълномощника адв. К.Г., срещу първоинстанционното решение. Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил, че новата давност започва да тече от последното изпълнително действие. Поддържа, че в случая последното изпълнително действие е извършено на 17.01.2008г. и към датата на образуване на изп. дело №20118580400516 давността е изтекла. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземания по издаден изпълнителен лист от 31.07.2000г. по гр.д. №0966/2003г. по описа на СРС, за събиране на които е образувано изп. дело №20118580400516 по описа на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден по гр.д. №0966/2003г. по описа на СРС, 64 състав, поради изтекла погасителна давност.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

Съгласно чл. 330, ал. 1, б. “д” от ГПК (отм.) (по сега действащия ГПК чл. 433, ал. 1, т. 8), изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие.

Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Налице е трайна практика на ВКС /напр. решение от 09.09.2010г. по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение; решение №173 от 28.10.2010г., постановено по дело №1095/2009г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, решение № 451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на IV ГО, решение № 325/13.01.2016 г. по гр. д. № 2783/2015 г. на III ГО и др. /, в които разрешението на т. 10 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и преди ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което становище се споделя и от настоящия съдебен състав.

В случая за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист е било образувано изп. дело №7084/2000г. по описа на СИС при СРС, като, видно от извършеното отбелязване върху изпълнителния лист, последното изпълнително действие е извършено на 17.01.2008г. Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. За задълженията за лихви, също важи кратката тригодишна погасителна давност – чл. 111, б. “в”, пр. 2-ро ЗЗД. Следователно от последното изпълнително действие - 17.01.2008г., започва да тече тригодишна давност, която е изтекла на 17.01.2011г. и считано от тази дата се погасява възможността претендираните суми да се събират принудително. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи наличието на обстоятелства, прекъсващи давността, не е ангажирал по делото доказателства за наличие на такива. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно становището, възприето в мотивите на т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В случая, въпреки дадените му указания от първоинстанционния съд с доклада по чл.140 от ГПК, ответникът не е ангажирал доказателства за датата на която е образувано изп. дело №20118580400516 по описа на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС, нито, че по същото са извършени изпълнителни действия преди изтичане на давностния срок.

Поради изложеното и предвид несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените отрицателни установителни искове следва да бъдат уважени като основателни и доказани.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 250 лева, от които 50 лева – държавна такса, и 200 лева – адвокатско възнаграждение, както и разноски за въззивното производство в размер на 200 лева, от които 50 лева – държавна такса, и 150 лева – адвокатско възнаграждение.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №І-39-226/19.02.2014г., постановено по гр.д. №14678/2013г. по описа на СРС, 39 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Л.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, че Л.С.С. в качеството му на наследник по закон на Д.В.И., ЕГН **********, не дължи на “Т.С.” ЕАД сумата от 723,43  лева – главница, представляваща цената на потребената топлинна енергия за периода от м.08.1998г. до м.01.2000г. и сумата от 63,74 лева – мораторна лихва към 27.03.2000г., за които е издаден изпълнителен лист от 31.07.2000г. по гр.д. №03136/2000г. по описа на СРС, 64 състав, по който е образувано изп. дело №20118580400516 по описа на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, разноски за първоинстанционното производство в размер на 250 лева и разноски за въззивното производство в размер на 200 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                       

 

 2.