Р Е
Ш Е Н
И Е № 317
гр. Сливен, 11.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенският районен съд, І-ви
граждански състав в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3815
по описа за
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД в условията на
обективно кумулативно съединяване на исковете.
Ищцовото дружество твърди, че на 18.04.2018 г. е подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № EMLN-15259504 от
дата 11.09.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Р.М.М., което
е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица, а Приложение № 1 от 18.04.2018
г., представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, е
представено само с данните на длъжника Р.М.М., тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2,
т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от 33/1Д/.
Сочат, че съгласно
договора за цесия от 27.07.2017 г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
в качеството си на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за
събиране на вземания има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" в качеството му на универсален правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Твърдят, че в изпълнение
на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/ЕМLN-15259504 от 12.09.2018 г., с известие
за доставяне чрез Български пощи ЕАД, като видно от известие за доставяне, същото
е връчено лично на длъжника на 15.09.2018 г. в 10:20 ч., като последният е
изписал собственоръчно имената си и е положил подписа си.
Представят копие от
уведомлението за извършената цесия и уведомление за предсрочната изискуемост от
страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с изх. №
УПЦ-П-БНП/EMLN-15259504 от 12.09.2018 г., като се позовават на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК, Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т.о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право.
Молят в случай че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание чл.
47, ал. 6 ГПК на ответника особен представител. Излага твърдения, че на
11.09.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Р.М.М.
като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с
EMLN-15259504, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя
се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с
този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита", а именно: 1000,00 лв. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят
се е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на
35,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.
Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като
Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия
размер на кредита.
Погасителните вноски по
предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1195,2 лв.
Така, размера на договорната лихва по кредита е 195,20 лв.
Твърдят, че на основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 20.09.2018 г., на 12 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 99,60 лв., при първа погасителна вноска на 20.10.2017
г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на 20.09.2018
г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Сочат, че съгласно
условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една
или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.10.2017 г. (датата на
която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
137,43 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът
не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Предвид изложеното, молят
съда да признае за установено, че Р.М.М. дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1199/2019 г., PC - Сливен, а
именно: 1000,00 лв. -
главница, претендирана на основание настъпил краен падеж; 195,20 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.10.2017 г. до 20.09.2018 г.; 137,43 лв. - лихва
/обезщетение/ за забава за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд; законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
погасяване на дълга. Претендират за присъждане на направените по делото
разноски, както и по заповедното производство.
В срока за отговор е постъпил такъв от назначения особен
представител на ответника, който счита, че предявеният иск за допустим, но
неоснователен.
Твърди,
че Договорът за продажба и прехвърляне на вземания между цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”-ЕАД и цесионера „Агенция за събиране на вземания”-ЕАД е
сключен на 27.07.2017 г., има действие единствено по отношение на прехвърлените
вземания на цедента от длъжници произтичащи от договори сключени до 27.07.2017
г. Към тази дата цедента „БНП Париба Пърсънъл Фаненс"-ЕАД не е имал
вземане от ответника по делото Р.М.М., тъй като договорът за потребителски
кредит с него е от 11.09.2017 г.,т.е. към датата на прехвърляне на вземанията
(27.07.2017 г.) вземането на „БНП Париба Пърсънъл Фаненс”-ЕАД от ответника по
делото не е съществувало и същото не би могло да бъде прехвърлено с упоменатия
договор за цесия. Няма как цедента да прехвърли свое вземане,което още не е
възникнало и съответно цесионера няма как да придобие такова вземане.Действието
на цесията се заключава в това,че вземането преминава от предишния кредитор
върху новия кредитор. Цедентът го загубва от момента на сключването на
договора, а цесионера го придобива от този момент.
Сочи, че в конкретния случай договорът, с
който цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс”-ЕАД прехвърля вземанията си на
ищцовото дружество е сключен на 27.07.2017 г.,към който момент той не е
кредитор на ответника по делото и няма вземане от него произтичащо от договор за
потребителски кредит, защото такъв договор с ответника е сключен едва на
11.09.2017 г. от който момент той става кредитор на ответника. В крайна сметка
договорът за цесия поражда действие от сключването му, а не от подписването на
приложение към него с една много по-късна дата.
Твърди, че по делото не е представен договор,
с който „БНП Париба Пърсънъл Фаненс"-ЕАД е прехвърлило на ищцовото
дружество вземането си произтичащо от договор за потребителски кредит № EMLN-15259504
от 11.09.2017 г. с ответника Р.М.М., то счита, че кредитор на ответника към
настоящия момент се явява „БНП Париба Пърсънъл Фаненс”-ЕАД, а не „Агенция за
събиране на вземания”-ЕАД, поради което счита, че последното няма основание да
претендира от ответника вземането произтичащо от цитирания договор за
потребителски кредит, защото то просто не му е прехвърлено.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано не изпраща представител. С нарочна молба моли съда
да уважи исковите претенции. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения особен
представител, който поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Моли съда
да отхвърли исковите претенции.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 11.09.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, като Кредитор и Р.М.М. като Кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит с EMLN-15259504, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, при който е отпуснал кредит на в размер на 1000,00 лв. С
подписването на договора се е съгласил да заплати на кредитора и такса в размер
на 35,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.
Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като
Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия
размер на кредита. като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 1195.20 лв. Така, размера на договорната лихва по кредита е 195.20
лв.
Твърдят, че на основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 20.09.2018 г., на 12 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 99.60 лв., при първа погасителна вноска на 20.10.2017
г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на
20.09.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Не е спорно, че на 18.04.2018
г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, по силата на който вземането е прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД.,
По делото е представено известие за доставяне на уведомление по чл. 14 от
ОРЗД, което е получено от ответника на 25.12.2018 г. в 10:20 ч. за извършеното опрехвърляне.
По искане на ищцовото дружество по делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза, като вещото лице е извършило анализ на предоставената му счетоводна
документация и документацията по делото и е установила, че въз основа на
сключен договор за потребителски кредит, цитиран по-горе, като
кредитополучателя не е изплатил изцяло дължимия паричен заем към ищцовото
дружество.
Вещото лице е констатирало, че остатъка от задължението на ответника по
договора за паричен заем е в размер на
1195.20 лв., представляващ главница, а размера на лихвата за забава е
147.89 лв., начислена от 18.04.2018 г. до 05.03.2019 г.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се
установява от събраните по делото писмени доказателства, както и
съдебно-икономическата експертиза, които съдът кредитира изцяло като
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила
на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съдът
счита, че искът се явява основателен и доказан, както и от заключението на
вещото лице, счита, че ответникът
Р.М.М. дължи сума в
размер на 1000.00 лв., представляваща главница, договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 195.20 лв., дължима за периода от 20.10.2017 г. до 20.09.2018
г., лихва /обезщетение/ за забава в размер на 137,43 лв. за периода от
21.10.2017 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски
по ч.гр.д. № 1199/2019 г. по описа на СлРС в размер на 101.65 лв.
Съдът счита, че в случая е налице неизпълнено парично
задължение, тъй като задължение за плащане на кредита несъмнено е възникнало
преди подаването на исковата молба. Що се касае до възражението направено от
особения представител, че договорът за цесия следва да се сключи с
предварителното съгласие на кредитополучателя, то съда намира че изобилства
такава практика, относно цедиране на подобен тип вземания, още повече, че по
делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземане /цесия/ което с
известие за доставяне е получено от ответника на 25.09.2018 г.
Това неизпълнено парично задължение не е платено в
хода на процеса, следователно ответникът е допуснал забава и дължи мораторна
лихва за времето от датата на забавата - 21.10.2017 г. до датата на подаване на
заявлението - 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
Поради тези
съображения, съдът стигна до извода, че са налице условията на закона
обуславящи уважаването на исковите претенции.
С оглед изхода на
процеса ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищццовото дружество
направените по делото разноски в общ размер на 925 лв., от които 125 лв. д.т., сумата
от 300 лв. за назначения особен представител, сумата от 200 лв. за назначената
съдебно-икономическа експертиза, както и сумата от 300 лв. за юрисконсулско възнаграждение,
тъй като за да се ползва ответницата от привилегията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, закона
поставя кумулативното наличие на две предпоставки - тя да не е станала повод с
поведението си за завеждане на делото и да е признала исковата претенция.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, чрез
пълномощник Иван Недков, че Р.М.М.,
с ЕГН ********** ***, чрез назначения особен представител адв. А.А. ***, дължи сумата
1000,00 /хиляда/ лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № EMLN-15259504, сключен на
11.09.2017 г. и Договор за цесия от 27.07.2017 г., договорна лихва в размер на 195.20 лв. /сто деветдесет и пет лева и
двадесет стотинки/, представляваща за периода от 20.10.2017 г. до 20.09.2018 г.,
обезщетение за забава в размер на 137.43
лв. /сто тридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/, начислена за
периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда на
05.03.2019 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.03.2019
г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 101.65
лв. /сто и един лева и шестдесет и пет стотинки/ по ч.гр.д. № 1199/2019 г.
по описа на СлРС.
ОСЪЖДА Р.М.М., с
ЕГН ********** ***, чрез назначения особен представител адв. А.А. *** да заплати “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощник
Иван Недков направените по делото разноски в общ размер на 925 /деветстотин двадесет и пет/ лв., от които 125 лв. д.т., 300 лв. за назначения особен
представител, 200 лв. за вещо лице и 300 лв. за юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалвано пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: