Р
Е Ш Е Н И Е
№
06.03.2020г., гр. Велинград,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД, в публичното заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иванка
Пенчева
при секретаря Павлина Матушева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 547/2019 г. по
описа на Районен
съд Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл.
72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на Д.С.С., изпратена по подсъдност на РС Велинград от
Административен съд Пазарджик, чрез адв. Димитров-АК
Пазарджик, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-343 от 07.12.2018 г., издадена от Борис
Георгиев Тетимов –полицейски
инспектор „Пътен контрол“ при РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
заповядано задържане на Д.С. за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане на РУ Велинград.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да отмени
оспорваната заповед. Като
основания да отмяна се сочат съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби
и несъответствие с целта на закона на оспорената Заповед за задържане. В
жалбата се излагат подробни съображения, обосноваващи отмяна на атакувания акт,
претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата
Органът, издал оспорвания акт-полицейски инсп. Борис
Георгиев Тетимов, в открито съдебно заседание, излага доводи за
законосъобразност на издадената заповед и моли съда да отхвърли жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения и
приложената административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок
от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, Д.С. е задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР. Като основания за задържане е посочено чл. 72,
ал.1, т. 1 ЗМВР и БП ЗМ № 817/07.12.2018 г. Посочено е, че лицето Д. Сефчов С. е извършило престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК,
като е управлявал МПС, след като е лишен от това право по административен ред в
едногодишен срок от влязло в сила наказателно постановление.
След служебно извършената
проверка, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му
компетентност. Същият е законосъобразен, тъй като е мотивиран и издаден при посочване на
фактическите и правни основания, обосноваващи предпоставките за задържане.
Според
посоченото в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР,
задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Законът, в чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, изисква като елемент от съдържанието й посочване на фактическите и на правните основания за
задържането,
в съответствие с правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в
заповедта, представлява излагане на мотиви, обосноваващи разпоредителната част на акта.
С
оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 367зз-343 от 07.12.2018
година, издадена от Борис Георгиев Тетимов –полицейски
инспектор при Районно управление - гр. Велинград, на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР е наредено задържането на
жалбоподателя Д.С.С. за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ – Велинград във връзка с данни за извършено престъпление по чл.
343в, ал. 2 НК – управление на МПС, след като е лишен по административен ред от
правото да управлява МПС в едногодишен срок от влязло в сила на наказателно
постановление. Цитирана е преписка по БП ЗМ№ 817/07.12.2018 г. При задържането Д.С.
е подписал декларация (л. 10 по адм. дело
№ 320/2019г. на Административен съд Пазарджик) и са му разяснени правата по чл.
72 и чл. 73 ЗМВР. Жалбоподателят е задържан в 16,20 часа на 07.12.2018 година и
освободен в 19,00 часа на същия ден.
От
представената по делото административна преписка по издаване на оспорената
заповед и приложените в съдебното производство доказателства се установява, че на 07.12.2018 г. жалбоподателят С. е спрян за проверка за
спазване на правилата на ЗДвП. След
справка в ОДЧ е установено, че не притежава свидетелство за управление на МПС,
но въпреки това управлява товарен автомобил „Фиат Добло“
с рег. № РВ3164СТ. Установено е и че водачът е наказан по административен ред
за управление на МПС без свидетелство за управление с Наказателно постановление
№ 18-0333-000075. По този повод срещу него е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.
343в, ал. 2 НК.
В
заповедта се съдържат фактическите и правни основания за издаването й чрез
посочване на обективните признаци от състава на престъплението и неговата
правна квалификация. Посочени са точно и конкретно действията, които водачът
извършва-управлява МПС без свидетелство за управление. Посочено е, че е лишен от
право да управлява МПС по административен ред с влязло в сила наказателно
постановление и че извършва деянието в
едногодишния срок от влизане в сила на наказателното постановление, както и че срещу
лицето е образувано досъдебно производство, за което в хода на съдебното
следствие бяха предоставени
доказателства. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че непосочването
на марката и модела на управляваното превозно средство прави акта незаконосъобразен.
Посочването им в случая не е необходимо, предвид че същите не са част от
елементите на престъпния състав, в извършването на който жалбоподателят е уличен.
Законът вменява правна забрана към водачите на МПС, без да конкретизира вид,
модел и марка на превозното средство. Тези обстоятелства са ирелевантни
за състава на престъплението.
Непосочването
на номера на влязлото в сила наказателно постановление, с което С. е наказан по
административен ред за управление на МПС без да притежава СУМПС в обжалваната
заповед е процесуално нарушение, но същото е несъществено. Номерът на
наказателното постановление се съдържа в материалите по преписката за образуваното досъдебно производство за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и ЗМ 817/2018г., видно от предоставената от
жалбоподателя справка с информация за неговото движение, която е посочена сред
правните основания за издаване на заповедта за задържане. Законът
установява изискването за посочване на фактическите и правни основания в заповедта за задържане с оглед
спазване на принципа на законност при прилагане на принудителната
административна мярка. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането им
се довеждат до знанието на адресата съображенията на административният за
издаване на акта и по този начин се гарантира правото на защита на задържаното
лице, като същевременно се улеснява
контрола върху законосъобразността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, с оглед разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. За
законосъобразността на акта не е необходимо фактическите и правни основания да
се съдържат непременно в издадения административен акт. Възможно е същите да са посочени в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, както
е в настоящия случай. Предвид че административният акт е издаден на основание
на материалите по образуваното бързо производство следва да се счита, че с посочването в тях на
номера на наказателното постановление порокът на административния акт е
преодолян. В случая правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, доколкото
същият съм твърди, че е участвал в множество процесуалноследствени
действия по образуваното досъдебно производство и е узнал всички относими обстоятелства от състава на престъплението, за което е образувано.
В чл. 74, ал.1, т. 2 ЗМВР е предвидено
посочването на фактите от обективната действителност обосноваващи данни за
извършено престъпление и законовите предпоставки за прилагане на принудителната
мярка. Ето защо непосочването на издадената
от Министъра на вътрешните работи на Инструкция № 8121з -78 от 24.01.2015г., с която се
регламентира за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда
в тях в МВР, не обосновава незаконосъобразност на издадения акт.
Органът, разпоредил задържането е разполага
с данни за съпричастността на задържания
на инкриминираната дата- 07.12.2018 г. в извършване на престъплението,
повод за постановеното задържане. Извършил е проверката на управляваното от
жалбоподателя МПС, съставил е АУАН за констатирано по ЗДвП нарушение, като
повод за образуваното наказателно
производство са именно неговите констатации. Към момента на постановяване на
задържането са съществували всички обективни предпоставки за това. Видно от
приложената по делото справка за нарушител/водач, към процесната
дата е налично влязло в сила на 23.02.2018г. Наказателно постановление №
18-0333-000075, издадено от РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив, с което на С. е
наложено административно наказание за
управление на МПС, без да е
правоспособен водач. Именно въз основа на това наказателно постановление и на
обстоятелството, че към момента на проверката се установява, че жалбоподателят
не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, но въпреки това
управлява такова, административният орган е обосновал извод за извършено престъпление
по чл. 343в, ал. 2 НК. Като дата на влизане в сила на наказателното постановление е
посочена 23.02.2018г. По делото се представиха доказателства за подадена жалба
срещу Наказателно постановление № 18-0333-000075 на 18.01.2019г., т.е месец
след проверката, както и Решение № 62/16.01.2020г. по а.н.д. 377/2019г. на РС
Пловдив, с което наказателното постановление е отменено, като няма данни за
датата на влизането му в сила. Предвид че тези обстоятелства са се осъществили
след издаването на обжалвания акт, към момента на издаването му не са били
известни на административния орган и с тях той не могъл да се съобрази, съдът
счита за обосновани изводите на полицейски инспектор Тетимов
за наличието на данни за извършено от С. престъпление против транспорта.
Следва да се посочи, че понятията
"данни" по смисъла ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на
по чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно
съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е
необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно
предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителната
административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.
1, т. 1, са необходими само данни за извършено престъпление. Тези данни могат да не са достатъчни за
образуване на досъдебно производство, както и за посочване на точната правна
квалификация на престъплението, но са достатъчни да бъде направен извод, че
задържаното лице е извършило престъпление.
В тази връзка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен начин вината на лицето, за извършено престъпление по смисъла на НК. Затова
неоснователни са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на
издадения акт, поради непосочване на писмени доказателства за извършено
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
Задържането за срок не по-дълъг от 24
часа съставлява принудителна административна мярка по чл.22 ЗАНН, целяща да
попречи на уличения или да се укрие или да извърши друго престъпление или да
осуети наказателното преследване. Също така това задържане предоставя
възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да
бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство. Следователно
с мярката по чл.72 ал.1 ЗМВР не се цели налагане на наказание за установено по
категоричен начин престъпление, нито събиране на доказателства за вината на
лицето. Достатъчно е само наличието на данни,обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на
административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи
мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, още
по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. В процесния случай
данни по смисъла на чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР са налице. Видно от цитираната в
заповедта преписка ЗМ № 817/2018 г., полицейският орган е разполагал с
информация за участието на задържания в извършване на престъпление и е
осъществил- правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Заповедта
е издадена и в съответствие с целите на закона-да се предотвратят или разкрият
престъпления, като временно се ограничават права на лица, за които има данни че
са извършили престъпление, в това число и правото им на свободно придвижване.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок до
24 часа" е оправдано, с оглед обезпечаване на работата на полицейските
органи по разкриване и предотвратяване на престъпленията, каквито именно
действия по разкриване на деянието са предприети, както сам жалбоподателят
твърди и в който смисъл така наложената мярка не е създала по-големи
ограничения на правата на лицето от предвидените в закона.
Настоящият
съдебен състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност при
упражняването на правомощията на полицейския орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК
прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че жалбоподателят и задържан за кратък срок, под 24 часа, при
което наложеното ограничение в правото му за свободно предвижване е в степен
съответстваща на целта за установяване на съпричастността му извършване на
конкретно посоченото в заповедта престъпление против транспорта.
По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед
за задържане за законосъобразна, а жалбата за неоснователна.
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя не
следва да се присъждат направените по делото разноски.
Поради
гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба на Д.С.С. ЕГН **********
срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 367зз-343 от 29.08.2018 г., издадена полицейски инспектор
„Пътен контрол“ Борис Георгиев Тетимов, при РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик за задържане за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в помещение за
временно задържане на РУ на МВР гр. Велинград.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на Д.С.С. ЕГН ********** за присъждане на разноски в производството.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд –Пазарджик, в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева