РЕШЕНИЕ
№ 2159
гр.
Пловдив, 30.10.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, VІІ състав в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и участието на прокурора
СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2321 по
описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът „ЕКОМЕТАЛ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 5,
представлявано от Б.В.Б.– управител, моли съда да осъди Национална агенция за
приходите с адрес на призоваване гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков“ №
52 да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 28 135,20 лв.,
в резултат на отменен по административен ред Ревизионен акт №
Р-16001617001612-091-001 от 27.10.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД
на НАП гр. Пловдив, представляващи сторените в хода на административното
обжалване, приключило с Решение № 52 от 29.01.2018 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ гр. Пловдив, разноски за договореното адвокатско възнаграждение, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 3720,10 лв. за
периода от 12.04.2018 г. до 31.07.2019 г. включително. Представя писмени
доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът – Национална агенция за приходите гр. София,
чрез процесуалния си представител счита исковата претенция за неоснователна и
настоява за отхвърлянето и. Прави искане за прилагане разпоредбата на § 1 от ДР
на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочва, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на начисления ДДС в размер на 4689,20 лв., който е
възстановен на дружеството-ищец. Възразява относно претендираните лихви. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заявеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
застъпва становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
От доказателствата по делото се установява, че със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617001612-020-001/21.03.2017 г.,
изменяна със ЗВР № Р-16001617001612-020-002/28.06.2017 г. и ЗВР №
Р-16001617001612-020-003/20.07.2017 г. на дружеството-ицещ е възложена ревизия
с обхват данък върху добавената стойност за периода 01.01.2016 г. – 28.02.2017
г. и корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.
В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001617001612-092-001/12.09.2017
г. от органи по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, с който се предлага установяване
на допълнителни задължения за довнасяне в общ размер на 5 109 055,43 лв., от които задължения
по ЗДДС в размер на 2 971 077,74 лв. с прилежащи лихви 288 867,35
лв., както и корпоративен данък в размер на 1 267 930,51 лв., с прилежащи лихви
581 179,83 лв. (л. 5-38).
На 18.09.2017 г. между ищеца чрез управителя и
едноличен собственик на капитала П.Ц.М.и Адвокатско дружество „К. и С.“ е
сключен Договор за правни услуги (л. 57-58) с предмет: подготовка на
документация, депозиране на документи и процесуално представителство в
процедури по ДОПК, свързани с преодоляването на негативните последици от РД, с
който се предлага определяне допълнително на данъчни задължения; изготвяне на
възражение срещу РД, а в случай, че то не бъде уважено, изготвяне на жалба
срещу бъдещия РА, депозиране на същата, както и процесуално представителство
пред Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив; в случай на потвърждаване (цялостно или
частично) на РА с решение на Директора на дирекция „ОДОП“, изготвяне и
депозиране на жалба срещу потвърдената част на РА пред Административен съд –
Пловдив; процесуално представителство и защита по бъдещо административно
производство пред Административен съд – Пловдив, включително изготвяне на жалба
срещу съдебния акт, в случай, че той е негативен за жалбоподателя; процесуално
представително и защита в касационното производство пред ВАС, ако такова бъде
образувано след приключване на производството пред Административен съд –
Пловдив. Уговорени са различни възнаграждения за правните услуги в
административната и в съдебната фаза на обжалване, като в чл. 5, ал. 1, т. 1 от
договора е уговорено, че в случай, че бъде уважено възражението и с бъдещия РА
не бъдат определени предложените данъчни задължения, възнаграждението ще бъде в
размер на 24 869 лева без включен ДДС, като този размер е определен по
реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в минималния размер за една инстанция, а в случай,
че бъде издаден РА и в него са посочени допълнителни задължения в различен
размер, дължимото възнаграждение ще бъде определено спрямо този различен
размер, но отново по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в минимален размер за една
инстанция. Договорено е също така, че срокът на заплащане на възнаграждението е
най-късно два месеца, считано от датата на връчване на РА, от който е видно, че
подобна сума за внасяне не е определена от издателя му, или от датата на
получаване от дружеството на решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив, с което се отменя задължението по РА в същия размер.
Срещу съставения РД е подадено възражение (л. 39-41)
от „ЕКОМЕТАЛ ИНДЪСТРИ“ ЕООД чрез надлежно упълномощения адв. С.С.С. (представени са в тази връзка 2 бр. пълномощни - л. 59
и л. 60).
Впоследствие на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК и
след обсъждане на възражението, е издаден РА №
Р-16001617001612-091-001/27.10.2017 г. от органи по приходите в ТД на НАП гр.
Пловдив, с който на ищеца са определени допълнителни задължения по ЗДДС
в размер на 2 971 353,68
лв. с прилежащи лихви 325 491,94 лв., както и допълнително е
установен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 267 930,51 лв.,
с прилежащи лихви 73 968,53 лв. (л. 43-56).
Посоченият РА е
обжалван от „ЕКОМЕТАЛ ИНДЪСТРИ“ ЕООД чрез пълномощника си адв. С.С.С. в предвидения за това срок пред контролния в
приходната администрация орган – Директор на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, който
със свое Решение № 52/29.01.2018 г. го е отменил в частта на допълнително
определеното задължение по ЗДДС в размер на 2 971 474,56 лв. с прилежащи лихви 325 491,94 лв., както и допълнително
установения корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 267 930,51 лв., с
прилежащи лихви 73 968,53 лв. (л. 43-56).
В съответствие с договора за правни услуги е заплатено
възнаграждение в размер на 28 135,20 лева, от които 23 446,00 лв. (изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес според ищеца
4 642 390,50 лв.) и ДДС 4689,20 лв., за което по делото е представена
фактура № ********** от 02.03.2018 г. (л. 77). Сумата е заплатена по банков път
на 11.04.2018 г., видно от представеното авизо за местен превод (л. 78).
От страна на ответника е заявено оспорване на
основание чл. 193 от ГПК на „…верността
на договора за правни услуги, сключен между „Екометал Индъстри“ ЕООД и
Адвокатско дружество „К. и С.“…“, като се сочи, че същото не удостоверява
реалния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Оспорване е заявено и по
отношение на „…представеното към исковата
молба платежно нареждане от 11.04.2018 г. като привидно и основано на документ
с невярно съдържание, а именно: договор за правни услуги от 18.09.2018 г.“.
А от страна на ищеца е заявено, че ще се ползва от двата оспорени документа, като
допълнително е представено и Извлечение по Разплащателна сметка в BGN №
27/12.04.2018 г. от „УниКредит Булбанк“ АД (л. 100).
В тази връзка следва да бъде посочено, че производството
по чл. 193 от ГПК е способ за страната да се защитава срещу представените
доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като успешното провеждане
на тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се
отрича неговата доказателствена стойност. Оспорването на доказателствената
стойност на документа може да бъде насочено както срещу неговата формална
доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила.
Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен документ се
отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство.
Когато документът е диспозитивен, независимо дали е частен или официален,
единственият способ да се оспори неговата истинност, е да се заяви, че той е
неавтентичен, т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат само
формална доказателствена сила. При свидетелстващите документи независимо дали
са официални или частни е налице и материална доказателствена сила, т.е. при
оспорване на истинността на свидетелстващи документи може да се опровергава
формалната сила на документите, т.е. тяхната автентичност, но може да се
опровергава и верността им, т.е. съдържанието на документа, като се твърди, че
удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение.
Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата
материална доказателствена сила, но производство по чл. 193 от ГПК се открива
само по отношение оспорване верността на официалните свидетелстващи документи,
тъй като при частните свидетелстващи документи защитата срещу доказателствената
им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по
чл. 193 от ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички
доказателства по делото.
Оспорените от процесуалния представител на ответника
Договор за правни услуги от 18.09.2017 г. и Преводно нареждане за кредитен
превод от 11.04.2018 г. не представляват официални свидетелстващи документи,
спрямо които единствено се открива производство по чл. 193 от ГПК при оспорване
на съдържанието. Във всички останали случаи производство по оспорване
съдържанието на частен документ не се открива, тъй като частните диспозитивни
документи, както вече се посочи, не разполагат с материална доказателствена
сила, а защитата срещу материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи
документи не е подчинена на чл. 193 от ГПК. Гореизложеното води до извода, че
волеизявленията на страните в о.с.з. на 16.10.2019 г. сочат на оспорване
верността на документите, без да се оспорва тяхната автентичност, поради което
процедура по чл. 193 от ГПК не може да бъде провеждана и съдът не дължи
произнасяне с диспозитив. За пълнота следва да се отбележи, че датата и мястото
на съставяне на частен документ не се ползват с формална доказателствена сила,
поради което оспорването им също не се извършва по реда на чл. 193 от ГПК.
С оглед на всичко, изложено до тук и след анализ на
събраните в настоящото производство доказателства, съдът кредитира като
автентични оспорените частни документи – Договор за правни услуги от 18.09.2017
г. и Преводно нареждане за кредитен превод от 11.04.2018 г. Това е така, защото
верността на съдържанието им, предвид правната характеристика на същите, се
преценява с оглед всички останали събрани по делото доказателства. Достатъчно в
тази връзка е да посочи, че се установява наличието на достатъчно данни, че ищецът
на 18.09.2017 г. е сключил договор за правни услуги, въз основа на който
договор е заплатил на Адвокатско дружество „К. и С.“ сумата в размер на
28 135,20 лв. От една страна на датата, на която е сключен договорът за
правни услуги - 18.09.2017 г. ищецът е упълномощил Адвокатско дружество „К. и С.“
да представлява дружеството, а последното отново на 18.09.2017 г. е
преупълномощило адв. С.С.С. да го представлява, като
последните две пълномощни са изрично посочени като приложения към депозираното
пред ТД на НАП гр. Пловдив възражение срещу РД в т. 2 и т. 3, наред с
представено Удостоверение за актуално правно състояние на Адвокатско дружество „К.
и С.“*** (л. 41).
За прецизност съдът намира за необходимо да посочи, че
в приложеното по делото пълномощно, с което „ЕКОМЕТАЛ ИНДЪСТРИ“ ЕООД
упълномощава Адвокатско дружество „К. и С.“ е допусната техническа грешка, като
е посочено, че се упълномощава Адвокатското дружество да представлява „Кристофф
Кепитъл“ АД, вместо „ЕКОМЕТАЛ ИНДЪСТРИ“ ЕООД (л. 59), това обстоятелство обаче,
не е съществено, доколкото упълномощаването е прието от органите по приходите
като надлежно, а и така представените документи са отразени в отменения РА, без
да са изложени каквито и да било възражения в тази насока (л. 43).
От друга страна, именно в изпълнение на посочения
по-горе договор за правни услуги, ищецът е фактурирал (фактура №
**********/02.03.2018 г. – л.77) и осчетоводил договорената определяема сума по
реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлизаща на 28 135,20 лв., от които ДО
23 446,00 лв. и ДДС 4689,20 лв. в двумесечен срок от издаване на решението
на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, с което е отменен оспореният РА
(доколкото няма данни кога същото е било връчено), като за надлежното
осчетоводяване доказателствата са представени от самия ответник (така Дневник
покупки за периода м.03.2018 г. на „ЕКОМЕТАЛ ИНДЪСТРИ“ ЕООД – л. 89-90). Съответно
от ищеца е заплатена по банков път на 11.04.2018 г. сумата в размер на
28 135,20 лв. с посочено основание „по ф-ра 73 02.03.18“, за което освен
оспореното Преводно нареждане за кредитен превод от 11.04.2018 г. (л. 78), е
представено и Извлечение по Разплащателна сметка в BGN № 27/12.04.2018 г. от „УниКредит
Булбанк“ АД (л. 100).
Посочените обстоятелства са от съществено значение за
преценка верността на представените частен диспозитивен документ (договор за правни
услуги) и частен свидетелстващ такъв (преводно нареждане), като същевременно,
както вече се посочи и от приходната администрация е установено надлежно
счетоводно отразяване, в т.ч. и приспадане правото на данъчен кредит по
издадената фактура № **********/02.03.2018 г. в размер на 4689,20 лв. Това дава
основание да се приеме, че има изпълнение на задължението от страна на ищеца,
уговорено именно в посочения по-горе договор за правни услуги. При това
положение, съдът счита оспорените документи за такива с вярно съдържание.
Съдът, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК (в приложимата
редакция), исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на
Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените
въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и стандартите на
извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския
съюз.
Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда, установен в АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът
са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е
така, защото ищецът е юридическо лице, следователно исковата молба е подадена
от лице с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е НАП - София,
която Агенция, съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗНАП е юридическо лице
на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по
чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът
следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно
чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице (каквато
бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/2004 г. на
ОСГК на ВКС на РБ).
Или иначе казано, ищецът „ЕКОМЕТАЛ ИНДЪСТРИ“ ЕООД и
ответникът НАП са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът
дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на
отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на
правния спор.
За да възникне правото на обезщетение обаче,
задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени
предпоставки, а именно: настъпила вреда - имуществена или неимуществена;
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Не е спорно между страните, че с Решение № 52 от 29.01.2018
г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП е отменен РА №
Р-16001617001612-091-001/27.10.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП
гр. Пловдив. Т.е. налице е първата предпоставка за реализиране на отговорността
по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт на административни органи,
при изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.
Следователно, дължима е преценка установяват ли се от
доказателствената съвкупност по делото претърпени имуществени вреди и при
положителен отговор на този въпрос – намират ли се имуществените вреди в пряка
причинна обусловеност от отменения административен акт.
В конкретния случай се констатира от представените по
делото Договор за правни услуги и Преводно нареждане, че имуществото на
дружеството се е намалило със сумата в размер на 28 135,20 лева, заплатена
като адвокатско възнаграждение. Т.е., налице е и втората предпоставка –
причинена на дружеството вреда, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на възражение срещу РД № Р-16001617001612-092-001/12.09.2017
г. и жалба срещу РА № Р-16001617001612-091-001/27.10.2017 г.
Налице е и третата предпоставка – пряка и
непосредствена причинна връзка, тъй като е налице неразделна взаимовръзка между
издадените РД и РА и потърсената от дружеството адвокатска защита, тъй като те
се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била
потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и
интереси на правния субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният
адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издадените РД и РА,
тъй като обжалването на тези актове е законово регламентирано и е единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не дължи установените публични
задължения и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните
за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения РА. Ищецът не би заплатил адвокатско
възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали
вреда за него, ако не беше издаден процесният РА. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство при обжалване на РА,
адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.
Отделно от това, налице са и достатъчно данни, че правната услуга е реално
извършена - възражението срещу РД и жалбата срещу РА са подадени и подписани от
упълномощения адвокат.
Във връзка с възражението на ответника за прекомерност
на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в хода на административното
обжалване, е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г.
на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА) - да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да
е от страните в производството.
Както вече се посочи, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е определено по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази разпоредба обаче е приложима за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, тоест при съдебно обжалване. В наредбата не е уреден въпросът с процесуалното представително, защитата и съдействието при обжалване по административен ред, поради това и в съответствие с § 1 от допълнителните разпоредби на наредбата, възнаграждението следва да бъде определено по аналогия.
От доказателствата по делото се установява, че
оказаната от адв. С. правна помощ се изразява единствено и само в изготвяне на
възражение срещу РД и жалба срещу РА, т.е. без да е осъществявано процесуално
представителство. В чл. 9, ал.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е уреден аналогичен случай - за изготвяне на искова молба и
писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба,
без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и
приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена
от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението
по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв.
Доколкото в случая се касае за административен спор с
материален интерес, дължимото възнаграждение следва да бъде определено по
аналогия по реда на § 1 от ДР, във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 8 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Преди да се премине към неговото определяне обаче, ще
следва да бъде уточнен размерът на самия материален интерес. В тази връзка
следва да бъде посочено на първо място, че видно от оспорения РА, размерът на
установените задължения са, както следва: допълнително определено задължение по
ЗДДС в размер на 2 969 930,35 лв. с прилежащи лихви в размер на
325 491,94 лв., както и допълнително установен корпоративен данък в размер
на 1 272 998,20 лв. с прилежащи лихви в размер на 73 970,01,53
лв., или общо допълнително установени задължения в размер на 4 642 390,50
лв. За да установят задължение по ЗДДС и ЗКПО за всеки отделен данъчен период
обаче, ревизиращите органи са отчели както декларираното от ревизираното лице,
така и установеното в рамките на ревизионното производство. Съобразно това
задълженията за довнасяне са определени както следва: по ЗДДС в размер на 2 971
353,68 лв. (в резултат на отказан данъчен кредит в общ размер на 2 971 474,56
лв., както правилно е посочено в решението на решаващия орган) с прилежащи
лихви в размер на 325 491,94 лв., както и допълнително установен корпоративен
данък в размер на 1 267 930,51 лв. с прилежащи лихви в размер на 73 968,53 лв.,
или общо допълнително установените задължения са в размер на 4 638 744,66 лв.
Т.е. това е размерът, който следва да бъде съобразен при определяне на
материалния интерес в конкретния казус.
С оглед на гореизложеното, договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
материален интерес в размер на 4 642 390,50 лв., не може да се
определи като съразмерно и съответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата като справедливо и обосновано. Ето защо и на основание §
1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 6 от същата
наредба, дължимото адвокатско възнаграждение в конкретния случай е в размер на
17 584,67 лв. (12 530 лв. + 0,3
% х 3 638 744,66 лв. = 23 446,23 лв.; ¾ х 23 446,23
лв. = 17 584,67 лв.). Именно този размер на заплатения от ищеца адвокатски хонорар за
предоставената адвокатска услуга е вредата за него и само той е в пряка,
причинно-следствена връзка с отменения РА, доколкото над този законоустановен
минимум се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента и е за негова сметка, т.е. не може да бъде възприето като понесени от ищеца
вреди от причиненото му от държавния орган непозволено увреждане.
На следващо място, във връзка с възражението на
ответника, че ДДС не следва да се включва в размера на разноските, доколкото
подлежи на приспадане от получателя на адвокатската услуга, който е
регистрирано по ЗДДС лице, следва да бъде посочено, че защитата, която се дължи
с уважаването на иска по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да надхвърля целта му, а
именно да обезщети реалните вреди, понесени от лицето. Тя не следва да е
средство за неоснователно обогатяване. В конкретния случай, ДДС, начислен върху
хонорара, е неделима част от дължимото за плащане от клиента, но това не
означава, че във всички случаи клиентът е намалил имуществото си с размера на
заплатения ДДС. Част от механизма на ДДС е приспадането на заплатения данък от
платеца му и понасянето на данъка в тежест от крайния потребител. В настоящия
случай, от доказателствата по делото се установява, а и това не е спорно между
страните, че ищецът е приспаднал заплатения от него ДДС по въпросната фактура,
издадена от Адвокатското дружество и за него не е налице вреда, тъй като не е
намаляло имуществото му с неговия размер – 4689,20 лв.
При това положение, настоящият съдебен състав намира,
че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение,
който, както вече се посочи, е в размер на 28 135,20 лв., не може да се
определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата –„справедлив и обоснован“.
Изложеното до тук налага искът за претендираното
обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен в размер на 17 584,67 лв.,
а за разликата над 17 584,67 лв. до пълния предявен размер от 28 135,20
лв., искът ще следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с претендираните лихви от ищеца и
възраженията на ответника в тази насока, следва да бъде посочено, че съгласно
т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. дело №3/2004
г., ОСГК, при незаконни административни актове, началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е
моментът на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния акт. Действително,
в това решение се говори за съдебни решения, а в случая става дума за решение
на контролен административен орган, но доколкото същото е постановено при
задължително обжалване по административен ред, случаят е идентичен за целите на
ЗОДОВ.
РА е отменен с решение № 52/29.01.2018 г. на Директора
на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, за което няма данни кога е връчено на „ЕКОМЕТАЛ
ИНДЪСТРИ“ ЕООД, респ. кога е влязло в сила. Видно от датата на приложеното по
делото преводно нареждане – 11.04.2018 г., плащането е извършено след
приключване на производството по оспорване на РА по административен ред, както
е уговорено в приложения Договор за правни услуги, т.е. от 12.04.2018 г. се
следват и съответните лихви. Доколкото обаче, претенцията е на основание
непозволено увреждане, пък било то и като осъществяване на специалната деликтна
отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то не се дължи посочване на отделни
претенции на закъснителните лихви до и след входиране на исковата молба, респ.
посочване на конкретен техен размер до завеждане на делото, а върху дължимите
главници се присъждат мораторни лихви от съответната дата на увреждане, които
се изчисляват последващо при изпълнението.
При това положение, с оглед заявеното, следва да се
присъди лихва върху уважената главница – 17 584,67 лв., считано от 12.04.2018
г., до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Преди съдът да се произнесе относно размера на тези
разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение.
В конкретния случай по делото са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1782,00 лв.,
от които ДО 1485,00 лв. и ДДС 297,00 лв. Материалният интерес в случая е в
размер на 31 855,30 лв. (обезщетение за имуществени вреди – главница
28 135,20 лв. и лихви 3720,10 лв.). Възнаграждението за един адвокат,
изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1485,66 лв.,
колкото е и договореното и заплатено такова. Следователно, възражението за прекомерност е неоснователно.
На основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС лица дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
С оглед изложеното, разноските в производството, които
следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в размер на 1008,69 лв. –
заплатените държавна такса (25 лв.) и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска (983,69 лв.).
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ответника
разноски не се дължат, с оглед частичното уважаване на иска.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр.
София, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 52 да заплати на „ЕКОМЕТАЛ ИНДЪСТРИ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Рогошко шосе“ № 5, представлявано от Б.В.Б.– управител сумата в размер на
17 584,67 лева, следствие от отменен по административен ред Ревизионен акт
№ Р-16001617001612-091-001 от 27.10.2017 г., издаден от органи по приходите в
ТД на НАП гр. Пловдив, представляващи сторените в хода на административното
обжалване, приключило с Решение № 52 от 29.01.2018 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ гр. Пловдив, разноски за договореното адвокатско възнаграждение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2018 г. до окончателното
и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния предявен размер от 28 135,20 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 52 да заплати на „ЕКОМЕТАЛ
ИНДЪСТРИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Рогошко шосе“ № 5, представлявано от управителя Б. В. Б., сумата от 1008,69 (хиляда и осем лева и шестдесет и
девет стотинки) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: