Решение по дело №1055/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20197260701055
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№941

 

03.12.2019г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО

в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                   Председател: Ива Байнова 

                                                                                     Членове: Павлина Господинова

                                                                                                   Антоанета Митрушева  

 

при секретаря Диана Динкова

и в присъствието на прокурор Николай Гугушев,

като разгледа докладваното от  съдия Митрушева

АНД (К) № 1055 по описа на Административен съд – Хасково за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Д.С. ***, против Решение № 243/18.07.2019г., постановено по АНД № 752 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г. 

Касационният жалбоподател сочи, че атакуваното съдебно решение е неправилно и необосновано. Районният съд възприел фактическата обстановка неправилно и преценил превратно голяма част от доказателствата, като мотивите му не съответствали на фактите по случая. Съдът възприел, че е спазена заложената в Наредба № 8121з-532 от 19.05.2015г. процедура при използване на АТСС, а именно – че е приложен попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Според жалбоподателя обаче, приложеният протокол нямал никаква правна стойност. В същия липсвали регистрационен номер и дата, не било попълнено точното местоположение, липсвало името на града, посочена била несъществуваща областна дирекция, посочено било, че има дигитална снимка на временно монтираното АТСС, но на същата липсвала както дата, така и час и по никакъв начин не доказвала местоположението на уреда на дата 29.04.2019г. Липсвала също така дата на приемане, дата на проверката, като според същия протокол статичните изображения/видеозаписи от АТСС все още не били свалени от устройството, нито се съхранявали някъде. Въпреки това първоинстанционният съд приел, че няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят оспорва юридическата стойност на приложената снимка, още повече, че използваното АТСС „ARH CAM S-1“ липсвало в приложеното по делото писмо с рег. № ОВ-5090/19.07.2011г. с разрешените за използване АТСС.

В решението си районният съд изобщо не обследвал предположението на жалбоподателя, че измерената скорост не е на управлявания от него автомобил, а на изпреварващия го от дясно, изравнен с него товарен автомобил.

С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение като неправилно, както и да бъде отменен изцяло потвърдения с него електронен фиш като недоказан и незаконосъобразен.

 

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – гр.Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО сочи, че жалбата е неоснователна и че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 29.04.2019г., в 15.28 часа, в гр.Х., по бул.“Г.С.Р.“ в посока към центъра на града, е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство ATCC(ARH CAM S-1) № 11743ba на преминал лек автомобил марка „С. А.” с регистрационен номер Х ……. ВХ. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 86 км/ч. в населено място – при разрешена максимална скорост от 50 км/ч., като било установено, че лекият автомобил е регистриран на името на жалбоподателя С.Д.С., съответно бил издаден Електронен фиш серия К № 2707709, с който на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 400 лв. При така установената фактическа обстановка съдът е преценил, че атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми по закон – чл.189 ал.4 от ЗДвП, че използваното в конкретния случай техническото средство е калибровано(видно от представените протоколи за проверка). Цитирал е представените Удостоверение № 10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология и Протокол за извършена проверка № 57-С-ИСИ/11.10.2018г., като с оглед на същите е стигнал до извода, че използваното техническо средство е одобрено за употреба от БИМ и е извършено последващо калиброване в гр.София на мобилната система за видеоконтрол. В мотивите към решението е посочено, че от представения Протокол за използване на техническо средство или система се установява, че е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредбата и е попълнен Протоколът по приложението по чл. 10, ал. 1. Заявено е, че съобразен и чл. 8 от Наредбата, като са изложените доводи относно това, че точното местоположение на заснетото МПС се съдържа в направената фотоснимка с посочване на точни GPS координати на мястото на заснемане. Предвид това, въззивният съд е стигнал до извода, че жалбоподателят е нарушил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и доколкото наказанието било правилно определено и не били допуснати съществени процесуални нарушения, е потвърдил обжалвания електронен фиш.

 

Касационната инстанция намира, че атакуваното решение е постановено при допуснато от съда процесуално нарушение, което налага отмяна на атакувания съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Ал. 2 и ал. 3, от своя страна, постановяват, че преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка, като след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За доказване изпълнението именно на тези изисквания по отношение на процесното АТСС по делото е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Въззивният съд е приел, че то касае използваното за измерване на скоростта техническо средство, като неговият вид съдът е установил от представения Протокол по чл. 10. Но видно от протокола, използваното в настоящия случай АТСС е вид ARH CAM S1 с № 11743ba, а приложеното удостоверение е относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, поради което не може да бъде приет за правилен направеният извод от съда, че по отношение на техническото средство, използвано за измерване на скоростта, има доказателство, че притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване. От друга страна, Протокол № 57-С-ИСИ/11.10.2018г., който касае извършена проверка по чл. 4, ал. 2 - 3 от Наредбата, е представен в неясно и нечетливо копие, но въззивният съд въпреки това е приел за доказано, че е извършено последващо калиброване на мобилната система за видеоконтрол. В случая, поради невъзможността да бъде разчетено съдържанието на протокола, от него не само не може да се установи дали проверката е първоначална или последваща, а и към какъв тип, вид и номер АТСС е относим документът. В този смисъл съдът е следвало да изиска съответните удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка от БИМ, тъй като отразените в представените такива по делото факти не са установени и се оспорват от жалбоподателя, които възражения изрично са изтъкнати в Писмена защита вх.рег.№ 13272/09.07.2019г. на РС – Хасково, депозирана преди съдебното заседание по делото. Поради изложеното, изводът на въззивния съд, че нарушението е установено с годно техническо средство – одобрено и проверено, не се потвърждава от данните в делото, а, доколкото този факт е от значение за правилното изясняване на спора, то това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, като бъдат дадени указания на съда да изиска от ответната страна удостоверение за съответния одобрен тип средство за измерване, както и четливо копие от протокола от проверка. Едва след попълване на преписката би могло да се извърши преценка дали е налице нарушение, установено и заснето с АТСС, което притежава удостоверение за одобрен тип и е преминало съответната проверка, съответно да бъдат изрично обсъдени конкретните възражения на жалбоподателя, свързани с начина на заснемане, точното място на осъществяване на нарушението, сигнализацията в участъка и т.н.

При това положение, с оглед допуснатото от съда съществено процесуално нарушение, съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Хасково.

 

Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 243/18.07.2019г., постановено по АНД № 752/2019г. на РС - Хасково.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Хасково.

 

Решението е окончателно.

 

 

Председател:

 

 

Членове:    1.

 

 

                                                                                           2.