Определение по дело №131/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, във вр. с чл. 278 от ГПК.

С Протокол за разпределение от 13.09.2010 г. по изп. дело № 8/2010 г. ДСИ – С. е извършил разпределение на непостъпила по делото сума от публична продан. Тъй като за купувач на имота е обявен взискателя “. – 64 – А. К. Г. С., на същия се дава едноседмичен срок за внасяне на сумата от 226 115 лева /229 550 – 3435/ - предложената цена за имота минус разноските по делото. ДСИ е постановил, че сумата от 225 965 ще бъде преведена по сметка на НАП /без 150 лева разноски за присъединени взискатели/, която е с право на предпочтително удовлетворяване.

Срещу това действие на Съдебния изпълнител е депозирана жалба от взискателя “. – 64 – А. К.. Твърди се в жалбата, че извършеното разпределение е неправилно, тъй като: Не е налице хипотезата на чл. 136 т. 2 от ЗЗД, тъй като липсват данни да се дължат данъци за имота, предмет на публичната продан; Вземания по чл. 136 т. 6 от ЗЗД могат да бъдат само такива, във връзка с дължимостта на които има влязъл в сила административен или съдебен акт, но не и тези, евентуално дължими на основание месечна справка-декларация, като единственото вземане, което би подлежало на предпочтително удовлетворение е това по т. 3 от удостоверението от ТД на НАП – С.. Твърди се в жалбата, че Агенция за държавни вземания така и не е заявила претенции за присъединяване, което не е случайно – причината се свежда до липсата на съществуващи в тежест на длъжника изискуеми и ликвидни вземания на държавата; постановеното присъединяване касае единствено вземанията по т. 3 от удостоверението от НАП. Прави се искане за отмяна на извършеното от ДСИ разпределение.

Срещу извършеното разпределение частна жалба е депозирана и от Е. „А. Т. Г. Б. с оплаквания, че не неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. В жалбата се излагат доводи, че разпределението е извършено в нарушение на чл. 459 ал. 1 от ГПК – “. Т. Е. е представил по изпълнителното дело обезпечителна заповед, по силата на която срещу длъжника е допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане възбрана върху недвижим имот на длъжника, който имот е предмет на изпълнението. Въпреки депозираната молба за присъединяване на жалбоподателя като взискател с оглед допуснатото обезпечение, жалбоподателят не фигурира в протокола за разпределение като взискател, поради което от ДСИ е нарушена разпоредбите на чл. 459 ал. 1 и чл. 462 ал. 1 от ГПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното действие, както и на основание чл. 277 от ГПК да бъде спряно производството по изпълнителното дело до решаване на частната жалба.

В мотивите си Съдебният изпълнител сочи, че съгласно чл. 458 от ГПК държавата винаги се смята за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на ДСИ с удостоверение от 26.07.2010 г.. В този смисъл жалбата на “. – 64 – А. К. е неоснователна, като се твърди, че АДВ не е изявила претенции за присъединяване по делото. Сочи, че според разпоредбата на чл. 136 ал. 2 от ЗЗД вземанията по т. 5 /вземания на държавата, освен тези за глоби/ и т. 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.

По отношение жалбата на „А.С Т. Е. ДСИ сочи: с посочените 2 броя молби се представя не в оригинал обезпечителна заповед, като върху едната ДСИ е поставил резолюция да се представи оригиналната обезпечителна заповед, на втората молба е отразил, че липсва изпълнителен лист. ДСИ твърди, че жалбата е неоснователна, поради това, че правата на жалбоподателя не са преклудирани; дори и да е бил конституиран като взискател жалбоподателя, при извършеното разпределение няма да останат суми и за този взискател, поради това, че всички постъпили суми следва да бъдат приведени на А. Сочи също, че жалбоподателя следва да бъде конституиран като взискател на основание чл. 459 ал. 1, във вр. с чл. 456 от ГПК, но не два пъти за една и съща сума, а веднъж, и не с копие от обезпечителната заповед, а с представен оригинал от нея; по-скоро има непроизнасяне по двете молби за едно и също нещо, а не за отказ да се конституира взискател.

Смолянски окръжен съд намира жалбите за процесуално допустими като депозирани в законно установения срок от надлежна страна, внесени са ДТ, а по същество съобрази следното:

По отношение жалбата на първоначалния взискател “. – 64 – А. К. Г. С.:

Настоящата инстанция намира същата за неоснователна. С оглед регламентацията на чл. 190 ал. 3 от ДОПК и чл. 458 от ГПК ДСИ е уведомил ТД на НАП – С. за образуваното изп. д. № 8/2010 г., като с писмо изх. № 29.01.2010 г. НАП – ТД Г. П., офис С., е изпратил на ДСИ Удостоверение за размера на задълженията на длъжника “. Е. Г. С., с оглед на което с резолюция от 02.02.2010 г. ДСИ е постановил присъединяване на Държавата като взискател. Съгласно чл. 458 от ГПК Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. След като с цитираното удостоверение на НАП е съобщено на ДСИ размерът на задълженията на длъжника към Държавата, то ДСИ е длъжен да се съобрази с посочения размер на вземанията и няма правомощия да преценява дължима ли е тази сума или не. С разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД се регламентира редът на удовлетворение на вземанията и съгласно този текст се ползват с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, посочените вземания. Вземанията на Държавата /освен тези за глоби/ са посочени в т. 6 и се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника. Неоснователно е възражението на взискателя, че сумите, произтичащи от месечни справки-декларации по ЗДДС, не подлежат на принудително събиране, тъй като за тях няма влязъл в сила административен или съдебен акт. Не е в правомощията на ДСИ да изследва въпроса сумите, посочени в удостоверение по чл. 190 ал. 4 от ДОПК на какво основание се дължат /освен глобите/. Държавата се ползва с право на предпочтително удовлетворяване за цялата посочена в удостоверението по чл. 190 ал. 4 от ДОПК сума, доколкото в удостоверението не е посочено изрично част от същата да е дължима за глоби.

По отношение жалбата на “. Т.” Е. Г. Б.:

С молба В. № 916/21.07.2010 г. “. Т. Е. е поискал на основание чл. 456 и чл. 459 от ГПК да бъде присъединен като взискател, тъй като е допуснато обезпечение на бъдещия му иск срещу длъжника, чрез налагане на възбрана върху имота, предмет на публичната продан по изп. д. № 8/2010 г. ДСИ е оставил без движение тази молба, с указание да бъде представен оригинала на обезпечителната заповед, както и е посочил, че липсва изпълнителен лист. Молба със същото искане е депозирана и на 21.07.2010 г. В. № 917, на която ДСИ е поставил резолюция „Липсва изпълнителен лист”, като представената към тази молба обезпечителна заповед /в копие/ е вписана в Служба по вписванията Г. С..

ДСИ не е постановил присъединяване на “. Т. Е. като взискател, същият не е призован за предявяване на разпределение, не е и посочен като взискател в извършеното разпределение с Протокол от 13.09.2010 г.

Нарушена е разпоредбата на чл. 459 от ГПК. След като “. Т. Е. е кредитор, в полза на когото е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана на недвижим имот, предмет на изпълнението, то той се смята за присъединен взискател, с всички произтичащи от това последици по смисъла на чл. 457 от ГПК. Разпоредбата на чл. 459 от ГПК гарантира правата на лица, които не са се снабдили с изпълнителен титул, но чиито вземания са обезпечени по реда на чл. 390 и следващите от ГПК. Незаконосъобразно съдебният изпълнител е счел, че обезпеченият кредитор следва да се представи изпълнителен лист - на този етап той не би могъл да има такъв, тъй като се касае за обезпечение на бъдещ иск. Съгласно чл. 459 ал. 1 изр. ІІ-ро и ІІІ-то от ГПК припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

Що се касае до искането на Държавният съдебен изпълнител да бъде представена в оригинал заповедта за обезпечение, то следва да се посочи, че не се касае до обезпечение, което се изпълнява от съдебния изпълнител. А съгласно чл. 24 от Правилника за вписванията, възбрана за обезпечение на иск се вписва, като се представи заповедта за налагането й и препис от нея. Тази формулировка на разпоредбата сочи, че оригиналът на заповедта за обезпечение чрез налагане на възбрана се представя пред Съдия по вписванията. А ако Съдебният изпълнител е счел, че не са отстранени нередовностите на молбата за присъединяване, то е следвало да постанови връщане на същата.

Видно от гореизложеното, незаконосъобразно обезпечения кредитор “. Т. Е. не е присъединен като взискател, не е призован и не е участник като взискател в извършеното разпределение, поради което е налице съществено процесуално нарушение при извършеното разпределение по реда на чл. 460 от ГПК, тъй като надлежна страна не е допусната и не е участвала в производството по изпълнителното дело. Ирелевантни са доводите, че сумата от проданта изцяло ще бъде приведена на НАП и липсва сума за разпределение между останалите взискатели. Процесът гарантира участие на надлежните страни в производството, независимо от евентуалния изход от процесуалните действия.

Поради това обжалваното действие следва да се отмени като незаконосъобразно и ДСИ следва да конституира жалбоподателя “. Т. Е. по реда на чл. 459 от ГПК и извърши отново всички действия по призоваване за предявяване на разпределение и самото разпределяне с участие на обезпечения кредитор.

Основателно е искането за жалбоподателя “. Т. Е. за спиране изпълнителното производство. Следва да се спре изпълнителното производство с оглед гарантиране участието на жалбоподателя “. Т. Е. като надлежна страна в изпълнителното производство, а и с оглед обстоятелството, че настоящия акт не е окончателен.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „А. – 64 – А. К. Г. С., срещу разпределение по чл. 460 от ГПК, извършено с Протокол за разпределение от 13.09.2010 г. по изп. дело № .. г.

ОТМЕНЯ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 460 ОТ ГПК, извършено с Протокол за разпределение от 13.09.2010 г. по изп. дело № . г. по описа на СИС при РС - С. по жалба на “. Т. Е. Г. Б..

СПИРА на основание чл. 277 от ГПК производството по изпълнително дело № 8/2010 г. по описа на СИС при РС – С., до решаване с влязъл в сила съдебен акт на частната жалба на “. Т. Е. Г. Б. /В. № 1412/15.11.2010 г./.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Г. П. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.