РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 31.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16388 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът М.Д.М. е предявил обективно, кумулативно съединени искове по реда на чл.
282, ал. 3 вр. с ал. 5 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу Н.Б.на Б.А.З.
за заплащане на исковата сума от 118,00 лв., представляващи претърпени
имуществени вреди и 25100,00 лв., предявени като частичен иск от 35000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки, страдания
и неудобства/ във връзка с причинените му телесни увреждания в резултат на ПТП,
станало на 03.02.2016 г. на път I-5 при км. 204+600 по вина на водача на товарен
автомобил марка „Ивеко“ със сръбска регистрация рег. № ******- Д.С., ведно със
законната лихва от 03.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
Поддържа твърдения, че на 03.02.2016 г., около 09:15 часа, по път I-5 при км. 204+600 се движил товарен автомобил „Ивеко“ със сръбска
регистрация, управляван от водача Д.С., който нарушил правилата за движение по
пътищата като предприел неправилна маневра за завиване в обратна посока при
четири пътни ленти за движение от най-дясната пътна лента, без да пропусне
попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“, с рег. № ******управляван от водача М.Д.М., в резултата на което
настъпило ПТП, при което пострадал ищеца и още три лица.
За станалото ПТП е образувано ДП № 121/2016 г. по описа на РУ-Полиция-
Казанлък.
Излага, че след инцидента бил откаран в ЦСМП – гр. Казанлък, където е
установено, че в следствие на ПТП получил травматични увреждания: фрактура на осмо ребро в дясно, контузия на гръден кош, контузия на
корема, охлузвания на челото. Пострадалия бил насочен за домашно лечение, а
след консултация с психиатър се установило, че страда от и разстройство в адаптацията.
Гореописаните телесни увреждания причинили и продължават да причиняват на
пострадалия постоянни болки в областта на снагата. Излага, че за период повече
от 30 дни бил принуден да ползва чужда помощ при обслужването си. Настъпилата
катастрофа причинила на ищеца внезапно увреждане на здравето, силен стрес от
катастрофата, негативни емоции и притеснение за здравето на семейството му,
както страх от пътуване с автомобил, които преживявания продължавали и до
момента.
Твърди, че като пряка и непосредствена последица от виновното противоправно
поведение на водача на товарния аятомобил, претърпял и имуществени вреди в общ
размер на 118,00 лв., представляващи сбор от разходи за закупуване на нови
диоптрични очила в размер на 78,00 лв. и 40,00 лв. за преглед и удостоверение
при съдебен лекар.
Тъй като към датата на ПТП за товарния автомобил, причинил увреждането била
налице застраховка „ГО“ със ЗД „Дунав Осигуряване“ - Сърбия по застрахователна полица № *********
със срок на валидност от 25.04.2015 г. до 25.04.2016 г. Н.Б.на Б.А.З. се явявал
пасивно легитимирано да отговаря по претенцията, поради което ищецът предявил
претенция за изплащане на обезщетение за причинените му имуществени и
неимуществени вреди, по която била образувана щета № 05-16-08-068-SRB. С писмо
с изх. № 1-1644 от 18.05.2016 г. ответникът уведомил ищеца, че определил
обезщетение в размер на 4500,00 лв. за неимуществените вреди и 78,00 лв. за
имуществените, което ищецът счита за занижено и неотговарящо на действително
причинените му вреди.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати, на основание на
основание чл. 282, ал.
3 вр. с ал. 5 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 118,00 лв., за претърпени имуществени вреди, представляващи
сбор от разходи за закупуване на нови диоптрични очила в размер на 78,00 лв. и
40,00 лв. за преглед и удостоверение при съдебен лекар, както и 25100,00 лв.,
предявени като частичен иск от 35000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /болки, страдания и неудобства/ във връзка с
причинените му телесни увреждания в резултат на ПТП, станало на 03.02.2016 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата от 03.02.2016 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че по
отправената доброволна претенция е предложил обезщетение в размер на 4500,00
лв. за неимуществените вреди и 78,00 лв. за имуществените, за което ищецът бил
уведомен с писмо изх. № 1-1644/18.05.2016 г. Сумите били заплатени на ищеца на
09.05.2017 г., поради което претенциите се явяват неоснователни. Оспорва
твърдението, че водачът на МПС носи отговорност за ПТП, както излага, че не се
установява причинната връзка между деянието и претърпените телесни увреждания. Оспорва
наличието на претърпени вреди, евентуално техния размер и причинната им връзка
с ПТП. Оспорва твърденията, че в резултат на ПТП е било влошено психическото
състояние на ищеца, изразяващо се в посоченото отклонение. Оспорва твърдението,
че във връзка с уврежданията от ПТП ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяваща
се в извършен разход за преглед – 40 лв. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който не ползвал предпазен
колан. Оспорва иска по размер, като счита, че претендираното обезщетение не
съответства на чл. 52 от ЗЗД, евентуално, в случай че се докаже, че обезщетение
се дължи, то справедливият му размер възлиза на платените суми, като за
разликата над тях е неоснователен. Оспорва акцесорната претенция за законна
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с възражения и доводи, че лихви се дължат от НББАЗ
едва след изтичане на определения за произнасяне тримесечен срок. Претендира
разноски.
Ищецът в
допълнителна искова молба взема становище по отговора на ответника, като счита
възраженията за неоснователни. Оспорва изложените правни и фактически доводи на
ответника, че е налице забава на кредитора поради несъгласието му с размера на
определеното обезщетение. Заявява, че не приема частично плащане. Излага
доводи, че ответникът е признал извънсъдебно основателността на иска, след като
е определил обезщетение. Твърди, че вината на водача на товарния автомобил е
била призната с постановеното Решение № 341/06.10.2016 г. по АНД № 1213/2016 г.
по описа на РС Казанлък. Оспорва релевираното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на пострадалия. Сочи, че безспорно е
установено, че единствената причина за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача, поради което липсва съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, тъй като същият не е нарушил ЗДвП. Излага, че
освидетелстването е направено във връзка с установяване на уврежданията на
ищеца, поради което разходът за него следва да бъде обезщетен. Поддържа
искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от
13.05.2016 г. Възразява за недължимост на разноските за юрисконсулт, евентуално
за прекомерността им.
Ответникът в
допълнителен отговор на исковата молба поддържа отговора и оспорва
допълнителната искова молба. Сочи, че така определената и изплатена по банков път
сума в размер на 4578 лв. е била върната на 22.06.2017 г. от ищеца с основание „отказ
от частично плащане“. Поради това по изложени правни доводи в случая е налице
забава на кредитора и с неоправданото си неприемане на престацията НББАЗ като
длъжник се освобождава от задължението за заплащане на законна лихва върху
определеното обезщетение. Поддържа направените възражения и изложените
фактически и правни доводи за обосноваването им. Допълва твърденията си, че при
управлението на МПС ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата, като се
е движел със скорост над разрешената; внезапно се е престроил от дясна в лява
лента за движение; движил се е с несъобразена скорост; не се е съобразил с
предупредителен пътен знак, указващ стесняване на платното за движение отляво.
В открито
съдебно заседание, проведено на 07.03.2018 г., ищецът е изменил началната дата,
от която претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД на 13.05.2016 г., когато е изтекъл тримесечният срок по чл.
271 от КЗ.
С молба от 06.06.2018 г. ищецът, на
основание чл. 214 ГПК, е увеличил размера на иска от 25000,00 лв. на 35000,00
лв. като е поддържал искането си за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 03.02.2016 г. съгласно уточнение, направено в
открито съдебно заседание, проведено на 06.06.2018 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.) за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на
118,00 лв., представляващи сбор от разходи за закупуване на нови диоптрични
очила в размер на 78,00 лв. и 40,00 лв. за преглед и удостоверение при съдебен
лекар, както и иск за неимуществени вреди в размер на 35000,00 лв., претърпени във
връзка с причинените му телесни увреждания в резултат на ПТП, станало на
03.02.2016 г. на път I-5 при км. 204+600 по вина на водача на товарен автомобил
марка „Ивеко“ със сръбска регистрация рег. № ******- Д.С., ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумите от
датата на увреждането - 03.02.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.
По делото се
установява от решение № 341/06.10.2016 г., постановено по АНД № 1213/2016 г. по
описа на Районен съд – гр. Казанлък, влязло в сила на 18.12.2016 г., че на
03.02.2016 г. на път І-5 при км.204+600, по вина на водача на товарен
автомобил марка „Ивеко” с рег. № P 1022 VD, Д.С. е
реализирано ПТП с лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ******управляван
от ищеца М.Д.М., в който автомобил същият пътувал със семейството си. Д.С. е
осъществил виновно деяние, съставляващо престъпление по чл. 343 ал. 4 б. „б“
пр.2 вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК, като на 03.02.2016 г. на първокласен път І-5
при км.204+600, при управление на т.а. „Ивеко” с рег. № ******е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1, чл. 38, ал. 3, чл. 25, ал. 1 и ал.
2 и чл. 26, изр.1-3 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на Ф.М.Д..
Съобразно
чл. 300 ГПК и с оглед указаното на страните в доклада по делото, влязлата в
сила присъда на наказателния съд /споразумение, решение по НАХД/ е задължителна
за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само
относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
С оглед това, съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на
водача Д.С. са установени в настоящия процес с влязлото в сила решение № 341/06.10.2016
г., постановено по АНД № 1213/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък. По делото не е спорно, а и се установява от останалите представени
писмени доказателства, че като шофьор на лек автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“, с рег. №*******пострадал и ищеца М.Д.М., чиито телесни увреждания са били несъставомерни, тъй като са причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради
което не са били предмет на установяване в административнонаказателното
производство, а настъпването им подлежи на установяване в настоящото.
Чрез събраните
по делото писмени доказателства, а именно решение № 341/06.10.2016 г.,
постановено по АНД № 1213/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък,
влязло в сила на 18.12.2016 г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
03.02.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие, схема на хоризонтална и
вертикална маркировка на пътен участък и констатациите на САТЕ, изготвена от
вещото лице инж. Г., се установява следният механизъм на ПТП: на 03.02.2016 г.,
около 09:15 часа, по първокласен път ПП-I, гр.
Казанлък – гр. Стара Загора, в землището на гр. Мъглиж, в посока към гр. Стара
Загора, се движел товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег. № PI 022 – VD – сръбска
регистрация, управляван от Д.С., приближавайки км 204+600 м., на около 500 м.
източно от пътния възел за гр. Мъглиж, със скорост
от порядъка на 70 км/час в дясната пътна лента. При приближаване на
цитираното място, където предпазната мантинела прекъсва, водачът предприел
маневра „завой в обратна посока“, като намалил скоростта до около 50 км/час.
Попътно, зад него, в лявата пътна лента, се движел лек автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“ с рег. *******, управляван от М.Д.М. със скорост около 90 км/час. Когато разстоянието между двата
автомобила било около 4-5 метра, товарният автомобил „Ивеко“ навлязъл в лявата
пътна лента, при което настъпил сблъсък между тях. Ударът е страничен, кос за
товарния автомобил и челен за лекия автомобил. След удара, товарният автомобил
се придвижил към насрещното пътно платно и се установил в него. Лекият
автомобил се придвижил напред на около 7,0 метра със завъртане около 80 градуса
и се установил, разположен върху двете пътни ленти. Според заключението на
вещото лице, товарният автомобил
попаднал в опасната зона за спиране на лекия автомобил, а водачът на лекия
автомобил не е разполагал с техническа възможност да предприеме аварийно
спиране, поради което ударът е бил непредотвратим. От констатациите на експерта
безспорно се установява, че единствената причина за ПТП е поведението на водача
на товарния автомобил, който предприел маневра „завой в обратна посока“, когато
зад него се е движел лекият автомобил марка „Рено“, модел „Клио“.
От заключението на вещото лице се установи, че автомобилът
„Рено“, модел „Клио“ е бил оборудван на всички места с
предпазни колани раменно-бедрен инерционен тип, като за задното средно място
коланът е само двуточков. Според експерта, коланите са ефективни до скорост на
движение от 60 км/час, над която при сблъсък се получават коланни травми.
Както се
установява от констатациите на приетата по делото СМЕ, изготвена от вещите лица
д-р Б.Б. – хирург, ортопед-травматолог, изготвена след личен преглед на ищеца,
проведен на 13.02.2018 г., както и представените по делото писмени
доказателства, в резултат на удара при ПТП на ищеца било причинено следното
травматично увреждане: „************************Охлузвания на ********.“
Медицинска помощ и лечение пострадалият е получил МЦ при МБАЛ гр. Казанлък
на 06.02.2016 г. – три дни след злополуката, когато болките му са се усилили
много, а на 09.02.2016 г. е бил освидетелстван от д-р Е. Б. – съдебен лекар от
УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ гр. Стара Загора. Според заключението на вещото
лице възстановителният процес при ищеца е продължил общо около 2 месеца, като
фрактурата на реброто е зараснала за около 20-25 дни, а охлузната рана на
челото е отзвучала за срок между 8 и 10 дни. По време на лечението пострадалият
е търпял болки и страдания за
срок до 2 месеца, като най-интензивни те са били през първите 2-3 седмици непосредствено
след злополуката.
Според заключението на вещото лице, към
датата на извършения преглед ищецът е напълно възстановен и дихателният процес
е в норма. Не са останали белези от охлузването, от контузията на корема
няма остатъчна негативни последици и ищецът се придвижва самостоятелно без
помощни средства.
От представените по делото писмени доказателства, а именно фактура № **********
от 09.02.2016 г. за сумата от 78 лв., ведно с касов бон, удостоверяващ
заплащане на сумата за диоптрични очила и фактура № ********** от 09.02.2016 г.
за сумата от 40,00 лв., ведно с касов бон, удостоверяващ заплащането на
издаване на медицинско свидетелство, се установява, че ищецът е направил
разходи за медицински изделия и консумативи в общ размер на 118,00 лв., които според заключението
на СМЕ са разходи във връзка с установяване здравословното състояние на ищеца и
правилното функциониране на неговото зрение.
От
заключенията на вещите лица по САТЕ и СМЕ се установява, че при ПТП пострадалият
е бил с поставен предпазен колан,
тъй като е получил характерно счупване на ребрата в дясно, което се получава
при челен удар и поставен предпазен колан. Според експертите липсата на
поставен предпазен колан би довело до крайно тежки увреждания в областта на
главата, гърдите и корема, тъй като тялото на пострадалия би напуснало купето
на автомобила.
От заключението на вещото лице по приетата по
делото съдебно-психологична експертиза, изготвена след личен преглед на ищеца,
както и от представения амбулаторен лист и заключението на СМЕ, се установява,
че ищецът е преживял емоционално ПТП със семейството си и е страдал от
адаптивно разстройство, безпокойство и напрежение при пътуване с автомобил. В първите
дни след инцидента е би притеснен за състоянието на съпругата си и пострадалия
си син и ангажиран с грижи за тях до степен, в която е пренебрегнал болките,
които е изпитвал. Развил адаптационна реакция с преживяване на безпокойство,
тревожност, напрежение, неспокоен сън и репродуциране на преживяното. Към
настоящия момент ищецът изпитва стрес, тревожност и неувереност от понесените
житейски неблагополучия и се притеснява от шофиране и пътуване с автомобил,
както и тревожност при получаване на информация за подобни събития. От
заключението на вещото лице – специалист по клинична психология, което съдът
кредитира като компетентно изготвен и безпристрастно, кореспондиращо и с показанията
на разпитания свидетел Н.Ш.Н., както и от разясненията, направени в открито
съдебно заседание, се установява, че пострадалият е сдържан, склонен е да
омаловажава изпитаните страдания, но въпреки това инцидентът представлява
травматично събитие, последиците от което не са отшумели и към момента.
Сочените обстоятелства се установяват и от събраните в производството
гласни доказателства, показанията на свидетеля Н.Ш.Н., преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК /свидетелят е
работил 12 години с ищеца/, които съдът кредитира като последователни и безпротиворечиви.
От разказа на свидетеля се установява, че ищецът е получил описаното
травматично увреждане, което било установено впоследствие от лекарите, както и
че в първите дни след инцидента, бил силно разтревожен за пострадалата си
съпруга и дете.
В производство
не е спорно между страните, че към момента на
произшествието виновният водач е притежавал сертификат „Зелена карта“ по
международна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на
инцидента.
По делото не е спорно и се установява, че на 12.02.2016 г. ищецът е
предявил претенция за заплащане на обезщетение пред Н.Б.на Б.А.З., по която с писмо
с изх. № 1-1644 от 18.05.2016 г. ответникът уведомил ищеца, че е определил
обезщетение в размер на 4500,00 лв. за неимуществените вреди и 78,00 лв. за
имуществените.
От представеното платежно нареждане се установява, че обезщетението е
платено по сметка на ищеца на 09.05.2017 г. (след връчване на препис от
исковата молба за отговор на ответника). Ищецът е отказал да приеме частично
плащане и е разпоредил получената сума обратно по сметка на Н.Б.на Б.А.З.,
което се установява от представеното на лист 38 от делото платежно нареждане.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде
успешно проведен искът по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл.
282, ал. 3 КЗ (отм.) следва да бъдат установени фактите, релевантни досежно
осъществяване фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи: 1. деяние (действие или бездействие), 2.
противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4.
причинно-следствена връзка между деянието и претърпяната вреда, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното, както и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение между прекия причинител на
увреждането в качеството на застрахован и чуждестранно застрахователно
дружество.
Сочените
предпоставки безспорно се установиха от събраните по делото доказателства. Установи
се, че вредите, чиято обезвреда се претендира са в причинно – следствена връзка
с противоправното деяние на водача на товарния автомобил Д.С. и с причиненото
от това застрахователно събитие травматично увреждане: „************************Охлузвания на ********.“
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗДвП завиването в
обратна посока се извършва наляво от най- лявата пътна лента по посока на
движението, а според ал. 3 на същия текст при недостатъчна широчина завиването
в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но
водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. Според чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В конкретния
случай, водачът на товарния автомобил е предприел маневра „завой наляво“, при
която е навлязъл в лявата лента, без да се съобрази с попътно движещия се лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с което е нарушил предимството му,
изразяващо се според параграф 6, т. 31 от ДР на ЗДвП в правото на един участник
в движението да премине преди друг през дадено място от пътното платно, станал е
препятствие пред него и е реализирал ПТП. С оглед на така изложеното и предвид
решение № 341/06.10.2016 г., постановена по АНД №1213/2016 г. по описа на
Районен съд – гр. Казанлък, влязло в сила на 18.12.2016 г., което по аргумент
от чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира, че поведението на водача на товарния
автомобил е в противоречие с предписаното в тези норми поведение и е било
противоправно и представляващо деликтно поведение, съгласно изискванията на чл.
45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на
водача на товарния автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ по отношение на
причинените на ищеца вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
Между
страните не е спорно, че към момента на
произшествието виновният водач е притежавал сертификат „Зелена карта“ по
международна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на инцидента, поради
което съдът приема, че за ответника, в качеството му на представително
национално бюро за Република България по смисъла на Вътрешните правила между
бюрата, е възникнало задължение да обезщети увредените лица от настъпилото през
време на действие на застрахователния договор по системата „Зелена карта“
застрахователно събитие.
Ответникът след
поискване, но извън срока по чл. 271, ал. 1 КЗ (отм.), е определил обезщетение
за част от причинените на ищеца имуществени и неимуществените вреди, поради
което извънсъдебно е признал обстоятелствата, че такива са настъпили и подлежат
на обезщетяване, т.е. на установяване подлежи единствено техният размер, като в тежест на ищеца бе да докаже размера на претендираните имуществени, както
и на неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и страдания от
травматичните увреждания във връзка с ПТП.
По отношение
претенциите за имуществени вреди:
Имуществената вреда е разликата между имуществото на
кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше
засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените
загуби са последиците от засягането на налични блага, в това число и понасяне
на разноски. По отношение размера на причинените на ищеца имуществени вреди,
съдът намира, че същите са доказани в пълния предявен размер от 118,00 лв. чрез приложените и приети по
делото като писмени доказателства и фактура № ********** от
09.02.2016 г. за сумата от 78,00 лв. и фактура № ********** от 09.02.2016 г. за
сумата от 40,00 лв., ведно с касови бонове удостоверяващи заплащането им. По делото се установи, че описаните разходи са били необходими за поставяне
на диагноза и възстановяване на счупени вследствие на ПТП очила, което
задължение ответното дружество е признало по основание и размер. При
имуществените вреди обезщетението е справедливо, когато то е равностойно на
вредите. Поради това претенцията за заплащане на описаните във фактурите и
касовите бонове разходи е основателна за пълния предявен размер от 118,00 лв. и
като такава следва да бъде уважена изцяло.
По отношение на претенциите за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са
предмет на субективни права, в това число и права върху телесния и духовния
интегритет. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи
точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен
еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Видно от доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното
произшествие, станало на 03.02.2016 г., на ищеца е причинено описаното в СМЕ травматично
увреждане: „********** ************ *********.“ Общо лечебният и
възстановителен период на увреждането при ищеца е приключил за срок около 60
дни като не са налице трайни последствия от счупването.
Предвид възрастта на пострадалия
– 38 навършени години към датата на ПТП, стресът от самото пътно-транспортно
произшествие, който всяко лице закономерно изпитва и би изпитало при челен
сблъсък с товарен автомобил, фактът, че е получена травма в областта на гръдния
кош, продължителността на периода на възстановяване, обстоятелството, че
фрактурата на ребрата не подлежи на обездвижване и третиране и неминуемо
затруднява дишането за период от повече от месец, както и че пострадалият се е
нуждаел от помощ и не е можел да ходи на работа, съдът намира, че следва да
определи справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
причинени от увреждането, предмет на разглеждане по настоящото дело съгласно
чл. 52 от ЗЗД – сумата от 15000.00 лв. При определяне размера на обезщетението
съдът отчита обстоятелството, че според заключенията на вещите лица не се
установи възстановяването на ищеца да е било необосновано забавено или да е
протекло с усложнения, но безспорно се установява, че вследствие на силното
притеснение за състоянието на семейството си ищецът не е успял да установи
счупването веднага, изпитал е много силен психически стрес, довел до адаптивно
разстройство, който стрес оказва влияние върху възможността му да управлява
автомобил и да пътува с такъв и към настоящия момент. Съдът взема предвид и че
в ПТП е участвало цялото семейство на ищеца, като по-тежко пострадали са били
съпругата и едното му дете, поради което той е следвало да преживее притеснението
от неизвестността относно тяхното състояние, а впоследствие и да се погрижи за
тях физически и емоционално. Неимуществените вреди от стрес във връзка с травма на близък
са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той
няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на
човешкия живот, физическо и психическо здраве, нито път оценява притесненията
на ищеца като съпруг и баща. За целите на реализиране на отговорността обаче
следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените
по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от
конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Поради изложеното, съдът счита,
че определеното обезщетение ще компенсира адекватно преживените физически и
психически страдания.
С оглед изложеното, искът следва
да бъде уважен до размера от 15000,00 лв., а за разликата до 35000,00 лв.
претенцията, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти
ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от
27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав
споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
нарушение на правилата за движение /чл. 137а, ал. 1 ЗДвП/, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан в МПС в движение. По делото безспорно се установява, че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан. Освен това при изследване на описания в САТЕ и възприет от
настоящата инстанция механизъм на ПТП, както и от заключенията на САТЕ и СМЕ,
се установи, че ако пострадалият не е бил с поставен предпазен колан, не би
получил счупване на ребро вдясно, а вероятно би получил значително по-тежки
наранявания, включително по главата. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка
с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно.
В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК
фактите, на които основава твърденията си. Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите
/Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. Поради тази причина
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва да
бъде оставено без уважение.
С оглед частичната
основателност на главния иск следва да бъде уважена и заявената акцесорна
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Що се отнася до периода, за който лихвата се дължи,
настоящият състав намира, че тъй като отговорността на Н.Б.на Б.А.З. произтича от качеството му на орган, съдействащ за
функционирането на системата "Зелена карта" по чл. 282, ал. 3 КЗ, нормите
на чл. 282 и чл. 285 КЗ (отм.), в които са разграничени хипотезите, в които
Бюрото действа като представителство, респ. като компенсационен орган,
изключват приложението на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, според която при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана, считано от деня на увреждането. С оглед изричното
препращане на чл. 282, ал. 5 КЗ (отм.) към срока по чл. 271, ал. 1 КЗ (отм.), в
хипотезата на предявена срещу Н.Б.на Б.А.З. претенция, увреденото лице има право на законната лихва за забава върху
размера на обезщетението, която се начислява от датата на изтичането на срока
за окончателното произнасяне, т.е. бюрото изпада в забава след изтичане три
месеца от предявяване на претенцията (така Решение № 207 от
15.01.2016 г., по т.д. № 3234/2014 г. на I ТО на ВКС). Поради тази причина
неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на ПТП - 03.02.2016
г. В случая пострадалият е предявил претенцията си пред бюрото с писмо от
12.02.2016 г. (лист 3 от писмения отговор на исковата молба), като тримесечният
срок по чл. 271, ал. 1 КЗ (отм.) е изтекъл на 12.05.2016 г., поради което
ответникът дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 13.05.2016 г. на основание
чл. 271, ал. 5 КЗ (отм.), а претенцията за периода от 03.02.2016 г. до
12.05.2016 г. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съдът счита за неоснователно
и възражението на ответната страна, че поради необосновано неприемане на
предложеното изпълнение, ищецът, в качеството си на кредитор, е изпаднал в
забава. Съгласно разпоредбата на чл. 66 ЗЗД, кредиторът не може да бъде
принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.
Следователно, за да е с погасителен ефект плащането следва да е прието от ищеца
по делото или по аргумент от чл. 75 ал. 1 изр. 2 ЗЗД последният да се е
възползвал от него. Доказателства за приемане на частичното изпълнение не са
събрани, напротив, изрично се установява, че сумата е върната по банкова сметка
***.06.2017 г., което макар и необяснимо извършено при нужда от парични
средства за възстановяване от физическите и емоционални страдания от
настъпилите травматични увреждания, не е довело до забава на кредитора, тъй
като предложеното изпълнение не е точно в количествено отношение.
По отношение
на разноските:
На ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, тъй
като същият е освободен от плащане на държавни такси и разноски на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В полза на процесуалния представител на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 818,04 лв., съразмерно с уважената част от исковете,
изчислено съобразно заявената претенция във основа на минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с оглед цената на
иска е 1900,25 лв. с вкл. ДДС.
Ответникът
е сторил разноски съгласно представените по делото доказателства и списъка по
чл. 80 ГПК на лист 134, в размер на 605,00 лв., за депозити за САТЕ, СМЕ и за
съдебно удостоверение (лист 94, 96, 97), както и 2520,00 лв. за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС или общо 3125,00 лв. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заявено от процесуалния представител на ищеца, е
неоснователно, доколкото минимално дължимото възнаграждение предвид цената на
иска, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1900,25 лв. с вкл. ДДС.
Претенцията от 2520,00 лв. не надвишава прекомерно (с приблизително 1/3) и
необосновано минимума, предвид фактическата и правна сложност на делото, неговата
продължителност, броя на проведените съдебни заседания, разпитаните свидетели,
изслушаните и приети експертизи, както и общия брой на процесуалните действия,
извършени от или с участието на процесуалните представители на ответника. Поради
тази причина, на преразпределяне по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК подлежат
всички сторени разноски, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 1779,71 лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
заплати в полза на СГС сумата от 604,72 лв., представляваща държавна такса,
дължима върху уважената част от исковете и 550 лв. депозит за СМЕ и СПЕ (лист
118 и 119 гръб), изплатени от бюджета на съда или общо 1154,72 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Б.НА Б.А.З., БУЛСТАТ********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „********2, да заплати на М.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.),
вр. чл.282, ал.3 КЗ /отм./, сумата в размер на 118,00 лв., обезщетение
за имуществени вреди, представляващи сбор от разходи за
закупуване на нови диоптрични очила в размер на 78,00 лв. по фактура № **********
от 09.02.2016 г. и 40,00 лв. по фактура № ********** от 09.02.2016 г., за
преглед и удостоверение при съдебен лекар, които са настъпили в
следствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 03.02.2016 г. на път I-5 при км. 204+600 по вина на водача на товарен
автомобил марка „Ивеко“ със сръбска регистрация рег. № ******- Д.С., установена
с решение № 341/06.10.2016 г., постановено по АНД № 1213/2016 г. по описа на
Районен съд – гр. Казанлък, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД считано от 13.05.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 03.02.2016 г. до 12.05.2016 г. като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.Б.НА Б.А.З., БУЛСТАТ********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „********2, да заплати на М.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.),
вр. чл.282, ал.3 КЗ /отм./, сумата в размер на 15000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по системата „Зелена карта“, във връзка с
причинените му телесни увреждания: „************************Охлузвания на ********.“,
причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
03.02.2016 г. на път I-5 при км. 204+600 по вина на водача на товарен автомобил
марка „Ивеко“ със сръбска регистрация рег. № ******- Д.С., установена с решение
№ 341/06.10.2016 г., постановено по АНД № 1213/2016 г. по описа на Районен съд
– гр. Казанлък, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата от 13.05.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.282, ал.3 КЗ /отм./, за
разликата над сумата от 15000,00 лв. до пълния предявен размер от 35000,00 лв.
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 03.02.2016 г. до 12.05.2016 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н.Б.НА Б.А.З., БУЛСТАТ********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „********2, да заплати на адвокат П. Д.К.,
Софийска адвокатска колегия, личен номер в САК ******с адрес на кантората в гр.
София, ул. „******на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата 818,04 лв. -
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати
на Н.Б.НА Б.А.З., БУЛСТАТ********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „********2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1779,71 лв.
– разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Н.Б.НА Б.А.З., БУЛСТАТ********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „********2, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1154,72 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и
разноски за експертизи.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: