№ 11183
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110155866 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу В. В. А. и Д. К. Н. /конституирани на мястото
на К.В.К./ обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане
спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат в условията
на разделност на ищеца при квоти В. В. А. – 1/2 и Д. К. Н. – 1/2 следните
суми: сумата от 1876.33 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
/административен адрес/, аб. № ******* за периода от 01.01.2012 г. до
30.04.2014 г., ведно със законна лихва от 26.11.2014 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
201.88 лв. за периода от 29.02.2012 г. до 18.11.2014 г., сумата от 44.88 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законна лихва от
26.11.2014 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение в размер на 8 лв. за периода от 29.02.2012 г. до
18.11.2014 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
65038/2014 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил за процесния период на наследодателя на ответниците топлинна
енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че
ответниците изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
1
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. В. А. е подала отговор на
исковата молба, в който оспорва по основание предявените искове.
Ответницата посочва, че се е отказала от наследството на К.В.К., за което
имало вписан отказ в специалната книга. Молят съдът да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендират разноски. Пред съда страната не се явява и
не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. К. Н. е подала отговор на
исковата молба, в който оспорва по основание предявените искове.
Ответницата посочва, че К.В.К. е бил вещен ползвател на имота, като същата
се е отказала от наследството на К.В.К., за което имало вписан отказ в
специалната книга. Молят съдът да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендират разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване са отделени
обстоятелствата, че за периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2014 г. до
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *******
ищецът е доставена топлинна енергия на стойност 1876.33 лв., че е
осъществена услуга дялово разпределение, за което се дължи цена от 44.88
лв. за периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2014 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, като понятието „потребител на топлинна енергия“ е
дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ /действаща за част от
2
процесния период от м.01.2012 г. до м.07.2012 г./, съгласно която „потребител
на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице -собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
Цитираните норми следователно легитимират като потребител на
топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот,
освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай
потребител се явява третото лице - ползвател. Този извод се налага от
изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на
ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляря на същото като
потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в
специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС,
възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***** от 05.12.1997 г., том *****, дело ****** г., се установява, че
К.В.К. и съпругата му В.Х.К. продават на сина си В.К.К.в следния свой
недвижим имот придобитият по време на брака им и представляващ семейна
имуществена общност недвижим имот, а именно апартамент № 4, находящ се
в /административен адрес/, на втория етаж. В нотариалният акт е посочено, че
К.В.К. и съпругата му В.Х.К. си запазват правото заедно и поотделно да
ползуват имота, безвъзмездно докато са живи. По делото е представено
удостоверение на наследници с изх. № РСЛ17-УГ01-8341 от 24.08.2017 г.
издадено от Столична община, от което се установява, че В.Х.К. е починала
на 24.04.2008 г., като е оставил за наследници по закон К.В.К. – съпруг; Д. К.
Н. – дъщеря и В.К.К.в – син /починал на 02.08.2008 г. и наследен от В. В. А. –
дъщеря/. Представена е и справка за представяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 г., от което се установява, че К.В.К. е починал на 29.05.2018 г.,
като е оставила за наследници по закон Д. К. Н. –дъщеря и В. В. А.– внучка
/дъщеря на починалия на 02.08.2008 г. син В.К.К.в /
При това положение за потребител на доставената в процесния имот
топлинна енергия и съответно - за страна по процесното облигационно
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за исковия период
01.01.2012 г. до 30.04.2014 г., следва да се считат вещният ползвател на
топлоснабдения имот К.В.К. /починал на 29.05.2018 г./, а не В. В. А., която
като „гол собственик“ на имота по силата на наследствено правоприемство от
своя баща /В.К.К.в собственик на процесния апартамент по силата на
нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***** от 05.12.1997 г., том
*****, дело ****** г./ е била лишен от възможността да го ползва. В тази
връзка следва да се отбележи, че за собственика и ползвателя въз основа на
вещно право на ползване не е предвидена солидарна отговорност, нито по
силата на закона, нито по силата на сключен между тях и ищеца договор,
включително Общите условия към него, поради което и разпоредбата на чл.
122 ЗЗД в случая е неприложима. При тези съображения, тъй като при
конкуренцията на вещни права превес има правото на ползване върху имота, а
не голата собственост, за потребител на топлинна енергия през исковия
период следва да се счита вещният ползвател К.В.К., а не „голият
собственик“, лишен от правото да ползва имота, поради учредяването на
такова ограничено вещно право на други лица. Доказване на противното от
страна на ищеца не е проведено по делото, което налага приемането на извод,
че ответницата през процесния период е нямало качеството потребител на
топлинна енергия.
3
Видно от справка за представяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 г., вещният ползвател К.В.К. е починал на 29.05.2018 г. и
отговорността на ответниците В. В. А. и Д. К. Н. принципно би могла да се
ангажира на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗН. По
делото е представено съдебно удостоверение издадено от СРС, 86 състав, в
уверение на това, че Д. К. Н. е подала молба с вх. № 201756 от 20.06.2018 г., с
която се отказва от наследството на покойния наследодател К.В.К. починал на
29.05.2018 г. в гр. София, като отказът бил вписан в специалната книга на
съда под № 931/22.06.2018 г. Представено е и съдебно удостоверение
издадено от СРС, 83 състав, в уверение на това, че В. В. А. се отказва от
наследството на покойния наследодател К.В.К. починал на 29.05.2018 г. в гр.
София, като отказът бил вписан в специалната книга на съда под №
455/21.03.2019 г. С вписване на валидно направените пред районния съдия
откази от наследство настъпват правните последици, изразяващи се в
заличаване на наследственото правоприемство. С отказите от наследство,
наследниците – в случая и двамата ответници се лишават от включените в
наследството права и не приемат включените в него задължения. Така те не
само престават да бъдат наследници, но се счита, че не са били такива, тъй
като отказът от наследство произвежда действие от откриване на
наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/.
При това положение се налага извод, че в случая не се установява
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответниците В. В. А.
и Д. К. Н., поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на спора на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата Д. К. Н. има право на
разноски. По делото от ответника Д. К. Н. е представен единствено договор за
правна защита и съдействие от 09.03.2023 г., в който не е посочено
договорното възнаграждение нито са представени доказателства до края на
устните състезания, че такова действително е било заплатено. Едва с
писмената защита по делото е представено платежно нареждане, но
доколкото възможността за подаване на писмена защита не е продължение на
устните състезания така представените доказателства са депозирани след
срока и не следва да се обсъждат. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение №
6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението,
като доколкото в случая не са представени доказателства за реалното
заплащане на адвокатското възнаграждение претенцията на ответника Д. К. Н.
следва да бъде оставена без уважение. По отношение на ответника В. В. А.
същата претендира сумата в размер на 500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство и сумата от 300 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство. По отношение на
претенцията за сумата от 300 лв. в заповеденото производство настоящият
състав намира, че заповедното производство е уредено като едностранно,
поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други
едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на
съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
4
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса
редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в относимата редакция/
възнаграждение в размер на 50 лв. С оглед на гореизложеното на ответника В.
В. А. за двете производства следва да се присъди сумата от 550 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Фирма, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/ срещу Д. К. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. И. К. и В.
В. А., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв.
К. К., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. К. Н. и В. В. А.
/конституирани на мястото на К.В.К./ дължат в условията на разделност на
Фирма при квоти В. В. А. – 1/2 и Д. К. Н. – 1/2 следните суми: сумата от
1876.33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: /административен
адрес/, аб. № ******* за периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със
законна лихва от 26.11.2014 г. до изплащане на вземането, лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер на 201.88 лв. за периода от
29.02.2012 г. до 18.11.2014 г., сумата от 44.88 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2012 г. до
30.04.2014 г., ведно със законна лихва от 26.11.2014 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в
размер на 8 лв. за периода от 29.02.2012 г. до 18.11.2014 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 65038/2014 г. по описа на СРС,
39 състав.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на В. В. А., ЕГН **********,
със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. К. К., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 500 лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6