РЕШЕНИЕ
№ 646
гр. Враца, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20221420100469 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от МБАЛ „Христо Ботев“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Втори юни“ № 66 срещу М.
Н. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** и Л. Г. Н. с ЕГН ********** и адрес гр. *****.
В същата се твърди, че след извършена финансова проверка в МБАЛ „Христо Ботев“
АД от Т. С. Т.-главен финансов инспектор от отдел Първи, дирекция „Планова
инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ на Агенцията за държавна
финансова инспекция на двете ответници е съставен акт за начет № 11-04-10/27.04.2018 г., с
който са установени горепосочените вреди, изразяващи се в недължимо начислени брутни
работни заплати и осигуровки за сметка на работодателя в полза на Ц. Г. Г., С. И. Г., В. Т.
Ц., Г. П. И., Н. А. Т., М. Б. Й. и П. К. А., вследствие на невярно счетоводно начисляване и
неспазване на условията по договор за управление от 29.10.2009 г. и анекс от 18.10.2010 г.
към него, сключени с изпълнителния директор О. В.Ц., като проверяващите изрично са
посочили, че не са открили да има други анекси или договори, които да променят начина на
изчисление на дължимото месечно възнаграждение на изпълнителния директор, съответно
на лицата Ц. Г. Г., С. И. Г., В. Т. Ц., Г. П. И., Н. А. Т., М. Б. Й. и П.К. А., чиито
възнаграждения са функция от това на изпълнителния директор. Поддържа се, че актът за
начет е съставен от компетентен орган в кръга на компетенциите му и във формата,
предвидена за неговото съставяне. В законоустановения срок от длъжниците в заповедното
1
производство е постъпило писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради
което е предявен настоящия иск.
Искането на ищеца към съда е да признае за установено по отношение на двете
ответници, както следва: че М. Н. И. дължи на ищеца МБАЛ „Христо Ботев“ АД сумата 6
993,32 лева – главница, посочена като вреда в акт за начет № 11-04-10/27.04.2018 г.,
съставен от Т. С. Т.-главен финансов инспектор от отдел Първи, дирекция „Планова
инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ на Агенцията за държавна
финансова инспекция, изразяваща се в недължимо начислени брутни работни заплати и
осигуровки за сметка на работодателя в размер на 81 438,94 лева вместо в размер на 75
206,10 лева за периода от 24.06.2013 г. до 30.09.2013 г., ведно със законната лихва от
12.11.2021 г. до изплащане на главницата; че солидарните длъжници М. Н. И. и Л. Г. Н.
дължат на ищеца МБАЛ „Христо Ботев“ АД сумата 3 474,09 лева – главница,
представляваща част от дължимата обща главница в размер на 6 993,32 лева, посочена като
вреда по акт за начет № 11-04-10/27.04.2018 г., съставен от Т. С. Т.-главен финансов
инспектор от отдел Първи, дирекция „Планова инспекционна дейност в областта на
обществените поръчки“ на Агенцията за държавна финансова инспекция, изразяваща се в
недължимо начислени брутни работни заплати и осигуровки за сметка на работодателя в
размер на 47 830,99 лева вместо в размер на 44 744,58 лева за периода от 24.06.2013 г. до
30.09.2013 г., ведно със законната лихва от 12.11.2021 г. до изплащане на главницата, сумата
3 378,53 лева – законна лихва за периода от 24.06.2013 г. до 27.04.2018 г. и сумата 2 511,94
лева – законна лихва за периода от 28.04.2018 г. до 10.11.2021 г., за които суми е издадена
заповед № 1401 от 18.11.2021 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №
4069/2021 г. на Врачански районен съд. Претендират се разноски.
Предявените при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване
искове са с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 21, ал. 1, вр. ал. 4, вр.
чл. 23, т. 1 и т. 2 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ).
В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответниците М. Н. И. и Л.
Г. Н., чрез общия си пълномощник адв. С. Г., оспорват исковете по основание и по размер
по следните съображения: твърденията на ищеца, че е налице невярно счетоводно
начисляване поради неспазване на условията по договор за управление от 29.10.2009 г. и
анекс от 18.10.2010 г. към него не отговарят на действителното фактическо положение, тъй
като тези условия са променени с нов договор за възлагане на управление от 29.10.2012 г.,
сключен с изпълнителния директор О. В. Ц., препис от който е изискан и представен по
прокурорска преписка № 2231/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Враца (№
16221/2018 г. по описа на ОД на МВР гр. Враца) и прокурорска преписка с вх. № 2229/2018
г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Враца, в чл. 6.1 от който договор е предвидено, че
изпълнителния директор получава възнаграждение в размер на 400 % от отчетената средна
брутна работна заплата на дружеството, но не повече от дванадесеткратния размер на
миналната месечна работна заплата, установена за съответния месец; налице е изтекла в
полза на ответниците петгодишна погасителна давност за периода от 27.04.2013 г. до
2
27.04.2018 г. (датата на съставяне на акта за начет). Поддържат се всички направени от
ответниците в заповедното производство възражения и се претендират разноски. Прави се и
изрично възражение, че са налице условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване на
ответниците от отговорността за разноски дори и при уважаване на иска, тъй като
възражението, свързано с договор за възлагане на управление от 29.10.2012 г. е заявено още
в ревизионното производство по съставянето на акта за начет, а останалите горепосочени
възражения са заявени в заповедното производство и следователно с действията си двете
ответници не са дали повод за образуване на настоящото исково производство.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По силата на договор от 29.10.2009 г., сключен между председателя на съвета на
директорите, в качеството на представляващ МБАЛ „Христо Ботев“ АД, и О. В. Ц., в
качеството на изпълнителен директор, съветът на директорите е възложил, а изпълнителния
директор се е задължил да управлява и представлява същото болнично заведение, като
договорът е изменен с анекс от 18.10.2010 г. Съгласно този договор и анекса (променящ
текста на чл. 6.1 от договора) изпълнителният директор получава месечно възнаграждение в
размер на 400% от отчетената средна средна месечна брутна работна заплата на
дружеството, но не повече от 2 880,00 лева на месец.
Не е спорно по делото, че за периода от 01.01.2013 г. до 07.09.2016 г. ответницата М.
И. е начислявала работните заплати на персонала на дружеството и е въвеждала данните в
използвания програмен продукт „Омекс-заплати“, както и че в периодите от 19.11.2012 г. до
01.02.2013 г. и от 23.06.2013 г. ответницата Л. Н. е имала задължението да контролира
правилното оформяне на отчетните документи в областта на организацията на труда и
работната заплата.
В преписката, завършила с издаването на процесния акт за начет, се съдържа протокол,
съгласно който на проверяващите от АДФИ не са представени други договори за
управление и анекси към тях, различни от договора от 29.10.2009 г. и анекса от 18.10.2010 г.
По силата на договор от 29.10.2012 г., със срок на действие до 19.11.2015 г., сключен
между председателя на съвета на директорите, в качеството на представляващ МБАЛ
„Христо Ботев“ АД, и О. В. Ц., в качеството на изпълнителен директор, съветът на
директорите е възложил, а изпълнителния директор се е задължил да управлява и
представлява същото болнично заведение. Съгласно този договор (чл. 6.1) изпълнителният
директор получава месечно възнаграждение в размер на 400% от отчетената средна средна
месечна брутна работна заплата на дружеството. Възнаграждението е за сметка на
дружеството.
По делото са присъединени като доказателства преписка, по която е издаден акт за
начет № 11-04-10/27.04.2018 г., съставен от Т. С. Т.-главен финансов инспектор от отдел
Първи, дирекция „Планова инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“,
3
прокурорска преписка № 2231/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Враца (№
16221/2018 г. по описа на ОД на МВР гр. Враца) и прокурорска преписка с вх. № 2229/2018
г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Враца.
С постановление от 20.12.2018 г. по прокурорска преписка № 2231/2018 г. по описа на
Окръжна прокуратура гр. Враца (№ 16221/2018 г. по описа на ОД на МВР гр. Враца) е
отказано да се образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер. С постановление от 03.12.2018 г. по прокурорска преписка с
вх. № 2229/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Враца също е отказано да се
образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ
характер. И двете прокурорски преписки са образувани въз основа на постъпил в Окръжна
прокуратура гр. Враца акт за начет, а именно процесния такъв.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът възприема като компетентно и обективно изготвена и даваща
подробен отговор на всички поставени въпроси, се установява, че за периода от 01.01.2013 г.
до 11.09.2013 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Христо Ботев“ АД О. В. Ц. е
начислявано трудово възнаграждение при пълно спазване на договора от 29.10.2021 г., а
именно 400% от отчетената средна месечна брутна заплата в дружеството, без да се
превишава ограничението 3 720,00 лева, представляващо дванадесеткратния размер на
минималната работна заплата за страната за същия период. Правилно са определяни за
същия период и трудовите възнаграждения на останалите посочени в акта за начет
длъжности лица – директор медицински дейности, финансово-икономически директор,
главна медицинска сестра, главен счетоводител, специалист здравни грижи-координатор,
технически сътрудник и юрист. Липсва причинена щета на МБАЛ „Христо Ботев“ АД за
процесния период, тъй като както трудовите възнаграждения, така и дължимите върху тях
осигуровки са правилно начислявани и са спазени приложимите договор за управление от
29.10.2012 г., относимите нормативни актове и вътрешните правила на ищцовото лечебно
заведение за начисляване на месечните трудови възнаграждения.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Актът за начет съдържа всички необходими реквизити по чл. 43, ал. 2, т. 1-5 и ал. 3 от
ППЗДФИ, които са документирани по реда на чл. 44, ал. 1 от ППЗДФИ, а именно – данни за
проверяваната организация или лице; данни относно извършената финансова инспекция –
дата и място на съставянето на акта, имената и длъжността на финансовия инспектор-
съставител на акта; проверявания период; данни за лицата, причинили вредите; констатации
за противоправните действия или бездействия на виновните лица, причинили вредата,
причините за това, нарушените законови разпоредби, причинната връзка, размера на
вредата, определен в левове или във валута. Налице са и данни за връчването на акта за
начет на начетените лица и за даване на възможност същите да направят възражения по
него, както и е изготвено заключение на финансовия инспектор, изискуемо съгласно чл. 22,
ал. 4 от ЗДФИ и чл. 47, ал. 2 и 3 от ППЗДФИ, като заключението на финансовия инспектор
не променя фактическите констатации по акта за начет.
4
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за доказани
констатациите в акта за начет, че през процесния период в МБАЛ „Христо Ботев“ АД –
институция по чл. 4, т. 3 от ЗДФИ, попадаща в обхвата на държавната финансова инспекция
М. Н. И. е заемала длъжността „експерт трудова заетост“ и е извършвала дейностите по
начисляване на работните заплати, а Л. Г. Н. е заемала длъжността „икономист, управление
на персонала, той и началник сектор „човешки ресурси“ и е оказвала контрол върху
верността на извършените от М. Н. И. изчисления през същия период, т.е. двете ответници
са лица по чл. 21, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 23, т. 1 и т. 2 от ЗДФИ и поначало би могла да бъде
ангажирана пълната им имуществена отговорност с процесния акт за начет.
Пълната имуществена отговорност по ЗДФИ лежи на плоскостта на отговорността за
непозволено увреждане (чл. 45 и следващите от ЗЗД), като тя се търси за вреди, които са
причинени противоправно и са пряка и непосредствена последица от поведението на
виновните лица. Конкретиката на разглеждания случай предполага приложение на чл. 21, ал.
1, т. 1 от ЗДФИ – умишлено причинена вреда.
Съдът кредитира заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза като обективно и обосновано и според което: За периода от 01.01.2013 г. до
11.09.2013 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Христо Ботев“ АД О. В. Ц. е
начислявано трудово възнаграждение при пълно спазване на договора от 29.10.2021 г., а
именно 400% от отчетената средна месечна брутна заплата в дружеството, без да се
превишава ограничението 3 720,00 лева, представляващо дванадесеткратния размер на
минималната работна заплата за страната за същия период. Правилно са определяни за
същия период и трудовите възнаграждения на останалите посочени в акта за начет
длъжности лица – директор медицински дейности, финансово-икономически директор,
главна медицинска сестра, главен счетоводител, специалист здравни грижи-координатор,
технически сътрудник и юрист. Липсва причинена щета на МБАЛ „Христо Ботев“ АД за
процесния период, тъй като както трудовите възнаграждения, така и дължимите върху тях
осигуровки са правилно начислявани.
От експертното заключение се установява категорично, че липсват два от елементите
от фактическия състав, на който се позовава ищецът за ангажиране на пълната имуществена
отговорност на двете ответници, а именно липсва причинена вреда и липсва
противоправност в действията и бездействията на двете ответници, описани в акта за начет,
при което е безпредметно обсъждането на останалите елементи от този фактически състав.
Предвид неоснователността на исковете съдът не дължи произнасяне по възражението
на ответниците, че е налице изтекла в тяхна полза петгодишна погасителна давност за
периода от 27.04.2013 г. до 27.04.2018 г.
Предявените искове подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на делото единствено ответниците имат право на разноски и ищецът
следва да им заплати следните суми: на М. И. сумата 1 150,00 лева, представляваща сбор от
5
сумата 1 000,00 лева-платено (видно от отбелязването в договора за правна помощ)
адвокатско възнаграждение и сумата 150,00 лева-внесен депозит за вещо лице; на Л. Н.
сумата 950,00 лева, представляваща сбор от сумата 800,00 лева-платено (видно от
отбелязването в договора за правна помощ) адвокатско възнаграждение и сумата 150,00
лева-внесен депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от МБАЛ „Христо
Ботев“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Втори
юни“ № 66 срещу М. Н. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** и Л. Г. Н. с ЕГН **********
и адрес гр. ***** при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 21, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл.
23, т. 1 и т. 2 от ЗДФИ за признаване за установено по отношение на двете ответници, както
следва: че М. Н. И. дължи на ищеца МБАЛ „Христо Ботев“ АД сумата 6 993,32 лева –
главница, посочена като вреда в акт за начет № 11-04-10/27.04.2018 г., съставен от Т. С. Т.-
главен финансов инспектор от отдел Първи, дирекция „Планова инспекционна дейност в
областта на обществените поръчки“ на Агенцията за държавна финансова инспекция,
изразяваща се в недължимо начислени брутни работни заплати и осигуровки за сметка на
работодателя в размер на 81 438,94 лева вместо в размер на 75 206,10 лева за периода от
24.06.2013 г. до 30.09.2013 г., ведно със законната лихва от 12.11.2021 г. до изплащане на
главницата; че солидарните длъжници М. Н. И. и Л. Г. Н. дължат на ищеца МБАЛ „Христо
Ботев“ АД сумата 3 474,09 лева – главница, представляваща част от дължимата обща
главница в размер на 6 993,32 лева, посочена като вреда по акт за начет № 11-04-
10/27.04.2018 г., съставен от Т. С. Т.-главен финансов инспектор от отдел Първи, дирекция
„Планова инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ на Агенцията за
държавна финансова инспекция, изразяваща се в недължимо начислени брутни работни
заплати и осигуровки за сметка на работодателя в размер на 47 830,99 лева вместо в размер
на 44 744,58 лева за периода от 24.06.2013 г. до 30.09.2013 г., ведно със законната лихва от
12.11.2021 г. до изплащане на главницата, сумата 3 378,53 лева – законна лихва за периода
от 24.06.2013 г. до 27.04.2018 г. и сумата 2 511,94 лева – законна лихва за периода от
28.04.2018 г. до 10.11.2021 г., за които суми е издадена заповед № 1401 от 18.11.2021 г. за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 4069/2021 г. на Врачански районен
съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК МБАЛ „Христо Ботев“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Втори юни“ № 66 да
заплати на М. Н. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** сумата 1 150,00 лева-направени по
делото разноски за адвокатски хонорар и вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК МБАЛ „Христо Ботев“ АД с ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Втори юни“ № 66 да
заплати на Л. Г. Н. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** сумата 950,00 лева-направени по
делото разноски за адвокатски хонорар и вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7