Решение по дело №3636/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 898
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Ани Захариева Захариева
Дело: 20191100603636
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 05.11. 2019г.

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІ-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

                       ПАВЕЛ ПАНОВ

 

                                        

    При участието на секретаря Гергана Цветкова в присъствието на прокурора Чавдар Пастованов, след като разгледа докладваното от съдия Захариева ВНОХД № 3636 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда от 27.02.2019 г. по НОХД № 20845/2017 г. на СРС, НО, 107-ми състав, подсъдимият Г.С.Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

С присъдата на основание чл.190,ал.1 от НК направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпил протест от прокурор при СРП с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимият Д. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към протеста, в което са изложени подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на първоинстанционната присъда. Прокурорът счита, че атакуваният съдебен акт е необоснован. Твърди се, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че Д. е осъществил деянието, а именно същият се е заканил на Д. с убийство.

В разпоредително заседание на 17.09.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че протестираната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Съдът е приел, че не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа така подадения протест. Въз основа на подробно изложените съображения в протеста и допълнението към него прокурорът пледира за отмяна на атакуваната присъда и вместо нея подсъдимият Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия Д. – адв. Н., редовно уведомен се явява пред въззивния съд. Оспорва протеста и допълнението към него. Моли същият да не бъде уважен, а присъдата да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.

Подсъдимият Д., редовно уведомен се явява пред въззивния съд и в своята лична защита поддържа изявлението на защитника си.

В предоставеното право на последна дума подсъдимият Д. моли присъдата да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27, чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият и неговият защитник са дали съгласие да не се провеждат разпити на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения. Първата инстанция е постановила своя акт при изяснена фактическа обстановка, която се установява от приобщения и приет по делото  доказателствен материал. Въз основа на пълен, обективен и всестранен анализ на доказателствената съвкупност, съдът е достигнал до единствен и непротиворечив извод относно несъставомерност на повдигнатото обвинение. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Г.С.Д. е роден на *** г. в с. Доброславци, Софийска област, българин, български гражданин, вдовец, с висше образование, пенсионер, неосъждан, адрес в гр. София, ж.к. „************, ЕГН: **********.

Подсъдимият Д. бил клиент на фирма „Б.Е.Д.К.“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “********, чиято основа дейност е била да отпуска кредити. Д. сключил пет договора за кредит с посоченото кредитно дружество, като усвоил сумите, отпуснати по същите. Той бил погасил първите три изтеглени кредита, а другите два били необслужвани от него и съгласно сключените договори между Д. и кредитното дружество същите били просрочени.

В горепосоченото дружество като юрисконсулт работела свидетелката А.Д., която не се познавала лично с Д.. Съгласно организацията на работа в кредитното дружество Д. била информирана от свои колеги относно непогасяването на кредитите от подсъдимия Д.. В изпълнение на служебните си задължения тя се снабдила с изпълнителен лист от СРС и на 10.02.2017 г. подала молби до ЧСИ за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията на дружеството по непогасените кредити на подсъдимия Д..

Служител във фирмата „Б.Е.Д.К.“ ООД била и свидетелката Ц.Ц., която на 12.05.2017 г. около 14.00 часа приела телефонно обаждане, получено на телефон на дружеството с № 02/4117002  във офиса на фирмата, находящ се на адрес гр. София, ул. *********. На отсрещната страна на телефонната слушалка бил подсъдимият Д., който искал да говори с „другарката Д.“. Свидетелката Ц. го попитала дали е клиент, а подсъдимият отвърнал: „Искаме другарката Д., щот ше и еба майката. Ясно ли е? Ше я засипем с киселина.“, след което отправил още обиди и затворил телефона. Ц. веднага извикала свидетелката Д. и й предала съдържанието на разговора. Двете видели, че на телефонния апарат било изписано че се звънни от телефонен номер 02/9479528, който бил с титуляр подсъдимия Г.С.Д.. Установявайки телефонния номер на клиента, свидетелката Д. помолила Ц. да се набере отново същия телефон. Ц. се обадила от горепосочения служебен телефон на телефона с титуляр Г.Д., и в проведения повторен разговор между Ц. и подсъдимия, по време на който Д. била до Ц., той казал „Звънях и търсих другарката Д., щото ше я заливам с киселина…Значи, във скоро време до 24 май ще бъде залета с киселина...тая курва непокътна“. По време на разговора подсъдимият бил предупреден от свидетелката Ц., че същият се записва и след отново отправени обиди Д. затворил телефона. Съдържанието на първия разговор, както и на втория били предадени на свидетелката Д. от Ц., която провела телефонните разговори. Непосредствено след това Д. и Ц. прослушали записа от двата проведени разговора.

От изготвената в хода на досъдебното производство фоноскопска експертиза се установява точното съдържание на двата проведени разговора.

От изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на свидетелката А.Д. се установява, че същата е преживяла емоционален стрес към момента на деянието и след това реално е изпитала страх за здравето, живота и сигурността си от отправените чрез Ц. персонално към нея закани.

От изготвената в хода на първоинстанционното съдебното следствие съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия Г.Д. се установява, че същият страда от съдова деменция лека степен, бил е с крайно намалени, но налични годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като е бил улеснен от наличието на ****** в извършването на деянието.

Тази фактическа обстановка подобно на първоинстанционния съд настоящият съдебен състав прие за установена въз основа на събраните по време на съдебното следствие доказателствен материал: заключение на съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия Г.Д. и справка за съдимост; както и прочетените и приобщени по реда на чл. 371, т. 1 от НПК доказателства, събрани по време на досъдебното производство, както следва: показания на свидетелите А.Д. /л. 5-6 от ДП/, и на Ц.Ц. /л. 7 от ДП/; заключение на фоноскопна /техническа/ експертиза /л. 11-12 от ДП/, заключение на съдебно-психиатрична експертиза /л. 16-24 от ДП/, справка за съдимост /л. 26-27 от ДП/, писмо от „БТК“ ЕАД относно абонат на стационарен номер 02/9479528 /л. 29 от ДП/, извлечение от деловодната система на „Б.Е.Д.К.“ ООД и документи, свързани с отношенията между „Б.Е.Д.К.“ ООД и подсъдимия – договори за кредит, записи на заповед, заявления за издаване на заповед за изпълнение, изпълнителни листове, заповеди за изпълнение, молби до ЧСИ /л. 42-72 от ДП/.

Въззивният съд намира, че при извеждане на фактическите изводи от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В рамките на проведената процедура по чл. 371, т. 1 от НПК СРС е събрал всички възможни доказателства, от значение за правилното решаване на делото, които първоинстанционният съд е обсъдил с необходимото внимание. Правилни  са констатациите за липсата противоречия, приетите факти намират опора в доказателствената съвкупност, която подобно на контролираната инстанция, въззивният съд намира, че се оказва недостатъчна, за да бъде признат подсъдимият Д. за виновен в извършване на вмененото му с обвинителния акт престъпление.

С оглед задължение си въззивният съдебен състав  да отговори пълно и изчерпателно на наведените доводи на държавното обвинение за необоснованост на постановената присъда, съдът разгледа основните доказателства и доказателствени средства, въз основа на които контролираният съд е формирал вътрешното си убеждение.

В основата на своя доказателствен анализ правилно първоинстанционният съд е поставил показанията на свидетелите Ц. и Д., както и заключението на фоноскопската експертиза. Доколкото не са налице възражение относно доказателствени анализ на посочените доказателствени материали, въззивната инстанция намира за необходимо единствено да посочи, че същите правилно са ценени от първоинстанционния съд. Всички те кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като не се констатираха каквито и да е било противоречия между тях. Показанията на свидетелката Ц. са източник на преки доказателства относно проведените два телефонни разговора и тяхното съдържание, както и досежно последващите действия на Ц. и Д. по преслушване на записа. Показанията на свидетелката Д. също са източник на преки доказателства досежно проведения втори телефонен разговор между Ц. и лицето от мъжки пол, както и за последващите действия. От тези гласни доказателствени средства се извеждат и производни доказателства относно съдържанието на разговорите, които напълно кореспондират с преките такива по делото. На следващо място, показанията се намират в хармонично единство със заключението на фоноскопската експертиза, от която се установява точното съдържание на проведените два телефонни разговора. Посочените доказателства и доказателствени средства са логични, последователни, обективни и кореспондиращи по между си, поради което правилно са кредитирани от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция им се довери напълно при формиране на вътрешното си убеждение.

От приобщените писмени доказателства по делото – договори за кредит, записи на заповед, заявления за издаване на заповед за изпълнение, изпълнителни листове, заповеди за изпълнение, молби до ЧСИ, се установяват данни относно изтеглени, обслужени и необслужени кредити, както и относно предприетите мерки по събиране на дължимите суми от свидетелката Д.. Именно последната е подала молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията на дружеството, в което работила.

Настоящата инстанция дава вяра и на изготвените по делото съдебно-психиатрични експертизи по отношение на свидетелката Д. и подсъдимия Д.. Те са изготвени от компетентни вещи лица, отговорили обективно и пълно на зададените въпроси.

При така установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че от установените факти не може да се приеме, че е налице деяние покриващо от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК, вменено на подсъдимия Д., въззивният съд намира за правилно.

Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК – закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК – закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство" от глава II на Наказателния кодекс – "Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава животът на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. Заканата с убийство трябва да съдържа обективно конкретни думи, изрази, действия или жестове, насочени към отнемане на живот. За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение. Необходимо е да се установи, че съществува реална опасност заканата да бъде осъществена.

 От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

Съдът намира възражението на държавното обвинение досежно авторството на деянието за основателен. Налице е верига от косвени доказателства, от които може да се направи единствен и непротиворечив извод относно лицето, което се обадило на инкриминираната дата. Безспорно по делото е обстоятелството, че подсъдимият Д. е бил клиент на „Б.Е.Д.К.“ ООД, както и че същият не е обслужвал последните си два кредити. В резултат на това свидетелката Д. е предприела действия по издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело, като е подала необходимите документи до компетентните институции. Въпреки че подсъдимият и свидетелката Д. не се познавали лично, то именно последната е лицето, което е предприела мерки по събиране на дължимите от подсъдимия суми. Изпълнявайки трудовите си ангажименти свидетелката Д. е повлияла негативно върху подсъдимия и е активирала неговото пасивно-агресивно поведение. Създадената обстановка преди инкриминираното деяние провокирала подсъдимия към предприемане на описаните действия, а именно да се обади по телефона в дружеството и да проведе двата инкриминирани разговора. Настоящата инстанция съобрази още обстоятелството, че стационарния телефон е с титуляр именно подсъдимия. Това обстоятелство само по себе си не може да обуслови категоричен извод относно авторството. Последното разгледано,обаче, съвкупно с предкриминалните отношения на подсъдимия с дружеството и с обстоятелството, че той е отправил думите си към свидетелката Д., която подала молба до ЧСИ водят до единна и непротиворечива верига от косвени доказателства, от които по един категоричен начин се установява извършителя на деянието, а именно подсъдимият Д.. В допълнение на изложеното защитникът на подсъдимия в пледоариите пред първоинстанционния съд не оспорва авторството, а само правната квалификация.

            Установяването на авторството на деянието, от своя страна, не променя крайния извод на настоящия съд относно несъставомерност на деянието по квалифицирания състав, поради която подсъдимият е оправдан.

В конкретния случай безспорно по делото се установи, че са отправени следните думи и изрази: „Искаме другарката Д., щот ше и ******. Ясно ли е? Ше я засипем с киселина.“ и „Звънях и търсих другарката Д., щото ше я заливам с киселина…Значи, във скоро време до 24 май ще бъде залета с киселина...тая курва непокътна“. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че действието по заливане с киселина не сочи обективно към отнемане на живот на конкретно лице. В тази връзка съдът намира възражението на държавното обвинение, че чрез заливане с киселина може да се умъртви човек, за неоснователно. Дали е възможно по такъв начин да бъде извършено убийство или не в конкретния случай е ирелватно, доколкото заканата трябва да съдържа думи и изрази обективно и конкретно насочени към отнемане на живот на дадено лице. При инкриминираните думи „Ше я засипем с киселина“ и „ще бъде залета с киселина“ липсва съдържание, включващи закана за отнемане на живот. В конкретния случай те са насочени към накърняване телесния интегритет на лицето, към което са отправена, поради което е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК. Посоченото деяние се преследва по частна тъжба на пострадалото лице. В наказателното производство свидетелката Д. не е конституирана като частен обвинител, поради което същата не е разполагала с възможността да отправи искане съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. Пред първоинстанционния съд с подобни правомощия е разполагал прокурорът, които не се е възползвал от законоустановеното си право по чл. 287, ал. 5 от НПК. След като по надлежния ред не е било повдигнато обвинение за престъпление от частен характер, било то и чрез института изменение на обвинението, то съдът не би могъл да се произнесе по неповдигнато обвинение по чл. 144, ал. 1 НК. Правилен е изводът на контролирания съд, че единствената възможност с оглед несъставомерност на деянието по квалифицирания състав, е подсъдимият  бъде оправдан.

Липсата на елементи от обективната страна води до несъставомерност на деянието. В този случай произнасяне по отношение субективната страна е безпредметно. Въпреки това настоящата инстанция ще изложи съображения, защо не е налице умисъл при извършване на деянието с оглед възраженията на държавното обвинение в тази насока. За да бъде осъществена субективната страна на деянието е необходимо деецът да осъзнава, че заплахата е възприета от заплашения като действителна заплаха. В конкретния случай не може да бъде установено с категоричност, че подсъдимият е осъзнавал, че инкриминираните думи и изрази въобще са достигнали до свидетелката Д.. Безспорно от доказателствената съвкупност се установява, че разговорите са проведени със свидетелката Ц., като в нито един момент подсъдимият не е поискал думите да бъдат предадени на свидетелката Д., така че те да достигнат до нея. С оглед тези обстоятелства не може да се твърди с категоричност, че извършителят е съзнавал, че тези думи и изрази ще бъдат предадени на Д..

Поради изложеното настоящата инстанция намира извода на контролирания съд за оправдаване на подсъдимия за законосъобразен и обоснован. Безспорно се установява по делото, че използваните думи и изрази не могат да бъдат окачествени като заплаха за убийство, вследствие на което деянието остава несъставомерно. След като извършеното не съставлява престъпление, правилно подсъдимият на основание чл. 304 от НПК е оправдан.

Предвид изхода на делото законосъобразно на основание чл. 190, ал.1 НПК разноските по делото са оставени за сметка на държавата.

Въз основа на изложеното и с оглед съответствието на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а протестът – да бъде оставен без уважение, като неоснователен. 

Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 27.02.2019 г. по НОХД № 20845/2017 г. на СРС, НО, 107-ми състав

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :            ЧЛЕНОВЕ : 1.                       2.