Р Е Ш Е Н И Е
№
62
гр.
Велико Търново, 01.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 22/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Същото е образувано
по жалба от О.К.Й. *** против Заповед № 21-1275-000752/26.12.2021 г. за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, за не повече от 18
месеца“, издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на
МВР – Велико Търново.
В жалбата се
изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е
незаконосъобразна и необоснована и моли да бъде отменена. Твърди, че при
прилагане на процесната ПАМ са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и мярката е в противоречие с
материалния закон. В тази връзка, на първо място, намира, че АУАН, във връзка с
нарушението, за което е приложена процесната ПАМ е нечетлив и това
ограничава правото му на защита. На второ място, счита, че нарушението е и
недоказано, защото отчетените резултати с Дрегер са неокончателни, доколкото е
дал кръвна проба за изследване на алкохолно съдържание, резултатите от която не
са изчакани. По посочените доводи счита, че неоснователно спрямо него е
приложена процесната ПАМ. В съдебно заседание жалбоподателят не се явяват и не
се представлява.
Ответната страна – полицейски
инспектор в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново в писмено
становище по съществото на спора и в съдебно заседание лично и чрез
процесуалния си представител – служител с юридическо
образование, оспорва жалбата като неоснователна като счита оспорваната заповед
за законосъобразна. Претендира разноски за юк възнаграждение в размер на 150
лв.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед на
ответника № 21-1275-000752/26.12.2021 г. спрямо О.К.Й. *** е приложена ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, за не повече от 18
месеца“.
В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че на 26.12.2021 г., около 03.58 часа, в гр.
Велико Търново, на ул. Възрожденска № 18 О.К.Й. *** управлявал лек автомобил БМВ
Х5 с рег. № ***, собственост на трето лице, като при проверка от контролните
органи на МВР на място, водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDM – 0242 и уредът отчел 1.55 промила концентрация на алкохол в
кръвта, измерена чрез обема на издишания от водача въздух с проба 07650. Това
поведение на водача било квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и за него бил съставен АУАН № 2292/26.12.2021 г. и приложена процесната
ПАМ. Посоченият АУАН (л. 7 от делото) е представен и приет като доказателство
по делото като част от преписката в четлив вид. В обстоятелствената част на
този АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка, като е посочено, че
проверката на водача се е наложила поради реализирано ПТП от него, а по
обяснения на водача, за периода от 01 до 03 часа е изпил една водка.
Тъй като Й. оспорил
резултата от теста с техническото средство, му бил издаден талон за медицинско
изследване с бланков № 085044 за кръвна проба (л. 30 от делото).
Не е спорно по
делото, че лицето се явило и дало кръвната проба, като взетите проби с амб. № 24934/26.12.2021
г. в МОБАЛ – Велико Търново били предадени на образуваното ДП № ЗМ 1033/2021 г.
на РУ – Велико Търново. Разследващият полицай по ДП с Постановление от
29.12.2021 г. назначил експертиза, която да изследва за алкохол взетата кръвна
проба (л. 34 от делото). Служебно, след изискване от съда, от разследващия полицай
е изпратен Протокола от тази съдебна експертиза с рег. № 366р-319/05.01.2021
г., който установява, че в представената за изследване кръвна проба, иззета от жалбоподателя,
чрез газхроматографски метод е установено наличие на етилов алкохол с концентрация
1.39 промила. (л. 35-36 от делото).
От ответника са
представени и са приети като доказателства относно компетентността на органа,
издал оспорената заповед няколко други такива за определяне на компетентни лица
по контрола на движението и делегиране на правомощия да издават заповеди от
типа на процесната.
Като взе предвид
горното, настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти
и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от
друга - извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Предявената жалба е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен
интерес от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Предмет на
настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на
съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – полицейски инспектор в ПП
към ОД на МВР – Велико Търново. Съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на
служби за контрол по ЗДвП,
на основание чл. 165, ал.
1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП,
вкл. по т. 3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед №
366з-659/26.02.2021 г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е делегирал
своята компетентност на издателя на акта – полицейските инспектори в сектор ПП
(т. 1.7), т. е. заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена
в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка, посочена е
нарушената от ЗДвП разпоредба – чл. 5, ал. 3, т. 1, от ЗДвП, посочено е и правното
основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП, който гласи: За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
… б) който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Вярно, е че сочената
като правно основание за прилагане на ПАМ норма съдържа няколко различни
разпоредби, които обосновават по отделно прилагане на процесната ПАМ и липсва
прецизиране в обстоятелствената част на оспорваната заповед на правното
основание за прилагане на процесната ПАМ, с посочване на конкретната хипотеза
от нормата на б. „б“. Това нарушение обаче не е съществено. Чл. 146, т. 3 от АПК сочи като основания за оспорване на административните актове съществено
нарушение на административнопроизводствени правила. Т.е. основание за отмяна е не всяко, а само
същественото нарушение на административнопроизводствените правила. Съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото
или отказано от него субективно право, т. е. само такова нарушение, което би
довело до друг, различен от направения от административния орган извод,
представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Не е такова нарушение липсата или грешната правна квалификация
на фактите в акта, защото правната квалификация не променя фактите, за които се
отнася. В този смисъл, каквито и неясноти, пропуски или грешки да са допуснати
в текстовата част на процесната заповед досежно сочените като относими правни
норми, те не могат да обосноват отмяната й.
Неоснователни са
възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на процесната заповед и прилагане на ПАМ, обосновани с пороци в
съставения във връзка със същото нарушение АУАН. Настоящето производство е
самостоятелно, същото е административно и към него са неотносими изискванията
на ЗАНН. В този смисъл каквито и процесуални, и формални нарушения да има при
съставянето на АУАН те не могат да се отразят на настоящето производство, което
не изисква установява на административното нарушение по реда на ЗАНН за
предприемане на ПАМ във връзка с него. Видно е, че действително екземплярът от
АУАН връчен на жалбоподателя при проверката е нечетлив, но по делото е приложен
като част от преписката друг – четлив такъв, и в рамките на настоящето
производство правото му на защита не е било нарушено.
В тази връзка
неоснователни са възраженията и за това, че процесната заповед за прилагане на
ПАМ била преждевременно издадена - преди изтичането на тридневния срок за
възражения против АУАН, а и преди резултата от кръвните изследвания на пробите
за употреба на алкохол. Преди всичко, следва да се отбележи, че процесната ПАМ
е преустановителна – и за това се налага веднага щом е установено едно
нарушение. Установяването на нарушението в случая е станало със съставянето на АУАН,
който на основание специалната разпоредба на ЗДвП има материална доказателствена
сила. Единствено, последващо опровергаване на този АУАН може да обуслови отмяна
на ПАМ, но в случая такова липсва. Напротив, доказва се от събраната служебно
експертиза по ДП, че и резултатите от кръвното изследване на пробата на жалбоподателя
констатира алкохол и то значително над 0.5 промила. Именно за това и срокът на самата
мярка по закон е до решаване на въпроса за отговорността на адресата й, но юридическата
отговорност е ЮФ, различен от нарушението и въпросът за нея се решава по начин
различен от установяването на нарушението. Решаването на въпроса за отговорността
на адресата на ПАМ става или в рамките на административно наказателното
производство или в производство от вида на процесното съдебно. В първия случай
въпросът за отговорността се решава с влизането в сила или отмяната на НП относно
същото нарушение (и ПАМ преустановява действието си тогава, защото или е
безпредметна, поради липса на нарушение или охраната на обществения интерес ще
се постигне от вече подлежащото на изпълнение наложено наказание). Във втория
случай, това става чрез опровергаване на съдържанието на оспорения надлежно
АУАН в рамките на пълно насрещно доказване от жалбоподателя, който следва да
установи в административното дело, че констатациите на техническото средство не
са верни. И в двата случая, обаче, до решаването на въпроса за отговорността
ПАМ се прилага и законът предвижда именно този въпрос да определи края на срока
на нейната продължителност. Да се приеме, че простото оспорване на едно
нарушение, което е надлежно установено с АУАН чрез оспорване на показанието на
техническото средство за употреба на алкохол лишава администрацията от
правомощието да приложи преустановителна ПАМ от вида на процесната по повод
същото, и така лишава от смисъл и цел мярката, а и противоречи на
законоустановения срок за нейното прилагане.
В тази връзка по отношение
на материалната законосъобразност на заповедта съдът намира следното: Според
текстовата част на процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е
употреба на алкохол на 0.5 промила. Необходимата материалноправна предпоставка
за налагане на мярката е установено нарушение по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица,
който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният
надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при
условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
Релевантният за приложението на чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя (в този смисъл виж Решение № 1715 от 7.02.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 10196/2018 г., VIII отд.). В тежест на жалбоподателя, който
оспорва ПАМ е да опровергае констатациите в АУАН. По повод оспорване на процесната
заповед жалбоподателят не е ангажирал пред съда никакви доказателства, оборващи
констатациите на органа и съставения АУАН, който по аргумент от чл. 189, ал.
2 от ЗДвП се ползва с официална доказателствена сила (в този смисъл
вж. Решение № 15570 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2018 г., II о.). Съответно,
дори и служебно събраните от съда доказателства не опровергават данните на
техническото средство, а напротив – го подкрепят изцяло, защото по настоящето
дело е безспорно, че Протокола от химическата експертиза с рег. №
366р-319/05.01.2021 г., установява, че в представената за изследване кръвна
проба, иззета от жалбоподателя, чрез газхроматографски метод е установено
наличие на етилов алкохол с концентрация 1.39 промила. Принципно вярно е, че
при оспорване на показанията на техническото средство от жалбоподателя и
даването на кръвна проба за химическо изследване, законът предвижда именно
резултатите от нея да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В
случая обаче и резултатът от кръвната проба потвърждава показанията на Дрегера
и разликата е без значение, доколкото релевантният факт е дали алкохолното съдържание
в кръвта е над 0.5 промила, а не дали е точно 1.55 или 1.39 промила. Ето защо
съдът намира, че по настоящето дело са категорично доказани данните, установени
с техническо средство Дрегер Алкотест, което отчело положителна проба, и след
като това е така е било налице материално правното основание за прилагане на
процесната ПАМ спрямо жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно
изброени в чл. 171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП, административният орган е длъжен да приложи процесната
ПАМ. Следва да се подчертае, че самата ПАМ няма санкционен характер. Тя се
прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната
норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да
приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчно само да е налице констатирано
от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност
го задължава да приложи посочената мярка.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в
движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на
правилата на Закона за
движението по пътищата.
Предвид изложеното и
в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган,
при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила,
постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради
което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК
и жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
При този изход на
делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). С оглед правилото на
чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП,
размерът на дължимото възнаграждение за процесуално представителство,
осъществено от юрисконсулт, следва да се съобрази с вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на Националното бюро за правна помощ. Приложима в настоящия случай
е разпоредбата на чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правна помощ, съгласно която за защита по
дела без определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 240 лева. В
конкретния случай представителството е осъществено в рамките единствено на явяване
на процесуален представител в открито съдебно заседание, поради което съдът
определя същото в минималния размер от 100 лева, вместо претендиарния размер от
150 лева. Следва да се има предвид, че ответникът е представляван от лице с
правно образование, а не от юрисконсулт, който се намира в трудови (служебни)
правоотношения с представлявания, респ. учреждението, където е
административният орган, и да е изрично упълномощен да осъществява процесуално
представителство в процеса. Характерът на правоотношението между органа и
представителя му е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Достатъчно
е то да съществува валидно. След като отговорността за разноските по своята
същност съставлява облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния
закон, прилагайки АПК съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на
юрисконсулта, а в полза на страната - юридическо лице или едноличен търговец.
Това е тълкуването, дадено с решение № 10 от
29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г., като от това тълкуване
следва извод, че независимо от това, дали процесуалния представител на страната
е на длъжност "юрисконсулт" или на друга длъжност, след като той е
осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно,
издадено от представляващия страната, след като представителят притежава
юридическо образование и правоспособност, страната има право на юрисконсултско
възнаграждение. Стеснителното тълкуване на разпоредбата на 143, ал. 3 от АПК би
довела до неравнопоставяне на страните, само въз основа на факта, че длъжността
на процесуалния представител не е озаглавена като "юрисконсулт", при
всички останали равни изисквания и съответствия за същата длъжност. В този
смисъл е и трайната съдебна практика напр. Определение № 510 от 26.10.2017 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2346/2017 г., Определение № 330 от 11.05.2012 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 244/2012 г. и др. Освен това, практиката на ВКС посочва, че
процесуалните представители по делото на юридическото лице-ответник се
легитимират по делото с пълномощно, а не с удостоверение за придобиване на
юридическа правоспособност, поради което настоящата инстанция не е изисквала
доказателства в тази насока.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.К.Й. *** против Заповед № 21-1275-000752/26.12.2021
г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП на полицейски инспектор в сектор „Пътна Полиция“
към ОД на МВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА О.К.Й. с ЕГН **********,*** да плати на ОД
на МВР – Велико Търново сумата от 100 (сто) лева разноски за настоящето
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: