Р Е Ш Е Н И Е
№ 860
15.12.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №143 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба от К.П.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по
делото съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №1012-26-11-10 от 02.02.2022
г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му
против Разпореждане №**********/2140-26-886/25.11.2021 г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят твърди,
че оспореното решение било неправилно, немотивирано, необосновано и
незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Сочи, че неправилно за
периода от 01.01.1984 г. до 20.09.1993 г. не бил зачетен трудовият му стаж като
положен при условията на втора категория труд. Оспорващият считал, че след като
били установени по безспорен начин изпълняваните от него длъжности, неправилно било
приложено материалното право, че тези длъжности били в работодател с предмет на
дейност – селското стопанство и попадали в обхвата и приложното поле на
разпоредбите на т.52б или т.53а от ПКТП(отм.). Безспорно административният орган бил установил, че
МПС-тата, за които имало достоверни данни, че са управлявани от жалбоподателя, били
изпълнявани в механизацията на селското стопанство към АПК – Димитровград –
праводател на прекратения осигурител агрофирма „Агротех“ – Димитровград. Претендира
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и
преписката да бъда върната на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно
зачитане на наличния трудов стаж и правилна преценка относно правото на ЛПОСВ
на основание чл.69б, ал.2 от КСО.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание, изразява становище
за неоснователност и недоказаност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Под вх.№2113-26-1308/26.07.2021 г. жалбоподателят К.П.К. е подал до Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж (ЛПОСВ), към което е приложил документи за осигурителен стаж – Военна книжка, Трудова книжка и Удостоверение УП-3 №12 от 14.05.2019 г., изд. от ЕТ „В.-М. Д.“ Х..
С писмо изх.№5531-26-1139/10.08.2021 г., Ръководителят на ПО в ТП на НОИ – Хасково изисква от Началника на Сектор Осигурителен архив при ТП на НОИ – Хасково да извърши проверка във връзка с подаденото заявление. В писмото се сочи, че в представената Трудова книжка №79/20.08.1980 г. със заверен стаж на К.П.К. към Агрофирма „Агротех“ – Д./ПРПСТ към АПК Д./БСР Д. от 20.08.1980 г. до 20.09.1993 г. на длъжности „монтьор“, „шофьор“, „снабдител шофьор“ и „магазинер шофьор“, има допълнително вписване, че за периода от 01.01.1984 г. до 20.09.1993 г. лицето е работило на длъжност шофьор на кола над 12 тона, за същия период е получил доп.възнаграждение като снабдител и магазинер, като вписването не е заверено с печат на осигурителя.
В отговор е изпратено писмо изх.№5531-26-1139-1/30.08.2021 г. на Началник Сектор ОА, в което се сочи установеното от извършената проверка в документите, намиращи се на съхранение в ТП на НОИ – Хасково, сектор ОА, по периоди, както и че няма предадени трудовоправни документи от осигурителя в ТП на НОИ – Хасково.
С Разпореждане №**********/2140-26-886/25.11.2021 г., издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.69б,
ал.2 и ал.5, чл.68, ал.1-3 от КСО,
при зачетен осигурителен стаж от II категория труд – 08 г., 04 м., 22 дни; осигурителен стаж от III категория труд – 31 г., 05 м., 03 дни, Общ
осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към III категория труд – 41 г., 11 м., 01 ден;
възраст към 26.07.2021 г. – 58 г., 09 м., 22 дни и сбор от възраст и
осигурителен стаж – 100 г., 08 м., 23 дни, е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на К.П.К..
В разпореждането е посочено, че на К. не се
следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория
труд, тъй като има навършена възраст – 58 г., 09 м. и 22 дни, при изискуема
съгласно чл.69б, ал.2 от КСО през 2021 г. възраст от 58 г. и 8 м.; има
изискуемия за мъжете сбор от осигурителен стаж и възраст 100, но няма 15 години
осигурителен стаж от втора категория труд, а има 08 г., 04 м. и 22 дни.
Посочено е също, че в трудовата книжка със заверен стаж към Агрофирма „Агротех“
– Д. (ПРПСТ към АПК Д., БСР Д.) от 20.08.1980 г. до 20.09.1993 г. на
длъжности „монтьор“, „шофьор“, „снабдител шофьор“ и „магазинер шофьор“, има
направено вписване, че за периода от 01.01.1984 г. до 20.09.1993 г. лицето е
работило на длъжност шофьор на кола над 12 тона, което не е заверено с печат на
осигурителя, а във връзка с преценка категорията труд за този период от
Осигурителен архив към ТП на НОИ – Хасково уведомяват, че в документите на
Агрофирма „Агротех“ гр.Д., намиращи се на съхранение в ТП на НОИ – Хасково,
сектор „Осигурителен архив“, няма данни за вид, марка и товароносимост на кола,
поради което осигурителният стаж за периода от 01.01.1984 г. до 20.09.1993 г. е
зачетен от трета категория труд.
С Протокол от 04.01.2022 г. е удостоверено
връчването на Разпореждането на К.П.К..
С жалба вх.№1012-26-11/06.01.2022
г. К.П.К. обжалва пред Директора на ТП на
НОИ – Хасково Разпореждане №**********/2140-26-886/25.11.2021
г., като моли за преразглеждане и изясняване обстоятелствата относно
категорията труд, положен от него към ПРПСТ към АПК – Д.. Сочи, че през целия
период от 01.01.1984 г. до 20.09.1993 г. работил като шофьор, и за част от
периода съвместявал и други длъжности, като основната му длъжност била шофьор,
и фактурирал закупените материали – по принцип железа и части на трактори и
коли. Сочи, че от 01.01.1984 г. за около три години бил назначен на длъжност
шофьор на кола ЗИЛ-30 рег.№00-77 и после до 20.09.1993 г. – на ИФА рег.№******.
Твърди, че за шофьорите в селското стопанство се изисквало да се докаже, че
длъжността е към Административния персонал или към Автотранспорта, и след като
е бил шофьор на товарен автомобил, независимо от тонажа – дали е 2,5 тона, или
4 тона – модификация ГАЗ-53, ИФА, ЗИЛ, стажът следвало да се зачете по
условията на втора категория.
Във връзка с жалбата, от Контролен орган на ТП на
НОИ – Хасково е съставен Констативен протокол №КВ-5-26-01064283/25.01.2022 г.
за извършена проверка в Обединен осигурителен архив, в осигурителя АФ „Агротех“
гр.Д., с оглед правилна преценка категорията труд, по която следва да се зачете
положения стаж на жалбоподателя. В протокола са изложени констатациите относно
проверката по разплащателните ведомости, отнасящи се за периода от м.08.1980 г.
до м.09.1993 г. вкл. Установено е, че в разплащателните документи К.П.К.
фигурира, като по отделни периоди лицето е открито в бригада „МТС“, „ПРСТ“ към
АПК Д. без отразена длъжност, във Ведомост за заплати на МТС за снабдители и
шофьор и на длъжност „снабдител“, като срещу имената му има записи №00-77;
№22-46 и №26-98, на длъжност „шофьор, снабд.“, на длъжност „н-к склад“, или без
отразена длъжност, като за част от периодите няма данни за вид, марка и
товароносимост на автомобил.
Във връзка с подадената жалба, с писмо
изх.№1012-26-11-2/07.01.2022 г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково е изискал от
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Хасково данни за вида,
марката, товароносимостта и собствеността на МПС с регистрационни номера: Х
00-77 за периода от 01.01.1984 г. до 01.01.1988 г.; Х 22-46 за периода от
01.01.1986 г. до 01.10.1993 г. и ****** за периода от 01.01.1986 г. до
01.10.1993 г.
Също във връзка с подадената жалба, с писмо
изх.№1012-26-11-7/26.01.2022 г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково е изискал от
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Хасково данни за вида, марката,
товароносимостта и собствеността на МПС с регистрационен номер Х 26-98 за
периода от 01.01.1991 г. до 01.10.1993 г.
В отговор са постъпили писмо
Рег.№125300/26.01.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Хасково
(л.62 от адм.преписка), с което се изпращат данни от регистрите за:
- Пътнически автомобил „Форд Транзит“, фургон, с ********,
непосочен тонаж, 8+1 места, собственост на Областно пътно управление Хасково от
28.03.1985 г. до 18.07.1988 г.
и писмо Рег.№125300-723/01.02.2022 г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Хасково (л.63 от адм.преписка), с което се
изпращат данни от регистрите за:
- Товарен автомобил „ЗИЛ 130“ самосвал с ********,
4,7 товароносимост, 2+1 места, собственост на ПРПСТ Д. от 20.03.1974 до 16.08.1990
г., а от 16.08.1990 г. на Агрофирма „Агротех“ Д.;
- Товарен автомобил „ИФА 50Л“ с ********, 5 тона,
1+1 места, собственост на БСР при АПК Д. от 30.07.1986 г. до 15.08.1990 г. и на
Агрофирма „Агротех“ Д. от 15.08.1990 г. до 10.08.1994 г., като от 03.01.1991 г.
е с номер *******;
- Товарен автомобил „ЗИЛ“ с *******; 4,5 тона,
1+1 места, собственост на СП „Благоустройство и комунално стопанство“ – Хасково
от 31.10.1977 г. до 02.06.1986 г.
С Решение №1012-26-11-10 от 02.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, е
отхвърлена жалбата на К.П.К. против Разпореждане №**********/2140-26-886/25.11.2021
г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
В Решението е посочено, че с оглед
резултата от проверките и събраните нови доказателства относно вида, марката,
номера и товароподемността на автомобилите, с които е работил жалбоподателят
през проверявания период, положеният от него труд на длъжност „шофьор“ в
Агрофирма „Агротех“ – Д. (ПРПСТ към АПК Д., БСР Д.) не попада в хипотезите на
т.53а и т.52б от ПКТП(отм.) и не може да бъде зачетен като такъв от втора
категория труд, а изводът на пенсионния орган, че положеният от К. труд за периода от 01.01.1984 г. до 20.09.1993
г. не следва да бъде зачитан за осигурителен стаж от втора категория, е
правилен. В Решението се сочи също, че твърденията на жалбоподателя, че в
периода от около края на 1986 г. до 20.09.1993 г. е работил като шофьор на
„ИФА“ с рег.№******, е в противовес със събраните доказателства и записите по
документите на Агрофирма „Агротех“ – Д. (ПРПСТ към АПК Д., БСР Д.).
Същевременно не посочва да е превозвана в този период селскостопанска
продукция. Освен това предметът на дейност на „Предприятие за ремонт и
поддръжка на селскостопанска техника“ (ПРПСТ) към АПК – Д., към което е осъществявана
дейността на жалбоподателя в спорния период, е извършване на ремонт и поддръжка
на селскостопанска техника, автомобили, животновъдна техника, поливна техника и
електрооборудване на АПК, т.е. не непосредствено свързана с производството на
селскостопанска продукция, или с пряко обслужване на селското стопанство, а
според т.52б от ПКТП(отм.), от втора категория труд е този на работещите
непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадни
механици. Прието е, че не са събрани доказателства, водещи до извода, че
полаганият от жалбоподателя труд, с оглед длъжностите, на които е работел, и с
оглед конкретните му функции и задължения, е бил труд на лице по смисъла на
т.66и от ПКТП(отм.) или по т.52б и т.53а от ПКТП(отм.).
Решението е получено от К.К. на 07.02.2022 г., видно от представеното по делото Известие за доставяне.
Жалбата срещу
решението е подадена на 14.02.2022
г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана с вх.№1012-26-11-13 от
същата дата.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещо лице Б.Р.. Освен на материалите в делото, вещото
лице е направило проучване и в архивите на Агрофирма „Агротех“ – гр.Д.,
намиращи се в Обединен областен архив в с.М. б. и Държавен архив – Хасково,
относно периодите, в които К.П.К. е работил в Предприятие за ремонт и поддръжка
на селскостопанска техника (ПРПСТ), преименувано в Бригада за специализиран
ремонт (БСР) при АПК – Д., и преименувано в Агрофирма „Агротех“ – Д. през 1989
г., на длъжностите „шофьор-снабдител“, „шофьор“, „снабдител-шофьор“, „магазинер
шофьор“, записани в Трудова книжка №79/20.08.1980 г. Вещото лице е установило,
че с приемо-предавателен протокол №151-26/28.02.2007 г. са предадени
разплащателни документи от Агрофирма „Агротех“ на приемателна комисия към ТП на
НОИ – Хасково, Опис №1 съдържа 55 бр. дела, има опис на липсващи периоди и
месеци, в съдържанието на архива са налични разплащателни ведомости по отделните
отдели, но не са открити личните трудови досиета и длъжностни характеристики на
работниците и служителите. В заключението на експертизата е направена
историческа справка на Агрофирма „Агротех“ за периода 1974 г. – 1992 г., като е
посочено, че Предприятие за ремонт и поддържане на селскостопанска техника при
АПК – Д. е образувано на 01.01.1974 г. с предмет на дейност: извършване ремонт
и поддръжка на селскостопанската техника, автомобилите, животновъдната техника,
поливната техника и електроснабдяването на АПК – Д.. През 1984 г. Предприятието
се преименува на Бригада за специализиран ремонт при АПК – Д., със същата
дейност. На основание Указ №56/1989 г. на ДС, с учредителен договор БСР – Д. се
преобразува в Агрофирма „Агротех“, с предмет на дейност: ремонт и обслужване на
селскостопанска техника и инвентар, снабдяване и продажба на резервни части,
суровини и материали за селскостопанска, транспортна, строителна и друга
техника и обекти на частни стопани и обществени организации, транспортни,
механизирани и мелиоративни услуги, поддържане, ремонт и контрол
електросъоръженията, помпени станции и други.
В отговор на въпрос 3 вещото лице е констатирало, че в наличните архивни единици в Държавен архив – Хасково са открити щатни разписания за 1974-1979 г., 1990-1991 г. и разгънати щатни разписания за 1980-1982 г.; 1984 г.; 1988-1989 г. и производствени щатове само за 1980 г. и 1984 г. Посочило е, че:
- през 1984 г. в производствен щат К.П.К. е записан на длъжност „Снабдител“ с 3 бр. общи работници, звено МТС (Материално техническо снабдяване);
- за следващите години не са предадени щатни разписания;
- през 1988 г. К.К. не е записан в служители „снабдители“, не е открит производствен щат за годината;
- налично е щатно разписание за 1989 г. само за административен персонал, името на жалбоподателя липсва;
- за 1990 г. вече има поименно щатно разписание на всички работници и служители. К.П. е записан в щатното разписание на длъжност снабдител-шофьор товарна кола в звено МТС;
- за 1991 г. К.П. е записан в щатното разписание на длъжност снабдител-шофьор с товарна кола, със съкращение /сн..ш.тов.к/ в звено МТС.
Във вътрешните правила за организация на работната заплата за 1984 г. е записано за звено Снабдяване, да се начисляват целеви награди до 100 лв. на месец за доставяне навреме на дефицитни материали и части, необходими за ремонта на селскостопанската техника. Във вътрешните правила за организация на работната заплата за 1985 г., за 1987 г., 1988 г. и 1989 г. е записано: На снабдител-шофьорите от МТС за срочно доставяне на резервни части и материали да се изплатят целеви награди по 1 лев на ден, но не повече от 20 лв. месечно.
Вещото лице подробно е описало и информацията, която се открива записана за К. К. в предадените Разчетно-платежни ведомости за трудовото възнаграждение на работниците и служителите от Агрофирма „Агротех“, като т.3 – т.10 на стр.6 в заключението се отнасят за периода от 1984 г. до м.02.1993 г. включително. За този период лицето е записано в МТС на длъжности „Снабдител“, и „Шофьор снабдител“, към индивидуалната основна заплата му се начисляват целева награда 20 лв. и „за съвместяване шофьор 20 лв. на месец“. В т.11 е посочено, че в разплащателни ведомости за заплати за м.03.1993 г. лицето е член на ликвидационния съвет и е записано с длъжност „Началник склад“, и до м.09.1993 г. включително записите са същите. В заключението е посочено, че в план-сметките след 1980 г. заетите в МТС са отделно от тези в Самосвали, Багери, Автокран, Монтажна група, Строителство. Планира се само пряк труд за заплатите в МТС.
В отговор на въпрос 4 вещото лице е установило записите във вътрешните правила за организация на работната заплата относно целевата награда на шофьорите на самосвали, на товарни коли ЗИЛ и ГАЗ-53, заложена за 1983 г., 1984 г., 1985 г. и 1987 г., на снабдителите шофьори за същите години, на шофьорите на товарни коли ЗИЛ и на снабдител шофьорите за 1988 г. и 1989 г. Посочило е новата схема за оценяване трудовата дейност, прилагана от 1990 г., като от м.01.1990 г. до м.05.1991 г. на жалбоподателя в разплащателните ведомости се начисляват към индивидуалната работна заплата месечно 20 лв. целева награда и 20 лв. за шофьор; от м.06.1991 г. до м.03.1992 г. му се начисляват за условия на труд 30 лв.; от м.04.1992 г. до м.12.1992 г. към индивидуалната работна заплата на К.К. в звено МТС се начисляват 70 лв. месечно за условия на труд, а за магазинерите в звеното 20 лв.
По искане на жалбоподателя, за установяване естеството и характера на полагания от него труд, по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Й. Д. А.и К. С. К..
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и такива не се твърдят от оспорващия.
По отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:
Претенцията на жалбоподателя касае зачитането като стаж от втора категория, вместо от трета, на положения от него труд за периода от 01.01.1984 г. до 20.09.1993 г., който според заключението на експертизата възлиза на 9 год., 8 мес. и 20 дни. Несъмнено ако стажът за този период се зачете като втора категория, прибавен към зачетения на жалбоподателя такъв в размер на 08 г., 04 м. и 22 дни, то би било изпълнено изискуемото от разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО условие за 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, за отпускане на поисканата пенсия.
Оспорващият твърди, че за горепосочения период е бил шофьор в осигурителя с правоприемник Агрофирма „Агротех“ – Д. и претендира трудът му да бъде зачетен по т.52б или т.53а от ПКТП(отм.).
Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. От съдържащата се в пенсионната преписка извадка от трудовата книжка на жалбоподателя е видно, че същият има надлежно заверено прослужено време в Агрофирма „Агротех“ – Д. от 20.08.1980 г. до 20.09.1993 г., което е зачетено от пенсионния орган. За последователните периоди от 01.01.1984 г. до 20.09.1993 г. длъжностите на жалбоподателя в същата фирма са вписани в трудовата книжка като: „шофьор снабдител“; „шофьор“; „снабдител шофьор“; „шофьор снабдител“ и „магазинер шофьор“. Вписаният в трудовата книжка запис, че за периода от 01.01.1984 г. до 20.09.1993 г. лицето е работило на длъжност шофьор на коли над 12 т. и за същия период е получавал допълнително възнаграждение като снабдител и магазинер, е подписан от „л.състав“, но няма положен печат на фирмата, поради което правилно административният орган е приел, че в тази й част трудовата книжка не е оформена по изискуемия от закона ред, тъй като липсват задължителни реквизити. При тези данни правилно административният орган е преценил, че в тази й част трудовата книжка не може да бъде зачетена като удостоверителен документ относно категорията полаган труд за посочения период.
Нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО предвижда времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, да се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С Постановление №75 на Министерския съвет от 31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), приет с ПМС №60/1967 г., е приета разпоредбата на § 2 от Заключителните разпоредби, съгласно която „трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители, придобит до 31.12.1999 година включително, се зачита за съответната категория по действащия до този дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране”.
Според т.53а от ПКТП(отм.), от втора категория е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона.
В производството във връзка с обжалването по чл.117, ал.3 от КСО, административният орган е извършил повторна проверка на записите в намиращи се на съхранение в сектор Осигурителен архив при ТП на НОИ – Хасково документи на осигурителя, и въз основа на установените срещу името на жалбоподателя записи за номера на МПС: 00-77; 22-46 и 26-98, е изискал справка за техния вид и товароносимост. Видно от неоспорените писмени доказателства – писма с Рег.№125300/26.01.2022 г. и Рег.№125300-723/01.02.2022 г. на Началник Сектор „ПП“ в ОДМВР Хасково, по данни от регистрите на Сектор „Пътна полиция“ за спорните периоди, МПС с ******** е Товарен автомобил „ЗИЛ 130“ с товароносимост 4,7 тона; МПС с ********, впоследствие с номер *******, е Товарен автомобил „ИФА 50Л“ с товароносимост 5 тона, а МПС с ********е Пътнически автомобил „Форд Транзит“, фургон, 8+1 места. Тоест двата товарни автомобила, за които се установява, че са били управлявани от жалбоподателя като шофьор в спорните периоди, не са с товароподемност 12 и повече тона, и за тях не е приложима хипотезата на т.53а от ПКТП(отм.).
Следва да се отбележи, че справка е изискана и за МПС с рег.№******, посочен от К.П.К. като управлявано от него в жалбата му срещу Разпореждането. Данни за МПС с такъв номер не се съдържат в документацията на осигурителя, видно и от заключението на експертизата, но освен това, съгласно писмото на Началник Сектор „ПП“, МПС с ******* е товарен автомобил „ЗИЛ“ с товароносимост 4,5 тона, т.е. под 12 тона.
В заключение, дори да се приеме за доказано от събраните по делото гласни доказателства, че за целия спорен период К.П.К. фактически е изпълнявал длъжност шофьор, то той не е бил шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, и трудът му не може да се квалифицира като втора категория по разпоредбата на т.53а от ПКТП(отм.).
Алтернативно следва да бъде проверено и твърдението на оспорващия за приложение на т.52б от ПКТП(отм.), според която от втора категория е трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици.
Разпоредбата на т.66и от раздел четвърти на ПКТП(отм.) също създава преференциални условия за пенсиониране на работещите в изброените в нея отрасли и дейности, като в същата точка е посочен и трудът на „работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство“. На основание чл.16, ал.2, т.2 от НПОС, от 1 януари 2000 г., трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т.66и от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж от втора категория.
Трайно в съдебната практика се приема, че в кръга на механизаторите по т.52б от ПКТП(отм.) се включват непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т.66и от ПКТП(отм.) – обслужващият селскостопанското производство технически персонал, в който попадат и шофьорите, превозващи селскостопанската продукция.
Разпитаният по делото свидетел А. сочи, че е работила заедно с жалбоподателя К. в Предприятие за ремонт и поддържане на селскостопанска техника към АПК – Д., което било поддържащо звено на АПК-то. Свидетелката работила там от 77-ма до 93-та година, от 80-та година била диспечер, и след това Началник „Транспорт“ в предприятието. Познавала К. откакто той дошъл на работа в предприятието. Свидетелката разказва, че жалбоподателят отначало работел като монтьор в един цех, след това се освободило място за шофьор на „ЗИЛ“ и приблизително около 83-та – 84-та година той станал шофьор на „ЗИЛ“. Бил „към снабдяването“. Имал колесар и постоянно това му била длъжността – шофьор, постоянно пътувал из страната, почти всеки ден бил някъде из страната. Свидетелката твърди, че дейността на предприятието, в което са работили, е била свързана със селското стопанство – имали самосвали, „ЗИЛ“-ве, автомобили „които строяха“, други били към „снабдяване“, които само с резервни части се занимавали. Заявява, че по времето, когато жалбоподателят работел, предприятието строяло краварник в с.Г. и., и в с.К., той карал фермите, т.е. „големите железа“ за тези обекти. Според свидетелката, дейността на предприятието била да обслужва „животновъдство“, обслужвало ремонта на памуко-комбайните и на цялата техника, която била в селското стопанство, в АПК – Д..
Разпитаният свидетел Костадинов разказва, че заедно с жалбоподателя К.К. работили в Предприятие за ремонт и поддръжка на селскостопанска техника в гр.Д.. Свидетелят започнал работа през 79-та година, а К. – около 7-8 години по-късно. Според свидетеля, К.К. работел „като шофьор със „ЗИЛ“, карал колесар към „снабдяването“. Предприятието обслужвало всички 27 ТКЗС-та в Д.. Свидетелят сочи, че К. карал материалите, „снабдяването“, тези, с които правели краварника. Освен това „снабдяването“ вземал от страната и резервни части за колите на ТКЗС-тата, например „кабини, скоростни кутии, динама, всичко“, предназначени за „всякакви коли – „ЗИЛ“-ве, „ГАЗ“-ки, за комбайни, трактори“. Предприятието имало работилница за поддръжка на комбайните.
Въз основа на събраните гласни доказателства съдът приема за установено, че длъжността на жалбоподателя за спорния период се е изпълнявала основно чрез управление на товарен автомобил марка ЗИЛ, с който същият е снабдявал специализираното предприятие за ремонт и поддръжка на селскостопанска техника при АПК – Димитровград, с необходимите за дейността му материали и резервни части. Този извод съответства с данните в писмените доказателства и заключението на приетата съдебна експертиза. От последните се установява, че ПРПСТ, преименувано впоследствие на Бригада за специализиран ремонт при АПК – Д., е било с предмет на дейност: извършване на ремонт и поддръжка на селскостопанската техника, автомобилите, животновъдната техника, поливната техника и електроснабдяването на АПК – Д.. В съхранените щатни разписания, през 1984 г. в производствен щат К.П.К. е записан на длъжност „снабдител“, звено Материално техническо снабдяване. В следващите периоди е записан в същото звено МТС, на длъжности с различно наименование, като „снабдител-шофьор на товарна кола“, а в разплащателните ведомости – и като „снабдител“, „шофьор-снабдител“, до м.03.1993 г., когато е записан с длъжност „началник склад“. В част от тези записи се включват и номера на управляваните от К. автомобили, а свидетелските показания и на двамата свидетели са еднопосочни, в насока, че през целия спорен период К. е бил шофьор, който работи към „снабдяването“. В заключението на съдебната експертиза се съдържат и констатациите, че на К. е била начислявана целева награда 20 лв. (каквато във Вътрешните правила е била предвидена за снабдителите и снабдител-шофьорите от МТС за срочно доставяне на резервни части и материали) и 20 лв. на месец „за съвместяване шофьор“. Експертизата е констатирала също, че според ревизионен акт, за периода от 01.02.1985 г. до 06.05.1987 г. Бригадата за специализиран ремонт експлоатира 9 бр. самосвали, 6 бр. лекотоварни коли, 3 бр. бордови коли и 2 крана, както и че в план-сметките след 1980 г. заетите в МТС са отделно от тези в Самосвали, Багери, Автокран, Монтажна група, Строителство.
От писмените и гласни доказателства следва категоричния извод, че полаганият в спорния период труд от жалбоподателя К.П.К. не представлява такъв на работещ непосредствено в селскостопанското производство като механизатор, при което хипотезата на т.52б от ПКТП(отм.) не намира приложение.
Според настоящия съдебен състав, не намира приложение и хипотезата, предвидена в т.66и от раздел четвърти на ПКТП(отм.), тъй като полаганият от жалбоподателя труд не може да се причисли към този на „работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство“, нито да се приеме за полаган при същите специфични услови. В случая трудът му като шофьор на товарна кола е бил свързан основно със снабдяването, няма достоверни данни да е превозвал селскостопанска продукция, и изпълняваните от него трудови функции не могат да се причислят към такива на технически персонал, пряко обслужващ селскостопанското производство. Преценени в съвкупност, свидетелските показания водят на извода, че трудът на К. е бил такъв на снабдител-шофьор, който с товарна кола е доставял от различни места в страната резервни части и материали, необходими включително за селскостопанските машини и техника на АПК – Д., чието поддържане и ремонт са били в предмета на дейност на предприятието осигурител. Този труд обаче не може да се причисли като такъв на технически персонал, обслужващ селскостопанското производство, нито на шофьор на бордови автомобил в ТКЗС/АПК, доколкото е бил причислен в звено Материално техническо снабдяване на специализираното ремонтно предприятие. Отделно от това, за част от спорния период (от м.03 до м.09.1993 г. вкл.) жалбоподателят фигурира в разплащателните ведомости за заплати като член на ликвидационния съвет с длъжност „Началник склад“.
Доколкото по делото не беше доказано жалбоподателят да е бил назначен на длъжност, респективно да е полагал труд като механизатор в селското стопанство – било то непосредствено зает в селскостопанското производство, или като обслужващ технически персонал, то не е налице и това основание трудът му да бъде зачетен за втора, вместо за трета категория.
При изложеното фактическо установяване, съдът приема за правилни изводите на Директора на ТП на НОИ – Хасково в проверяваното решение, че с оглед длъжностите, на които е работел, и конкретните му функции и задължения в предприятието, полаганият от К.П.К. труд за периода от 01.01.1984 г. до 20.09.1993 г. не е бил труд на лице по смисъла на т.66и от ПКТП(отм.), или по т.52б и т.53а от ПКТП(отм.) и правилно е квалифициран като такъв от трета категория. Като е потвърдил разпореждането на длъжностното лице – Ръководител на „Пенсионно осигуряване”, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора, основателна по чл.143, ал.3 от АПК е своевременно заявената претенция за присъждане в полза на ответника на разноски за юрисконсултско възнаграждение, платими от жалбоподателя. На основание чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.К. ***, против Решение №1012-26-11-10 от 02.02.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №**********/2140-26-886/25.11.2021
г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: