№ 1466
гр. Варна, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20233110202811 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Фортис трейд“ ООД- гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 23-0001582/31.03.2023г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
3000,00 лева, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Санкционираното дружество счита наказателното постановление за
незаконосъобразно, поради неправилно установяване на фактическата
обстановка и нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Изтъква, че са настъпили изменения в редакцията на чл.8, ал.2 от Наредба
№36/2006г. и удостоверенията за психологическа годност са обявени за
безсрочни. В тази връзка намира за приложима нормата на чл.3, ал.2 от
ЗАНН. Счита и че издаденото наказателно постановление противоречи на
Директива 2006/126/ЕО, поради което се явява незаконосъобразно, като
несъответстващо на международен договор. Позовава се на изменения на
чл.7а, ал.2 от ЗАвП, касаещи изискването за психологическа годност. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
изпраща представител.
1
Въззиваемата страна също не се представлява в съдебно заседание.
Депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли същата
да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на възнаграждение
за процесуално представителство. Прави възражение за прекомерност на
евентуално претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало
Лиценз на Общността за превоз на товари №4548. На 27.07.2022г. с влекач
марка „Мерцедес“ от категория N 3 с рег.№ В 6840 ВК, собственост на
дружеството, бил извършен обществен международен превоз на товари. За
извършения превоз, осъществен от водача Веселин Ненчев Стефанов, била
издадена товарителница CMR №**********/01 от 27.07.2022г. Посоченият
водач притежавал удостоверение за психологическа годност №572959,
издадено на 08.07.2019г., но срокът му на валидност бил до 08.07.2022г. Ново
удостоверение за водача било издадено на 19.09.2022г.
На 07.03.2023г. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ –Варна
от св.К. Н. К. -ст. инспектор при РД „АА“-гр.Варна била извършена
комплексна проверка на превозвача „Фортис трейд“ ООД, в хода на която
изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на
същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало осъществяването на
обществен международен превоз на товари с посочения водач, който не е
отговарял на изискванията за психологическа годност, тъй като не е
притежавал валидно удостоверение, издадено по реда на Наредбата по чл.152,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 31.03.2023г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-
жалбоподател било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от
ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля К. Н. К.,
както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не се е намирал в
някакви особени отношения с представители на дружеството и не извлича
2
ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за
съмнение в достоверността на неговите показания. В изявленията на
свидетеля се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на
приложените писмени доказателства (сред които с най-голямо значение са:
разпечатка от информация от картата на водача, CMR №**********/01,
справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите, трудов
договор и др.), която позволява изложената фактическа обстановка да бъде
счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното към писменото становище копие
на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
В наказателното постановление е посочено, че дружеството е допуснало
осъществяването на обществен международен превоз на товари с водач,
несъответстващ на изискванията за психологична годност. Макар и
формулировката да не съответства напълно на тази на чл.96г, ал.1, предл.2 от
ЗАвПр, става ясно в напълно достатъчна степен какво нарушение се твърди,
че е извършено, тъй като е невъзможно извършването на превоз, без водачът
да е управлявал превозното средство. Следователно, след като е извършен
3
превоз от името и за сметка на дружеството, то явно превозвачът е допуснал
водачът, като негов служител, да управлява съответното превозно средство.
Поради това съдът намира, че констатираната непрецизност не е съществена
и не е накърнила правото на защита на санкционираното лице.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП лицензираните преводачи, лицата
по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност , определени
с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата. Цитираната норма установява задължение
за превозвача да не допуска осъществяването на превоз на пътници от водач,
който не отговаря на посочените изисквания. Санкционираното дружество
има качеството „превозвач“ по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните
разпоредби на Закона за автомобилните превози, тъй като в качеството си на
юридическо лице, регистрирано като търговец – ООД, извършва обществен
превоз на товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел,
като притежава лиценз на Общността за международен обществен превоз на
товари №4548. В това си качество същото е имало задължение да
осъществява превозите само с водачи, които отговарят на изискванията по
чл.7а, ал.2 от ЗАвП, между които е и изискването за психологическа годност.
Административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е
ангажирана на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, предвиждащ
специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Задължението на превозвача да не допуска управляването на МПС от
водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност,
произтича от нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, т.е. касае се за изискване,
определено с този закон. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
4
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази
връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл.5 от
Наредбата психологическата годност се установява с психологическо
изследване, а според чл.36, ал.2 от с.н. след приключване на
психологическото изследване на всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.
Към момента на извършване на превоза по силата на чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 36/2006 г. удостоверението за психологическа годност е имало
срок на валидност от три години от датата на неговото издаване, с
изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65 годишна
възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които
удостоверението е валидно за срок от една година.
От приложената по делото Справка в Регистър за психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване е
видно, че при извършването на превоза водачът Веселин Стефанов не е
разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като
притежаваното от него такова е със срок на валидност, изтекъл преди
извършването на процесния превоз. Следователно той не е отговарял на
изискванията на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр, вр. чл. 7, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от
Наредбата.
Съдът намира за неоснователни доводите, че е последвала по-
благоприятна редакция на нормата на чл.8, ал.2 от Наредбата, която следва да
се приложи към разглеждания случай по силата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Действително, в ДВ бр. 84 от 2022 г. е публикувано изменение на цитираната
разпоредба, в сила от 21.10.2022г., като според действащата редакция
удостоверението за психологическа годност е безсрочно, до обезсилването му
при определени хипотези, визирани в текста на чл. 8, ал. 7 от Наредба №
5
36/2006 г. Следва да се има предвид обаче, че правилото за действието на по-
благоприятния закон не се отнася до случаите на изменение на правилата,
които запълват бланкетната норма (каквато се явява тази на чл.7а, ал.2 от
ЗАвПр). За отговорността на дееца има значение само и единствено
правилото, което е било в сила при извършването на деянието (В този смисъл
изрично е Решение №368/2010г. на ВКС, III н.о.). Следователно изменението
на чл.8, ал.2 от Наредбата, само по себе си, не води до отпадане на
административнонаказателната отговорност за вече осъществени нарушения.
Новата редакция на цитираната норма има действие занапред и се отнася за
удостоверенията, издадени след влизането й в сила. С § 6 от Преходните
разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №
36/15.05.2006 г. е уреден изрично статутът на валидните удостоверения за
психологическа годност, издадени преди влизане в сила на тази наредба, като
е предвидено, че същите стават безсрочни и запазват валидността си при
условията на § 2, т. 4 относно чл. 8, ал. 7. Новата редакция обаче е
неприложима към удостоверенията, чийто срок на валидност е изтекъл преди
влизането в сила на посоченото изменение и които към този момент не са
пораждали правно действие.
Независимо от изложеното не са налице основания да се счете, че
дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение. В
практиката си ВАдмС последователно приема, че българските
материалноправни норми, уреждащи разглежданите обществени отношения,
не съответстват на правото на Европейския съюз и конкретно- че
коментираните текстове на Наредба № 36/15.05.2006 г. противоречат на
Директива 2006/126/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета. ВАдмС
изтъква, че за несъответствието на националните правни норми,
регламентиращи процесните обществени отношения с общностните такива е
налице и официално изявление на Европейската комисия от 15.07.2021 г., в
което се сочи, че: „в Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за
управление на превозни средства се определят условията за издаване,
подновяване или замяна на европейски свидетелства за управление на
моторни превозни средства, по-специално минималните стандарти за
физическа и психологическа годност. Следователно психологическата
годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват
дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и
6
подновяването на свидетелството за управление. Няма причина да се
предполага, че професионалните дейности по управление на превозни
средства пораждат конкретни опасения за пътната безопасност, които
предвиденият в Директива 2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не
може да разсее. Освен това налагането на по-строги минимални стандарти за
психологическа годност на българските професионални водачи ги поставя в
по-неблагоприятно положение. Това противоречи на целта за избягване на
неравни условия на конкуренция за тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО
се стреми да гарантира. Въз основа на това Европейската комисия счита, че
свидетелството за психологическа годност, което се изисква за
професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и
Директива 2003/59/ЕО“.
На следващо място, в Решение № 435 от 30.03.2023 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 227/2023 г. се изтъква, че съгласно установената
практика на Съда на ЕС разпоредбите на директивата пораждат директен
ефект в случаите, когато тя не е транспонирана в съответната национална
правна система. Това виждане на Съда е застъпено в Решение от 19.01.1982 г.,
B., 8/81, т. 25 "Тогава, когато държавата не е приела необходимите законови,
подзаконови или административни марки по изпълнението на директивата,
чрез които да се постигне целеният от нея резултат. Това покрива всички
хипотези на пълно и неточно транспониране, неприемането на национални
мерки по транспонирането в срок или когато националните правила, чрез
които директивата е транспонирана, не се прилагат правилно". В този смисъл
е и решение от 11.07.2002 г., M. &S., С-62/00, т. 27.
Несъответствието между правото на Европейския съюз и
националното право се установява служебно от съда, като наличието му е
основание за съдебния състав да откаже да приложи нормите на
националното право, въвеждащи задължение за водачите, осъществяващи
превоз на пътници и товари, да притежават удостоверение за психологическа
годност съгласно изискванията на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, във вр. с чл. 7, ал. 2 и
чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., тъй като то противоречи на
предвиденото в Съображение 9 от Преамбюла на Директивата и налага по-
строги минимални стандарти за психологическа годност на българските
професионални водачи. (В тази насока са и Решение № 663 от 15.05.2023 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 741/2023 г., Решение № 912 от 28.06.2023 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1200/2023 г. и мн. др.).
Предвид всичко изложено обжалваното наказателно постановление
7
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като вмененото на
дружеството нарушение не е осъществено от обективна страна.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на „Фортис
трейд“ ООД следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите
се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и
авансов данък по чл.36 от ЗДДФЛ в размер на 60 лева, заплатени изцяло в
брой (видно от приложения договор за правна защита и съдействие-л.5 от
делото). Доколкото възнаграждението е в минималния размер, предвиден в
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, разноските следва да бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-
0001582/31.03.2023г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на „Фортис трейд“ ООД, ЕИК: *********, на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 3000.00 лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна
да заплати на „Фортис трейд“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 660,00
/шестстотин и шестдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение и удържан авансов данък.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8