РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Златоград, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100226 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е Искова молба от Е. З. М., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
общ. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***; Р. Ю. А., ЕГН **********, адрес: гр. В.,
ул. ,,К. Н. Н.‘‘ №**, ет. *, ап. * и Д. Ю. М., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул.
,,К. Н. Н.‘‘ №**, ет. *, ап. *, чрез адв. Е. М. В., от АК - С., със служебен адрес:
гр. Н., ул. ,,А. С.‘‘ №** срещу ОБЩИНА Н., Булстат *********,
представлявана от Б. К. – Кмет на Община Н., адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № ***,
с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищцата Е. З. М. е съпруга и наследник на покойния А. И. М., ЕГН
**********, бивш жител на гр. Н. и починал на **.**.****г. Двамата въз
основа на разрешение за строеж (приложено на стр. 12 по делото) са
построили жилищна сграда, обозначена в КККР на гр. Н. с идентификатор
51319.501.38.2, вид собст. – частна, функц. предн. жилищна сграда –
еднофамилна, брой етажи – 2, застроена площ 97кв.м, съгласно Заповед за
одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от изпълнителен директор
на АГКК, като същата се намира в имот с идентификатор 51319.501.38 в гр.
Н., ул. ,,А. С.“ №***, вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване,
площ 788кв.м, стар номер 9, квартал 4, парцел V, съгласно Заповед за
одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от изпълнителен директор
на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори 51319.501.23;
1
51319.501.37; 51319.501.75; 51319.501.213.
Ищцата, чрез своя процесуален представител адв. В. сочи, че сградата
е построена през 1994г. Същата има и построена постройка на допълващо
застрояване в горния имот, като броя на етажите е 1. Застроената площ е
24кв.м и обозначена с идентификатор 51319.501.38.3, съгласно Заповед за
одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от изпълнителен директор
на АГКК.
Ищците Р. Ю. А. и Д. Ю. М. са законни наследници на Ю. И. М., ЕГН
************, бивш жител на гр. Н. и починал на **.**.****г., което се
установява от приложеното по делото удостоверение за наследници, като
същите по наследство от своя баща са собственици на ½ ид. част от сграда
51319.501.38.1, вид собст. – частна, функц. предн. жилищна сграда –
еднофамилна, брой етажи – 2, застроена площ 85кв.м, съгласно Заповед за
одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от изпълнителен директор
на АГКК, при граници и сграда с идентификатор 51319.501.38.3.
А. И. М. и Ю. И. М. са владяли явно и необезпокоявано от никого, като
свой имот с идентификатор 51319.501.38 от 1985г., в който са построени и
горепосочените сгради. Същият този имот е дворно място и се ползва като
градина, в която се сеят различни селскостопански култури. След тяхната
смърт ищците по настоящото дело продължили да владеят, както и до днес
процесния имот 51319.501.38.
При предприемане на действия за снабдяване с документ за
собственост на имота и сградите ищците установили, че за техния имот има
съставен АЧОС №60/30.05.2001г. Посочено е още, че за същия имот има и
АДС №38/09.03.1987Г.
Адв. В. сочи, че Община Н. не е придобила процесния имот на годно
правно основание. Никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на
същия, респективно не е заплащано обезщетение.
Процесният имот е бил актуван като държавен през 1987г., а като
основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен, регулационен
и кадастрален план, което не може да бъде основание за придобиване на имота
от страна на общината на годно правно основание.
Адв. В. сочи трайна съдебна практика, според която няма как
процесния имот да е станал държавна собственост.
2
Ищците, чрез адв. Е. В. молят съда, да признае за установено по
отношение на Е. З. М., ЕГН **********, адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „А.
С.“ № ***; Р. Ю. А., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. ,,К. Н. Н.‘‘ №**, ет. *,
ап. * и Д. Ю. М., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. ,,К. Н. Н.‘‘ №**, ет. *, ап.
*, че ответника Община Н., ЕИК *********, с адрес гр. Н., обл. С.,
представлявана от кмета Б. Р. К. не е собственик на недвижим имот, находящ
се в гр. Н., съставляващ имот с идентификатор 51319.501.38, вид територия –
урбанизирана, НТП – ниско застрояване, площ 788кв.м, стар номер 9, квартал
4, парцел V, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г.,
издадена от изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с
идентификатори 51319.501.23; 51319.501.37; 51319.501.75; 51319.501.213.
В срока, след изпращане на разпореждане по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответникът Община Н., чрез юрк. И. Д.
признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същият
да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото,
тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради
което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест. Сочи,
че записването на имота по чл. 19 от ЗСПЗЗ е по повод проведена кампания
преди време, при която масово имоти, които са нямали документ за
собственост са записвани като стопанисвани от общината, но практически са
си владени от хората, живущи в гр. Н.. Сочи също, че общината не е владяла
процесния имот и същия не представлява интерес за община Н..
В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява юрк. И.
Д., представляваща Община Н., която поддържа направеното признание.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищците адв. Е. В. прави
изменение на предявения иск, на осн. чл. 214 от ГПК, като моли същия да се
счита за положителен установителен иск и моли, да бъде уважен при
условията на чл. 237, ал. 1 ГПК, като липсват отрицателните предпоставки от
разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК. Съдът е уважил молбата на
същия след изявление на ответната страна, че поддържат направеното
признание и след изменението на иска.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание
на иска.
3
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г.,
първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато
предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това
решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно
изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и
евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в съдебно заседание изрично заявява, че процесните имоти
никога не са владяни от общината и същата няма интерес към имотите. Освен
това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е
станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат
собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са
си владели имотите. Имотите имат ясни граници или синори.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Следва също да се посочи, че законодателят е предвидил, че при
признание на иск се прекратява съдебното дирене. Тоест, то следва да е
започнало и да са събрани доказателства.
Настоящият случай е точно такъв, съдебното дирене е започнало,
съдът е приел писмени доказателства, след което във връзка с направеното
признание съдебно дирене е прекратено.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.
19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска
собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца
да предяви собственически права в настоящия процес.
Ищците, чрез своя процесуален представител не претендират
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Скиците на АГКК гр. С. за процесните имоти, приложени на лист 10 и
11 по делото, приподписани от съдия-докладчика да се считат неразделна част
от решението.
4
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че
Е. З. М., ЕГН **********, адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***; Р.
Ю. А., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. ,,К. Н. Н.‘‘ №**, ет. *, ап. * и Д. Ю.
М., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. ,,К. Н. Н.‘‘ №**, ет. *, ап. * са
собственици, въз основа на давностно владение от 1985г., на недвижим имот,
находящ се в гр. Н., съставляващ имот с идентификатор 51319.501.38, вид
територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване, площ 788кв.м, стар
номер 9, квартал 4, парцел V, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021г., издадена от изпълнителен директор на АГКК, при граници и
съседи: имоти с идентификатори 51319.501.23; 51319.501.37; 51319.501.75;
51319.501.213.
Скицата на АГКК гр. С. за процесния имот, приложена на лист 10 и 11
по делото, приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от
решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
5