№ 25
гр. гр.Велинград, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. КР. Д. против Наказателно
постановление № 21-0367-001216 от 23.08.2021 г. на Началника на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта, с която за нарушение на чл.
190, ал. 3 ЗДвП, на осн. чл. 185 ЗДвП му е на наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 лв.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се, че при издаването му са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон. Жалбоподателят оспорва, че към процесната дата е имал изискуеми
задължения за плащане на глоби по влезли в сила актове по чл. 190, ал. 3
ЗДвП.
В съдебно заседание, чрез адв. М. АК Пазарджик, поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата РУ на МВР гр. Пазарджик не изпраща
представител. Депозира писмено становище, чрез юрисконсулт П., в което
поддържа, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно
1
следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на разноските.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 ЗАНН /ред преди изм. ДВ
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г./-препис от обжалваното наказателно
постановление е връчено на жалбоподателя но 30.11.2021г., а жалбата е
подадена на 01.12.2021 г., от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
На 14.07.2021г. около 11,04 часа в гр. Велинград, на ул.
"Индустриална", служители на РУ Велинград мл. автоконтрольор БЛ. ОГН.
СТ. и полицейски инспектор АЛ. Ш. ГР. спрели за проверка товарен
автомобил "Фиат Дукато" с рег. № СА0041СН. При проверката установили,
че водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон
към него. Представил само свидетелство за регистрация на автомобила, от
което се установило, че е собственост на „Диди-Ко“ ЕООД, ЕИК 12671392.
След извършена справка в АИС „Пътна полиция“, проверяващите
установили, че превозното средство се управлява от жалбоподателя В. КР.
Д., който има неплатени глоби в законоустановения едномесечен срок по чл.
190, ал. 3 ЗДвП, в размер на 2 000 лв..
На водача бил съставен АУАН серия GA № 234727/14.07.2021г. за
това, че управлява МПС, собственост на "Диди-Ко" ЕООД, като не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към него и има наложени наказания глоба, неплатени в срока за
доброволно плащане на стойност 2 000 лв.. Прието е, че с това виновно е
нарушил чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП и чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Актът е подписан без възражения от жалбоподателя и препис от него
му е надлежно връчен. Възражения не са постъпвали и в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
По делото е представена справка за нарушител водач, видно от която
жалбоподателят има неплатени глоби по три влезли в сила наказателни
постановления, както следва: Наказателно постановление № 10392/2003 от
06.10.2003г., влязло в сила на 25.11.2003г., в размер на 20,00 лв., Наказателно
постановление № 119532/10.11.2003г., влязло в сила на 10.08.2004г., в размер
на 130,00 лв. и Наказателно постановление № 122/2004 от 22.01.2004г.,
2
влязло в сила на 26.02.2004г., в размер на 30,00 лв..
Извършена е служебна справка, от която се установи, че Наказателно
постановление № 17-0367-000499/26.05.2017г., с което на В. КР. Д. е
наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. е отменено с влязло в сила на
28.11.2017г. Решение по а.н.д. 468/2017г. на РС Велинград.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на
служителя на РУ Велинград-свидетелят АЛ. Ш. ГР., които са логични,
последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло
и от представените писмени доказатества.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното
от правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни органи
по чл. 189, ал. 1 и чл. 189, ал. 12, във вр. с т. 1. 3 и т. 2, т. 8 от Заповед №
8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в
законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Макар оплакванията за незаконосъобразност на наказателното
постановление да са единствено в частта за извършеното нарушение на чл.
193, ал. 3 ЗДвП, съгласно 314 НПК, приложими в производството обжалване
на наказателните постановления по арг. на чл. 84 ЗАНН, въззивната
инстанция извършва цялостен контрол и може да го отмени и в
необжалваната част, ако има основания за това.
В частта относно нарушението на чл. 190, ал., 3 ЗДвП, съдът счита
следното:
Осъществяването на нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП предполага
влязъл в сила административен или съдебен акт, с който на дадено лице е
наложено административно наказание глоба, подлежащо на изпълнение и
бездействие от страна на санкционираното лице повече от един месец след
влизане в сила на акта за доброволно изпълнение на задължението.
Отговорността на нарушителя се поражда от окончателен акт, неподлежащ на
обжалване и породеното от това задължение да понесе неблагоприятните
последици, а именно заплащане на глоба в определения размер. Следователно
за нарушителя следва да се е породило задължение за плащане, което той да
3
изпълни. За наличието на материалноправната предпоставка по чл. 190, ал. 3
ЗДвП е достатъчно съществуването дори и на едно задължение на водача на
МПС за заплащане глоба, което задължение да не е изпълнено в срока за
доброволно плащане.
В случая, от представените по делото доказателства не се установява
към посочената дата извършване на нарушението-14.07.2021 г., за
жалбоподателя да е възникнало или да съществува валидно задължение за
изпълнение на наказание глоба по влязъл в сила административен или
съдебен акт, с което е наложено, а оттам да е започнал да тече и предвидения
в чл. 190, ал. 3 ЗДвП едномесечен срок за доброволно плащане на глобите.
Не се установява жалбоподателят да е дължал посочената сума от
2 000 лв. глоба на основание необжалвани и влезли в сила наказателно
постановление или електронен фиш, респективно влязло в сила съдебното
решение, с което са потвърдени или определение на съда, с което
производството по обжалването им е прекратено, за да се породи задължение
за плащане на тази сума.
Не съществуват и други непогасени от жалбоподателя задължения за
заплащане на глоби по ЗДвП, породени от такива актове. Отразените в
справката за нарушител водач задължения за незаплатените глоби по
Наказателно постановление № 10392/2003 от 06.10.2003г., влязло в сила на
25.11.2003г., в размер на 20,00 лв., Наказателно постановление №
119532/10.11.2003г.,влязло в сила на 10.08.2004г., в размер на 130,00 лв. и
Наказателно постановление № 122/2004 от 22.01.2004г.,влязло в сила на
26.02.2004г., в размер на 30,00 лв., са погасени по давност, поради изтичане
не само на двугодишния давностен срок по чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН за
събирането им, но и на абсолютната давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН, за които
съдът следи служебно. Не се представиха доказателства за събирането им да е
било образувано изпълнително производство, при което чл. 82, ал. 3 ЗАНН е
неприложим.
Наказателно постановление № 17-0367-000499/26.05.2017г., с което на
В. КР. Д. е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв., е отменено с
влязло в сила на 28.11.2017г. Решение по а.н.д. 468/2017г. на РС Велинград и
сумата по него също не се дължи.
Следователно жалбоподателят не дължи изпълнение на тези задължения
4
и не следва да бъде санкциониран за неплащането им.
Освен това в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са спазени
императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН при
описание на нарушението. Нито в акта за установяване на нарушението, нито
издаденото въз основа на него наказателно постановление се съдържат данни
за вида на акта, с който е наложена глобата в размер на 2 000 лв., дали това е
станало с наказателно постановление или с електронен фиш. Видът на акта, с
който е наложена глобата, е от значение за преценката дали е влязъл в сила и
изтекъл ли е срокът за доброволното й плащане, доколкото законът
предвижда различни срокове за обжалване на наказателните постановления и
електронните фишове, респективно за влизането им в сила, а за фишовете по
чл. 186 ЗДвП специален ред за защита.
По този начин жалбоподателят е поставен в невъзможност да узнае
обективните факти от състава на нарушението и да организира защитата си.
Допуснатите нарушения опорочават наказателното постановление в
тази част, поради което съдът намира, че то следва да се отмени.
В частта относно нарушението на чл. 100, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП,
наказателното постановление също следва да се отмени, поради допуснати
съществени процесуални нарушения.
Нарушен е чл. 18 ЗАНН. Доколкото в случая се установи, че Д. не е
носил свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към СУМПС от съответната категория, е извършил две
отделни нарушения, за което е следвало да се наложат наказания за всяко
едно от тях. В случая при налагането на едно наказание от страна на АНО, не
става ясно за кое от констатираните нарушения то е наложено, а съдът не
може да тълкува волята на административнонаказващия орган. По
изложените съображения наказателното производство следва да бъде
отменено и в тази част, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото на жалбоподателят са дължат разноски, на
осн. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН.
Съдът съобрази, че по делото В.Д. е представляван от адв. М.-АК
Пазарджик за защита срещу наказателното постановление в частта относно
5
нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, като видно от представеното
пълномощно, осъществяваното процесуално представителство е на основание
безплатно предоставена правна помощ, поради което разноски се дължат не
по силата на сключения между страните договор, а на закона- чл.38, ал. 2 ЗА.
Разноските следва да се присъдят в полза на адв. М.. Размерът следва да се
определи по правилата на чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
в случая възлиза на 300,00 лв., в който размер искането за присъждане на
разноски следва да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0367-001216 от
23.08.2021г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което
на В. КР. Д., ЕГН: **********, от гр. Велинград, ул. „***“ № 37 са наложени
административни наказания, както следва: 1./ на основание чл. 183, ал.1, т. 1,
пр. 1 и 2 ЗДвП глоба в размер на 10,00 лв. /десет лева/, за нарушение на чл.
100, ал.1, т. 1 ЗДвП и 2./ на основание чл. 185 ЗДвП глоба в размер на 20,00
лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, ОДМВР Пазарджик да
заплати в полза на адвокат С.М. АК Пазарджик разноски в размер на 300,00
лв. /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6