№ 71
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000774 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 31/12.05.2022г., постановено по т.д. № 99/2021г. по
описа на Окръжен съд - Пазарджик, е прието за установено по предявения
иск с правно основание чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ от Л. А. К., ЕГН **********,
срещу „ Б.М.С.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *** и „ С.“ ЕООД, ЕИК ***,
че „ Б.М.С.“ АД /в несъстоятелност/ не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на
„С.“ ЕООД сумата от 3081.02 лева, представляваща обезщетение за
ползването на 9343 кв.м., част от производствен терен, целият с площ от 35
000 кв.м. , с кад. № *** в м. „Р.“ по К. на гр.С., а понастоящем ПИ с
идентификатор *** по КК на гр.С., заета от готова струпана и разпиляна
продукция, за периода от 1.10.2020г.-31.12.2020 г. Искът е отхвърлен за
разликата над 3081.02 лева до предявения размер от 7814.02 лева като
неоснователен.
1
Осъдена е Л. А. К. да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд
държавна такса в размер на 50 лева, както и в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Осъдено е „С.“ ЕООД да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен
съд държавна такса в размер на 50 лева, както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Осъдена е Л. А. К. да заплати на „ С.“ ЕООД сумата 672,33 лева
направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено с участието на синдика на „Б.М.С.“ АД / в
несъстоятелност/ - И. Л. К., като е постановено, че то има действие за всички
кредитори в производството по несъстоятелност.
С определение № 307 от 31.10.2022 година, постановено по т. дело №
99/2021 година на ОС – Пазарджик в производство по чл. 248 от ГПК, е
допълнено решението, като е осъдено „С.“ ЕООД да заплати на Л. А. К.
сумата от 157,71 лева направени по делото разноски за експертиза съразмерно
с уважената част от иска.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищцата
в първоинстанционното производство Л. А. К.. Макар във въззивната жалба
да не е посочено конкретно коя част от решението се обжалва, въззивният
съд, съобразявайки оплакванията в нея и искането, както и правния интерес
на жалбоподателката приема, че въззивната жалба е срещу
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск
по чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ за сума в размера над 3081.02 лева до предявения
размер от 7814.02 лева.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на
първоинстанционното решение поради противоречието му с материалния
закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Първата група оплаквания, свързани с допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, се свеждат до това че в нарушение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест – чл.154 и разпоредбите на чл.153 и чл.253, ал.2
2
от ГПК, първоинстанционният съд е приел за доказан факта , че „С.“ ЕООД е
лишено от възможността да ползва част от собствения си недвижим имот с
площ от 4 614 кв.м., върху която имало разпиляна продукция, като изводите в
тази насока били направени при липса на пълно и главно доказване от страна
на ответника „С.“ ЕООД, т.е. в нарушение на процесуалния закон.
Жалбоподателката поддържа, че за площта, заета от свлечената и
разпиляната продукция, не следва да се дължи обезщетение, тъй като за „С.“
ЕООД не съществуват пречки да я ползва, както и че синдикът следвало да
положи грижи да събере разпиляната продукция, с което да намали размера
на дължимия месечен наем, вместо да приема без възражения вземанията,
които „С.“ ЕООД предявява. Наведени са оплаквания, че съдът не е обсъдил
всички възражения и доводи, включително и ангажираните от ищцовата
страна доказателства, че върху площта, заета от разпиляна продукция, може
да се осъществява всякакъв вид дейност – да се разполагат машини и
съоръжения, както и да работят хора, при което „С.“ ЕООД не било лишено
от възможността да използва площта лично или да я предоставя на друг.
Твърди се, че в края на м. октомври 2021г. върху въпросната площ е
извършвана дейност по сепариране на отпадъци, били разположени фургони,
техника, купчини с отпадъци и хора, които извършвали дейността по
сепариране. Въззивната жалбоподателка се е позовала на разясненията на
вещото лице Х.К., дадени в съдебно заседание на 27.04.2022г. по т. дело №
100/2021 година на ОС – Пазарджик и направеното разграничение между
площта от 4729 кв. метра, върху която е складирана готовата продукция и
площта от 4614 кв. метра, която била затревена и обрасла и върху която се
виждал материал, подобен на складирания.
Втората група оплаквания са за неправилност на решението поради
противоречието му с материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният
съд неправилно е приел наличието на предпоставките по чл.59, ал.1 от ЗЗД
по отношение на площта от 4 614 кв.м., заета от разпиляна продукция,
доколкото по делото не било доказано, че именно „Б.М. - С.“ АД е
разположило т.н. „разпиляна продукция“ върху тази площ и че то е
отговорно за поддържането й в това състояние. Не било установено
разпиляната продукция да пречи на собственика да упражнява правата си
върху площта от 4614 кв. метра, като ползва имота лично или го предоставя
другиму.
3
Оплакването за необоснованост на първоинстанционното решение е
свързано с липсата на мотиви по въпроса защо съдът приема, че се дължи
обезщетение и за площта, върху която има разпиляна продукция. Изложени
са съображения, че т.н. „разпиляна продукция“ не може да е част от масата на
несъстоятелността, не може да бъде осребрена, поради което не би следвало
да се дължи обезщетение за заетата от тази продукция площ. Твърди се също,
че необосновано съдът е приел при оценката си изкуствено завишена наемна
цена, която била нереална за град С., а представлявала средна наемна цена за
имоти в цялата област П..
По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на ново по същество съобразно събраните по делото
доказателства. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
По искане на жалбоподателката по делото е прието като доказателство
копие от протокол от проведеното на 27.04.2022 година открито съдебно
заседание по т. дело № 100/2021 година по описа на ОС – Пазарджик.
Доказателственото искане за оглед на място на терена е оставено без
уважение с подробно изложени мотиви от въззивния съд в проведеното
открито съдебно заседание.
Срещу въззивната жалба е подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор от „С.“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат С.
Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Претендират се сторените по делото разноски.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от „ Б.М. –
С.“АД / в несъстоятелност / и от синдика И. Л. К..
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.
259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищцата в
първоинстанционното производство срещу отхвърлителната част на
решението.
Въззивният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства
и съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните,
намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
4
По т. дело № 99/2021 година по описа на ОС – Пазарджик е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ
от Л. А. К. в качеството й на кредитор в производството по несъстоятелност,
против „ Б.М.С.“ АД / в несъстоятелност/ и „ С.“ ЕООД.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че с молба вх.
№ 261617/09.02.2021 година ответникът „С.“ ЕООД е предявил вземане в
размер на 12 000 лв. като обезщетение за лишаване от ползване през месеците
октомври, ноември и декември 2020г. на терен с площ от 9740 кв.м., част от
ПИ №***, находящ се в местността „Р.“ по К. на гр.С., придобит от „С.“
ЕООД с постановление за възлагане №8/13.07.2016г. по т.д.№66/2010г. на
Окръжен съд Пазарджик.
Предявеното вземане било включено в пълен размер в допълнителен
списък по чл. 688, ал. 3 от ТЗ на предявените и приети вземания на
кредиторите на „Б.М. - С.“АД/ в несъстоятелност/, с ред на удовлетворяване
по чл.722,ал.1.т.7 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 17.03.2021 година.
Ищцата, в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност,
подала в срок възражение срещу това вземане с вх. № 263485/25.03.2021
година. С определение № 260353/10.06.2021г. съдът по несъстоятелността
приел възражението за частично основателно и одобрил списъка по
отношение вземането на „С.“ ЕООД с намален размер от 10651,02 лева, като
за разликата до 12 000 лева вземането на това дружество било изключено от
списъка на приетите вземания. Поради това ищцата предявява иск за
установяване несъществуването на приетото от синдика вземане на „С.“
ЕООД размер на 10651,02 лева като обезщетение за лишаване от ползването
през месеците октомври, ноември и декември 2020 година на площ от 9343
кв. метра, част от обща площ от 35 000 кв. метра на ПИ № *** по К. на град
С., м. „Р.“.
В исковата си молба ищцата се позовава на проведени искови
производства за обезщетение за ползването на същата част от имота и молби,
с които „С.“ ЕООД е предявявало вземанията си, представляващи
обезщетения за ползване на част от имота, като в исковите молби и молбите
за предявяване на вземания ползваната част от имота била
индивидуализирана с различна площ. „С.“ ЕООД упражнявало фактическата
власт върху имота от момента на въвода – 05.01.2017 година. След
5
прекратяване на дейността на „Б.М. - С.“ АД / в несъстоятелност/ нямало
производство и съответно нямало основание за промяна на количеството на
готовата продукция, собственост на длъжника, съответно за промяна на
площта, върху която е разположена тази продукция. Количествата готова
продукция на дружеството в несъстоятелност били описани от синдика К. в
Списък на готовата продукция за оценка по видове и качество, представен по
търг.дело № 66/2010г.с молба вх.№ 4894/25.05.2017 г. Описаната по вид и
количество готова продукция в този списък, била на две купчини в имота на
„С.“ ЕООД, заемащи обща площ от 4 729 кв.м. , която площ била заснета от
експерти със специализирана геодезическа техника. Ищцата се е позовала на
информация от специализирана преса и сайтове, според които средната
наемна цена за сходни имоти за процесния период е около 0,20 лева на
квадратен метър, или месечният наем на 4729 кв. метра според нея бил 946
лева, респ. за три месеца – 2837 лева. С оглед на това ищцата с предявения
отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, е оспорила
съществуването на вземането на „С.“ ЕООД за исковия период в размера над
2837 лева до приетия размер от 10651,02 лева, или за 7814,02 лева.
Ответникът „С.“ ЕООД, в подадения отговор на исковата молба,
оспорва предявения иск. В отговора се сочи, че площта от имота, върху която
„Б.М.- С.“ АД /н./ е складирало готова продукция, респ. за която „С.“ ЕООД
има право на обезщетение, е 9740 кв. метра, което е прието и в мотивите на
влязлото в сила решение № 48 от 07.02.2020 година по в.т. дело № 710/2019
година на АС – Пловдив, т.д. 201/2018 година на ОС – Пазарджик,
постановено по предходен спор между страните, касаещ обезщетение за
предходен период, като по отношение на фактите и обстоятелствата, на които
се основавал иска по настоящото дело, била формирана сила на пресъдено
нещо с влязлото в силасъдебно решение. По-прецизно измерване на заетата
от готова продукция площ от имота на „С.“ ЕООД, а именно геодезическо,
било извършено от вещото лице в производството по чл. 692 от ТЗ,
предхождащ исковото, като от заключението на вещото лице – геодезист К.
било видно, че общата заета площ е 9343 кв. метра, от които 4729 кв. метра
готова продукция на пирамдални купчини и 4614 кв. метра – разлята и
свлечена готова продукция. Сочи се, че към установената с влезлите в сила
съдебни решения площ, заета от свлечената и разлята продукция , не е
добавяна нова площ, а и не би могло да се добави, поради наличието на
6
изкуствено изграден каменен слог, който на практика представлявал преграда
от едри несмлени фракции пегматит в края на свлечената и разлята част от
готовата продукция от млян пегматит. Поддържа се, че предвид
неоснователното твърдение на ищцата, че заетата площ с готовата продукция
на „Б.М. – С.“ АД /н./ била само 4729 кв. метра под двете купчини,
неоснователно било и твърдението на ищцата за размер на вземането от
само 2837 лева за исковия тримесечен период като обезщетение за лишаване
от ползването му.
Становището на участващия по делото съгласно разпоредбата на чл.
694, ал. 4 от ТЗ синдик, е за неоснователност на предявения иск.
„Б.М. – С.“ АД /н./ не е изразило становище по иска.
Със събраните по делото доказателства са установени предпоставките
за допустимост на отрицателния установителен иск по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ,
които са: кредиторът с оспорено вземане да е предявил вземането си пред
синдика по реда и в сроковете по чл.685 и чл. 688 от ТЗ; да е налице
произнасяне на синдика - приемане на вземането; в срока по чл.690, ал.1 от
ТЗ да е направено възражение от друг кредитор/ в случая от ищцата Л. А.
К./; възражението да е разгледано по реда на чл.692 от ТЗ и да е прието за
неоснователно/ изцяло или частично/ от съда по несъстоятелността; да е
спазен 14-дневният срок по чл.694 ал.6 от ТЗ за предявяване на иска.
С решение № 35/21.03.2011г., постановено по т. д. № 66 по описа за
2010г. на Окръжен съд Пазарджик, е обявена неплатежоспособността на
длъжника „ Б.М. -С.“ АД, определена е началната дата на
неплатежоспособността - 14.03.2010г., открито е производство по
несъстоятелност с произтичащите от това последици. Решението е вписано в
Търговския регистър на 04.04.2011г.
Няма спор относно качеството на „С.“ ЕООД и Л. К. на кредитори в
производството по несъстоятелност.
Кредиторът „С.“ ЕООД е предявил вземането си за 12 000 лв. с молба
вх. № 261617/09.02.2021 година като обезщетение за лишаването му от
възможността да ползва част с площ от 9740 кв. метра от описания по-горе
имот за месеците октомври, ноември и декември 2020г. Вземането е
включено като т. 2 от Списъка на предявените и приети вземания по
чл.688, ал.3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 17.03.2021 година. Като
7
основание на приетото вземане от 12 000 лева е посочено „Ползване на част
от имот с площ от 9 740 кв.м. за периода октомври – декември 2020 година и
решение № 48/07.02.2020 година по т.д. 710/2019 година на ПАС“.
Подадено е възражение по чл. 690 ал. 1 от ТЗ от кредиторите Л. К. и
„В.Х.“ АД срещу така приетото вземане. С определение
№260353/10.06.2021г. съдът по несъстоятелността е приел възражението за
частично основателно и е одобрил списъка по отношение вземането на „С.“
ЕООД с корекция - намален е размерът на приетото вземане от 12 000 лева на
10651,02 лева. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ на 10.06.2021 година,
а исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
настоящото дело е изпратена по куриер на 23.06.2021 година, т.е. в
предвидения в чл. 694, ал. 6 от ТЗ 14-дневен преклузивен срок.
Обсъденото до тук обосновава допустимост на предявения иск по чл.
694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.
Установено е по делото със събраните доказателства, а и между
страните е безспорно обстоятелството, че „С.“ ЕООД е собственик на
недвижим имот, представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с
кад.№ *** в м. „Р.“ по К. на гр.С., по силата на възлагателно постановление
по чл.717з от ТЗ от 13.07.2016г.
Спорен е въпросът каква част от описания имот, собственост на „С.“
ЕООД, е заета от разпиляна продукция на „Б.М. – С.“ АД /в
несъстоятелност/ и възможно ли е ползването на имота при наличие на
разпиляна продукция или не. Фактите, че върху част от имота са
разположени пирамидални купчини с готова продукция - пегматит в
насипно състояние, собственост на ответника „Б.М. – С.“ АД АД /в
несъстоятелност/, част от масата на несъстоятелността и че заетата от
купчините площ е 4729 кв. метра, е установен по делото.
Съдът не дължи произнасяне по въведените за първи път с въззивната
жалба, извън преклузивните процесуални срокове, доводи на
жалбоподателката Л. К., касаещи несъществуване на процесното вземане на
„С.“ ЕООД поради това, че не било установено продукцията да е собственост
само на „Б.М. – С.“ АД / в несъстоятелност/.
Доказателствената тежест за установяване несъществуването на
прието в производство по несъстоятелност вземане на друг кредитор при
8
предявен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, какъвто е настоящият, е за ищеца.
Поради това съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната
жалба за нарушение на процесуалния закон и липса на пълно и главно
доказване от страна на ответника „С.“ ЕООД, въз основа на което да се
направи извод за съществуване на вземането му по чл. 59 от ЗЗД. Ищцата е
тази, която носи доказателствената тежест за установяване на твърденията си
от исковата молба, включително за площта на имота, заета с разпиляна
продукция и за липсата на пречки тази площ да се ползва от собственика
„С.“ ЕООД, сочещи според нея на липса на основание да се приеме
съществуването на вземането за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД.
След разпределение на доказателствената тежест, по искане на
ищцата в първоинстанционното производство, е допусната и изслушана
комплексна съдебнотехническа и оценителска експертиза. От заключението,
изготвено след геодезическо заснемане, извършено от вещото лице инженер
Х.К., се установява, че площта, заета със складираната на две купчини
готова продукция в североизточната част на поземления имот на „С.“
ЕООД, е общо 4729 кв. метра, като едната купчина е с площ 1 193кв.м.
/оцветена в червено на приложената скица/, а другата – 3 536кв.м. /оцветена в
синьо/. Вещото лице е констатирало и разпиляна и свлечена готова продукция
в западната част с площ от 4 614кв. /оцветена в зелено/, при което общо двете
пирамидални фигури и разпиляната готова продукция, са с площ от
9 343кв.м. / посочената площ в списъците на приетите предявени вземания
по чл.688, ал.3 от ТЗ е 9 740кв.м./.
При приемането на експертизата в съдебно заседание на 12.04.2022
година ищцата Л. К. не е възразила срещу заключението в описаната по-горе
част, а само срещу частта, в която е определена наемната цена на имота.
Вещото лице Х.К. изрично е заявило, че не е установило никаква разлика в
площите, заети от готовата продукция - на купчини и разпиляна, от първото
геодезическо заснемане и при изготвянето на експертизата по настоящото
дело. При изслушването си вещото лице установява наличието на каменен
слог на запад от купчините, вид подпорна стена, която предпазвала от
свличането на продукцията.
Заключението на вещото лице К. относно заетата площ от имота на
ответника и от разпиляната продукция, се потвърждава и допълва и от
9
депозираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля
И.И., допуснат по искане на ответника „С.“ ЕООД и разпитан в съдебно
заседание на 18.01.2022 година. Свидетелят е заявил, че работи на главния
портал на имота в м. „Р.“ от месец октомври 2016 година като охрана,
назначен е от синдика „Б.М. - С.“ АД /н./, като негово задължение е да
охранява сградите и готовата продукция на „Б.М. – С.“ АД – двата огромни
купа готова продукция пегматит в източния край на имота. Той посочва, че
на запад от купчините има ниска подпорна стена от камъни, която спира
разлИ.ето на материала от дъждовете и ветровете, за да не отиде в ливадите.
Състоянието било такова от месец октомври 2016 година, от когато започнал
работа и до момента, не била добавяна нова продукция, а съществуващата се
отмивала от дъждовете. Свидетелят депозира показания за разположен върху
площта с разпиляна продукция фургон през периода октомври-декември 2021
година, който престоял там 3-4 дни и бил махнат, след като свидетелят се
обадил на синдика. Фургонът бил на Община – П. и служел за
осъществяване на дейност по сепариране на отпадъци. Тази дейност се
извършвала върху площта с разпиляна продукция. Освен това била
осъществявана за около седмица дейност по сепариране на отпадъци в имота
на „С.“ ЕООД / стар гараж / от Б. по уговорка между управителите на двете
дружества, която била преустановена отдавна.
Въз основа на така събраните по делото доказателства следва да се
направи извод, че „Б.М. – С.“ АД /н./ ползва без основание площите от
имота на ответника „С.“ ЕООД, заети както от струпаната на купчини готова
продукция / 4729 кв. метра/, така и от разпиляната такава / 4614 кв. метра/ ,
през исковия период от октомври до декември 2020 година. По отношение на
тази част от имота, върху която има разпиляна продукция на несъстоятелното
дружество, също е приложим институтът на неоснователното обогатяване -
чл.59 от ЗЗД, според който всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. „С.“ ЕООД, като на собственик на имот, е лишен от
ползването на заетите с продукцията на „Б.М. – С.“ АД /н./ площи.
Доводите на ищцата, че е възможно ползването на площите, върху
които има разпиляна продукция / 4614 кв. метра/, не са установени по
делото. Доказателствата на свидетеля И. са за ползването им за сепариране на
отпадъци инцидентно в период от три-четири дни и незабавното
10
преустановяване на осъществяваната върху тях дейност след намесата на
синдика. Тези показания не са достатъчни, за да се направи извод, че няма
пречка ответникът „С.“ ЕООД също да ги ползва, преди намиращата се върху
тях разпиляна готова продукция да бъде премахната. Такива доказателства не
са събрани. Освен това показанията касаят период от около една година
след исковия и въз основа на тях не могат да се правят изводи по спора по
настоящото дело. Останалите показания на свидетеля И. касаят ползването на
стар гараж, собственост на „С.“ ЕООД със съгласието на управителя на
дружеството от друго дружество за сепариране на отпадаци. Те обаче нямат
отношение към спора, свързан с възможността да се ползва теренът, зает с
разпиляната продукция на „Б.М. – С.“ АД /н./. Изводи в подкрепа на
твърденията на ищцата не могат да се правят и въз основа на приетия пред
въззивната инстанция протокол от съдебно заседание № 65 от 27.04.2022
година по т. дело № 100/2021 година, по-конкретно от съдържащите се в него
изявления на вещото лице Х.К.. На първо място, съдебният акт по настоящото
дело следва да бъде постановен въз основа на събраните по това дело
доказателства, а такива по друго дело са недопустими. Освен това
обясненията на вещото лице К. са, че площта, върху която се намира
разпиляната продукция, е затревена с различна растителност – треви, бурени,
като става дума за самозалесяване на терена, а не за културна растителност,
като по тревата се вижда прахообразен материал, подобен на този от
купчините складирана готова продукция. Сами по себе си тези обяснения не
са в подкрепа на твърденията на ищцата, че е възможно ползването на терена
от неговия собственик. Безспорно е, че става дума за терен, върху който има
разпиляна продукция на несъстоятелното дружество от една страна, а от
друга – липсват доказателства за възможността тази част от имота да се
ползва от неговия собственик в състоянието, в което се намира. Доводите на
жалбоподателката, че е възможно самият ответник „С.“ ЕООД да е разпилял
част от готовата продукция върху собствения си терен, за да се увеличи
размерът на обезщетението, което му се дължи, не са подкрепени с
доказателства по делото. Напротив – те се опровергават от обясненията на
вещото лице К. и показанията на свидетеля И., че състоянието на имота е
такова още от месец октомври 2016 година, не е променяно, освен под
въздействието на атмосферните условия.
Обедняването на собственика на имота е съизмеримо с доходите от
11
наем, които той би получил, а обогатяването на дружеството в
несъстоятелност, което ползва частта от имота през исковия период, е
съизмеримо със спестените средства от това ползване.
Спорен между страните е и въпросът относно размера на дължимото
обезщетение за неоснователно обогатяване, еквивалентен на наемната цена.
В приетата по делото комплексна експертиза е определена пазарната наемна
цена за исковия период от три месеца / от октомври до декември 2020
година/ за площта от 4729 кв. метра, заета от двете купчини – 3830 лева и за
площта от 4614 кв. метра, върху която е разпиляната продукция - 3740
лева, или общо 7570 лева. От заключението е видно, че тези стойности са
получени като съвкупност от претеглените стойности, определени с
прилагане на българските стандарти за оценяване, въз основа на два метода
– метода на приходната стойност и метода на сравнителната стойност, като
пазарните аналози на сходни имоти са само един от елементите, съобразени
от вещото лице при определяне на пазарната наемна цена. При приемането
на заключението ищцата Л. К. е изразила несъгласие с него в частта, касаеща
определения пазарен наем с твърдения, че задачата не е изпълнена, без да е
направила нови искания и да е изложила конкретни оплаквания. При
изслушването си вещото лице Г. е посочило, че не е използвало данните за
пазарните аналози, приложени по делото, а такива, които само е открило и
които са по-сходни с процесния имот.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира, че липсва основание
да не се кредитира заключението на вещото лице, което е компетентно,
незаинтересовано и аргументирано. Недопустимо е решението в частта
досежно пазарната наемна цена да бъде основано само на обява от електронен
сайт, каквото искане се поддържа във въззивната жалба, при положение, че
пазарната наемна цена се определя при съобразяване на различни
компоненти, въз основа на различни методи и това е направено с приетата
експертиза.
Определената от вещото лице пазарна наемна цена правилно е
съобразена от първоинстанционния съд, който е приел за основателен
предявеният от Л. К. отрицателен установителен иск до размера на сумата от
3081,02 лева / представляваща разликата между дължимото обезщетение за
исковия период от 7570 лева и размерът на приетото вземане на „С.“ ЕООД
12
от 10651,02 лева след определението на съда по несъстоятелността по чл.
692, ал. 4 от ТЗ, постановено по т. дело № 66/2010 година под № 260353 от
10.06.2021 година.
В останалата част – над 3081,02 лева до посочения от ищцата размер
от 7814,02 лева по предявения от нея иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ,
първоинстанционното отхвърлително решение, предмет на обжалване по
настоящото дело, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция жалбоподателката
Л. К. следва да бъде осъдена да заплати на „С.“ ЕООД разноски за
въззивното производство. Претендираните разноски са в размер на 860 лева
адвокатско възнаграждение, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие с отразяване за заплащане в брой на
тази сума.
На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ Л. К. следва да бъде осъдена да
заплати дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на
2% върху 1/4 от размера на процесното вземане, или сумата 23,66 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/ 12.05.2022г., постановено по търг.
д. № 99/2021г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, в обжалваната част, с
която е отхвърлен предявеният иск по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от Л. А. К., ЕГН
**********, срещу „ Б.М.С.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *** и „ С.“
ЕООД, ЕИК ***, за приемане за установено несъществуването на част от
вземането на „С.“ ЕООД от „Б.М.С.“ АД /в несъстоятелност/ по чл.59 от
ЗЗД, в размера над 3081.02 лева до 7814,02 лева, представляващо
обезщетение за ползването на 9343 кв.м., част от производствен терен,
целият с площ от 35 000 кв.м. , с кад. № *** в м. „Р.“ по К. на гр.С., а
понастоящем ПИ с идентификатор *** по КК на гр.С., заета от готова
струпана и разпиляна продукция, за периода от 01.10.2020г. - 31.12.2020 г. ,
което вземане е включено в списък на приети вземания по чл. 688, ал. 3 от
ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 17.03.2021 година и одобрен от съда по т.д.
№66/2010г. на ПОС с определение № 260353 от 10.06.2021 година по чл.692,
ал.4 от ТЗ, в общ размер на 10651,02лв.
13
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН **********, да заплати на „ С.“ ЕООД, ЕИК
***, разноски за въззивното производство в размер на 860 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН ********** да заплати в полза бюджета на
съдебната власт сумата от 23,66 лева, представляваща дължима държавна
такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14