Р
Е Ш Е
Н И Е
№
18.06.2021 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 635/2009 г.
по описа на РС – Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване
на делбата.
С
влязло в сила решение № 306/30.11.2015 г., поправено с решение № № 193/02.07.2019 г., постановени по гр. д. № 635/2009 г. по описа на РС -
Провадия, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. ******, община *****, област **** цялото с
площ от 2745 кв.м., съставляващо УПИ I – 21 в кв. 1, по плана на селото, при граници: улица,
УПИ II – 20 и от две страни язовир, върху което дворно място е построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м., между
съсобствениците при квоти, както следва:
- 1045 кв.м. ид. части от дворното място, върху което е изградена жилищна сграда със
застроена площ от 68 кв.м. за Р.Ф.И., ЕГН: **********,***,
- 1700 кв.м. ид. части от
дворното място за Държавата,
на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Със същото решение от делбата са
изключени: И.Ф.И., ЕГН: **********,*** Б.Ф.И., ЕГН: **********,***.
В хода на производството, след
влизане в сила на решението за допускане на делба, е починал съделителят Р.Ф.И., като на
негово място са конституирани съпругата му съделителят Т.Д.И. и дъщерите
му съделителите Д.Р.И. и Е.Р.Б.. В преклузивните срокове,
а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението,
с което е допусната делбата на процесното дворно място, страните не са предявили
възлагателни претенции и претенции по сметки.
С молба от 12.04.2021 г., уточнена в хода на устните
състезания, съделителите Т.И., Д.И. и Е.Б., всяка от които се легитимира като
собственик по наследство на 1/3 ид. част от дела на своя наследодател Р.Ф.И. в
процесния поземлен имот, чрез своя процесуален представител, заявяват, че са
съгласни да получат общ дял при реална делба на поземления имот, като желаят да
им бъде възложен в общ дял за трите – дял II от вариант II на заключението на вещо лице К.В.,
прието от съда на 19.11.2019 г., а в евентуалност - да им бъде възложен дял II от вариант I на заключението на вещо лице К.В.,
прието от съда на 19.11.2019 г. Молят оценката на дяловете да бъде извършена в
съответствие с даденото заключение на вещо лице К.В.. Молят разноските в
производството да бъдат разпределени при приложение на правилото на чл. 355 от ГПК – съобразно дяловете на всеки един от съделителите. Претендират направените
разноски за доказване на правото на собственост и за оборване на възраженията
на Държавата От страна на процесуалния представител на съделителите Т.И., Д.И.
и Е.Б. се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. във връзка с
успешно проведената защита по правото на
собственост на техния наследодател Р.И. в първата фаза на делбата. Представят
списък на разноските, който молят да се преценява в съвкупност с представения
предходен такъв в съдебно заседание, проведено в първа фаза на делбата на
20.10.2015 г.
С молби от 19.03.2021 г. и от 11.05.2021 г. Държавата, чрез нейния процесуален представител, моли да ѝ бъдат
разпределени два дяла с обща площ 1700 кв.м. от поземления имот, посочени във вариант I от експертизата на вещо лице К.В., предвид
съобразеното им със ЗУТ конфигуриране, а именно - да
се възложи на Държавата дял 1 и дял 3 от вариант I на скица-проект от СТЕ на
вещо лице К.В.. Моли съда
да образува така предложените дялове и да ги разпредели като обекти в
собственост на Държавата чрез разделителен протокол. Възразява срещу искането
на ищците да бъде приложен вариант II от СТОЕ, изготвена от вещо лице К.В.,
тъй като същото е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение от
30.11.2015 г., с което е приключило първата фаза от делбата. Моли да бъде
съобразено, че съгласно становището на главния архитект на Община *****, депозирано в Районен съд -
Провадия на 02.03.2021 г., УПИ 1-21, кв. I
съгласно разпоредбите на ЗУТ е поделяем
както е в
предложения вариант I на вещото лице К.В..
Оспорва искането да бъде присъдено в тежест
на Държавата адвокатско възнаграждение за адв. М. във връзка с оспореното право
на собственост на Р.И. в първата фаза на делбата. Твърди, че имущественото
право е било предмет на гр. д. № 848/2010 г. на Районен съд
Провадия и разноските между страните са определени с решение 69/2013 г. Счита,
че не се дължи повторно възнаграждение на процесуалния представител на ищците,
тъй като правото на собственост на И. не е било обект на изрична защита от
негова страна по настоящото дело. Приложим в случая бил единствено чл. 355 от ГПК. Моли съда да има предвид, че втората СТЕ е била назначена по претенции на
ищците, а първата не е оспорена от Държавата. Предвид излишните доказателствени
искания на ищците, моли да се присъдят разноските по втората СТЕ в тяхна тежест.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
От изготвената по делото СТОЕ от
вещо лице Ж.Б. се установява, че делбеният имот – дворно място, е поделяем
съобразно делбените квоти. Пазарната стойност на дворното място, цялото с площ
от 2745 кв.м., е 76 600 лева, а пазарната стойност на жилищната сграда,
със застроена площ от 68 кв.м., е 11 400 лева. Пазарната стойност на
дворното място, ведно с построената в него жилищна сграда, е 88 000 лева. Вещото
лице е предложило един вариант за делба с обособяване на три дяла: дял първи –
с площ 680 кв.м. – незастроен, при граници, улица, УПИ II – 20, дял II и язовир – за Държавата, с пазарна
стойност на този дял 18 970 лева; дял втори – с площ 1045 кв.м., ведно с
построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
68 кв.м., при граници улица, дял I, дял II и язовир - за Р.Ф.И., с пазарна
стойност на този дял 40 550 лева и дял трети – с площ 1020 кв.м., при
граници: улица, дял II и от две страни язовир – за Държавата, с пазарна
стойност на този дял 28 480 лева. Вещото лице е оценило и
жилищната сграда, намираща се в дворното място, която не
е предмет на делба, поради което стойността ѝ не следва да се взема
предвид при изчисляване стойността на делбения имот.
Предвид това стойността на делбения имот:
дворно място е 76 600 лева, като стойността
на 1045 кв.м. ид. части е 29 150 лева, а стойността на 1700 кв.м. ид.
части е 47450 лева. Заключението е оспорено от ищеца и по негово искане е
допусната повторна експертиза.
От изготвената от делото повторна
СТОЕ от вещо лице К.В. се установява, че делбеният имот – дворно място, е
поделяем съобразно делбените квоти. Пазарната стойност на жилищната сграда със
застроена площ от 68 кв.м. е 9210 лева, а пазарната стойност на дворното място,
цялото с площ от 2745 кв.м., ведно с построената в това дворно място жилищна
сграда със застроена площ от 68 кв.м., съобразно предложените от вещото лице
два варианта за делба с обособяване на по три дяла е както следва: вариант I – 47250 лева и вариант II – 45885 лева. Вещото лице е
предложило вариант I с обособяване на три дяла: дял
първи с площ 800 кв.м. – незастроен, при граници: улица, УПИ II – 20, дял II и язовир – за Държавата, с пазарна
стойност на този дял - 12000лева; дял втори с площ 1045 кв.м., ведно с
построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ 68
кв.м., при граници: улица, дял I, дял II и язовир – за Р.Ф.И., с пазарна
стойност на този дял – 21750 лева и дял трети с площ 900 кв.м., при граници:
улица, дял II и от две страни язовир – за Държавата, с пазарна стойност на този
дял – 13500 лева; вариант II с обособяване на три дяла: дял първи с площ
800 кв.м. – незастроен, при граници: улица, УПИ II –
20, дял II и язовир – за Държавата, с пазарна стойност на този дял – 12000 лева;
дял втори с площ 1500 кв.м., ведно с построената в това дворно място двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 68 кв.м., при граници: улица, дял I, дял II и
язовир – за Р.Ф.И., с пазарна стойност на този дял – 27210 лева и дял трети с площ 445 кв.м., при граници: улица, дял II и язовир –
за Държавата, с пазарна стойност на този дял – 6675 лева. Вещото лице е оценило и
жилищната сграда, намираща се в дворното място, която не
е предмет на делба, поради което стойността ѝ не следва да се взема
предвид при изчисляване стойността на делбения имот.
Предвид това стойността на делбения имот:
дворно място по вариант I е 38040 лева, като стойността на 1045 кв.м. ид.
части е 12540 лева, а стойността на 1700 кв.м. ид. части е 25500 лева, а по
вариант II е 36675 лева, като стойността на 1500
кв.м. ид. части е 18000 лева, а стойността на 1245 кв.м. ид. части е 18675
лева. Заключението е оспорено от Държавата в частта относно вариант II поради противоречието му с влязлото в сила
съдебно решение от 30.11.2015 г., с което е приключила първата част от делбата,
а вариант I е оспорен в частта относно оценката на дяловете, като неотговарящи
на действителната стойност на поземлените имоти. С
протоколно определение от 26.06.2018 г. заключението на вещото лице е прието
само по отношение на вариант I.
Предвид
влязлото в сила решение № 193/02.07.2019 г., постановено по настоящото дело, с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
306/30.11.2015 г., с което е уточнен въпросът за това, че построената в
делбения имот двуетажна жилищна сграда не е предмет на делбата, по искане на
наследодателя на ищците, с протоколно определение от 22.10.2019 г. е допусната СТОЕ
със задачи вещото лице да определи пазарната оценка на процесния поземлен имот
и евентуално възможностите за образуване на дялове, без да извършва оценка на
сградата, построена в имота, и да я включва в някой от дяловете, като съобрази
влязлото в сила решение № 306/30.11.2015 г., поправено с решение №
193/02.07.2019 г. и в частност определените в решението квоти на съделителите,
без двуетажната жилищна сграда.
От приетата по делото
СТЕ от вещо лице К.В. се установява, че процесният имот – дворно място УПИ I – 21 в кв. 1, по
плана на селото, при граници: улица, УПИ II – 20 и от две страни
язовир към датата на оценката 11.11.2019 г., е реално поделяем съобразно квотите, посочени в решението за допускане на
делба, като отделните дялове са показани на приложената към експертизата схема
от 15.06.2018 г., приета и приобщена по делото. Пазарната стойност на процесния
имот към датата на оценката 11.11.2019 г. /поправката на датата е направена при
изслушване на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 19.11.2020 г./ по вариант I от заключението е 38040 лева, а по вариант II е 36675 лева. Вещото лице е предложило вариант I с обособяване на три дяла: дял първи – оцветен в червено на
скицата, с площ 800 кв.м. – незастроен, при граници: улица, УПИ II – 20, дял II и язовир – за Държавата, с пазарна
стойност на този дял - 12000лева; дял втори – оцветен в жълто
на скицата, с площ 1045 кв.м, при граници: улица, дял I, дял II и язовир – за Р.Ф.И.,
с пазарна стойност на този дял – 12540 лева и дял трети
– оцветен в зелено на скицата, с площ 900 кв.м., при граници: улица, дял II и
от две страни язовир – за Държавата, с пазарна стойност на този дял – 13500
лева; вариант II с обособяване на три дяла: дял първи - оцветен в
червено на скицата, с площ 800 кв.м. – незастроен,
при граници: улица, УПИ II – 20, дял II и язовир – за Държавата, с
пазарна стойност на този дял – 12000 лева; дял втори - оцветен в жълто на
скицата, с площ 1500 кв.м., при граници: улица, дял I, дял II и язовир – за Р.Ф.И.,
с пазарна стойност на този дял – 18000 лева и дял трети - оцветен в зелено на
скицата, с площ 445 кв.м., при граници: улица, дял II
и язовир – за Държавата, с пазарна стойност на този дял – 6675 лева.
В писмо вх.
№ 260396/02.03.2021 г., изпратено в отговор на отправено от съда искане за
произнасяне по реда на чл. 201, ал. 1 от ЗУТ, главният архитект на Община *****
е изразил становище, че към настоящия момент кадастралната карта на с. ****** е на етап приемане. Имотът е отразен в проекта на кадастралната карта
с някои несъответствия в застрояването, но независимо от това УПИ I – 21 в кв. 1,
съгласно разпоредбите на ЗУТ е поделяем, както е в предложения вариант № 1 на
вещо лице К.В..
Както вече беше
посочено по – горе ищците са изразили желание да им бъде възложен в общ дял за трите – дял II от вариант II на заключението на вещо лице К.В.,
прието от съда на 19.11.2019 г., а в евентуалност - да им бъде възложен дял II от вариант I на същото заключение. От друга
страна, въпреки че с молба от 15.11.2019 г. е оспорил и второто заключение на
вещо лице В. по отношение на вариант II –
изцяло, а по отношение на вариант I – в частта относно оценката на дяловете, с
последваща молба от 14.03.2021 г. Държавата, чрез процесуалния ѝ
представител, е заявила, че няма възражения по становището, дадено от главния
архитект на Община *****, като счита, че вариант I от СТЕ на вещо лице К.В. е приложим
и адекватен на фактическата обстановка по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон, следва
да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата, т.е. за
имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри
на правото на собственост или техни законни правоприемници и при
определените квоти в съсобствеността. В случая до делба е допуснато дворно
място, находящо се
в с. ******, община *****, област **** цялото с площ от
2745 кв.м., съставляващо УПИ I – 21 в кв. 1, по плана на селото, при граници: улица,
УПИ II – 20 и от две страни язовир, върху което дворно място е построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м., между
съделителите: Р.Ф.И. при
квота 1045 кв.м. ид. части от дворното място, върху което е изградена жилищна сграда със
застроена площ от 68 кв.м. и Държавата при
квота 1700 кв.м. ид. части от дворното
място. Описаната и оценена от вещите лица по първите две изготвени по
делото СТОЕ жилищна сграда, изградена в дворното
място не е допусната до делба, тъй като същата е изключителна собственост на
съделителя Р.И.. Поради това жилищната сграда ще бъде изключена от съда при
определяне на пазарната стойност на делбените имоти.
Поради настъпилата смърт на съделителя Р.И.
след влизане в сила на решението по първата фаза на делбата на негово място са
конституирани съпругата му Т.Д.И. и дъщерите му Д.Р.И. и Е.Р.Б., които на основание чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от ЗН наследяват дела му по равни части – по 1/3 ид. част, по този
начин квотата в съсобствеността на Т.И., Д.И. и Е.Б. е по 348.33 кв.м. ид.части
на всяка една от тях.
По способа на извършване на
делбата:
Основен принцип при извършването на делба на
съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял,
съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в
дяловете се изравнява в пари - чл. 69, ал. 2 от ЗН.
Съсобствеността в делбеното производство се
прекратява: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по
реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан, като основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответствa на стойността на
дяловете на съделителите. Затова съществено значение има обстоятелството
дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите
до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на
нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по възможност
всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество. Ако
дяловете на страните от допуснатите до делба имоти са различни е невъзможно да
се тегли жребий, освен ако съотношението между квотите
на съделителите и броя на имотите позволява извършването на делба
чрез изтегляне при жребия на повече от един дял - решение № 140/28.05.2014г. по
гр.д. №7627/2013 г. на ВКС, І г.о. Предпоставки за извършване на делбата по
реда на чл. 353 ГПК са: когато от допуснатите до делба имоти са обособени
достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален
дял, извършването на делбата чрез теглене на жребие е невъзможно или много
неудобно.
В настоящия случай в делбената маса е включен имот – дворно място с площ
от 2745 кв.м., в което е изградена жилищна сграда, изключителна собственост на
съделителя Р.И., починал след приключване на първа фаза на делбеното
производство и заместен от своите законни наследници – съпруга и две дъщери, при
което броят на съделителите е четирима, трима от които са заявили съгласие да
получат общ дял. Горното изключва способа за
ликвидиране на съсобствеността чрез изнасяне на публична продан и обуславя
извод при извършването на настоящата делба недвижимият имот да
бъде разделен реално между страните по делото, като всеки от тях получи своя
дял в натура. Същевременно съдът счита, че в конкретния казус делбата
следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 от ГПК, според която
разпоредба съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти
между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дяловете и
тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. В хипотезата на
чл. 353 от ГПК не се съставя разделителен протокол – в този смисъл и
т. 5 от ППВС № 7/28.11.1973 г. В настоящия случай евентуалното съставяне на
разделителен протокол и тегленето на жребий за процесните имоти се явява
невъзможно, а и много неудобно по смисъла на чл. 353 от ГПК, доколкото в
дворното място е построена жилищна сграда, която не е предмет на делбата, и квотите
на съделителите се различават. Налице е и желание на
страните делбата да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК, поради което
съдът намира, че същата следва да извърши по този начин.
Предвид изложеното, съдът пристъпва към разпределение на имотите именно
по реда на чл. 353 от ГПК, в съответствие с предложения в заключението на
вещо лице К.В. по допуснатата и приета на 19.11.2019 г. СТЕ вариант I, тъй като именно това заключение
в посочения вариант е съобразено с предмета на делбата, квотите на
съделителите, определени с влязлото в сила решение по допускане на делбата, и е
одобрено от главния архитект на Община *****. Съдът приема, че с прилагането на
чл. 353 от ГПК обезпечава всички съделители с реален дял съобразно квотите им и
правото на всеки от тях да получи дял в натура, като е спазен и принципът на
равноправие на съделителите.
Ето защо на съделителите
Т.И., Д.И. и Е.Б. следва да се постави в общ дял – дял втори от вариант I, оцветен в жълто на скицата, приложена на л. 397 от делото, приподписана от
съдебния състав и представляваща неразделна част от решението, с площ 1045
кв.м, в който е построена двуетажна жилищна сграда с площ 68 кв.м., при
граници: улица, дял I, дял II и язовир, с пазарна стойност на този дял – 12540
лева, а на съделителя Държавата следва да се поставят в
дял – дял първи
от вариант I, оцветен в червено на скицата, приложена на
л. 397 от делото, приподписана от съдебния състав и представляваща
неразделна част от решението, с площ 800 кв.м. – незастроен, при граници: улица, УПИ II – 20, дял II и язовир, с пазарна стойност на този дял - 12000лева и дял
трети от вариант I, оцветен в зелено на скицата, приложена на л. 397
от делото, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от
решението, с площ 900 кв.м., при
граници: улица, дял II и от две страни язовир, с пазарна стойност на този дял –
13500 лева.
Съгласно заключението
на вещо лице В., прието на 19.11.2019 г. при този вариант за разделяне на имота
между съсобствениците, Държавата следва да заплати на останалите трима
съделители за уравнение на дяловете по 2160 лева на всяка една от тях.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 355 от ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им. Пазарната стойност на делбения имот съобразно вариант I от СТЕ на вещо лице К.В., приета на 19.11.2019 г.,
е 38040 лева, дължимата държавна такса по делото е 1521.60 лева, от
които 501.60 лева следва да заплатят Т.И., Д.И. и Е.Б., а Държавата следва
да заплати 1020 лева.
По претендираните разноски от наследниците
на съделителя Р.И.:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК
страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските
включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени
доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на
съсобствеността. Когато не се оспорват правата на съделителите или способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат.
Според представения от съделителите Т.И., Д.И. и Е.Б.
списък на направените разноски в производството по извършване на делбата от
техния наследодател, такива се претендират за: 150 лева – депозит за СТЕ, 300
лева – депозит за изготвяне на повторна СТЕ, 80 лева – довнесен депозит за
изготвяне на повторна СТЕ и 250 лева – депозит за изготвяне на СТОЕ. От страна
на процесуалния представител на ищците се претендира адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38 от ЗАдв. за осъществена правна помощ на близък, съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с уточнението, направено в молба вх. №
260672/12.04.2021 г. и в съдебно заседание, проведено на 18.05.2021 г., че
същото се претендира във връзка с успешно проведената
защита на правото на собственост на съделителя Р.И. в първата фаза на делбата. Представят списък на разноските,
който молят да се преценява в съвкупност с представения предходен такъв в
съдебно заседание, проведено в първа фаза на делбата на 20.10.2015 г.
В случая стойността на дяловете на
съделителите не са равни. Определеният от съда депозит за вещо лице по първоначалната
СТОЕ е в размер на 300 лева, като същият е внесен от страните поравно, т. е. по
150 лева. Съобразно стойността на дяловете обаче дължимият от Р.И., респ. от
неговите наследници разноски за депозит за вещото лице е в размер на 99 лева, а
от Държавата – 201 лева. Следователно Държавата следва да бъде осъдена да
заплати на наследниците на Р.И. разликата в общ размер на 51 лева или по 17
лева на всеки от съделителите - Т.И., Д.И. и Е.Б., съобразно притежаваните от
тях по 1/3 ид. част от дела на своя наследодател Р.Ф.И.. За разликата от
уважения до претендирания размер от 150 лева разноски за първоначалната СТОЕ
искането е неоснователно.
Съдът намира, че претенцията за разноски
в общ размер на 380 лева за внесен депозит за вещо лице за изготвяне на
повторна СТОЕ, е неоснователна, тъй като същата е допусната по искане на
съделителя Р.И., а Държавата не е оспорила първоначалната такава.
Определеният
от съда депозит за изготвяне на третата
СТЕ в размер на 250 лева е внесен от съделителя Р.И.. Допускането на
експертизата се е наложило предвид влязлото в сила на решение за поправка на
очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 306/30.11.2015 г., с което окончателно е изяснен
въпросът относно имота, предмет на делбата. При това положение съобразно
стойността на дяловете дължимият от Р.И., респ. от неговите наследници разноски
за депозит за вещото лице е в размер на 82.41 лева, а от Държавата – 167.50
лева. Следователно Държавата следва да бъде осъдена да заплати на наследниците
на Р.И. разликата в общ размер на 167.59 лева или по 55.86 лева на всеки от
съделителите - Т.И., Д.И. и Е.Б., съобразно притежаваните от тях по 1/3 ид.
част от дела на своя наследодател Р.Ф.И.. За разликата от уважения до
претендирания размер от 250 лева разноски за третата СТЕ искането е
неоснователно.
По претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат М. за осъществена безплатна правна помощ на
ответника Р.Ф.И. на основание чл. 38 от ЗАдв. съдът намира следното:
Настоящият съдебен
състав приема, че в случая приложение намират указанията, дадени в т. 9 на
Постановление № 7 /1973 г. на Пленума на ВС за обобщаване на практиката по
някои въпроси на съдебната делба: съдебните и деловодните разноски да се
разпределят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност,
когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни
въпроси съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65 от ГПК (от 1952 г.( отм.
). На
разпоредбата на чл. 64 от ГПК ( отм. ) съответства разпоредбата на чл. 78 от
действащия ГПК.
Съобразно тези указания е установената
практика на ВС и ВКС (например, отразена в определение № 13 от 29.01.2015г. по
ч.гр.д. № 2755 /2013 г. на ВКС, ІІ г.о.), с което е прието, че когато е
повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на
съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените
от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата
на чл. 78 от ГПК, в който смисъл са и указанията в т. 9 на Постановление №
7/1973 г. на Пленума на ВС.
В случая в първа фаза на делбата, преди и след
постановяване и влизане в сила на решение № 69/06.03.2013 г. по г. д. № 848/2010 г. на РС - Провадия, а именно
на 30.10.2013 г., Държавата е оспорвала участието на посочените в исковата
молба физически лица в делбата, като е поддържала, че евентуалното
осъществяване на същата би било недопустимо, както и че имотът винаги е бил
държавен, тъй като попада в 1-ви пояс на санитарно – охранителната зона на
язовир „Георги Трайков” – с. ****, община *****.
С оглед изхода на спора в първа фаза на
делбата – възраженията на Държавата са приети за неоснователни и същата е
допусната за процесния недвижим имот между съделителите Р.Ф.И. и Държавата,
искането на процесуалния представител на съделителя Р.И., заместен в процеса от
неговите законни наследници - съделителите Т.И., Д.И. и Е.Б., Държавата да бъде
осъдена да му заплати на основание чл. 38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение във
връзка с успешно проведената защита на правото на собственост на съделителя Р.И.
в първата фаза на делбата е основателно за сумата от 400 лева, която
представлява половината от минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. в редакцията ѝ ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.,
доколкото представените по делото в първа фаза на делбата два договора за
оказана безплатна правна помощ и съдействие, са сключени на 07.05.2014 г. /л.
131/ и на 19.10.2015 г. /л. 259/. В така представените договори е посочено само:
защита и процесуално представителство по г.д. № 635/2009 г. по описа на РС –
Провадия, като липсва разграничение както за двете фази на делбата, така и
какви процесуални действия включва защитата. С оглед на това съдът приема, че
дължимото минимално възнаграждение на процесуалния представител на Р.И. в общ
размер от 800 лева включва 400 лева за защита в първа фаза на делбата и 400
лева за защита във втора фаза на делбата, като не е налице основание за
присъждане на последното, а и такова не се претендира.
Мотивиран от горното и на основание чл.
353 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 353 от ГПК допуснатия до делба с решение № 306/30.11.2015 г.,
поправено с решение № № 193/02.07.2019 г., постановени по гр. д. № 635/2009 г.
по описа на РС - Провадия, недвижим имот: дворно място,
находящо се в с. ******, община *****, област **** цялото с площ от 2745 кв.м.,
съставляващо УПИ I – 21 в кв. 1, по плана на селото, при граници: улица, УПИ II – 20 и от две страни
язовир, върху
което дворно място е построена двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 68 кв.м., както следва:
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на съделителите Т.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Р.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.Р.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** дял втори от вариант I, оцветен в жълто на скицата, приложена на л. 397 от делото, приподписана от
съдебния състав и представляваща неразделна част от решението, с площ 1045
кв.м, в който е построена двуетажна жилищна сграда с площ 68 кв.м., при
граници: улица, дял I, дял II и язовир, с пазарна стойност на този дял – 12540
лева.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на съделителя Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, дял първи от вариант I, оцветен в червено на скицата, приложена на
л. 397 от делото, приподписана от съдебния състав и представляваща
неразделна част от решението, с площ 800 кв.м. – незастроен, при граници: улица, УПИ II – 20, дял II и язовир, с пазарна стойност на този дял - 12000лева.
ПОСТАВЯ В
ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на съделителя Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, дял трети от вариант I, оцветен в зелено на скицата, приложена на л. 397
от делото, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от
решението, с площ 900 кв.м., при
граници: улица, дял II и от две страни язовир, с пазарна стойност на този дял –
13500 лева.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, да заплати на Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2160 лева /две хиляди сто и
шестдесет лева/ за уравнение на дела ѝ в прекратената съсобственост.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на Д.Р.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2160 лева /две хиляди сто и
шестдесет лева/ за уравнение на дела ѝ в прекратената съсобственост.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на Р.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2160 лева /две хиляди сто и
шестдесет лева/ за уравнение на дела ѝ в прекратената съсобственост.
ОСЪЖДА Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Р.И., ЕГН **********,
с адрес: *** и Е.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят по сметка на РС
– Провадия държавна такса в размер на 501.60 лева/пестотин и един лева и
шестдесет стотинки/ за общия им дял.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, да заплати по сметка на РС – Провадия държавна такса в размер на 1020 лева /хиляда и двадесет лева/.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството да заплати на Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Р.И., ЕГН **********, с
адрес: *** и Е.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: *** по 72.86 лева /седемдесет и
два лева и осемдесет и шест стотинки/ на всяка една от тях – разноски за
производството във втора фаза на делбата.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройството да заплати на адвокат К.М., с адрес
*** сумата от 400 лева /четиристотин лева/ – адвокатско възнаграждение за
оказана правна защита и съдействие на съделителя Р.Ф.И. в първа фаза на
делбеното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: