№ 385
гр. Пазарджик, 11.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500353 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя Община-Велинград редовно призовани не се явява
представител. Постъпило становище от пълномощника на Община -
Велинград адв. П. Я. Г., с което уведомява съда, че поради ангажимент, не
може да се яви днес. Заявява, че в случай, че не са налице процесуални пречки,
не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Оспорва отговора на
въззивната жалба. Счита, че адвокатското възнаграждение е прекомерно
високо и следвало да бъде редуцирано от съда. Оспорва като прекомерно
размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Не се сочат
доказателства. Изразено е становище по съществото на спора. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски. Възразява за прекомерност на
адвокатския хонорар в настоящата инстанция. Моли да бъде определен от
съда. Приложен е списък с разноски.
За ответника Г. Б. се явява адв. С. С. редовно упълномощен.
Адв. С.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград, постановено по гр.д.№ 1231 по
описа за 2024 година е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД,
във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община
Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН:
********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер
7957,20 лв. /седем хиляди деветстотин петдесет и седем лева и двадесет
стотинки/-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни
действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 781/2019 г. по описа на
Районен съд Велинград, определено с Решение № .........год. на Адвокатски
съвет гр. П. по Протокол № ..........год., ведно със законната лихва за периода от
18.07.2024год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №
502/19.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. ........ г. по описа на Районен съд- Велинград.
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан
Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: **********с адрес гр.
П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на
159,14 /сто петдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ по гр. д.
1231/2024 г. на РС Велинград.
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община
Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен
номер ********** с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско
възнаграждение за защита по гр. д. 1231/2024г. на РС Велинград, в размер на
1314,86 лв. с ДДС /хиляда триста и четиринадесет лева и осемдесет и шест
стотинки/.
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан
Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр.
П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 159,14
2
лв. /сто петдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ по ч. гр. д. ........ г. на
РС Велинград.
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община
Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен
номер ********** с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско
възнаграждение за защита по ч. гр. д. ........ г. на РС Велинград, в размер на
837,43 лв. с ДДС /осемстотин тридесет и седем лева и четиридесет и три
стотинки с ДДС/.
Така постановеното решение е обжалвано в срок от Община Велинград.
Считат, че Решение № 35 от 17.02.2025г., постановено по гр. дело №
1231/2024 г. - по описа на Районен съд - Велинград, е неправилно, постановено
в противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по
делото доказателства и е необосновано.
Районният съд е приел неправилно фактическо положение, което е
довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата
си претенция.
Тази претенция била недоказана както по основание, така и по размер.
Адв., Б. изготвял книжа и е извършвал правни действия по посоченото
ч. гр. д. № 781/2019 г. по описа на Районен съд Велинград.
Въпреки високия материален интерес, следвало да се съобрази видът и
количеството на извършените процесуални действия, както и
обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на
книжа процесуалната активност е била сравнително ниска. Считат, че няма
пречка съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като
определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. /В този
смисъл Решение № 4125 от 04.04.2024 г. по адм.д. № 9209/2023 Г., I отд. на
ВАС; Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм. дело № 2438/ 2024 г. на
ВАС, Определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 75/2024 г., 2 ТО,
ТК, Определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1908/2022 г., 1 ТО,
ТК и др./.
За да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение
трябвало да се вземат под внимание:
3
• Фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид
видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото,
обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и
международни правни норми.
• Броят на заседанията, в които процесуалният представител е
участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище.
• Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.
• Значимост на извършеното процесуално действие за защита на
интересите на страната.
• Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени
твърдения и възражения па насрещната страна.
• Икономическите условия и стандартът на живот в страната.
Определеното адвокатско възнаграждение било прекомерно високо за
действията, които са извършени и трябвало да бъде редуцирано от съда.
Оспорват като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение. Считат,
че начина и методиката на определяне на адвокатското възнаграждение е
незаконосъобразен, като се позовават и на решението по дело С-438/22 на
СЕС от 25.01.2024 г.
Съдът бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за
законосъобразност или евентуална нищожност на Решение № ......... год. на
Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № .......... год., предвид факта, че органа
се е произнесъл съгласно действащата нормативна уредба без да се съобрази
със забраната по чл. 101, §2 от ДФЕС .
Налице били всички основания за прилагане на прието в наднационална
съдебна практика - решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, размерът на
адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не бил длъжен
да се съобразява с размерите, посочени в Наредбата, тъй като съобразно
решението по дело С- 438/22 на СЕС - Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е обявена за нищожен
4
акт. Цитират съдебна практика и молят решението да бъде отменено и
предявените искове – отхвърлени.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът по жалбата моли решението да бъде потвърдено.
Установено било по делото , че на 13.08.2019г. ответникът Община
Велинград е упълномощил ищеца адв. Г. Х. Б.-АК П., да го представлява по ч.
гр. д. № 781/2019г.по описа на Районен съд-Велинград, за което е съставено
пълномощно в писмена форма. Процесуалното представителство е до
приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви
съдопроизводствени действия, включително и тези по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4
ГПК.
От представения договор за залог върху вземания от 27.06.2012г. се
установявало, че вземането по процесния Договор за кредит е било
обезпечено с особен залог върху множество по вид вземания на Община
Велинград, който залог е първоначално вписан на 02.07.2012г. в ЦРОЗ. Видно
от приложеното извлечение от регистъра е, че са вписани обезпечения в полза
и на други заложни кредитори. Въз основа на учредената представителна
власт от ответника адвокат Г. Б. е установил, че на 27.11.2018г. е подписана
Декларация по чл. 10. ал. 3 от 303 от страна на заложния кредитор,
Райфайзенбанк България" ЕАД с нотариална заверка на подписа, въз основа
на която се присъединява по право в производството по принудително
изпълнение върху заложеното имущество, след деклариране на размера на
задължението, като същото се смята за изискуемо до размера на сумата,
включена в разпределението. За това присъединяване е изпратено съобщение
от ЧСИ Дичев, при който е образувано изпълнително производство за
принудително изпълнение на задължението. Адвокат Г. Б. се е запознал, че на
11.04.2019г. е изготвено Разпределение на четири отделно събрани суми по
изпълнително дело № 920/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Дичев, с рег. № 781 при
КЧСИ, като на „Райфайзенбанк България“ ЕАД са били разпределени суми за
погасяване за задължението им по договор за особен залог и представената
декларация по чл. 10, ал. 3 от 303: по т. 1 - 22 305,20 лв.; по т. 2 - 22 588,38 лв.;
по т. 3 - 21 387,20 лв. и по т. 4 - 457 346.55 лв. или общо сумата от 523 627,33
лв. Въз основа на упълномощаването си адв. Г. Б.р в качеството си на
пълномощник на Община Велинград уведомява „Райфайзенбанк България“
5
ЕАД, че претендираните от заложния кредитор задължения за лихва за забава
са били включени в горепосоченото Разпределение на събрани суми по
изпълнителното дело, в резултат на което са били платени и като такива не се
дължат. На 24.07.2019г. е подадено Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение от заявителя ,.Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу
ответната Община Велинград за главница в размер на 500 000 лв., като част от
дължимата главница, цялата в размер на 3 850 452,53 лв., произтичащ от
задължение по Договор за дългосрочен револвиращ банков кредит №
261/27.06.2012г. и Анекс № 1 от 27.04.2017г. Адвокат Г. Б. е констатирал, че е
издадена Заповед № 392/2019г. по ч. гр. д. № 781/2019 г. по описа на РС
Велинград, с която Община Велинград е осъдена да плати на ,.Райфайзенбанк
България“ ЕАД сумата от 500 000 лв. главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 24.07.2019г., ведно с разноски по делото. Въз основа на
последната е издаден и изпълнителен лист от същата дата. Заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист са връчени на длъжника Община
Велинград заедно с Поканата за доброволно изпълнение с изх.№ I
7164/12.08.2019г. по описа на ЧСИ Деница Станчева с район па действие ПОС,
на 13.08.2019г. В същият ден длъжникът, чрез адв. Г. Б. е подал възражение по
чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. На 03.12.2019 г. била подадена молба по ч. гр. д. № 781/2019 г. по
описа на РС Велинград, подписана лично от Кмета на Община Велинград, а не
чрез процесуалния представител адв. Г. Б., с която оттегля подаденото
възражение по чл. 414 ГПК. С Определение № 1071/23.12.2019 г. РС
Велинград е отменил разпореждането си, с което е указано на заявителя, че
може да предяви иск в едномесечен срок от уведомяването. На 30.05.2020г. е
сключен Анекс № 2 към договор за дългосрочен револвиращ банков кредит от
27.06.2012 г. сключен между общината и банката, с който се приема, че
Банката се е снабдила по ЧГД 781/2019г. по описа на Районен съд - Велинград
със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя за
главница в размер на 500 000 лева, но се договарят да разсрочат погасяването
на кредита на погасителни вноски с краен срок за издължаване 25.01.2026г.
Така на практика процесуалната активност в съдебното производство,
осъществена от адвокат Г. Б. води до подписването на Анекс № 2 от
30.04.2020г. към Договора за кредит. По този начин задължението на Община
Велинград е разсрочено и Банката няма право да претендира в пълен размер
6
вземането, като не се стига до изискуемост на цялата главница и
принудително изпълнително производство за събиране на вземането. Освен
това заложният кредитор се задължава да не подава молби до съдебните
изпълнители по висящите пред тях изпълнителни дела за налагане на
допълнителни обезпечителни мерки и за извършване на изпълнителни
действия, както и редица други задължения.
Във връзка с извършеното процесуално представителство по ч. гр. д. №
781/2019г. по описа на Районен съд-Велинград между Община Велинград и
адв. Б. не бил подписван Договор за правна защита и съдействие, в който да е
уговорен размер на възнаграждението.
С Решение № .........г. на Адвокатски съвет-П.. обективирано в Протокол
№ ..........г.. на адвокат Г. Б. АК-П., на осн. чл. 3 6. ал. 3 от ЗА било определено
адвокатско възнаграждение в размер на 7 95 7,20 лв. /седем хиляди
деветстотин петдесет и седем лева и двадесет стотинки/ с ДДС за извършване
на правни действия по ч. гр. д. 781/2019г. на РС Велинград.
Съгласно Закона за адвокатурата отношенията между адвокат и клиент
по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално
представителство, се уреждат при специалната регламентация по този закон.
По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от
адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл. 36. ал. 2 от ЗА/, но това не е
императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава
адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36, ал. 3 от ЗА/. За разлика
от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в
писмена форма /а устно само по изключение - чл. 25, ал. 1 от ЗА/, за договора
между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е
валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от
ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени
по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие,
няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати
адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да
бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в
писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото,
по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В отклонение
на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за
7
изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение
по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи
винаги и за всяка инстанция - чл. 36. ал. 1 ЗА. При липса на договор или когато
страните по договора не са определи размера му. то възнаграждението, по
искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет съгласно
действащата наредба на Висшия адвокатски съвет, а изискуемостта на
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването
на уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за
процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във
всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от
извършването на последното съдопроизводствено действие по делото.
Изразява се становище,че съдът не е в правомощията си да определя
размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с
доверителния си елемент и свободата на договаряне - /така Решение № 236 от
24./0.20/7 г. на ВКС по гр. д. № 5 76/2017 г., IV г. о., Решение № 208 от
22.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3961/2013 г., 11 т. о./
Процесуалните действия в изпълнение на поръчката били реално
извършени. Възражението на ответника, че предприетите от ищеца правни
действия не са в интерес на доверителя, поради което възнаграждение не се
дължи, били неоснователни, поради следното: в резултат на пълномощното,
както е посочено подробно и в исковата молба, адв. Г. Б. е осъществил
процесуално представителство на ответника по посоченото дело. Видно от
същото и приложените доказателства по него адв. Г. Б. от встъпването му в
процеса по делото като процесуален пълномощник па Община Велинград до
неговото приключване е изпълнил качествено и в срок всички процесуални
действия съобразно правилата на ГПК. Подал е възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. Изготвил е уведомление до кредитора, с което заявява,
че дължимите суми за лихви са платени, като включени в Разпределение на
ЧСИ Г. Дичев. Вследствие на постигнати уговорки е подписан Анекс № 2, с
който кредиторът се задължава да не предприема изпълнителни и
обезпечителни действия. Всички тези действия са направени в защита
интересите на Община Велинград, изготвени са съобразно правилата на ГПК и
са приети от съда като процесуално допустими, отговарящи на изискванията
на закона. Процесуалните и извън процесуалните действия са извършени в
защита интересите на упълномощителя. Няма пропуснати процесуални
8
срокове, неизпълнени указания на съда, които да са довели до накърняване
законните интереси на Община Велинград по посоченото дело.
Жалбоподателят твърди, че правните и фактически действия, извършени
от адв. Г. Б. не са в интерес па Общината, но не излагал конкретни факти,
обстоятелства и доводи
В отговора на исковата молба пред Районен съд Велинград и основно в
подадената въззивна жалба ответникът се позовавал на решение от
25.01.2024г. на СЕС но дело С- 43 8 от 2022г., но не ставало ясно в какъв
правен аспект и относимост да бъде разгледано и към кое вземане да бъде
отнесено, доколкото нито във въззивната жалба, нито в отговора на исковата
молба не се оспорва от ответника начина и механизма на определяне на
адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет, като се признава от
Общината действието на НМРАВ в отношенията между страните
/представител и представляван/, тоест Община Велинград не оспорвала нито
като прекомерен или като необоснован нито размера на определеното
възнаграждение, нито начина и методиката на определянето му по Наредбата,
а оспорва най-вече дали предприетите от представителя й процесуални
действия са били в интерес на общината, дали са извършени реално и доколко
същите отговарят на изискванията на закона и в крайна сметка каква е ползата
от тях за представлявания - в случая Община Велинград. Материалният
интерес по ч.гр.д. № 781/2019г. на Районен съд Велинград бил 510 100 лв., а
съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми. Това означава,
че материалният интерес, въз основа на който следва да се определи
минималното адвокатско възнаграждение по ч. гр.д. № 781/2019г. на Районен
съд Велинград, е в размер на 255 050 лв., тоест възнаграждението по
действащата Наредба № 1 на ВАдС, която служи за ориентир за определяне
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 17 822.40 лева
с ДДС, а Адвокатски съвет П. с Решението си е определил за справедливо и
обосновано възнаграждение под половината от минимума - 7 957.20 лева с
ДДС.
Възнаграждението на адвоката било дължимо дори ако не са се сбъднали
очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат
9
извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено
същото, ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за
процесуално представителство до приключване на съдебното производство -
Определение № 6 70 от 19.10.2015. г. на ВКС по ч. гр. д. № 3982/2015 г., IVг. о.
Единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката от
правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл. 35, ал. 4 от ЗА,
когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без
възможност същото да продължи, но това прекратяване логично трябва да е в
ущърб на представляваната страна. Възможността за редуциране на
адвокатското възнаграждение до размера на положения труд е предвидена
само в хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ЗА, когато е налице основателно оттегляне
на пълномощията от възложителя. При некачествено изпълнение
отговорността на адвоката се реализира по друг ред. Същият отговаря
дисциплинарно по реда на чл. 131 и следващите от ЗА и имуществено спрямо
клиента си за обезщетяване на вреди от неизпълнен договор. Това били
евентуални последици от неизпълнението, които не влияят на възникването на
задължението за заплащане на уговореното в абсолютна сума, дължима при
сключване на договора, адвокатско възнаграждение.
Преклудирано е и възражението направено едва с писменото становище
в ОСЗ на 04.02.2025г. за нищожност на акта на Адвокатския съвет-гр.П. -
решение, като противоречащ на чл.101 §2 от ДФЕС. като крайният момент в
който може да се направи такова възражение и предвид па факта, че
документът е представен от ищеца с ИМ и е връчен на насрещната страна с
преписа от ИМ и приложенията към нея е до изтичането на срока за отговор
по чл.131 от ГПК. и са налице последиците на чл.133 от ГПК. Освен това
позоваването на нищожност на акта било направено формално и без
конкретни доводи, и същото освен това противоречи на отговора на исковата
молба и заявената позиция на Общината изрично признаваща валидността,
действието и приложимостта в отношенията между страните при определяне
на адвокатското възнаграждение по реда на НМРАВ, както и факта, че не се
оспорва от ответника Община Велинград начина и механизма на определяне
на адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет - гр.П.. Решението на
Адвокатският съвет не било обжалвано по предвидения за това ред-пред
Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.88 ал.4 и ал.5 от ЗА във връзка с чл.122
ал.1 т.4 от ЗА, чиито решения за задължителни.
10
Решението на Адвокатския Съвет не представлявало административен
акт, който да подлежи на косвен съдебен контрол от настоящия съд. С
Решение № 12065 по адм. д. № 7565/2023 г. на ВАС, е даден отговор на този
въпрос, че оспорвания акт не е постановен от административен орган по
смисъла на чл. 21, ал. 1 във връзка с § 1, т. 1 АПК. По този начин ВАС по
същество е потвърдил разбирането, че с оглед на конституционно
установените принципи на независимост и самоуправление на адвокатурата
държавата, включително съдилищата, не могат да се намесват в дейността на
адвокатурата и органите на адвокатурата при упражняването на техните
правомощия, освен единствено в изрично уредените в закона случаи.
Считат възражението за погасителна давност за неоснователно .
Адвокатското възнаграждение било определено по реда на чл. 36. ал. 3
от Закона за адвокатурата, като размерът му е определен с Решение № 290,
взето с Протокол № 15 от 12.06.2024год. на Адвокатски съвет П.. Преди
постановяване на Решението на Адвокатския съвет по реда на чл. 36. ал. 3 от
Закона за адвокатурата, липсва конкретен размер на дължимо адвокатско
възнаграждение, поради което до определянето му изискуемост на вземането
не е настъпила и съответно началният момент на погасителната давност
относно вземането не е започнал да тече. Едва с определянето му настъпва
изискуемостта на вземането за адвокатско възнаграждение и респ. започва да
тече срокът на погасителната давност съгласно чл. 114 ЗЗД.
Дори да се приеме за правилно становището на Районен съд Велинград,
че когато договорът за процесуално представителство е до окончателното
приключване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за
възнаграждение възниква от извършването на последното
съдопроизводствено действие по делото, давността пак не е изтекла. В случай,
че изискуемостта па вземането настъпва от момента на изпълнение на
поръчката - от извършването на уговореното от страните правно действие,
тоест от извършването на последното съдопроизводствено действие по
делото, това в настоящия случай е датата на влизане в сила на Определение №
1071/23.12.2019г., а именно 30.12.2019г. От тази дата вземането на адвокат Б.
за заплащане на адвокатско възнаграждение е станало изискуемо. До подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесното вземане -
18.07.2024г., от която дата се считат предявени настоящите установителни
11
искове, давността не е изтекла, а с подаването му същата е прекъсната.
Моли решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Адв. С.: - Оспорвам жалбата. Поддържам подадения от нас отговор.
Няма да соча доказателства. Представям списък на разноските, договор за
правна защита и съдействие и пълномощно за въззивната инстанция.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: - Моля да потвърдите решението на РС –Велинград, като
правилно и законосъобразно по доводите, които сме изложили в отговора на
въззивната жалба. Представям писмено становище по съществото на спора.
Моля в случай, че потвърдите решението на РС- Велинград да присъдите в
полза на адв. С. адвокатско възнаграждение за осъществената от него
безплатна правна помощ.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 11.07. 2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12