Протокол по дело №58/2023 на Районен съд - Ивайловград

Номер на акта: 111
Дата: 15 ноември 2023 г. (в сила от 23 ноември 2023 г.)
Съдия: Живко Делчев Янков
Дело: 20235650200058
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 111
гр. Ивайловград, 15.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Мара Г. Й.ова
и прокурора Д. Кр. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Наказателно
дело от общ характер № 20235650200058 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, ТО – ИВАЙЛОВГРАД,
уведомени от предходно съдебно заседание, се представляват от Д. Ч. -
прокурор при РП- Хасково, ТО - Ивайловград.
ПОДСЪДИМИЯТ О. М. А., уведомен от предходно съдебно заседание,
се явява лично и със защитника си адв. Т. Н. от АК-Хасково, защитник от
ДП.
ПОСТРАДАЛИЯТ А. М. Ю., редовно призован в Затвора Стара Загора,
не се явява. Призовката върната с приложено писмо от Затвор – Стара Загора,
с вх. № 3116 от 27.10.2023 г., с което уведомяват съда, че същият ще бъде
представен на определената дата, съгласно окръжно № 79 от Министерство
на правосъдието, но в последствие на 03.11.2023 г. е входирана молба с вх. №
3192 от 03.11.2023 г. от А. М. Ю., постъпила в деловодството на РС-
Ивайловград на ръка от К. М. Ю. - брат на лицето А. М. Ю., в която същият
заявява, че е редовно призован за насроченото разпоредително заседание на
15.11.2023 г. по НОХД № 58 за 2023 г. на РС-Ивайловград, но не желае да
присъства и да участва в заседанието. Не се противопоставя да бъде даден ход
на разпоредителното заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от
НПК.
Не желае да бъде конституиран като граждански ищец или частен
обвинител в производството и да участва в него като страна.
1
В допълнение посочва, че съгласно документацията, с която се е
запознал подс. О. М. А., му бил нанесъл лека телесна повреда по хулигански
подбуди изразяващи се в контузия на лицето, с което му била причинена
болка. С настоящата молба, моли съдът да вземе под внимание, че същият
декларира, че няма никакви претенции от имуществен или неимуществен
характер спрямо подс. О. А., че същият не му е нанасял лека телесна повреда
и не се е държал хулигански спрямо него.
Декларира, че не желае спрямо О. А. да се води наказателно
производство за нанесена му лека телесна повреда по хулигански подбуди,
както е посочено и Моли в тази част наказателното производство да се
прекрати.
Отделно от това на 13.11.2023 г. с вх. № 3293 е постъпило саморъчно
заявление по електронната поща от А. М. Ю., с вх. № И 1362 от 13.11.2023 г.
на Министерството на правосъдието, с което уведомява съда, че във връзка с
насроченото разпоредително заседание на 15.11.2023 г. по НОХД № 58/2023 г.
на РС-Ивайловград не желае да присъства и да участва в заседанието. Не се
противопоставя да бъде даден ход на разпоредителното заседание и
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Не желае да бъде
конституиран като граждански ищец или частен обвинител в производството
и да участва в него като страна.
ПОСТРАДАЛИЯТ Н. А. К., уведомен от предходно съдебно заседание,
се явява лично и с повереникът си адв. А..
От същия има депозирана искова молба с вх. № 3007 от 16.10.2023 г.,
чрез адв. А., с която моли да бъде конституиран като частен обвинител и
като граждански ищец срещу О. М. А. за нанесена от него в резултат на
употребено насилие при осъществяване състава на престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, пр. 1-во, вр. с чл. 130, ал. 1от НК лека телесна повреда.
Претендира същия да му заплати обезщетение в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/ неимуществени вреди, в едно със законовите лихви за забава
върху главницата считано от 02.07.2023 г. до окончателното и изплащане,
както и за възнаграждение на адвокат. Моли да бъде допуснат до разпит в
съдебно заседание един свидетел в режим на довеждане, с който ще доказва
факти, относими към гражданския иск - вида на нараняванията, срок на
възстановяване и др.
ПРЕВОДАЧЪТ Р. Й. Р., уведомен от предходно съдебно заседание, се
явява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Прокурор Ч.: Да се даде ход на делото.
2
Адв.Н.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимият: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Пострадалият К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне самоличността на подсъдимия, както следва:
О. М. А.: роден на 22.08.1989 г. в гр. Ивайловград, от турски произход с
двойно гражданство, българско и турско, живущ в с. ..........., общ.
Ивайловград, обл. Хасково, с начално образование, завършено в България и
основно образование, завършено в Турция, работи във фирма „Геопс“, като
сондьор, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Сне се самоличността на пострадалите лица, както следва:
Н. А. К.: роден на .......... г. в гр. Ивайловград, българин, български
гражданин, живущ в гр. Ивайловград, ул. „В.“ № 17, със средно специално
образование, работи като шофьор, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Сне се самоличността по писмени данни на пострадалото лице А. М.
Ю..
А. М. Ю.: роден на ............г. в гр. Крумовград, с настоящ адрес с. ..........
общ. Ивайловград, ул. „..........“ № 16, българин, български гражданин, със
средно специално образование, неженен, работи като земеделски
производител, осъждан, ЕГН **********.
Съдът на основание чл. 274 ал. 1 от НПК разясни на страните правото
им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитника и съдебния
секретар, и те заявиха:
Прокурор Ч.: Нямам искания за отвод.
Адв. Н.: Нямам искания за отвод.
Подсъдимият: Нямам искания за отвод.
Адв. А.: Нямам искания за отвод.
Пострадалият К.: Нямам искания за отвод.
На основание чл.274 ал.2 от НПК председателят на състава разясни на
страните правата им регламентирани в НПК.
На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът извърши проверка дали са
връчени преписите и съобщенията по чл.247б от НПК - препис от
обвинителния акт, разпореждането и съобщението за днешното съдебно
заседание и запита защитника на подсъдимият: Връчен ли е препис от
обвинителния акт, препис от Разпореждането на съда и насрочване на
разпоредителното заседание ?
3
Адв. Н.: Всички посочени от Вас книжа съм ги получил преди повече от
7 дни. Упълномощителят ми също ги е получил и е запознат с тях. Знае за
насроченото за днес разпоредително заседание.
Пострадал К.: Получих разпореждането на съда. Знам си правата.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на разпоредителното заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

Дава ход на разпоредителното заседание.
Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл.248 от
НПК
С Разпореждане № 103 от 28.09.2023 г. и протоколно определение от
17.10.2023 г., съдът е насрочено разпоредително заседание по настоящото
дело, като на основание чл. 248 от НПК бяха съобщени на страните
въпросите, които следва да бъдат обсъдени и по същите следва да се вземат
становища, а именно :
1.Подсъдно ли е делото на съда ?
Прокурор Ч.:Делото е подсъдно на съда.
Адв. Н.: Делото е подсъдно на съда.
Подсъдимият: Делото е подсъдно на съда.
Адв. А.: Делото е подсъдно на съда.
Пострадал К.: Делото е подсъдно на съда.
2. Има ли основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство?
Прокурор Ч.: Няма основания за спиране и прекратяване на
наказателното производство.
Адв. Н.: Няма основания за спиране и прекратяване на наказателното
производство.
Подсъдимият: Няма основание за спиране и прекратяване на
наказателното производство.
Адв. А.: Няма основания за спиране и прекратяване на наказателното
производство.
Пострадал К.: Няма основания за спиране и прекратяване на
наказателното производство.
3. Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните права, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия?
Прокурор Ч.: Считам, че такива нарушения не са допуснати, което е
било и основание за внасянето на делото в съда.
Адв. Н.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми г-н Прокурор, ние
считаме, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо
4
процесуално нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия. Нашите възражения са най-вече относно обвинителния
акт, внесен пред Районен съд – Ивайловград и досежно обективните и
субективните признаци, които са описани в обвинителния акт. Считаме, че
така както е посочено в обвинителния акт не става ясно как точно е определен
и какъв е механизма на извършване на престъпното деяние, квалифицирано
като лека телесна повреда по хулигански подбуди. В обвинителния акт липсва
изцяло обсъждане в какво се състоят хулиганските подбуди, които е имал моя
подзащитен, по какъв начин и въз основа на какви доказателства от
обстоятелствената част на обвинителния акт се приема, че са налице
хулигански подбуди, тези хулигански подбуди, не са описани като действия
предхождащи нанасянето на леката телесна повреда, както се твърди в
обвинителния акт, или са след него, по какъв начин са имали отражение тези
хулигански подбуди в обществото, съотносими към определението за
хулиганство по чл. 325, изразяващи се в явно неуважение към обществото и
определените норми и правила за поведение. В обвинителния акт считам, че
липсва такова обсъждане и доколкото обвинителния акт очертава рамката, в
която трябва да се развие процеса и предмета на доказване, както от
обективна така и от субективна страна, считам, че както на мен лично като
страна и защитник, така и на моя подзащитен не става ясно защо деянието е
квалифицирано, въз основа на какви обстоятелства именно, като нанасяне на
лека телесна повреда по хулигански подбуди, още повече, че това е по-
тежък състав, ако приемем че има наличие на нанесена лека телесна повреда
и оттегчаващо по отношение на правното положение на моя подзащитен в
настоящето производство, а и наказанията са по-високи. Считам че
обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК,
относно съдържанието, да бъдат изложени всички факти, обстоятелства,
касаещи както механизма на извършване на самото деяние, така и всички
предпоставки и признаци както от обективна така и от субективна страна,
касаещи извършеното деяние. Посочено е, че деянието е извършено при
евентуален умисъл само по отношение на леката телесна повреда, липсва
всякакво обсъждане какъв е бил умисъла по отношение на основни
квалифициращи факти извършени по хулигански подбуди. Ето защо считам,
че е лице съществено процесуално нарушение. В тази връзка, считаме, че това
нарушение е отстранимо и моля в тази връзка делото да бъде прекратено като
бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на това нарушение. Съответно
ако не приемете тези наши доводи и възражения, предлагам да преминем към
останалите точки от чл. 248 от НПК.
Подсъдимият: Поддържам становището на защитника ми.
Прокурор Ч.: Считам, че това, което чухме е напълно бланкетно. Чл.
325 изисква единствено да се посочат последиците и изобщо отношението на
обществото към деянието, което е хулиганство. Хулиганските подбуди за
телесната повреда са описани не в умисъла на дееца, а в обстоятелствената
част като действия, които той е извършил. Веднъж говорим за хулиганските
5
подбуди, веднъж говорим за механизма, аз не разбрах кое от механизма не е
разбрал евентуално подсъдимия, а в случая защитника, след като е посочено
много добре какъв е механизма на причинената телесна повреда. Ударите със
сила, ударите с шамари преди това, какъв друг механизъм трябва да се
посочи, освен това как е причинена телесната повреда, това е механизма на
извършване на телесната повреда, с удари, с шамари, с юмруци, които са
описани в обстоятелствената част. За това смятам, че е неоснователно това
искане и напълно бланкетно, още повече, че видно при предявяването, което е
извършено в присъствие на адвокат, видно при привличането в присъствието
на адвокат са заявили, че разбират в какво са обвинени. Обвинението не е
нищо по различно от обвинителния акт и обвинението повдигнато в
обвинителния акт не е по различно и е напълно същото, което трябва да е така
с привличането на обвиняемо лице. Дори в диспозитива при привличането е
посочен механизма, така че не разбрах кой механизъм не е ясен на защитника,
пък още по-малко на подсъдимия. В обстоятелствената част на обвинителния
акт са посочени хулиганските действия, посочено е със свидетелите, които са
констатирали какво са видели, отношението на същите, няма какво друго да
се посочи. Другото, всичко останало, за което твърди защитата, моля да се
разглежда по същество, за това да се прецени дали е действително състава по
който е привлечен или пък само лека телесна повреда, но това вече е въпрос,
който е по същество по делото, а не по обвинителния акт и по
обстоятелствата, които са изнесени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Адв. А.: Г-н Председател, считам че доколкото липсва личен мотив за
причиняване на телесна повреда, основния мотив е с това деяние е да се
покаже незачитане на личното достойнство или пък да се демонстрира
незачитане на обществени отношения, защото става и на улицата, става и в
кръчмата пред множество свидетели. Считам, че това деяние може да бъде
квалифицирано по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК за нанасяне на лека телесна
повреда по хулигански подбуди, поради конкретно изложеното.
Адв. Н.-реплика: Както заяви прокурора в своето изказване, описан е
механизма на нанасяне на леката телесна повреда, било с шамар, било с
юмрук, но не всеки шамар и не всеки юмрук нанесен по всякакъв възможен
повод може да бъде квалифициран по хулигански подбуди. Именно в тази
връзка ни е възражението, че нито в обстоятелствената част, нито в
последствие в обсъждане на извършеното престъпление от обективна и от
субективна страна липсва посочване и какво приема държавното обвинение,
именно по отношение на тези хулигански подбуди, от къде се извличат те.
Това е съществен и квалифициращ признак, за да бъде разграничена леката
телесна повреда, която е по-леко наказуема и се преследва по частен характер
и престъплението от общ характер по чл. 131, ал. 1, т. 12, изр. 1-во от НК, а
именно нанесена лека телесна повреда по хулигански подбуди, още повече, че
и с молбата на едното пострадало лице е видно, че той не възприема тезата на
държавното обвинение, макар, че това е една молба подадена по съвсем друг
6
повод, но считаме, че и там има индикации, че има разминаване между
изложеното в обвинителния акт по отношение на нанасяне на лека телесна
повреда по хулигански подбуди. Именно в тази връзка ни е и основното
възражение.
Прокурор Ч.-дуплика: Мисля, че адв. А. беше ясен като спомена именно
това, че в обвинителния акт в обстоятелствената част е коментирано именно
факта, че те нямат лични отношения, че подбудите не са поради лични
отношения. По методът на изключването е посочено именно това, че не
поради лични отношения, а по хулигански подбуди го е направил. А това
защо другото пострадало лице не желае да се конституира, първо ние можем
да гадаем, но той никъде не казва „Аз не желая да се конституирам, защото
виждате ли деянието не е по хулигански подбуди“ . Той просто не желае да се
конституира като страна по делото. Това е нещо съвсем различно от това, че
признава всичко, което се е случило, а просто не желае да се конституира
като пострадало лице. В хода на делото ще посоча защо не желае да се
конституира като пострадало лице. Това лице живее в с. .......... в хода на
делото ще посоча действията, които последват от вашия подзащитен за това
той да не желае да се конституира. Това ще стане ясно.
Съдът след като изслуша страните, и относно дали е допуснато на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните права, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия се оттегля на съвещание за постановяване на своя съдебен акт и
обяви, че заседонието ще продължи в 10.50 минути.
След съвещание съдът продължи съдебното заседание в 10.50 минути в
присъствието на прокурора, подсъдимия и неговия защитник, пострадалия и
неговия повереник и преводача по делото.
По отношение на въпросите по чл. 248 от НПК, които бяха обсъдени,
съдът счита, че делото е подсъдно на Районен съд – Ивайловград и липсват
основания за прекратяване или спиране на производството.
По отношение на третия въпрос, дали е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права,
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, след като
съобрази становищата на двете страни – изявления, реплики и дуплики в
самото съдебно заседание, съдът обявява на страните определението, което е
в следния смисъл:
В Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на
ОСНК на ВКС, установяващ минимален задължителен стандарт,
предпоставящ законосъобразността на обвинителния акт от формална страна
в т.4.2 е посочено изрично, че „чрез обвинителния акт, прокурорът развива в
пълнота своята обвинителна теза пред решаващия орган. Главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на
7
правото на защита“.
Внесеният в този си вид обвинителен акт не изпълва условията на чл.
246, ал.2 от НПК по отношение деятелността на подсъдимия. В
обстоятелствената част на обвинителния акт липсват каквито и да е факти,
относими към квалифициращия признак на деянието, осъществяващо състава
на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 от НК, а именно, че деянията са
извършени по хулигански подбуди.
В обстоятелствената част на обвинителния акт буквално има само едно
единствено изречение, което сочи, че „обвиняемият е въздействал върху
организма на другиго, като е нанесъл удари с шамари в лицето на
пострадалите, а по отношение на К. и с юмруци, без да е бил провокиран за
това, без да е имал някакви взаимоотношения с пострадалите преди това, а
единствено и само от хулигански подбуди“.
Във връзка с хулиганските подбуди следва да се има предвид, че е
възможно в резултат на хулигански действия да бъде нанесена телесна
повреда на друго лице (по аргументите посочени в Постановление № 2 от
29.11.1974 г. по дело № 4/1974 г. на Пленума на ВС). Пак в същото
Постановление, обаче, е посочено, че хулиганските действия са непристойни
действия, които са неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни,
буйство, невъзпитаност и други, скандализиращи обществото. Чрез тези
действия деецът изразява брутална демонстрация против установения ред и
чрез тях нарушава важни държавни, обществени и лични интереси или
съществено засяга нравствени норми. Явно неуважение към обществото има,
когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на
неуважение към личността и антиобществения характер на тези действия да
се съзнава както от дееца, така и от други лица на които са станали достояние.
Нещо повече, константната съдебна практика, в каквато насока са
Решение № 575 от 04.01.2011 г. по н.д. № 2428/2011 г. на II н. о. на ВКС,
Решение № 51 от 07.07.2014 г. по КНОХД № 1848/2013 г. по описа на III н.
о. на ВКС, Решение № 255 от 03.07.2015 г. по к.н.д № 544/2015 г. По описа
на I н. о. на ВКС приема, че дори и при наличието на т.нар. „личен мотив“ е
възможно телесната повреда да бъде причинена по хулигански подбуди по
смисъла на чл. 131, ал.1, т.12 от НК, но само когато умисълът на подсъдимия
значително надхвърля представата за личен конфликт и демонстрира явно
неуважение към обществото. Необходимо е телесната повреда да е
съпроводена с други конкретни действия, които нарушават обществения ред.
Такива могат да бъдат обиди, крясъци, заплахи и др., които нарушават
обществения ред.
Настоящия състав, счита, че при описание на деяние, извършено от
хулигански подбуди, от обективна страна в обвинителния акт следва като
минимално изискуемо съдържание да се посочат конкретни действия на
извършителя, които са насочени към нарушаване на обществения ред и
обществото.
В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани конкретни
8
действия по нанасяне на удари от страна на подсъдимия срещу пострадалите,
но не става ясно какви са били точно хулиганските мотиви, при нанасянето на
телесни повреди, при деянието извършено на терасата на къщата на трето
лице.
Хулиганските мотиви не са описани и от субективна страна, а се
съдържа единствено декларативно твърдение за наличието на такива мотиви
и за липсата на каквито и да е било обяснения, провокации и предишни
взаимоотношения между обвиняем и пострадали.
В този смисъл, съдът не приема твърдението на обвинението в
репликата/дуплика към защитата в днешното съдебно заседание, че след като
липсват лични отношение и се изключва личния мотив, следва да се приеме,
че деянието е извършено по хулигански подбуди, без да се излагат никакви
аргументи повече в тази насока. Както бе посочено и по-горе, главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на
правото на защита.
В обстоятелствената част на обвинителния акт досежно деянията
извършени по отношение на пострадалото лице Н. А. К. са описани две
деяния, два акта, при различна фактическа обстановка, на две различни места,
през определен времеви интервал, на една и съща дата. Първото деяние
(първият акт) е посочено, че е извършено на таресата на къщата на трето
лице.
По отношение на второто деяние, което е посочено, че е извършено в
кръчма на име „............“, обвиняемият отново е започнал да удря в лицето
постр. К., който паднал на земята. В обвинителния акт се сочи, че през това
време обвиняемият е започнал да говори на пострадалия на турски език, да го
обижда, като му казал „гяур“ и се отдалечил като питал пострадалия „какво са
правили по-рано в къщата на третото лице“. След като пострадалият се
изправил и седнал на стола отново започнал да го удря.
От описаното в обвинителния акт не става ясно какви са били точно
хулиганските мотиви, при нанесените телесни повреди на терасата на къщата
на трето лице, доколкото се съдържа единствено декларативно твърдение за
наличието на такива мотиви и за липсата на каквито и да е било обяснения,
провокации и предишни взаимоотношения между обвиняем и пострадали.
При второто деяние в обвинителния акт е посочена конкретна обида
„гяур“, но пак там вече се посочва, че обвиняемият е питал пострадалия какво
са правили в къщата на третото лице, т.е. налице е конкретно действие от
страна на пострадалите, което е провокирало конфликта по отношение на
обвиняемия, а не само „хулигански подбуди“.
Описаните в обстоятелствената част деяния са обединени в общ
диспозотив.
Съдът счита, че е налице противоречие между диспозитива на
9
обвинителния акт, където се сочат хулигански мотиви и обстоятелствената му
част където не се обосновава наличието на такива. Това нарушава правото на
подсъдимия да разбере в какво е обвинен и е съществено процесуално
нарушение на чл. 249, ал.4, т.1 от НПК
Горните доводи на съдебния състав го мотивират да достигне до извод,
че на ДП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което на основание чл. 249, ал. 1 от НПК вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК
съдебното производство следва да се прекрати, а делото да се върне на
прокурора.
Така мотивиран, съдебният състав

ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 58/2023 г. по описа
на Районен съд - Ивайловград.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Хасково, ТО – Ивайловград
за отстраняване на посочените в мотивите съществени нарушения на
процесуалните правила.
Определението подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен
срок от днес пред Окръжен съд - Хасково.

На преводача Р. Й. Р.В следва да се изплати възнаграждение за явяване
в днешното съдебно заседание и в съдебно заседание на 17.10.2023 г. в размер
на 40.00 лева.
Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

Да се изплати на преводача Р. Й. Р.В възнаграждение от бюджетните
средства на съда в размер на 40.00 лева за явяване в съдебно заседание на
17.10.2023 г. и на 15.11.2023 г.
Издаде се РКО.
Заседанието се закри в 11.20 часа.
Протоколът се написа на 15.11.2023 г.


10
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
Секретар: _______________________
11