Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр ІV-5 Година 2019, 11.02. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на двадесет и първи януари две
хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ДИМАНА КИРЯЗОВА - ВЪЛКОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 1907/2018г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена
е въззивна жалба от Д.К.К.,
ЕГН: ********** ***, местността „Юртлука“, комплекс
„РИЧ-2“, ет.2, ап.55 и ап.56 против решение № 137/20.07.2018г., постановено от
Районен съд – Несебър по гр.д. № 158/2018г. в частта, в която К. е осъден да
заплати на Г.Е.Г., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в Украйна с
адрес в гр.Москва, ул.“Псковская“, дом 2, корп.1, кв.116 сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за причинени от него неимуществени вреди поради ограничаване на
достъпа на Г. до частите за общо ползване в комплекс „Рич
2“, построен в поземлен имот с идентификатор № 61056.501.382, находящ се в с.Равда, община Несебър и поради нанесена на Г.
обида, наричайки фамилното му име „гадост“, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 20.02.2018г. до окончателното й
изплащане. Съдът е сезиран с искане за отмяна на решението в тази част и за
постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен иска на Г..
Във въззивната жалба Д.К. излага следните оплаквания: 1.
обжалваното решение е постановено при некоректен анализ на събраните по делото
доказателства; 2. съдът не е обсъдил факта, че ищецът притежава апартамент в
сграда в режим на етажна собственост, която е построена върху поземлен имот, собственост
само на физическите лица – Владимир Начев и Д.К.; 3. съдът е кредитирал
показанията на заинтересовани от изхода на спора свидетели и не е отчел факта,
че чиповете се раздават от председателя на УС на ЕС госпожа Анисимова;
4. съдът неправилно е приел, че ищецът е заплашван със саморазправа; 5. съдът
не е изяснил съществения за спора въпрос, а именно: защо ищецът не е поискал
чип от председателя на УС на ЕС.
В
отговора на въззивната жалба Г.Г.
противопоставя възражение, че спорът се отнася до частите за общо ползване от
етажната собственост, за които същият заплаща такса поддръжка. Развива доводи
за противоправното поведение на К.и за съставомерност на бездействието и на обидата по чл.45 от ЗЗД.
Подадена
е насрещна въззивна жалба от Г.Е.Г., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г. в Украйна с адрес в гр.Москва, ул.“Псковская“, дом 2, корп.1, кв.116
против решение № 137/20.07.2018г., постановено от Районен съд – Несебър по
гр.д. № 158/2018г. в частта, в която е отхвърлен иска му против Д.К.К., ЕГН: ********** ***, местността „Юртлука“,
комплекс „РИЧ-2“, ет.2, ап.55 и ап.56 за сумата над 500 лева до пълния размер
на претенцията за неимуществени вреди от 1000 лева, представляваща обезщетение
за ограничения от К. достъп до общите части на комплекс „Рич
2“ и нанесена от същия обида, наричайки фамилното му име „гадост“.
В
насрещната въззивна жалба Г.Г.
твърди, че присъденото обезщетение е несправедливо занижено и не съответства на
претърпените от него психически травми. Посочва, че противоправните
действия на К. не са преустановени и продължават до настоящия момент.
Отговор
на насрещната въззивна жалба не е представен по
делото.
След като взе
предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският
окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Г.Е.Г. притежава
право на собственост върху следните недвижими имоти: апартамент № 1, разположен на партерен етаж в сграда № 2 с
идентификатор № 61056.501.382.2.1., находяща се в
ж.к.“Рич 2“ в с.Равда, местността „Юртлука“, състоящ се от дневна-кухня, спалня и
баня-тоалетна със застроена площ от 46,01 кв.м., ведно с 8,78 кв.м. идеални
части от общите части на сградата и с 46,34 кв.м. подобрения (тераса – веранда)
и апартамент № 2, разположен на
партерен етаж в сграда № 2 с идентификатор № 61056.501.382.2.1., находяща се в ж.к.“Рич 2“ в
с.Равда, местността „Юртлука“, състоящ се от
дневна-кухня, спалня и баня-тоалетна със застроена площ от 46,01 кв.м., ведно с
8,78 кв.м. идеални части от общите части на сградата и с 46,54 кв.м. подобрения
(тераса – веранда). Сградата в комплекса е построена в режим на етажна
собственост по смисъла на ЗУЕС. На 30.11.2015г. е проведено първото общо
събрание на етажната собственост и са избрани управителни органи. За
председател на управителния съвет е избрана Любов Семеновна
Терентева.
На 21.10.2016г.
е проведено общо събрание на етажната собственост. Решенията на общото събрание
са оспорени от Г.и от други собственици в сградата, а изпълнението им е спряно
с определение по гр.д. № 1043/2016г. на Районен съд – Несебър. С последващо решение № 142/26.09.2017г. решенията на общото
събрание са отменени. Отмяната е потвърдена с решение № ІІІ-2/12.02.2018г.,
постановено по в.гр.д. на Окръжен съд – Бургас.
На 27.12.2016г.
е проведено последващо общо събрание на етажната
собственост. Решенията на това общо събрание също са оспорени от Г.и от други
собственици в сградата и са отменени с решение № 180/15.11.2017г., постановено
по гр.д. № 63/2017г. от Районен съд – Несебър.
На 25.05.2017г.
председателят на управителния съвет на етажната собственост изпраща е-mail на всички собственици, с който ги
уведомява, че на „портата и асансьора“ са поставени чипове, които ще бъдат
предоставяни от Д.К.. В писмото изрично се посочва, че чипът е необходим за
ползване на асансьорите и територията на басейна и може да бъде получен при
наличието на две условия: платена такса за поддържане и оттегляне на исковата
молба за отмяна на решенията на общото събрание от 21.10.2016г. и 27.12.2016г.
На 20.06.2017г.
отново е проведено общо събрание на етажните собственици в сградата на к/с „Рич 2“, което взема решение по т.14 и т.15 от дневния ред,
както следва: „Няма да се предоставя чип (даващ достъп до асансьорите, басейна
и детската площадка) на тези собственици, които не са заплатили такса за
поддръжка, както и на онези, по чието искане е блокирана банковата сметка на
етажната собственост“. С влязло в сила съдебно решение № 66/26.04.2018г. по
гр.д. № 686/2017г. решението на общото събрание по т.14 и т.15 от дневния ред е
отменено. В мотивите съдът приема, че процесуалната принуда по отношение на
собственик е уредена в ЗУЕС и всички други форми на принуда, между които са
отказът да се предостави достъп до асансьора, басейна и детската площадка и да
се изисква определено поведение от лицата, които са упражнили процесуалните си
права, в резултат на което е блокирана банковата сметка на етажната
собственост, противоречат на ЗУЕС. В допълнение съдът посочва, че единствената
възможност за противодействие в подобни случаи, е тази по чл.11, ал.1, т.10,
б.“е“ от ЗУЕС – изваждане на собственик, ползвател или обитател от сградата за
определен срок при условията и по реда на чл.45 от ЗС.
На 20.06.2017г. Г.,
съвместно с други собственици в к/с „Рич 2“ подава
сигнал в Районна прокуратура – Несебър против действията на Д.К.. На 08.08.2017г. подава сигнал и ***.
На 20.02.2018г. Г.Г. предявява иск за непозволено увреждане против Д.К.К.и претендира обезщетение в размер на 1000 лева. В
исковата молба Г. твърди, че К. не му предоставя чип и не го допуска до асансьора
и до общите части на сградата. Твърди, че е заплатил таксата за поддръжка на
всички общи части, включително за двора и басейна и за благоустройството на
целия имот. Посочва, че причината за непозволеното увреждане е отказът му да
оттегли исковата си молба против решенията на общото събрание на ЕС от
21.10.2016г. и 27.12.2016г. Посочва още, че К. го обижда като нарича фамилното
му име „гадост“.
В отговора по
чл.131 от ГПК Д.К. оспорва фактическите твърдения на ищеца. Твърди, че сградата
е в режим на етажна собственост, но поземленият имот, върху който е построена
тя, е съсобствен между него и физическото лице
Владимир Начев. Поради това, счита, че дворното място може да се ползва само, доколкото
е необхоД.за използване на сградата по
предназначение. Посочва, че достъпът до апартамента на Г. е осигурен през
входната врата, за която ищецът има ключ. Прави възражение, че чиповете са
въведени въз основа на решение на общото събрание.
В хода на първоинстанционното производство са събрани представените
от страните писмени доказателства и показанията на свидетелите Терентева, Алексиева и Василева. Въз основа на тези
доказателства районният съд формира извод, че е осъществен състава на
непозволеното увреждане и присъжда обезщетение в размер на 500 лева. В мотивите
съдът приема, че липсата на чип възпрепятства ищеца да използва собствеността
си пълноценно. Приема, че в периода, в който Г. е бил в сградата, асансьорите
са работели и той не ги е използвал изцяло по вина на К.. Приема също, че К. е
обидил Г. с твърдението си, че фамилията му означава „гадост“. За претърпените
от ищеца вреди – провалена почивка, високо кръвно налягане и психологическа
травма, съдът определя обезщетение по справедливост в размер на 500 лева.
След анализ на
установените по делото факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбите изхождат
от надлежни страни, за всяка от които решението в обжалваната част поражда
неблагоприятни правни последици. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и
отговарят на изискванията за форма и реквизити. Поради това, жалбите се явяват
процесуално допустими.
Разгледани по
същество, двете въззивни жалби – първоначална и
насрещна, са неоснователни.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с
разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената
проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му
власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е
допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
Решение № 137/20.07.2018г.
е правилно. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за
да се ангажира отговорността на деликвента, е необходимо
да са изпълнени следните комулативно предвидени материалноправни предпоставки: 1. противоправно
действие или бездействие; 2. вреда; 3. пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и
увреждането 4. вина. Първите три предпоставки подлежат на доказване от лицето,
което се позовава на тях, а за четвъртата е разписана презумпция в чл.45, ал.2
от ЗЗД и същата се предполага до доказване на противното. В конкретния случай
от показанията на свидетелите Любов Терентева и
Людмила Алексеева се установява, че ответникът по
иска и настояща въззиваема страна, действително е
ограничил достъпа на Г. до общите части на сградата и е обиждал същия,
асоциирайки фамилното му име с думата „гадост“. При това положение, не може да
има съмнение, че от фактическа страна е осъществен фактическия състав на чл.45
от ЗЗД и отговорността на К. е ангажирана законосъобразно.
Възражението на К.,
че поведението му се основава на решение на общото събрание на етажната
собственост от 20.07.2017г., е неоснователно. По делото е представено писмо, което
е съставено на 25.05.2017г. от председателя на управителния съвет Марина Анисимова и е изпратено на електронните пощи на всички
собственици. От това писмо се установява, че чиповете за вратата и за
асансьорите ще се раздават от Димо К.. Посочени са и условията за това – липса
на задължения и оттегляне на исковите молби, въз основа на които е блокирана
банковата сметка на етажната собственост. Писмото е съставено и изпратено на
етажните собственици един месец преди общото събрание. Поради това, настоящият
съдебен състав приема, че противоправното поведение
на К. предхожда решението на общото събрание, а не го привежда в изпълнение.
Аргумент в подкрепа на този извод е и факта, че Г. е пристигнал в страната на
18.06.2017г. и към тази дата ограничаването на достъпа до общите части на
сградата, е факт.
Възражението на К.,
че решението на районния съд е неправилно, поради некоректен анализ на
доказателствата и погрешно кредитирани свидетелски показания, също е
неоснователно. Районният съд правилно е преценил достоверността на
свидетелските показания и изводът му за това, се споделя напълно от настоящата
инстанция. Възприятията на свидетелите Терентева и Алексеева са последователни и непротиворечиви и
съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Поради това,
същите не могат да бъдат опровергани от показанията на свидетелката Милена
Василева и установяват надеждно изложените пред съда факти. Въз основа на тези
факти, съдът приема за установено, че К. е нанесъл обида на Г.. Изводът на
съда, че К. е нанесъл обида на Г., също е правилен и обоснован. Проявеното към
ищеца обидно отношение е установено без противоречия от свидетелите Терентева и Алексеева и
настоящата инстанция го зачита без резерви.
Възраженията на Г.
за занижен размер на присъденото обезщетение, също са неоснователни.
Съгласно чл.51
от ЗЗД обезщетението за непозволено увреждане се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Според чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. В конкретния случай районният съд правилно е определил
размера на обезщетението като е отчел всички релевантни за обезвредата
факти.
По изложените
съображения, въззивните жалби се явяват неоснователни
и трябва да се отхвърлят със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е
направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса.
Като се има предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, искането се
явява неоснователно.
Мотивиран от
това, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 137/20.07.2018г., постановено по гр. дело № 158/2018г. по описа на
Районен съд – Несебър.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.