Решение по дело №11099/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              25.05.2017г.                 гр.С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                              ЦВЕТОМИР МИНЧЕВ

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 11099 по описа за 2015г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 26.06.2015г., гр.д.48154/12г., СРС, 41 с-в отхвърля предявените от Д.Н.Д. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.30 ОУ за сумата 1 790 лв. – неустойка за незаконно прекъсване на ел. захранването на 28.08.2012г., иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за възстановяване снабдяването с ел. енергия в ап.3, находящ се в гр.С., ж.к. „******“, бл.***, вх.1, ет.1 и иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за сумата 625 лв. – обезщетение за причинени пропуснати ползи, морални вреди и притеснения от прекъснатото електроснабдяване, осъжда „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на Д.Н.Д. на основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД сумата 625 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, свързани с възмущения, притеснения и тревоги от неправомерно начисляване на дължими и погасени на 11.06.2009г. задължения по партидата с кл. № 300004823072 от 146.12 лв. за периода 01.01.2007г. – 27.07.2007г. и 19.45 лв. – лихва за забава за периода 22.02.2007г. – 11.04.2008г., ведно със законна лихва, считано от 11.10.2012г. и сумата 30 лв. – разноски, връща исковата молба в частта за исковете по чл.124, ал.1 ГПК за признаване, че ищецът не дължи на ответника сумата 146.12 лв. за потребена ел. енергия през 2007г., сумата 19.46 лв. – лихва и сумата 22.76 лв. – лихва, считано от 10.06.2009г., като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 79 лв. – разноски.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете и е върната исковата молба постъпва въззивна жалба от Д.Н.Д.. Счита, че като претендира повторно заплащане на стойност за електрическа енергия от минал период, ответникът първи нарушава договора между страните и създава непреодолими пречки за неговото изпълнение от клиента. Причина за несвоевременното плащане на суми по приключилото гр.д.45713/08г., СРС, 69 с-в е счетоводна грешка и неправилно отчитане на потребена енергия. Въпреки че многократно и добронамерено е сезиран за допусната грешка, вместо да я поправи, доставчикът  противозаконно спирана електрозахранването към обекта на клиента. Решението по това приключило дело страда от тежки пороци. С него се абсолютизира уреденото в подзаконови актове и Общи условия право на доставчика да изключва електрозахранването. Именно злоупотребата с монополно положение и дискриминационния подход поставят клиента в безизходното положение да изпълнява, а не липсата на пари. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се  уважат исковете. Оспорва жалбата на ответника по исковете.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна жалба от ответника по него „Ч.Е.Б.“ АД. Счита, че ищецът не е изправна страна по правоотношението и не може да претендира обезщетение за неизпълнение. При плащането на задълженията по приключилото гр.д.45713/08г., СРС, 69 с-в, ищецът не посочва кое задължение погасява. Затова намира приложение общото правило – първо да се погасят разноските, а после по-старите задължения, т.е. няма счетоводна грешка. Не са доказани претърпени неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска. Оспорва жалбата на ищеца.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите. В настоящото производство не са допуснати представените и поискани нови  доказателства като преклудирани, неотносими и ненужни за правилното решаване на спора. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:

Безспорно е, че ищецът Д.Н.Д. е бил в забава за плащане на задълженията си към ответника „Ч.Е.Б.“ АД за стойност на предоставена електрическа енергия съобразно фактури, издадени през периода 16.03.2012г. – 23.08.2012г., към момента на спиране на електрозахранването на 28.08.2012г. Ищецът не погасява задължения към ответника, включително разходи за възстановяване на електрозахранването за общо 628.45 лв. през периода 16.03.2012г. – 17.02.2015г., които са установени от съдебно-счетоводната експертиза. След като ищецът е неизправен длъжник по договорното правоотношение, а ответникът не действа в нарушение на договора или противоправно, в полза на ищеца не възниква правната възможност да претендира обезщетение за вреди от спиране на електрозахранването във вид на неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.30 ОУ, нито на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от договорно неизпълнение по чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД, нито правото да иска възстановяване на спряното електрозахранване по реда на чл.46, ал.1 ОУ.

         Със сила на пресъдено нещо, обвързваща сегашните насрещни страни съгласно чл.298, ал.1 ГПК, по приключило между тях гр.д.45713/08г., СРС, 69 с-в е съдебно призната недължимост от настоящия ищец към настоящия ответник на суми за стойност на електрическа енергия през периода 01.01.2007г. – 27.07.2007г. и лихва за забава през периода 22.02.2007г. – 11.04.2008г. Затова и предвид ограничението на чл.299, ал.1 ГПК за непререшаемост на спор, разрешен с влязло в сила решение между едни и същи страни, недопустимо е отново да се обсъждат преклудираните факти за дължимост на същите суми по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Плащането на тези задължения е извършено в хода на приключилото дело – на 11.06.2009г. и е обсъдено в мотивите към решението. Приложение намира хипотезата на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД, защото става достатъчно ясно, че потребителят погасява именно задължения, предмет на съответното дело, по което представя платежните документи. Отделно, предвид забраната на чл.299, ал.1 ГПК не следва да се пререшава въпросът за съществуване на спорно материално право, за което има влязло в сила съдебно решение. Затова не само неоснователно, но и недопустимо е оплакването на настоящия ответник за извършено прихващане на плащанията първо с други дължими от ищеца разноски, а после с по-стари задължения. Неоснователно е и оплакването за недоказаност на неимуществените вреди. Същите не са заявени като превишаващи обичайните при подобни случаи, поради което се презумират. Проведено е и съответно доказване относно техния вид и интензитет чрез показанията на непосредствените свидетели Радев и Рангелова.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.

Предвид неоснователността на въззивните жалби, насрещните страни не си дължат взаимно разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.06.2015г., гр.д.48154/12г., СРС, 41 с-в.

Решението в частта за иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за възстановяване на електроснабдяване подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните, а в останалата част е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.