Р
Е Ш Е Н И Е
№
261093 / 22.10.2021г.
гр.
Перник, 22.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01757 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск от М.З. П., с ЕГН: **********,***
срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, с който се иска да бъде признато по отношение на ищеца, че не
дължи на ответника сумата от 2357,23 лева, за която в полза на ответното
дружество е издаден изпълнителен листо от 13.11.2014г., издаден по гр. д. №
3798/2014г. по описа на Районен съд – гр. Перник и за която сума срещу ищцата е
образувано изпълнително дело № 2072/2014г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на
действие Пернишки окръжен съд, поради погасяването им по давност.
В
исковата молба се сочи, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело №
2072/2014г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Пернишки окръжен съд, взискател по което е ответното дружество – „Топлофикация –
Перник“ АД. Сочи се, че с молбата за образуване на изпълнително дело от 09.12.2014г. са поискани изпълнителни
действия, поради което на 16.12.2014г. са били наложени запори върху банковите
сметки, трудовото възнаграждение и МПС на ищцата. На 05.01.2017г. отново са
били наложени запори от страна на ЧСИ, при което на 05.06.2017г. е постъпила сума в размер на
143,00 лева. Ищецът сочи, че от 16.12.2014г. е започнала да тече погасителната
давност, а на 16.12.2016г. делото е било перемирано
по силата на закона и е следвало да бъде прекратено. Намира, че всички
извършени впоследствие действия по изпълнителното дело са ирелевантни,
доколкото са извършени след настъпила перемция на
изпълнителното дело. В условията на евентуалност, като начална дата, от която
тече давността сочи 05.06.2017г., когато е постъпила сума по делото. Счита, че
на 16.12.2017г. – три години след налагането на запор, вземането по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е
погасено по давност.
В предоставения от разпоредбата на
чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез процесуалния си представител - юрк. Е. М.е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като допустим, но неоснователен. Твърди, че не са налице
предпоставките на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и сумите не следва да се
считат погасени по давност. Сочи се, че по процесното
изпълнително дело са извършвани своевременно изпълнителни действия, които са
прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност. Изтъква се, че и
към настоящия момент изпълнителното производство е все още висящо. Обръща
внимание, че с образуването на посоченото изпълнително производство,
погасителната давност се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „В” ЗЗД,
а по силата на чл. 115, ал. 1 б. „ж” ЗЗД, по време на изпълнителното
производство давността спира да тече. На следващо място намира, че предвид
настъпването на стабилитета на издадената заповед по ч. гр. д. № 1199/2015г. е
приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД – общ давностен
срок – с изтичането на 5 години.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не
се спори между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че по ч. гр. д. № 03798/2014г. по описа на ПРС е била издадена
Заповед № 3089/09.06.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за следните суми: сумата от 2357,23 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2010г.
до 30.04.2013г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. „”,// и сумата от 466,10 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.01.2011г. до 13.05.2014г., както и законната лихва, изчислена върху
главницата от 2357,23 лева, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение – 06.06.2014г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по ч. гр. д. №
03798/2014г. по описа на Пернишки районен съд в размер на 56,47 лева държавна
такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Не
се твърди от страните, а и не се установява от длъжника да е постъпило
възражение за недължимост, поради което заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден процесният
изпълнителен лист е влязла в сила най-късно
на 13.11.2014г. (предвид
липсата на доказателства в тази насока, съдът приема, че е влязла в сила
най-късно на датата, на която е издаден процесния
изпълнителен лист), когато в полза на
ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист.
От
приетото по делото заверено копие на изпълнително дело № 2072/2014г. по описа
на ЧСИ С.Б., с район на действие ПОС, се установява, че същото е образувано въз
основа на молба от 09.12.2014г., подадена от „Топлофикация – Перник” АД и въз
основа на процесния изпълнителен лист и в която взискателя е посочил конкретен изпълнителен способ за
изпълнение. По същото са извършени множество действия по проучване на
имущественото състояние на длъжника, както и действия за налагане на запор
върху вземанията на длъжника, а именно: наложени на 16.12.2014г. запори върху
трудовото възнаграждение на длъжника при двамата му работодатели.
На 05.01.2017г., по изпълнителното
дело е постъпила молба от взискателя, с която същия
иска налагането на запор върху всички разкрити банкови сметки на длъжника,
разкрити на негово име в „Уникредит Булбанк” АД,
„Банка ДСК” ЕАД и „ОББ” АД, като на 12.01.2017г. такъв е наложен.
Други
действия, след наложените на 12.01.2017г. запори, не са извършвани.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Ищецът е
предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след
осъществено заповедно производство/, а именно: погасяването на вземанията
поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се
позовава на новонастъпили, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
На следващо
място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели
установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се
търси с отрицателния установителен иск за
несъществуване на вземането. По време на висящността
на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи
твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез
предявяване на отрицателен установителен иск. Следва
да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното
упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става,
след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд
правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това,
че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата
на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен
изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва
да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от
давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само
тогава, когато титулярът на вземането, за което е
изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла
погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.
Предявеният иск
е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано из д. №
2072/2014г. на ЧСИ С.Б., с рег. № 753, с район на действие Окръжен съд – гр.
Перник, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо,
тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за
главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило
и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице
правен интерес за длъжника от предявяване на установителния
иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти,
изключващи изпълняемото право, на негово разположение
е друг вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето
защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим, рес
дължи произнасяне по него.
Относно
основателността на предявения отрицателен установителен
иск, съдът намира следното:
Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила
заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като
фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в
сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта
на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали
вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед
за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно
установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 -
годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който
е приложим и в настоящия случай /в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г.
по в.гр.д. № 479/2018 г. на Окръжен съд – гр. Перник, както и Решение № 37/24.02.2021г. по дело №
1747/2020г. на ВКС./.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е влязла в сила най-късно
на 13.11.2014г., т. е. от тази дата е започнала да тече новата 5-годишна
давност.
С
молбата за образуване на изпълнително дело от 09.12.2014г. течението на
давността отново е било прекъснато, доколкото в молбата взискателя
е посочил и конкретни изпълнителни способи (в т. ч. и запор на банкови сметки),
които да бъдат извършени и чрез които да удовлетвори вземанията си и което е
действие, водещо до прекъсване течението на давността.
Извършените
впоследствие по изпълнителното дело справки за имущественото състояние на
длъжника, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват
действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от
динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ
(съобразно ТР 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Изпратената до длъжника
покана за доброволно изпълнение също не представляват изпълнително действие и
не прекъсват предвидената в закона давност – в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени в т. 10 на цитираното по-горе тълкувателно решение.
С
налагането на наложения по изпълнителното дело запор на трудовото
възнаграждение на 16.12.2014г., течението на давността отново е било
прекъсната, рес е започвало течението на нов
5-годишен давностен срок.
Депозираната
на 05.01.2017г. от страна на взискателя нарочна писмена молба, също е годна да прекъсне
течението на давността, доколкото със същата е поискано извършването на
конкретен изпълнителен способ – налагането на запор върху банковите сметки,
разкрити на името на длъжника.
Налагането
на запор на 12.01.2017г. също е действие, годно да прекъсне течението на
давността.
Съгласно
разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по ТД № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлгане
от взискателя. Без значение е и дали предприемането
на тези действия е довело до положителен резултат или не.
Ирелевантно по отношение течението на давността е
обстоятелството, че на 16.12.2014г. е настъпила перемция
по изпълнителното дело, доколкото, единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не
е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ (в т. см. Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о.).
С оглед своевременното извършване на посочените от взискателя
способи за събиране на вземането по процесния
изпълнителен лист, течението на давността е било многократно прекъсвано, поради
което към 08.04.2021г. – датата на подаване на исковата молба, както и към
настоящия момент, предвидената 5-годишна давност не е изтекла.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск е неоснователен, поради което и следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има само ответника. Същия е доказал
такива в размер на 100,00 лева, които и следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от М.З. П., с ЕГН: ********** ***, срещу „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да
бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 2357,23 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2010г. до 30.04.2013г. за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, кв. „Тева”,
43/А/18 и сумата от 466,10 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.01.2011г. до 13.05.2014г., както и
законната лихва, изчислена върху главницата от 2357,23 лева, считано от датата
на подаване на Заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на парично
задължение – 06.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски по ч. гр. д. № 03798/2014г. по описа на Пернишки районен
съд в размер на 56,47 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист
от 13.11.2014г., издаден по ч. гр. д. № 03798/2014г. по описа на ПРС и е образувано
изпълнително дело № 2072/2014г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие
Пернишки окръжен съд, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА М.З. П., с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“, сумата
от 100,00 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: