О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 25.11.2019 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
разгледа докладваното от мл. съдия Навущанова в. ч. гр. д. № 547 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
262, ал. 3, вр. чл.
274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от Ф.Г.И., с адрес: ***, против Определение № 1325 от 17.10.2019 г., постановено по гр. д. № 2263/2019 г. по описа на
Районен съд - Кюстендил, с което е оставено
без уважение искането на частната жалбоподателка за освобождаването й от
държавна такса в размер на 15 лева, дължима във връзка с подадена от нея частна
въззивна жалба с вх. №
19480 от 02.09.2019 г.против Разпореждане № 3831 от 12.08.2019 г., с което в
върната въззивна жалба с вх. № 16078 от 09.07.2019 г. против Решение № 554 от
18.06.2019 г., постановено по същото дело. Със същия съдебен акт е отхвърлено като неоснователно и искането на
жалбоподателката за предоставяне на безплатна правна помощ за производството по
частна въззивна жалба с вх. №
19480 от 02.09.2019 г.
Жалбоподателката изразява несъгласие с обжалваното определение, като счита същото за неправилно
и незаконосъобразно. Счита, че
отговаря на законовите предпоставки за освобождаване от държавна такса за
въззивно обжалване, като в тази връзка твърди, че не разполага със средства за
заплащането й, тъй като единствените доходи които последната реализира са тези,
които получава посредством отпуснатата й пенсия. За неоснователни се намират и
изводите на КнРС, че жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 24 от
ЗПрП. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на искането за
освобождаване от такса за въззивно обжалване. Към частната жалба се декларация
за материално и гражданско състояние.
Препис от частната жалба не се връчва на ответната
страна, тъй като съдът не е връчил препис от въззивната жалба за писмен отговор на ответната страна.
Кюстендилският окръжен съд, като взе пред вид
изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на
Закона, намира следното:
Настоящата частна жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по
чл.
275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът
я намира за допустима.
Разгледана по същество, въззивният съд намира депозираната частна жалба за частично основателна, по следните съображения:
Подадена е въззивна жалба от адв. О.П.,
в качеството й на процесуален предствител на Ф.Г.И. против решение № 554/18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2263/2018 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил. С
разпореждане от 11.07.2019 г., съдът е указал на въззивницата да представи
документ за внесена държавна такса по сметка на Кюстендилския окръжен съд в
размер на 25 лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Съобщението
е връчено на адв. Палчева на 22.07.2019 г. В рамките на предоставения от КнРС
срок, изтекъл на 29.07.2019 г., указанията не са изпълнени, поради което с
разпореждане от 12.08.2019 г. КнРС е върнал депозираната въззивна жалба. Срещу
това разпореждане е депозирана частна жалба с вх. № 19480/02.09.2019 г. С
разпореждане от 03.09.2019 г., КнРС е констатирал нередовност по тази жалба и е
указал на жалбоподателката И. да внесе държавна такса в размер на 15 лева, по
сметка на КнОС, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като е указал
на последната и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в
срок. В срока за изпълнение на дадените указания (съобщението е получено от
адв. Палчева на 16.09) е депозирана молба с вх. № 20762 от 24.09.2019 г., с
която жалбоподателката И. е поискала освобождаване от заплащане на държавната
такса в размер на 15 лева по частна жалба с вх. № 19480/02.09.2019 г. и
предоставяне на правна помощ по чл. 95 от ГПК. С разпореждане, постановено на
26.09.2019 г., първоинстанционният съд е указал на молителката в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи удостоверение за семейното си
положение, както и декларация за имущественото си състояние, както и да уточни
дали поддържа искането си за назначване на служебен адвокат, тъй като в хода на
първоинстанционното производство е представлявана от упълномощен такъв, чиито
пълномощия не са оттеглени. С молба с вх. № 22548 от 16.10.2019 г.
жалбоподателката е представила Експертно решение и на ТЕЛК и Удостоверение на
ТП на НОИ- гр. Кюстендил, съгласно което същата получава пенсия в размер на
388, 47 лева. С Определение № 1325 от 17.10.2019 г., предмет на въззивен контрол от настоящия състав, Районен съд – Кюстендил е
оставил без уважение исканията на частната жалбоподателка. В своите мотиви, съдът е приел,
че от наличните
по делото данни не може да се обоснове извод, че последната не е в състояние да осигури парични средства за заплащането на дължимата
държавна такса в размер на
15 лева и че не са налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 24, ал.
1, т.1 от ЗпрП за предоставяне на
безплатна правна помощ на молителката.
Съгласно чл. 83,
ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица,
за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на основанието по цитираната по-горе разпоредба е винаги
конкретна и обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал. 1, т.1 – т. 6 от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано
имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова
заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът
прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в
състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични
средства, необходими за задоволяване на нормалните житейски потребности. Съгласно
разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС,
искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен
акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна
такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея,
а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с
плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите,
когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да
може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от
заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване
на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в
обстоятелствата.
С молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, молителката И. не е представила документи,
удостоверяващи невъзможността й да заплати дължимата държавна такса. Такива са
представени, след дадените от страна на първостепенния съд подробни указания. Същата
е представила Експертно решение и на ТЕЛК, от което е видно, че на същата е
определена 86 ℅ трайно намалена неработоспособност и то пожизнено. Представено
е и Удостоверение на ТП на НОИ- гр. Кюстендил, съгласно което жалбоподателката
получава пенсия в размер на 388, 47 лева. Пред настоящата инстанция
жалбоподателката И. е представила и декларация за материално и гражданско
състояние, от която е видно, че последната е вдовица, притежава недвижими имоти
и моторно превозно средство, но не реализира други доходи, освен получаваната
пенсия. Същата е декларирала, че страда от заболяване, което налага
допълнителни периодични разходи в размер на 200 лева месечно. Всички изложени
от молителката данни, за които същата носи наказателна отговорност по чл. 313 НК налагат извода, че към момента на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК тя не
разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. Фактът, че
същата в бъдеще би могла да получи доходи от продажбата на недвижим имоти, не
налагат извода, че молбата й за освобождаване от внасяне на държавна такса е
неоснователна. Преценката на съда следва да се основава на имущественото
състояние на молителката към момента на искането, а не на предположения за бъдещи
доходи. Безспорно установено е, че жалбоподателката е с призната пожизнено
трайно намалена работоспособност и степен на увреждане 86 ℅, че получава
единствено пенсия в размер на 388, 47 лева, от която сума същата отделя 200
лева месечно за лекарства. Тези обстоятелства
обуславят извод, че по смисъла на чл.
83, ал. 2 ГПК тя няма достатъчно средства да заплати дължимата
държавна такса, дори в минималния й размер от 15 лева.
Изводите на
първоинстанционния съд са в противоречие с процесуалния закон поради което
определението му в тази част следва да бъде отменено, а искането по чл.83 ал.2 ГПК-уважено.
Досежно
определението в частта, с която не е предоставена правна помощ на молителя,
КноС намира следното:
Определението на
КнРс в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Видно от данните
по делото е, че единствената нередовност на депозираната частна въззивна жалба с вх. № 19480 от 02.09.2019 г. против разпореждане
№ 3831 от 12.08.2019 г., с което в върната въззивна жалба с вх. № 16078 от
09.07.2019 г. против Решение № 554 от 18.06.2019 г., постановено по
същото дело се изразява в
невнасяне на държавна такса от 15 лева и непредставяне по делото на вносния
документ за това, за което на жалбоподателката, чрез упълномощения й
процесуален представител са дадени указания от КнРС с разпореждане от
03.09.2019 г. Отстраняването на подобна нередовност не изисква правни умения и
познания, поради което жалбоподателят не би бил затруднен сам да я отстрани.
Очевидно в случая предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка
на ползата, която тя би му донесла, а и с настоящото определение молбата на
жалбоподателя за освобождаване от задължението да внесе държавна такса, се
уважава. За пълнота на мотивите следва да бъде отбелязано също така, че
частната жалба е изготвена и подписана от адв. О.П., която е упълномощена от
жалбоподателката за осъществяване на процесуално представителство пред всички
съдебни инстанции, видно от приложеното по делото пълномощно ( л.57 от
производството пред ДнРС). На адвокат Палчева е заплатен адвокатски хонорар от
молителката и няма данни, от които да е видно последната да е оттеглила
пълномощието й.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №
1325 от 17.10.2019 г., постановено по гр. д. № 2263/2019 г. по описа на
Районен съд - Кюстендил, в частта, с която е оставено без уважение молбата на Ф.Г.И.,
ЕГН ********** за освобождаването й от държавна такса в размер на 15 лева,
дължима във връзка с подадена от нея частна въззивна жалба с вх. № 19480 от 02.09.2019 г. против разпореждане
№ 3831 от 12.08.2019 г., с което в върната въззивна жалба с вх. № 16078 от
09.07.2019 г. против Решение № 554 от 18.06.2019 г., постановено по
същото дело и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Ф.Г.И., ЕГН ********** от задължението да внесе
държавна такса в размер на 15 лева, дължима за обжалване на разпореждане № 3831
от 12.08.2019 г., постановено по гр. д. № 2263/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1325 от 17.10.2019 г., постановено по гр. д. № 2263/2019 г. по описа на Районен
съд – Кюстендил, в частта, с която е
оставена без уважение молбата на Ф.Г.И., ЕГН ********** за предоставяне на правна помощ на основание чл.
95 ГПК във връзка с администрирането на частната й жалба против разпореждане № 3831 от
12.08.2019 г., постановено по гр. д. № 2263/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО,
в частта, с която е отменено
определение
№ 1325 от 17.10.2019 г., постановено по гр. д. № 2263/2019 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил и
е освободена от държавна такса Ф.Г.И. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която е потвърдено определение №
1325 от 17.10.2019 г., постановено по гр. д. № 2263/2019 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил подлежи на
обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателя пред Върховния касационен съд на Република България.
След влизане в сила на настоящия съдебен
акт, делото да бъде върнато на Кюстендилския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.