Решение по дело №102/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 01.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 102 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е образувано по искова молба от Р.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *******, с адрес на управление: *******, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 100 100 лв. (за имуществени вреди) и на обезщетение в размер на 50 000 лв. (за неимуществени вреди), ведно със законната лихва от 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на двете суми.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на 08.05.2018 г. около 12,35 ч. в с. Златна Панега, Ловешка област, ул. „Опълченска“ № 23 по посока на движение гр. Русе, А.Д.Д., с ЕГН ********** причинил пътно транспортно произшествие (ПТП), управлявайки товарен автомобил с peг. № ********, марка „Скания“ модел Р-143МА, с номер на рамата ****** , СРМПС № *********, собственост на „Корект-51“ ЕООД, с ЕИК ********. Поддържа се, че товарният автомобил се движел превишена скорост по наклонен сух път, и навлизайки в остър завой, губи контрол върху МПС, товарния автомобил се обръща блъскайки се в къщата на ищеца и в още една къща. Посочва се, че в резултат на ПТП-то жилищна сграда, собственост на ищеца, била изцяло разрушена, а водачът на товарния автомобил А.Д.Д. починал. Твърди се, че по повод същото ПТП било образувано досъдебно производство (ДП) № 73/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Тетевен, което било прекратено, поради смъртта на виновния водач.

В исковата молба се твърди, че по време на ПТП-то товарният автомобил с peг. № ******** имал валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите в ЗК „ЛЕВ ИНС) АД (дружеството ответник), съгласно полица № BG /22/117003320014, валидна до 29.12.2018 г. Твърди се, че ищецът е собственик на разрушената сграда по силата на нотариален акт за продажба на недвижими имот № 124, т. I, peг. № 804, нот. д. № 105/20.04.2001 г. на нотариус с рег. № 392 по регистъра на НК. Посочва се, че ищецът не е застраховал сградата, че размерът на претърпяната имуществена вреда от погиването ѝ е 80 000 лв. и че за нея не е получавал обезщетение от никого. В исковата молба се посочва, че ищецът преживял много тежко разрушаване на жилищната му сграда, че след погиването ѝ изпаднал в депресии, стрес, отчаяние, несигурност, уплаха, безсъние, тревожност, измъчвало го постоянно главоболие, негативни нервно-психически преживявания, които продължавали към датата на изготвяне на исковата молба и налагали продължително лечение с медикаменти, като с оглед всички тях размерът на обезщетението за неимуществни вреди се определя на 50 000 лв.

В срока по чл. 373 ГПК от ответника против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се правят правоизключващи и правонамаляващи възражения. Всички те са основани на оспорвания относно: механизма на осъществяване на твърдяното събитие и наличието на причинно - следствена връзка на уврежданията със събитието; вида, характера и степента на уврежданията, както и броя и вида на увреденото имущество; неимуществените увреждания, болките и страданията, означени в исковата молба; както и на доводи за: липса на покрит застрахователен риск; несъответно прилагане от ищеца на критерия справедливост при измерване на неимуществените вреди; липса на забава на кредитора по отношение на плащане на застрахователното обезщетете (с оглед липсата на предоставени от ищеца на пълни и точни данни за банковата сметка).

Преди приключване на съдебното дирене с определение, постановено в открито съдебно заседание от 01.08.2019 г., съдът е допуснал изменение на иска чрез увеличаване размера на обезщетението за имуществени вреди от 80 000 лв. (първоначално предявен размер) на 100 100 лв.

Ищецът Р.И.К. взема участие в производството по делото чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Б., който в съдебно заседание поддържа предявения иск, а в хода на устните състезания излага подробни съображения за неговата основателност и моли за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в претендирания размер, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв и възнаграждение за защита по дело с повече от две заседания според размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът „ЛЕВ ИНС“ АД взема участие в производството по делото чрез юрисконсулт С., който в съдебно заседание оспорва предявения иск, а хода на устните състезания навежда подробни съображения за неговата неоснователност и недоказаност на претендираните размери на обезщетенията, моли за отхвърлянето му изцяло или отчасти, както и за присъждане на разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Р.И.К. е придобил 20.04.2001 г. чрез договор за продажба правото на собственост върху дворно място от 1600 м², съставляващо УПИ XI-464, кв. 34 по регулационния план на с. Златна Панега, ведно с находящите в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 85 м², склад № 1 от 334,20 м² и склад № 2 от 50,75 м², което се установява от нотариален акт № 124, т. I, дело № 105/2001 г. на нотариус рег. № 392 на Нотариалната камара. Няма спор, че имотът е с административен адрес с. Златна Панега, ул. „Опълченска“ № 23.

От приложеното досъдебно производство № 73/2018 г. на РУ Ябланица се установява, че на 08.05.2018 г. е образувано досъдебно производство за това, че на същата дата, около 12,35 ч. в с. Златна Панега, Ловешка област, по ул. „Опълченска“ в посока на движение гр. Русе, в района между жилищни сгради № 21 и № 23 товарен автомобил с peг. № ********, марка „Скания“ модел Р-143МА, с номер на рамата ***** , СРМПС № *********, собственост на „Корект-51“ ЕООД, с ЕИК ********, с водач А.Д.Д., с ЕГН ********** при навлизане населеното място и в условията на дясна крива водачът губи контрол над управляваното МПС, след което се удря последователно в жилищни сгради № 21 и № 23, с което е причинена смъртта на водача и са нанесени материални щети по двете сгради – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК. С постановление от 09.10.2018 г. на прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч наказателното производство е прекратено, поради смърт на дееца.

От копие на застрахователна полица № BG/22/117003320014/18.12.2017 г. се установява, че товарният автомобил с peг. № ********, марка „Скания“ модел Р-143МА е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок на действие 30.12.2017 г.-29.12.2018 г.

Сградата с административен адрес с. Златна Панега, ул. „Опълченска“ № 23 е напълно унищожена, което се установява от протокола за оглед на произшествието към досъдебното производство, от приетите констативен протокол и доклад за установени щети по застрахователна полица № 0819817100004299 на „ЗАД Алианц България” и от удостоверение рег. № 118/16.05.2018 г. на РСПБЗН Ябланица.

От приетите по делото документи, представени с писмо изх. № 240-00-4697/17.05.2019 г. от „ЗАД Алианц България” АД се установява, че сградата е била отдадена под наем на „Ел-Ем Рай” ЕООД за производство на дюшеци и матраци, че последното дружество е сключило при „ЗАД Алианц България” АД имуществена застраховка (застрахователна полица 084299) за срок 04.07.2017 г. – 03.07.2018 г. с предмет на застрахованото имущество къща, складове, материали (дунапрен), врати и стъкла, находящи се на адрес с. Златна Панега, ул. „Опълченска“ № 23 (вж. въпросник-приложение л. 195), че във връзка с възникналото ПТП и разрушаване на сградата е от застрахования „Ел-Ем Рай” ЕООД е подадено уведомление за щета № 081918777000181, след което е изготвен констативен протокол от 09.05.2018 г., а на 04.07.2018 г. по сметката на „Ел-Ем Рай” ЕООД е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 36245,89 лв.

От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се установява следният механизъм на пътното транспортно произшествие (ПТП): спускане на товарния автомобил и полуремаркето (композицията) по участък от пътя с наклон 3-4% и дължина 5-6 км, при неподходяща предавка и честа употреба на спирачки, навлизане на композицията в дъгата на завоя със скорост от 93 ^км/_ч при критичната за него 80 ^км/_ч, довело до странично приплъзване на колелата и преобръщане, първоначално на лявата страна, а впоследствие на таван, след което (от голямата кинетична енергия) композицията продължава да се движи постъпателно напред, плъзгайки се странично до удрянето ѝ в сграда № 21 (на ул. „Опълченска“), като предната част на влекача разрушава стените на жилищната сграда, след това оградата между сгради № 21 и № 23 (на ул. „Опълченска“) и накрая и самата сграда № 23, събаряйки стените и установявайки се в средата на сградата. Причините за произшествието са продължително спускане на композицията по наклон 3-4% с висока скорост, на непоходяща предавка, без използване на ратардер, с честа употреба на спирачки, довело до намаляване на ефективността им, и навлизане на композицията в кривата на завоя с висока скорост (над критично определената за завоя) и голяма кинетична енергия, довели до преобръщането на композицията и разрушаване на двете жилищни сгради. Разрушаването на жилищни сгради № 21 и № 23 и оградата между тях е в причинно-следствена връзка с движението и преобръщането на композицията, предвид описания от експерта механизъм на ПТП и установяване на влекача на композицията (товарен автомобил Скания) в едно от помещенията на сграда № 23.

От заключението на съдебно-техническата (оценителна) експертиза се установява, че пазарната стойност на разрушената жилищна сграда № 23 е 50 400 лв. Съдът приема този размер за научно обоснован, защото е получен чрез използване от експерта на два метода за оценка на сградата – инвестиционен метод (т.нар. метод на вещната стойност) и метод на пазарните аналози (т.нар. „сравнителна стойност”) и след редуциране на получените стойности от двата метода със съответните теглови коефициенти. По този начин (чрез ползването на двата метода) се дава отговор за стойността на сградата по пазарни критерии, с едновременно отчитане нейната себестойност като материален обект. При определяне на пазарната стойност от 50 400 лв. експертът е съобразил характеристиките на сградата (масивна жилищна, с дървен гредоред на междуетажната плоча, с дървена покривна конструкция и цигли), вкл. тези на довършителните работи и инсталациите, като е начислил съответното овехтяване, с което е отчетен и оставащият ѝ експлоатационен срок. От заключението на експертизата се установява, че размерът средствата, необходими за събаряне на остатъка от сградата и извозването на строителните отпадъци, е 12 580 лв. Съдът кредитира заключението и в тази му част, доколкото този размер с определен по методи и еталони, установени в издания на Строителен обзор, релевантни за 2018 година, и количествено стойностната сметка на дейностите по събаряне на остатъка от сградата и извозването на строителните отпадъци, е основана на състоянието на сградата и конкретния обем на строителния отпадък. Макар да е научно обоснован, съдът не приема за приложим използваният от експерта инвестиционен метод във вариант „Б” на експертизата, според който стойността на разрушената сграда е 100 100 лв., защото чрез него се определя размера на разходите за изграждане на нова сграда с характеристики, сходни на разрушената, без обезценяване, начислено поради остаряване, каквото за разрушената сграда е налице (тя е с остатъчна експлоатационна годност от 17 г.).

От показанията на свидетеля В. П. Г., ценени с по-висока критичност, с оглед обстоятелството, че бившата съпруга на свидетеля е дъщеря на ищеца, съдът приема за установено, че разрушената жилищна сграда се ползвала за цех, в който се произвеждали юргани, че в деня на инцидента е имало производствена дейност (в момента на удара работниците са били в почивка). От показанията на същият свидетел съдът приема, че след разрушаване на сградата, ищецът се затворил в себе си, станал депресивен, отчаян и тревожен, спрял да излиза и да общува с околните, започнал да страда от безсъние и нощно главоболие. Показанията на свидетеля са достоверни, защото описаното от него състояние на ищеца се потвърждава от заключението на комплексната съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза.

От заключението на тази експертиза се установява, че при Р.И.К. е налице смесена тревожно-депресивна реакция (код F43.22 по МКБ), което психично разстройство е включено в раздела Реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията. Наблюдават се депресивно настроение, тревожност, безсъние, безпокойство, чувство за неспособност за справяне със ситуацията, емоционална лабилност и раздразнителност. Смесената тревожно-депресивна реакция е възникнала непосредствено след ПТП-то и разрушаване на сградата и то е в причинно-следствена връзка с разрушаването. Независимо от несъгласие с диагнозата Постравматично стресово разстройство, поставена при прегледа на ищеца през месец ноември 2018 г. от д-р М., експертът психиатър заявява, че макар да се явява по-тежка, тя е от един и същ раздел (рубрика) с приетата от експертизата, като експертът уточнява, че при изследването му за експертизата симптомите Р.И.К. са били по-завоалирани, заради изписаните и приемани антидепресанти. С оглед обективното наличие на психопатологични симптоми и към момента на изследването на ищеца от експертите, съдът приема, че такива са съществували и при предишните му прегледи, за който са издадени амбулаторни листи, както и че не би могло да се допусне тяхното симулиране, предвид казаното от Р.И.К. на проведеното от психиатъра интервю „Казаха ми, че като съм психически разстроен мога да получа някакво обезщетение”. От преживения стрес и травматична ситуация се променила и социалното функциониране и взаимодействие на Р.К. с неговите близки. Освен в отношенията му с околните е налице и нарушение в качеството на живот – нарушение на съня, главоболие, постоянно мрачно настроение, усещане за безперспективност, загуба на концентрация, липса на инициативност. Състоянието на Р.К. не е тежко, доколкото разстройството е свързано с травматичното събитие, прогнозата за оздравяване е благоприятна, но при провеждане на своевременно и адекватно лечение.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че през 2008 г. Р.И.К. е боледувал от миокарден инфаркт. През 2013 г. той отново е хоспитализиран по повод високи стойности на кръвното налягане и сърдечни оплаквания, заради които му е направено стентиране. След стентирането Р.И.К. отново изживява сърдечни оплаквания – недостиг на въздух и лесна умора, заради които той отново провежда лечение. Макар да предхожда разрушаването на жилищната сграда, прекараният от Р.И.К. е с тайни увреди на сърцето, при които то е уязвимо от изживявани емоции. С оглед на това експертът дава становище, че заради естеството на заболяването, Р.И.К. ще продължи да има смущения в сърдечната дейност, макар по делото да не е налична медицинска документация, удостоверяваща настъпване на такива смущения.

С молба от Р.И.К., подадена чрез адв. Б. до „ЛЕВ ИНС“ АД, е поискано заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв. (за имуществени вреди) и на обезщетение в размер на 50 000 лв. (за неимуществени вреди), ведно със законната лихва от 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на двете суми. 

С писмо изх. № 895/24.07.2018 г. на „ЛЕВ ИНС“ АД дружеството е отговорило, че по подадената молба е образувало щета № 0000-1000-00-18-7304/2018 г. по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и че за комплектоване на преписката по щетата и изплащане на обезщетение за имуществени вреди на Р.И.К. е необходимо да се представят поредица от документи, удостоверяващи възникване на ПТП-то и размера на вредата, пояснения за късното известяване на застрахователя и за непредставяне за оценка и оглед на увреденото имущество. С писмо изх. № 8035/25.07.2018 г. на „ЛЕВ ИНС“ АД дружеството е отговорило, че по подадената молба е образувало щета № 0000-1000-03-18-7525/17.07.2018 г. по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и че за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на Р.И.К. е необходимо да се представят медицински документи, удостоверяващи психичното състояние на пострадалия и за извършени разходи за лечение. С писмото е указано, че до получаване на документите за „ЛЕВ ИНС“ АД не възниква задължение да уважи заявената претенция.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ). Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане, основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ, установени за съответните вреди. 

В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца. Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен, защото разрушаването на сградата на ищеца е в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то, причинено от водача на товарния автомобил Скания и полуремаркето (композицията), поради което за причинилия вредата възниква задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). След като за товарния автомобил Скания (влекача) е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател е по този договор ответникът, последният е длъжен да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за причинените му вреди, вследствие ползването на това МПС (чл. 493 КЗ). За тегленото ремарке е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при друг застраховател, но неговата отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение не би могла да се реализира, защото дори и да бе установено точно каква част от сградата е разрушена от ремаркето и каква от влекача, вредите отново ще трябва да се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство (чл. 479, ал. 1 КЗ). Обект на застраховане е гражданската отговорност на водача на товарния автомобил за причинените на ищеца вреди от ПТП-то, които са свързани с ползването на превозното средство и за които застрахованият отговаря по българския закон (чл. 477, ал. 1 КЗ). Като управлявал автомобила, водачът се явява застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ, а като собственик на разрушената от ПТП-то сграда, ищецът има качеството трето лице, чиито вреди подлежат на обезщетяване от застрахователя (чл. 477, ал. 1 КЗ).

От ищеца се претендира заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от погиване на вещ. Съдът счита, че при унищожаване или повреждане на вещ само обезщетението за заплащане на имуществени вреди се обхваща от застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ). Този извод следва при тълкуване редакцията на цитираната разпоредба – самостоятелно (само на т. 2) и във връзка с останалата част от текста на чл. 493 КЗ. Застрахователното покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е установено в закона чрез посочване на вредите (чл. 493 КЗ) и чрез изброяване на допълнителни хипотези, при които тези вреди се обезщетяват от застрахователя (чл. 593, ал. 2-4 КЗ). В чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ се казва „вредите, причинени на чуждо имущество“, т.е акцентът е поставен върху негативното въздействие върху имуществената сфера на увреденото лице, поради което редакцията не позволява да се изгради извод, че използваното понятие „вреди“ е родово и то обхваща какво имуществени, така и неимуществени. Ако законодателят е имал предвид обезщетяване от застрахователя и на неимуществени вреди в хипотезата на унищожена или повредена вещ, той щеше да го посочи изрично, както го е сторил в чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, разпростирайки застрахователното покритие за неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Изводът, че застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не обхваща неимуществните вреди от погиване на вещ следва и от чл. 492 КЗ. Установявайки лимитите на отговорност на застрахователите, последната разпоредба също указва, че по застраховка гражданска отговорност се обезщетяват неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, не и такива от погиване на вещ. Поначало, при унищожаване или повреждане на вещ, за нейния собственик биха могли да възникнат и неимуществени вреди. Той може да претендира репарирането им, но само от деликвента или от лицата, отговарящи вместо него в някоя от хипотезите на чл. 47-50 ЗЗД. За тях увреденото лице не може да иска от застрахователя заплащане на обезщетение, защото тези вреди (неимуществените от погиване на вещ) не са обхванати от застрахователното покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ).

Претендираното от ищеца обезщетение за заплащане на обезщетение за имуществени вреди попада в застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ). Разрушаването на сградата е покрит риск, защото то е следствие от управлението на товарния автомобил Скания, за чието ползване при ответника е сключена застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба, защото с разрушаване на сградата, той е изгубил правото си на собственост върху нея, т.е. отпаднал е актив от имуществото му.

При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието (чл. 386, ал. 2 КЗ). При вреди на имущество, дължимото от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е лимитирано до действителната стойност на причинената вреда (чл. 499, ал. 2 КЗ). В цитираните разпоредби, а и в цялата Глава четиридесет и седма Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не се съдържа правило, въз основа на което да бъде определяна действителната стойност на причинената вреда. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504 КЗ не е приложима, доколкото конкретната вредата е причинена с разрушаване на недвижим имот. Доколкото обезщетението за заплащане на обезщетение за имуществени вреди попада в застрахователното покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ) и обект на застраховане е гражданската отговорност на водача на товарния автомобил за причинените от ПТП-то вреди (чл. 477, ал. 1 КЗ), същата отговорност е имуществена, поради което за определяне действителната стойност на причинената вреда следва се определи при съответно приложение на чл. 400, ал. 1 КЗ, намиращо се в общите разпоредби на Глава тридесет и девета Имуществено застраховане. С оглед на него съдът приема, че действителната стойност на причинената вреда се изразява в стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. От заключението на приетата съдебнотехническа експертиза се установи, че пазарната стойност на сградата, към момента на настъпването на пътнотранспортното произшествие, е била 50 400 лева, поради тази сума се явява размера на дължимото от ответника обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Към нея не следва да се прибавя сумата 12 580 лв., защото тя е стойността на средствата, необходими за събаряне на неразрушената част от сградата и извозването на строителните отпадъци. Несъмнено, извършването на този разход е имуществена вреда за ищеца, но тя не се обхваща от застрахователното покритие по чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, защото понесената икономическа тежест от разчистване на строителните отпадъци, не е част от стойността (сумата пари), срещу която вместо увреденото имущество, може да се купи друго от същия вид и качество. Затова обезщетяването на тези разходи не може да се претендира от ответника задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Доколкото изразява стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, сумата от 100 100 лв. съставлява възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ. Затова не би могло да се приеме, че тя е израз на действителната стойност на причинената вреда и съобразно нея да се определи застрахователното обезщетение.

По тези съображения съдът приема, че ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД дължи на ищеца Р.И.К. заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 400 лева. Този извод не се променя с оглед установеното плащане от друг застраховател („ЗАД Алианц България” АД) на застрахователно обезщетение в размер на 36 245,89 лв. Макар за същото застрахователно събитие, обезщетението е платено на „Ел-Ем Рай” ЕООД (лице, различно от ищеца), при това въз основа на имуществена застраховка, по която освен къщата на същия адрес (ул. „Опълченска“ № 23), застрахованото имущество включва и складове, производствени материали, витрини и стъкла, като застрахователните рискове са пожар, кражба взлом и възстановителни. В този смисъл не би могло да се счете, че е налице многократно застраховане по смисъла на чл. 392 КЗ, при което трябва да се приложат правилата на същата разпоредба за разпределяне тежестта на обезщетението между различните застрахователи. Дори да се приеме, че по отношение на част от застрахованото имущество договорът между „ЗАД Алианц България” АД и „Ел-Ем Рай” ЕООД е сключен при условията на чл. 402 КЗ и с одобрение на Р.К., доколкото застрахованите сграда и складове са негова собственост, застрахователят по този договор е платил застрахователно обезщетение на застраховащия „Ел-Ем Рай” ЕООД (§ 1, т. 2 ДР на КЗ), а не на застрахования Р.К. (§ 1, т. 1 ДР на КЗ). Отделен е въпросът, че от документите, представени от „ЗАД Алианц България” АД не може да се установи несъмнено, дали обезщетението е изплатено като компенсация за погиналата сграда и/или за материалите на наемателя „Ел-Ем Рай” ЕООД.

Дължимото от ответника обезщетение от 50 400 лева подлежи на изплащане с претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба, а не от сочения от ищеца по ранен момент – 08.05.2018 г. В срока по чл. 396, ал. 1 КЗ ищецът не е представил на застрахователя доказателствата по чл. 106, ал. 3 от с.к., а при това бездействие, срещу застрахователя не възниква вземане за законна лихва върху дължимото обезщетение (чл. 497 КЗ).

По тези съображения съдът приема, че предявеният от Р.И.К. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ е частично основателен – само за сумата 50 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, която ответникът следва да заплати на ищеца със законната лихва от предявяване на иска. В останалата част – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над 50 400 лв. до претендирания размер от 100 100 лв., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 08.05.2018 г. до 14.11.2018 г. (датата на подаване на исковата молба) – искът е неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

При този изход на делото и осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца от адв. Б., в полза за последния следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено пропорционално на уважената част от иска (50 400 лв.) и съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., дължимото такова от ответника е в размер на 2042 лв. Към него следва да се прибави и сумата от 200 лв., поради това,че адв. Б. е осъществил защита по четири съдебни заседания, за две от които се дължи допълнително възнаграждение от по 100 лв. на заседание ( чл. 7, ал. 8 Наредба № 1/2004 г.).

С оглед осъщественото процесуално представителство на ответника от юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразявайки, че ответникът е защитаван по дело с материален интерес над 10 000 лв., съдът приема, че ищецът следва да се осъди да му заплати възнаграждение в размер на 450 лв., който е определен според чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Отчитайки освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски и с оглед частичната основателност на предявения от него иск, ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна такса върху уважения размер на иска, както и част от заплатените от бюджета на съда разноски, определена също върху уважения размер на иска (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от присъденото обезщетение от 50 400 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК), е в размер на сумата от 2016 лв. Дължимата от ответника част от разноските по делото, заплатени от бюджета на съда (995,80 лв.), определена според уважения размер на иска (50 400 лв.), е в размер на 334,36 лв. Двете суми (2016 лв. и 334,36 лв.), както и 5 лв. за служебно издадения за тях изпълнителен лист (чл. 11 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), следва да се заплатят от ответника в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *******, с адрес на управление: ******* да заплати на Р.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 50 400 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди (разрушаване на жилищна сграда в с. Златна Панега, ул. „Опълченска“ № 23), в резултат на ПТП от 08.05.2018 г., причинено при управление на товарен автомобил с peг. № ********, марка „Скания“ модел Р-143МА, ведно със законната лихва от 14.11.2018 г. (датата на подаване на исковата молба).

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ в останалата му част - за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над 50 400 лв. до претендирания размер от 100 100 лв., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 08.05.2018 г. до 14.11.2018 г. (датата на подаване на исковата молба).

ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *******, с адрес на управление: ******* да заплати на адв. С.В.Б. от САК сумата от 2242 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

ОСЪЖДА Р.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *******, с адрес на управление: ******* сумата от 450 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *******, с адрес на управление: ******* да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, сумата от 2016 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, сумата от 334,36 лв., представляваща част от разноските по  делото, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: