РЕШЕНИЕ
№ 1438
гр. Русе, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Й.
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело №
20234520100018 по описа за 2023 година
Претенцията на ищеца Г. М. Д. се основава на твърдения, че по
време на брака си със съпругата си Д. Д.а са придобили собствеността в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ няколко недвижими
имота. След смъртта си съпругата му била наследена от него като преживял
съпруг и от дъщеря им М. М.. Така ищецът и дъщеря му станали собственици
съответно на 3/4 ид.ч. и на 1/4 ид. ч. от притежаваните недвижими имоти.
Няколко дни преди завеждане на исковата молба дъщерята на ищеца
изненадващо получила смс съобщение от Агенцията по вписванията, с което
била уведомена за осъществени сделки с наследствените имоти. Това станало
на *** г. Направила справка, при която установила, че това е така. Ищецът
нямал спомен за извършване на такива действия - за ходенето при нотариус и
подписване на каквито и да било документи. След като се запознал с копие от
нотариалните актове отново твърдял, че изобщо не е запознат с тях и не е
изразявал воля за извършване на такива действия. От същите се установило,
че са изповядани следните сделки - договор за дарение на недвижими имоти:
- по нотариален акт №***/*** г. на 221-ви РН, с която ищеца дарява
на ответника Д. Г. 1/100 ид. част от собствените си 3/4 ид. части от
посочените недвижими имоти - апартамент подробно описан в исковата
молба, гараж също подробно описан в исковата молба;
- по нотариален акт №***/*** г. на 221-ви РН била изповядана
сделка, с която ищецът продава на ответника Д. Г. останалите свои и 99/100
ид. ч. от собствените си 3/4 ид.ч. от гореописаните два недвижими имота за
сума общо в размер на 9900 лв. за двата имота;
1
- по нотариален акт №***/*** г. на 221-ви РН за дарение на
недвижим имот, по силата на което ищеца дарява на ответника 1/100 ид. част
от собствената си 1/2 ид. част от апартамент, подробно описан в исковата
молба;
- по нотариален акт №***/*** г. на 221-ви РН ищецът продава на
ответника останалите 99/100 ид. част от собствената си 1/2 ид. част от същия
имот.
Във всеки от актовете била предвидена клауза, че ищецът запазва
вещно право на ползване върху имотите. След като ищецът разговарял с
дъщеря си не спрял да повтаря, че не помни да е сключвал такива сделки, да е
ходил при нотариус и да се е подписвал. Освен това след смъртта на
съпругата му в него настъпила личностна промяна. Все по-често реагирал
неадекватно на ситуации, в които преди това се чувствал спокоен. За
последните две години станал изключително раздразнителен, започнал да
губи ориентация, държал се противоречиво, а често не знаел какво прави и
отричал свои действия. Тези промени били явни за всички и личало, че
мисленето и реакциите му са затруднени и неадекватни. Въпреки това
отказвал да отиде на лекар. След като разбрал за нотариалните актове обаче
изпаднал в ступор от това, че е възможно да не помни нищо от случилото се.
Бил извършен преглед при психиатър, който отразил състоянието му и
удостоверил настъпилата личностна промяна и поведенчески отклонения
съгласно гореописаното. Това станало при преглед на 22-ри декември 2022
година. В съдебно заседание се уточнява, че поведението на ищеца е
променливо като в определени ситуации има нормално отношение към
дъщеря си, а в други проявява агресивно и неадекватно поведение, съобразно
гореописаното. С огледа изложените обстоятелства се претендира за
унищожаване на сделките на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД поради това, че
към момента на изповядването им ищецът макар и формално да е бил
дееспособен, не е разбирал и не е могъл да ръководи действията си. В
условията на евентуалност се претендира за унищожаването им поради
измама с оглед гореизложените обстоятелства. Претендира са за присъждане
на разноските по делото.
С оглед изложените твърдения и формулираните искания съдът
квалифицира правно предявените искове по чл. 31 и чл. 27 от ЗЗД.
Ответникът Д. И. Г. оспорва предявените искове. Позовава се на това, че
ищецът лично е участвал в нотариалните производства, което е удостоверено
и от нотариуса. Волята на ищеца да прехвърли собствените си имоти именно
на ответника, който бил негов внук, се потвърждавала и от изготвеното от
него саморъчно завещание от **** г. Ищецът бил системно тормозен от
дъщеря си с цел да прехвърли имотите именно на нея. Тя била скрила и
прибрала всички оригинални нотариални актове на имотите и затова за да се
извършат разпорежданията, бил принуден се снабдява със заверени копия от
Службата по вписванията. Това нейно поведение дори го принудило да
подаде жалба срещу нея в РРП, във връзка с което била образувана и
2
изисканата за прилагане прокурорска преписка № *** г. по описа на РРП.
Мотивиран именно от тези отношения с дъщеря си ищецът искал да
прехвърли имотите на внук си. При изповядването на всичките сделки той
запазил правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имотите,
което напълно изключвало каквато и да била измама от страна на ответника.
Това също индиректно потвърждавало волята му, а тя била да изключи
дъщеря си от наследяване и да осигури внука си като си запази право на
ползване. Така извършените действия от негова страна свидетелствали за
здрав разум, ясно изразена воля и разбиране на свойството и последиците на
изповяданите сделки.
Съдът за да се произнесе съобрази следното:
От представените по делото преписи от нот. актове от *** г. се
установява, че ищецът Г. М. Д. е прехвърли на ответника Д. И. Г.
собствеността върху собствените си ид.ч. от недвижими имоти, придобити в
режим на СИО и по наследяване от починала съпруга. Така били изповядани
следните сделки:
- по нотариален акт №***** г. на 221-ви РН ищецът дарява на ответника
Д. Г. 1/100 ид. част от собствените си 3/4 ид. части от посочените недвижими
имоти - апартамент подробно описан в исковата молба, гараж също подробно
описан в исковата молба;
- по нотариален акт №***** г. на 221-ви РН продава на ответника Д. Г.
останалите свои и 99/100 ид. ч. от собствените си 3/4 ид.ч. от същите два
недвижими имота за сума общо в размер на 9900 лв. за двата имота;
- по нотариален акт №****** г. на 221-ви РН за дарение на недвижим
имот дарява на ответника 1/100 ид. част от собствената си 1/2 ид. част от
апартамент, подробно описан в исковата молба;
- по нотариален акт №***** г. на 221-ви РН продава на ответника
останалите 99/100 ид. част от собствената си 1/2 ид. част от същия имот за
сума в размер на 9900 лв.
Във всеки от актовете е предвидена клауза, че ищецът запазва вещно
право на ползване върху имотите.
Тъй като сделките по горепосочените нот. актове са сключени лично от
ищца от значение за делото е въпроса дали има пороци на волята му на
3
посочените основания при сключването на сделките. По отношение на
наведеното основание, че той не е разбирала сделките и не е могла да
ръководи действията са събрани гласни доказателства – свидетелски
показания, приети са писмени доказателства и е прието заключение на
назначена експертиза, като вещото лице М. дава заключение, че ищецът не е
могъл да разбира свойството на извършваното и да ръководи действията си
както към момента на сключване на сделките, така и понастоящем, а също и
към момента на освидетелстването му по гр.дело №*** г. по описа на РОС, с
решението по което е поставен под ограничено запрещение. При съвкупната
преценка на заключението на вещото лице, писмените доказателства по
делото и свидетелските показания съдът счита, че при подписването на
въпросното пълномощно Д. не е разбирал естеството на правните сделки, като
формално е разбирал, че се явява пред длъжностно лице и подписва
документи с определено правно значение, т.е. до определена степен е могъл
да ръководи постъпките си, но не е при адекватна и пълноценна преценка на
случващото се. За това сочат свидетелските показания на посочените от
ищцовата страна свидетели, от които е видно, че личностната промяна в
ищеца е с давност от около 4-5 години, че след като е разбрал за процесните
сделки е бил много стресиран и изненадан и е заявил, че не е ходил при
нотариус и не е подписвал нищо, както и че се чувства измамен, че случаите,
при които той забравя скорошни събития и свои действия не са единични и че
датират от около две години. Тези показания на първо място се потвърждават
от медицинската документация по делото – амбулаторен лист от *** г., от
който е видно че при преглед на ищеца от психиатър е поставена работна
диагноза „мултиинфарктна деменция“ като при прегледа е констатирано, че
пациентът е със запазено общо състояние, но психомоторно е забавен,
подчиняем на придружител, че отговаря на зададените въпроси забавено, че
не е ориентиран за време и място, че съобщава за слухови халюцинации, че е
с отслабен емоционално-волеви контрол и деградация на социалното
поведение и мотивация. Става въпрос за преглед, осъществен непосредствено
след изповядването на атакуваните сделки, което изключва каквато и да било
възможност влошаването на състоянието му да е настъпило впоследствие.
Този извод се потвърждава и от последващото му поставяне под запрещение,
което също е осъществено след медицинско освидетелстване от специалист в
областта на психиатрията. Така от съдебното решение по гр. дело №*** г. по
4
описа на РОС е видно, че въпреки, че в ежедневието си той се справя добре с
различни битови проблеми е налице деменция и когнитивни проблеми, които
с времето са се изострили и не му позволяват да взема адекватни решения
като не е в състояние пълноценно да се грижи за своите работи и да защитава
интересите си. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице
М. по приетата по настоящото дело психиатрична е-за. Със същото се
установява, че при ищеца е налице запазена „фасада“, която показва справяне
с ежедневните битови задължения и спазване на заучените модели на
поведение, но дементните процеси са налице, вкл. и към момента на
изповядване на атакуваните сделки и е налице невъзможност за справяне с
по-сложни ситуации, каквато по естество е ситуацията, при която ищецът се
разпорежда с цялото си недвижимо имущество и то с няколко сделки,
показващи различно отношение – дарение и покупко-продажба и то на
идеални части от имотите при положение че двете намерения –
безвъзмездното за дарение и възмездното за продажба по естеството си си
противоречат и при положение че продажната цена не е пазарната цена, а
данъчната оценка на имотите. Показателни, че това е така са последващите му
реакции както непосредствено след сделките –
„…Веднага казах на баща ми. Той беше изключително учуден и каза, че
не знае такова нещо, и че се чувства измамен…. извадих преписи и му
представих документи, за да му покажа, защото той казваше „там има ли
мой подпис“, даже казва „аз съм се подписал, ама не с мой подпис“, даже
вкъщи се смяхме на думите му как така значи имам мой подпис имам и
немой подпис. Като му показах той казва, че не е негов подпис, казва „аз съм
се подписвал, но не с моя подпис, аз не знам какво съм подписвал“, това ми
казва. Той казва „аз се чувствам измамен“.(показанията на дъщеря му – св.М.
М.)
така и при прегледа му от вещото лице –
„….Направи ми впечатление през по-голямата част от събеседването,
че той когато аз задавах по-сложни въпроси той се напрягаше
изключително, което това го кара той да бъде неоправдано емоционален и
това кататимно мислене е точно такова, може да провокира действия
неблагоприятни за самото лице. В момента ако се опита да се насочи
вниманието към момента на сделката, това го напрягаше когато му
5
задавах такива въпроси и той не можеше да обясни в пълнота може би
цялостната ситуация, чувстваше се изменен от това, дори се обвиняваше,
че не знае какво е направил. Отношението му към момента към това,
което е направил в един момент беше ядосан от всичко това, в друг
момент след това като чели с лека ръка казваше „нямам, аз нямам
жилище“, което за мен говори, че е налице безкритичност“.
Така установеното не се опровергава от обстоятелството, че ответникът,
който е негов внук и дъщеря му са в изострени отношения по повод имотите
на ищеца, за което свидетелстват посочените от ответника свидетели. Съдът
изцяло не дава вяра на техните показания в частта относно умствените и
волеви възможности на ищеца, т. к. са в противоречие не само с показанията
на посочените от ищеца свидетели, но е с обективното здравословно
състояние на ищеца, което се установява от медицинска документация, от
заключението на вещото лице по настоящото дело и от влязлото в сила
съдебно решение, с което е поставен под ограничено запрещение. Става
въпрос за лице на 85 години с деменция с умерено изразена характеропатия.
От заключението на вещото лице е видно, че в личността на ищеца са налице
неблагоприятни промени - налице увреждане на паметта, забавен темп на
психологически процеси, повишена изтощаемост на вниманието, нарушена
способност за превключване от една тема към друга, нарушена способност за
логическо разсъждение, отслабени задръжки и кататимно мислене – т.е.
самозаблуждаване в определена насока под влиянието на информация от
книги, филми и т.н. Вещото лице установява, че тези промени нарушават
висшите мозъчни функции и пречат лицето да се ориентира напълно
адекватно и самостоятелно в сложни ситуации като той няма способност да
осмисля обстановката в цялост и да отличава главното от второстепенното. С
оглед на изложеното съдът приема за доказано по категоричен начин, че към
момента на сключването на процесните сделки ищецът макар и формално да е
бил дееспособен, не е разбирал и не е могъл да ръководи действията си с
оглед предявените искове по чл.31, ал.1 от ЗЗД следва да се уважат изцяло.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД следните сделки:
6
- по нотариален акт №** том **, рег. №***, д. №***/*** г. на 221-ви РН,
вписан в СВ Русе с вх. Рег. №***/**** г., акт №**, том **– договор за
дарение, с който ищецът Г. М. Д., ЕГН:********** дарява на ответника Д. И.
Г. 1/100 ид. част от собствените си 3/4 ид. части от посочените недвижими
имоти - апартамент и гараж.
- по нотариален акт №***, том **, рег. №***, д. №***/*** г. на 221-ви
РН, вписан в СВ Русе с вх. Рег. №***/**** г., акт №**, том **– договор за
покупко-продажба, с която ищецът Г. М. Д., ЕГН:********** продава на
ответника Д. И. Г. 99/100 ид. части от собствените си 3/4 ид. части от
посочените недвижими имоти - апартамент и гараж за сума в общ размер на
9900 лв. за двата имота;
- по нотариален акт №**, том ***, рег. №***, д. №***/*** г. на 221-ви
РН, вписан в СВ Русе с вх. Рег. №***/*** г., акт №**, том **– договор за
дарение, с който ищецът Г. М. Д., ЕГН:********** дарява на ответника Д. И.
Г. 1/100 ид. част от собствената си 1/2 ид. част от апартамент.
- по нотариален акт №***, том **, рег. №**, д. №**/*** г. на 221-ви РН,
вписан в СВ Русе с вх. Рег. №***/*** г., акт №***, том **– договор за
покупко-продажба, с която ищецът Г. М. Д., ЕГН:********** продава на
ответника Д. И. Г. 99/100 ид. части от собствената си 1/2 ид. част от
апартамент.
ОСЪЖДА ответника Д. И. Г., ЕГН:********** да заплати на ищеца Г. М.
Д., ЕГН:********** сумата в размер на 5069,66 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7