Решение по дело №4320/2009 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              ,18.10.2010 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                                       

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар М.К.

като разгледа докладваното от районния съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №4320 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК и по чл.123 ал.2 от СК, във връзка с чл.76, т.9 от ЗБЛД.

Подадена е искова молба от Й.Г.Г., с ЕГН **********,***, съдебен адрес:  - адв.Е.Б. против Й.М.Й., с ЕГН **********,***, в която ищцата твърди, че е работила и живяла в Р Италия, където се запознала с ответника. Той също от години живеел и работел там. Тя била в гр.Н., а той в гр.Р. Преместила се при него и заживяли, като съпрузи. След като ищцата разбрала, че е бременна, се прибрала в Б.. Това станало в началото на лятото на 2008 г. Ответникът останал в И., като твърдял, че не може да прекрати договора си за работа. Ищцата веднага започнала работа, тъй като й предстояло да излиза и в отпуск по майчинство. На 30.01.2009 г. се родило детето им В. Й. Й., с ЕГН **********.***. Ответникът припознал детето и е вписан в акта му за раждане, като баща. След раждането на детето, ищцата се преместила да живее в дома на ответника в гр.П. Не срещнала обаче никаква подкрепа и разбиране от ответника. Той си позволявал да я удря, обиждал я без никакво основание. Не й помагал по никакъв начин при отглеждането на детето. В края на месец юли тази година, се върнала отново в гр.П. в дома на родителите си. Грижела се сама за детето. Можела обаче и разчитала на помощта на брат й и снаха й, с които живеели заедно. Жилището било голямо и били добре устроени. Твърди също, че ответникът предявява претенции към детето, но тя е тази, която единствено се грижи за него и изцяло е поела издръжката му. Оказало се, че детето има заболяване - таласемия, за което трябва да се направят изследвания и на двама им, като негови биологични родители. Потърсила ответника, за да се явят на преглед и си направят изследвания, но установила, че той отново е заминал в И. Опитала се да се свържа с него по телефона, чрез негова близка. От нея разбрала, че наистина се е върнал в И. Помолила я,  да му предаде, че е наложително да се чуят с него във връзка със здравословен проблем на детето. Ответникът обаче отказвал да разговарят дори и по телефона. Тя направила изследванията, но за да се даде оценка на здравословното състояние на детето, задължително следвало да се направят изследвания и на бащата.

            Ищцата твърди също така, че майка й от дълги години живее и работи в И.. Можела да разчита на нейната подкрепа. Тя и ответникът също живеели и работили там. Към настоящия момент, той отново се е върнал в И. Без съгласието на ответника, обаче, детето не можело  да напуска пределите на страната. Ищцата можела да се устрои да работи в И, но за да заминат заедно с детето,  е необходимо съгласието на бащата.

            Моли съда да постанови решение, с което да предостави на нея грижите за детето им В. Й. Й., с ЕГН **********, да определи да живее при нея, като тя упражнява родителските права върху детето и осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 01.08.2009 г., ведно със законната лихва и постанови предварително изпълнение  на решението в тази част, както да постанови решение, с което да разреши детето да напусне пределите на страната, придружавано от нея, неговата майка и й присъди разноски. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

            В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответника Й.М.Й., чрез адв.Т.С.М. *** - пълномощник, съдебен адрес: ………... Твърди се, че доверителят й не възразява родителските права за детето им В. Й. Й.  да бъдат предоставени на майката Й.Г.Г., като моли съда да определи режим на контакти за доверителя й, съгласно закона. Оспорвам претенцията на ищцата за издръжка по размер. Съображенията й за това са следните: Доверителят й нямал възможност да заплаща претендираната издръжка в размер на 200 лева месечно. Същият бил безработен и не получавал никакви странични доходи. Доверителят й плащал издръжка в размер на 60 лева за сина си М. Й.Й., с ЕГН **********. Доверителят й не притежавал недвижими имоти, които да отдава под наем и да реализира допълнителни доходи. Предвид изложеното по-горе, доверителят й преценявал, че към настоящия момент би могъл да изплаща месечна издръжка на детето си В. Й. Й. в размер на 60 лв. месечно.

            По искането за издаване на разрешение за напускане на детето им извън пределите на страната, категорично възразява детето им В. Й. Й. да напуска пределите на страната ни, придружавано само от майка му. Счита, че нито тя, нито с помощта на майка си, могат да осигурят нормален живот в И., както тя твърдяла, нито да му бъде осигурено адекватно лечение. Представя писмени доказателства. Взема становище по доказателствените искания на ищцата.

Така предявените искове се поддържат изцяло в проведеното по делото съдебно заседание от ищцата лично и от пълномощника й – адвокат Е.Б. от П. адвокатска колегия. Молят съда да уважи изцяло исковите претенции. Излагат доводи по същество.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща свои представител. Чрез пълномощника си – адвокат Т.М. *** изразява становище по същество в представената и приета по делото писмена молба.

            Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства, безспорно се установява, че страните - ищцата и ответникът са родители на малолетната В. Й. Й., родена на *** ***, с ЕГН **********. Не е спорно и обстоятелството, че детето е родено в резултат на съвместното съжителство на ищцата и ответника, без те да имат сключен граждански брак.

            От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна, се установява, че детето се е родило в гр.П. и че една седмица след раждането му, детето и майката са отишли да живеят при бащата-ответника в гр.П. Там са останали около четири месеца, след което са се върнали обратно в гр.П. От този момент и понастоящем, ищцата и детето живеят в гр.П. в дома на нейния брат – свидетеля К. Г. и неговото семейство. През цялото това време, ответникът не е идвал и не се е интересувал от детето, не му е изпращал и издръжка. Не се появил и за необходимите задължителни изследвания на двамата родители, с оглед заболяването на детето. Грижите за детето са поети изцяло от неговата майка-ищцата. Последната е подпомагана от брат си, а така също и от майка си, която от дълги години живее и работи в И., където има постоянна работа и е осигурена. Според свидетелката С. К., ищцата е много добра майка и се справя прекрасно със задълженията си. Детето е привързано към майка си и е постоянно с нея.

            Свидетелката В. Г. – леля на ищцата дава показания, че е търсила ответника на работното му място в гр.П., във връзка със заболяването на детето и нуждата от изследвания, но не го намерила. Там разбрала, че той си е стягал документите и е заминал за И. Впоследствие същото й казала и майката на ответника в телефонен разговор. В подкрепа на това, че ответникът пребивава в И е и отразеното в приложеното по делото съобщение, адресирано до него, от 23.04.2010 год., в което е посочено, че неговата майка е получила призовката и че по нейни данни синът й е в И.

            От приетия по делото и неоспорен от страните Социален доклад на отдел ”Закрила на детето” към дирекция ”Социално подпомагане”-гр.П. се установява, че след извършеното социално проучване, социалните работници са установили, че за детето В. Й. Й. се полагат много добри грижи от страна на майката Й.Г.Г., с подкрепата на нейните близки. Затова считат, че ищцата има нужния родителски капацитет, жилищни и битови условия и финансови средства, за да упражнява родителските права върху малолетната В. Майката е заинтересована от развитието, здравословното и емоционално състояние и задоволяване на базовите потребности на детето.

            При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:           

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че занапред родителските права върху детето В. Й. Й. следва да се упражняват от майката Й.Г.. Установи се, че след раздялата между ищцата и ответника,  детето е останало да живее с майка си и че същата изцяло е поела грижите по неговото отглеждане и възпитание, като бащата е прекъснал изцяло връзката с детето, без в настоящия процес да се установиха причините за това. Той, след като е знаел за наличието на здравословен проблем на детето му, дори не се е явил на задължителните за това изследвания на двамата родители. Едва в съдебно заседание представи писмени данни за направени такива на 16.08.2010 год., оспорени от майката с мотива, че те са недостатъчни и че е необходимо личното му явяване в лаборатория в гр.С. Установи се също, че между детето и майката съществува силна емоционална връзка, привързаност, взаимна обич. С оглед всичко това, съдът намира, че ще бъде в изключителен интерес на детето, същото и занапред да живее при своята майка и тя да упражнява родителските права върху него. Нещо повече, ответникът не оспори тази претенция на ищцата и в писмения си отговор, представен по делото, заяви, че не възразява родителските права за детето им Виктория да бъдат предоставени на майката.

В настоящето производство, ще следва да се определят мерки на лични отношения на детето с неговия баща. Съобразявайки данните по делото, съдът намира, че същият следва да вижда детето всяка последна събота от месеца от 10.00 до 17.00 часа. Предвид липсата на контакти помежду им през последната повече от една година и с оглед възрастта на детето, към момента по-разширен режим не е в интерес на детето. При промяна на отношенията помежду им съществува законова възможност за изменяне на режима.

Следва в тежест на ответника да се присъди издръжка в размер от 100 лева, който съдът прецени, с оглед възрастта на детето, неговите нужди и заболяването му, а от друга страна възможността на бащата да осигурява същата, предвид, че работи в И., че е млад човек в работоспособна възраст и добро здравословно състояние /данни в противоположния смисъл не се представиха по делото/. Издръжката следва да се присъди, считано от 01.08.2009 г., в каквато насока е и претенцията на ищцата, тъй като се установи, че от фактическата раздяла на родителите, ответникът не полага грижи и не дава издръжка за малолетната си дъщеря. Над размера от 100 лева и до претендирания с исковата молба размер от 200 лева, претенцията, като неоснователна, ще следва да се отхвърли.

Следва да бъде уважен и искът за даване на разрешение детето да пътува извън страната.

В писмения си отговор, ответникът мотивира несъгласието си с това детето да напуска пределите на страната, придружавано само от майка си, с твърденията, че нито тя, нито с помощта на нейната майка могат да осигурят нормален живот  на детето в И., нито да му бъде осигурено адекватно лечение.

По делото се събраха категорични данни за възможностите на майката – финансови, битови, родителски капацитет и наличие на силна подкрепа от страна на близките й – да отглежда и възпитава детето както в РБ., така и в И.. Установи се също, че ответникът, от раздялата му с ищцата, не поддържа никакви контакти с майката и детето и не общуват по никакъв начин. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищцата е работила в И. преди раждането на детето. Понастоящем там живее и работи и нейната майка, която има постоянна работа и доходи  и е социално и здравно осигурена в чуждата държава. Ежемесечно майката на ищцата я подпомага и сега докато тя и детето са в Б., като им изпраща пари.

Не на последно място с даването на разрешение в искания смисъл ще се предотврати ограничаването на правата на детето, гарантирани, както с Конституцията на РБ, така и с Конвенцията за защита правата на детето. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.2 от КЗПД, правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в конвенцията. Съобразявайки горното и при липса на отрицателни предпоставки, съдът намира и този иск за основателен.

            С оглед изхода на делото, ще следва в тежест на ответника да се възложат сторените от ищцата разноски по настоящето дело в размер общо на 471,00 лв.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, ще следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р       Е        Ш         И:

           

ПО иска с правно основание чл.127 ал.2 от СК, предявен от Й.Г.Г., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: ………… - адв.Е.Б. против Й.М.Й., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: ………….. ПОСТАНОВЯВА детето В. Й. Й., родена на *** ***, с ЕГН ********** да живее при майката Й.Г.Г., с ЕГН **********, която ще упражнява и родителските права и задължения върху нея.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Й.М.Й., с ЕГН ********** с детето В. Й. Й., както следва: същият има право да го вижда всяка последна събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа.

ОСЪЖДА Й.М.Й., с ЕГН **********,*** да заплаща на детето В. Й. Й., чрез неговата майка и законен представител Й.Г.Г., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 01.08.2009 г., ведно със законната лихва до настъпване на обстоятелства за изменянето или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за издръжка над размера от 100 лева до претендирания с исковата молба размер от 200 лева, като неоснователна.

ПО иска с правно основание чл.123 ал.2 от СК, във връзка с чл.76, т.9 от ЗБЛД на Й.Г.Г., с ЕГН **********,*** против Й.М.Й., с ЕГН **********,*** ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ детето В. Й. Й., родена на *** ***, с ЕГН ********** да пътува в чужбина.

ОСЪЖДА Й.М.Й., с ЕГН **********,*** да заплати на Й.Г.Г., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в общ размер на 471,00 лева.      

На основание чл.242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: