№ 3564
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100509531 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез юрк. П., срещу решение № 791/26.01.2024г., постановено по
гр.д. № 51253/2022г. по описа на СРС, 123-и състав, с което на основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е осъден да заплати на ищеца ЗАД „Армеец“
АД, сумата 2 173.31 лева, представляваща регрес по щета № 30017030101008/2017г. с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 21.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата 622.25 лева – обезщетение за забава
върху същата главница за периода от 21.09.2019г. до 20.09.2022г. и на ищеца са
присъдени разноски.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно
решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. По делото не било установено, че ПТП настъпило на републикански
път I-7, посока от гр. Елхово към гр. Ямбол, разклон с. Тенево и по механизма, описан
в исковата молба – по делото не били представени официални документи, ползващи се
с материална доказателствена сила, показанията на разпитания свидетел останали
неподкрепени от други независими доказателства, налице били противоречия в
декларираното пред застрахователя в уведомлението-декларация и изложеното от
свидетеля при разпита му в о.с.з. Съдът не следвало да кредитира САТЕ – същата била
1
изготвена на базата на предположения и теоретични постановки, вещото лице
преповторило показанията на свидетеля. В мотивите на СРС не били обсъдени
писмените доказателства за извършени ремонтни действия в процесния пътен участък
няколко месеца преди датата на ПТП, не бил обсъден и вида на щетите и техния
размер. Видно било от описа на застрахователя, че предна дясна гума била за подмяна,
а джантата – за ремонт. Повторният оглед в автосервиза бил извършен два месеца след
ПТП, като искането на автосервиза било джантата да се отрази за подмяна, поради
липсващо парче. С отговора на исковата молба ответникът оспорил размера на
вредата, но СРС оставил и това му възражение без коментар. Не било обсъдено и
възражението на ответника за техническа грешка при изчисляване на обезщетението –
застрахователят начислил ДДС върху сума, върху която вече бил начислен ДДС –
фактура № 69155/10.11.2017г., издадена от „Х и Г Сливен“ ООД и опис на щетите по
претенция № 300117030101008/04.12.2017г. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД не е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство,
чрез юрк. Ж., оспорва същата като неоснователна. Моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Третите лица-помагачи на страната на ответника „Трейс Ямбол“ АД,
„Технострой Инженеринг 99“ АД и „Трейс БГ“ ЕООД не заявяват становища във
въззивното производство.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на постановеното първоинстанционно решение
на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
Въззивният съд е приел за основателни въведените от въззивника възражения за
допуснати от СРС процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, предвид на
което със свое разпореждане е разпределил доказателствена тежест по исковете и е
предоставил възможност на страните да предприемат съответните процесуални
действия. Страните, въпреки предоставената им възможност, не са заявили
доказателствени искания във въззивното производство.
От представената по делото застрахователна полица № ********** от
18.04.2017г. се установява, че на посочената дата ищецът и „Порше Лизинг БГ“ ЕООД
2
сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка
„Каско“ за т.а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег.№ ****, с клауза „П - Пълно Каско“,
съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Страните по
имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 61 044.16 евро и
период на покритие на застраховката от 27.04.2017г. до 26.04.2018г. Видно от
съдържанието на полицата, застрахованият декларирал, че получил ОУ и специалните
условия на застрахователя и бил запознат със същите. Съобразно съдържанието на ОУ,
сключеният договор за имуществена застраховка с клауза „Пълно Каско“, покривал
настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно
произшествие от удар с неподвижни предмети и препятствия по пътното платно,
нарушена цялост на пътното покритие и др. – р. III „Покрити рискове“, т. 12, вр. т. 8.3
ОУ. По делото е представен и добавък № 2/10.10.2017г. към горната застрахователна
полица, с който правата и задълженията по същата били прехвърлени на „Зенон БГ“
ООД, предвид постъпило искане от това дружество и представено пред застрахователя
свидетелство за регистрация на МПС № ********* (свидетелство за регистрация, част
II, на л. 31 от преписката на делото на СРС).
По делото са събрани доказателства, от които се установява, че страните по
застрахователния договор изпълнявали същия, ведно с представените по делото ОУ
към него, в т.ч. на 09.11.2017г. застрахованият уведомил застрахователя със заявление-
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ за настъпили на същата дата при
движение от гр. Елхово към гр. Ямбол, в района между разклоните за селата Бояново и
Окоп, увреди на застрахования товарен автомобил марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег.№
****, а именно предна дясна гума, в резултат от преминаване на автомобила през
намираща се на пътното платно дълбока необозначена дупка, а застрахователят
образувал щета № 30017030101008, извършил огледи, събрал доказателства,
определил и изплатил застрахователно обезщетение. Доколкото застрахователният
договор е търговска сделка, приложение намират правилата на Търговския закон и в
частност чл. 293 ТЗ, според който неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. С
арг. от нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, неспазването на формата за действителност може
да доведе до нищожност на сключения договор само, ако има оспорване от страна по
него. Страната по договора не може да се позовава на нищожност поради неспазване
на формата, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. Следователно трето лице също не би могло да
оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните по
същия може да се заключи, че те не са оспорвали действителността на изявленията си.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства несъмнено се
установява, че никоя от страните по застрахователния договор не оспорила
действителността на изявленията, а напротив - и двете страни изпълнявали
3
задълженията си по застрахователния договор, сключен със застрахователна полица
застрахователна полица № ********** от 18.04.2017г. за имуществена застраховка
„Каско“ и добавък № 2/10.10.2017г. към същата. Ето защо и ответникът АПИ не може
да се позовава на недействителност поради липса на доказателства за заплатена от
застрахования застрахователна премия, каквито възражения е въвел с отговора на
исковата си молба.
От писмените доказателства по делото – заявление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 09.11.2017г., подписано от св. К.А., писмо рег. №
105840-568/04.12.2017г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“, районен
център-Бургас, изготвен от застрахователя приемо-предавателен протокол от 10.11.
2017г. за приета гума, фактура № 69155/1017г., издадена от „Х и Г Сливен“ ООД за
нова гума, демонтаж и монтаж, баланс, на обща стойност 925 лева с ДДС, изготвени
от застрахователя описи на щетите по претенция № 3001703101008 от 04.12.2017г. и от
19.01.2018г., и гласните такива, събрани чрез разпита на св. А. се установява, че в
срока на застрахователното покритие, на 09.11.2017г., привечер, застрахованото МПС
претърпяло увреда. При движение по републикански път I-7, посока от Р Турция към
гр. Ямбол, в района между разклоните за селата Бояново и Окоп, конкретно - при
отбивката за с. Тенево, процесното застраховано МПС преминало през
несигнализирана пълна с вода дупка, находяща се в дясната част на платното за
движение. От преминаването през дупката била увредена предна дясна гума и джанта
на автомобила. Същите вреди по застрахования автомобил от реализираното ПТП се
установяват и от преписката по образуваната при ищеца щета № 3001703101008, в т.ч.
приемо-предавателен протокол от 10.11.2017г., описи от 04.12.2017г. и от 19.01.2018г.,
фактури, възлагателно писмо, доклад по щета.
От писмените доказателства по делото – заявление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 09.11.2017г., писмо рег. № 105840-568/04.12.2017г. от
МВР, Дирекция „Национална система 112“, приемо-предавателен протокол от
10.11.2017г., фактури, изготвени от застрахователя описи на щетите по претенция №
3001703101008 от 04.12.2017г. и от 19.01.2018г., и гласните такива, събрани чрез
разпита на св. А., както и от изслушаното заключение на САТЕ се установява, че
причина за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС била необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно на републикански път I-7, посока от Р Турция
към гр. Ямбол, в района при отбивката за с. Тенево, през която МПС преминало и по
този механизъм били получени установените от застрахователя увреди.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установило, че щетите
настъпили от преминаването на автомобила през налична дупка на пътното платно и
че мястото на ПТП не било уточнено са неоснователни.
На първо място досежно възражението за липсата на съставен протокол за ПТП
4
съдът намира, че р. XII ОУ на ищеца урежда необходимите документи, които
застрахованият следва да представи пред застрахователя за доказване на претенцията
си за заплащане на застрахователно обезщетение. ОУ не изключват възможността
застрахователят да приеме настъпването на събитието за доказано само въз основа
декларативни показания на водача, щом не са налице основания за некредитирането
им. Отделно предвид разпоредбите на чл. 123, ал. 1 ЗДвП и чл. 125 ЗДвП, при случай
на ПТП с имуществени вреди, не е налице задължение за участвалото в ПТП лице да
уведомява органите на КАТ, както и за последните не е нормативно установено
задължението да посещават мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното
произшествие, щом произшествието е с един участник и МПС е в състояние да се
придвижи на собствен ход, какъвто е настоящият казус - арг. чл. 125, т. 8 ЗДвП.
Съобразно събраните по делото гласни доказателства, непосредствено след
настъпването на ПТП компетентните служби били уведомени по телефона и на св. А.
бил предоставен рег. № 68322 за инцидента с процесния автомобил. Същото
обстоятелство, посочено от св. А. и в уведомлението му декларация за щета пред
застрахователя, е удостоверено и в писмото от 04.12.2017г. на МВР, Дирекция
„Национална система 112“. Ето защо неоснователни са възраженията в жалбата, че
показанията на разпитания свидетел останали неподкрепени от други „независими“
доказателства.
Свидетелят А. добре си спомня инцидента. Автомобилът бил служебен, на
дружество „Зенон“. Свидетелят пътувал за Р Турция, за да закара одитор на
дружеството. Излага, че ПТП се случило, когато се връщал през КПП-Лесичево.
Пътувал в посока гр. Ямбол. Било на свечеряване. Преди това валял дъжд. Било мокро.
Инцидентът станал на отбивката за с. Тенево. Свидетелят управлявал автомоила с
около 70 км/ч, трафикът бил нормален към спокоен. Дупката била в дясната част на
платното за движение. Същата била несигнализирана, не била обозначена по някакъв
начин. Била пълна с вода и свидетелят нямало как да я възприеме предварително, нито
да реагира. Възприел я едва, когато настъпил ударът в джантата. След преминаването
на автомобила през дупката се получил „балон“ на гумата, а джантата била изкривена.
Автомобилът можел да се придвижи на собствен ход. Свидетелят се обадил на
органите на МВР и оттам получил регистрационен номер за произшествието.
Автомобилът имал застраховка. На следващия ден свидетелят лично закарал
автомобила в офис на застрахователя „Армеец“ в гр. Стара Загора. Там извършили
оглед, изготвили опис и снимков материал. Гумата подменили в сервиз, а увредената
предали на застрахователя в гр. Стара Загора. Джантата била подменена по-късно в
сервиз на „Фолксваген“ в Стара Загора. Първо новата гума била сложена на старата
джанта. Поръчали и нова джанта, но я чакали да пристигне и смяната й станала по-
късно. Старата джанта свидетелят смята, че останала в сервиза на „Фолксваген“ в гр.
Стара Загора.
5
Показанията на свидетеля А. кореспондират напълно с писмените доказателства
по делото. Кореспондират и със заключението на изслушаната САТЕ. Ето защо всички
събрани по делото доказателства следва да бъдат кредитирани.
Пред първоинстанционния съд ответникът е въвел твърдение за извършени
ремонтни дейности в процесния пътен участък няколко месеца преди датата на ПТП.
Представил е описание на републикански път I-7, което не е в цялост (представеното е
до км 171.8), протокол № 40-1/10.05.2017г., съставен от ОПУ – Ямбол, РПС-Ямбол и
Обединение „Ямбол“, в което участват ТЛП по делото и количествен протокол
м.04.2017г.
От публично достъпна информация в Уикипедия съдът установи, че
конкретното място на ПТП се намира на км 275 от републикански път I-7. От
съдържанието на представения от ответника протокол № 40-1/10.05.2017г., съставен от
ОПУ – Ямбол, РПС-Ямбол и Обединение „Ямбол“ е видно, че сформираната комисия
установила, че към 30.04.2017г. били завършени и подлежали на плащане от
възложителя по посочения в документа договор – АПИ, СМР, реализирани по
републикански път I-7, а именно студено изкърпване на пътни настилки с
полимермодифицирана битумна емулсия и фракция под налягане в обем от 2.19 куб.м.
От количествения протокол е видно, че същите 2.19 куб.м материал били вложени в
участъка от републикански път I-7 от км 261+461 до км 280+762.
От обсъжданите писмени доказателства се установява, че през м.04.2017г. било
извършвано студено изкърпване на пътната настилка, като в участък от почти 20 км, в
обхвата на който попада и процесното място, на което ПТП настъпило, били вложени
общо 2.19 куб.м полимермодифицирана битумна емулсия и фракция. Въпреки
извършването на частичен ремонт през м.04.2017г. обаче, по делото несъмнено се
установява, че седем месеца по-късно, на 09.11.2017г., на републикански път I-7,
посока от Р Турция към гр. Ямбол, в района при отбивката за с. Тенево, се намирала
необозначена дупка на пътното платно, вдясно, през която застрахованото МПС
преминало и поради това получило увреди в предна дясна гума и джанта.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на САТЕ
се установява твърденият от ищеца механизъм на настъпване на ПТП. Показанията на
свидетеля А. са конкретни. Свидетелят сочи конкретното място на пътя, на който се
случило ПТП, и несъмнено пътят е републикански такъв. Св. А. в добре си спомня
пътната обстановка и липсата на пътен знак, който да сигнализира препятствие или
опасност. Показанията му възпроизвеждат непосредствени възприятия,
безпротиворечиви са и следва да бъдат кредитирани, тъй като напълно се подкрепят от
събраните писмени доказателства, в това число и депозираната пред застрахователя-
ищец декларация, писмото на МВР, Дирекция „Национална система 112“, както и от
категоричното заключение на съдебната автотехническа експертиза относно вида на
6
вредите, настъпили именно в причинна връзка с описания механизъм на ПТП.
Заключението на САТЕ е обосновано и компетентно изготвено въз основа на
събраните по делото доказателства и следва да бъде кредитирано от въззивния съд.
Вещото лице е изследвало доказателствата по делото – описи на застрахователя,
снимков материал, писмо на МВР, център 112, писмо от „Автохит“ с логото на Ауди
относно констатирания липсващ материал от джантата и необходимостта джантата да
бъде заменена с нова, вместо да бъде извършван ремонт, приемо-предавателни
протоколи и др. Доводите на въззивника, че писмените доказателства не били
„независими“, а почивали на показанията на св. А., поради което и заключението не
следвало да бъде кредитирано, са напълно неоснователни.
Съгласно изслушаното заключение по САТЕ сумата на щетите по
застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
2 343.51 лева с ДДС.
Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол от 10.11.2017г.,
на посочената в документа дата, по щета № 30017030101008, застрахователят приел от
св. А. 1 бр. гума „Пирели Скорпион“ 285/40R21. Съобразно съдържанието на
представената по делото фактура № 69155/10.11.2017г., издадена от „Х и Г Сливен“
ООД, за подмяна на увредената гума с нова, вкл. демонтаж, монтаж и балансиране,
застрахованият „Зенон БГ“ ООД сторил разход в общ размер 925 лева с ДДС, от които
755.83 лева – цена на новата гума без ДДС. В тази връзка на 22.12.2017г.
застрахователят изплатил на застрахования по щета № 30017030101008 сумата 565.80
лева (платежно нареждане от 22.12.2017г. на л. 26 от преписката на делото на СРС).
По делото е представена и фактура № 72969/15.03.2018г., издадена от „Автохит
2000“ ООД, и калкулация от 20.01.2018г., от които се установява, че за нова джанта и
труд, била начислена сума в размер на 1 607.51 лева с ДДС.
Съобразно представения по делото доклад по щета 30017030101008 от
26.03.2018г., застрахователят определил застрахователно обезщетение по фактурите в
общ размер 2 173.31 лева, като посочил, че част от обезщетението в размер на сумата
565.80 лева вече изплатил на собственика, а разликата от 1 607.51 лева подлежи на
изплащане. От представеното по делото преводно нареждане по същата щета се
установява, че на 11.04.2018г., по щета 30017030101008, застрахователят-ищец
заплатил на отремонтиралия джантата сервиз „Автохит 2000“ ООД сумата по
издадената фактура № 72969/15.03.2018г.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина
за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС било необезопасено препятствие
на пътното платно на републикански път I-7, посока от Р Турция към гр. Ямбол, в
района при отбивката за с. Тенево. За претърпените щети застрахователят – ищец
изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на сумата 2 173.31 лева.
7
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за
осъществен фактическия състав на чл. 411 КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и
деликтната отговорност на трето лице по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ
застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение, има правото да встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да претендира заплатената
като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването
на определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената
работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между
поведението на виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията
не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на
които е станало причина за противоправния резултат, респ. лица, на които е
възложено, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената работа,
не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на
бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.1 ЗП, в редакцията им към датата на
ПТП, на Агенция „Пътна инфраструктура“, е възложено задължението за управление,
изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища. Съобразно чл. 48, ал.1,
т. 1 ППЗП, в приложимата към датата на ПТП редакция, в задължение на Агенция
„Пътна инфраструктура“ е поставена поддръжката на републиканските пътища извън
границите на урбанизираните територии, както и платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. Предвид
легалната дефиниция на понятията „поддържане на пътищата“ и „ремонт на
пътищата“ в параграф 1 от ДР на ЗП – вмененото с горецитираната норма задължение
за Агенция „Пътна инфраструктура“ се изразява в извършването на дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно –
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението.
8
Безспорно по делото се установи, че процесното ПТП настъпило в резултат
наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на
републикански път I-7, посока от Р Турция към гр. Ямбол, в района при отбивката за с.
Тенево, задължението за чиято поддръжка на пътното платно, по горните доводи на
съда, към датата на ПТП, нормативно било възложено на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните
служители в агенцията, представлява противоправно и виновно, във връзка с чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, поведение при изпълнение на възложената им работа, което във връзка със
събраните гласни доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна
връзка с настъпилите щети на застрахованото имущество, предвид на което, съдът
намира за доказан по делото фактическия състав на нормата на чл. 411 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според
заключението по изслушаната САТЕ е 2 343.51 лева. Същият е по-голям от размера на
изплатеното от застрахователя обезщетение в общ размер 2 173.31 лева. Ето защо
регресното право на ищеца възникнало за по-малката от двете суми от 2 173.31 лева и
ликвидационните разноски.
Доколкото, по изложените мотиви, от значение за размера на регресното право
на ищеца са упоменатите стойности – пазарната стойност на щетата и изплатения от
застрахователя размер на застрахователното обезщетение, доводите на въззивника за
допусната от застрахователя грешка в изчисленията са ирелевантни – дължи се по-
малката от двете стойности плюс ликвидационните разноски (каквито в случая не се
претендират).
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани
доказателства последният да е погасил вземането на ищеца размер на 2 173.31 лева.
Ето защо до този размер претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 411 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД правилно е уважен.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение изпадането на ответника в забава и установения
от СРС размер на обезщетението за забава, съдът не намира основание за промяна
изводите на СРС по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е
ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
9
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият-ищец. Същият е
представляван от юрисконсулт и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лева. На основание
чл. 78, ал. 1 същата сума следва да му бъде присъдена.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 791/26.01.2024г., постановено по гр.д. №
51253/2022г. по описа на СРС, 123-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Агенция “Пътна инфраструктура”,
гр. София, пл. “Македония” 3, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
сумата 100 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на
ответника – „Трейс Ямбол“ АД, „Технострой Инженеринг 99“ АД и „Трейс БГ“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10