№ 1426
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330201790 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 51055-
S005746/08.07.2011г., издадено от Заместник Териториален Директор на ТД
на НАП-Пловдив, с което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева на
основание чл. 104 ал.1 от Закон за здравното осигуряване.
С жалбата се оспорва законосъобразността на НП и се моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без
разглеждане, а НП да бъде обявено за влязло в сила. Алтернативно моли за
потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред. По отношение на срочността на
жалбата, съдът съобрази, че върху НП е отбелязано с резолюция на
зам.директор на ТД на НАП Пловдив, че следва да се счита за надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН от дата 25.04.2019г. и е влязло в сила на
02.05.2019г. Това изявление обаче по никакъв начин не обвързва съда, който е
следва да направи самостоятелна преценка за спазване предпоставките на чл.
1
58, ал.2 ЗАНН.
От изричния текст на цитираната норма следва, че за да се счита НП за
редовно връчено по този ред е необходимо да са налице 2 кумулативни
предпоставки: 1. деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и
2. новият му адрес да не е известен. От систематичното тълкуване на двете
изисквания следва, че за да е налице първата предпоставка не е достатъчно
лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се
констатира, че трайно е преустановило връзката си с него. Практиката е
установила правилото, че за да се докаже това обстоятелство по несъмнен
начин е необходимо връчителят да е посетил адреса, няколкократно, но не по-
малко от два пъти и то в различно време – така и Определение № 1376 от
21.09.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2438 / 2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Определение № 66 от 11.01.2019 г. по к. ч.
адм. н. д. № 32 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив и
др.
Тези условия по делото, съобразно представените към преписката
писмени доказателства, не са налице. От приложения по преписката
протокол за извършена проверка се установява, че регистрираният адрес на
жалбоподателя е посетен еднократно на 12.10.2011г. в 10:45 часа, като е
установено, че към този момент обектът не работи, няма портиер или друг
служител, който да получи НП, като на входната врата е поставен катинар.
Тези данни по никакъв начин не са достатъчни, за да се обуслови извод,
че деецът трайно е прекъснал връзката си с известния по преписката и вписан
в ТР адрес. Тези данни водят единствено на извод, че към датата на
посещението обектът не е работел и е бил заключен, а не че лицето е
напуснало адреса.
Отделно от това, по делото са налични доказателства за надлежно
връчване на редица документи на представляващия дружество – Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 1609917012488309/01.08.2017 г.; Протокол за опис
на недвижим имот изх. № 8496/2009/000044/06.02.2012 г.; Съобщение за
насрочване на опис изх. № 8496/2009/000039/01.02.2012 г., което изключва
твърденията, че са извършвани многократни опити да се открие нарушителя
на адреса на седалище и управление на дружеството. Отделно от това, по
административната преписка е налична разпечатка от електронна поща за
2
изпратено Разпореждане изх. № С220016-137-0002448/28.02.2022 г. на Г.К.–
*** при ТД на НАП – Пловдив на електронен адрес: ***@ gmail.com.
Същевременно, от последно сочения акт на старши публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив се установява, че приходната дирекция, по
отношение на жалбоподателя, разполага с адрес по чл.8 от ДОПК, който е
седалището и адресът на управление на дружеството, както и с адрес за
кореспонденция: - *** (посочени още в Протокола от 08.10.2010г.), на който
няма данни лицето да е било търсено за връчване на наказателното
постановление преди посочената в него и твърдяна от
административнонаказващия орган дата на влизане в сила – 25.04.2019г.
Не се споделя и възражението, че чисто формално административен
адрес в гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1 не съществува, след като
видно от Протокола от 12.10.2011г. лицето е търсено именно на такъв адрес,
но не е бил намерен представител за връчване, доколкото достъпът до обекта
е бил ограничен, т.е. обектът, който е съответствал на посочения адрес, е бил
известен на АНО, но не са били направени други опити да се връчи НП.
Ирелевантно се явява и обстоятелството, че към 18.02.2022 г.
жалбоподателят е узнал за това НП, тъй като срокът за обжалване тече не от
узнаването за съществуването му (без да има данни дали лицето въобще е
запознато със съответното съдържание), а от връчването на наказателното
постановление.
От гореизложеното е видно, че от представените по преписката
доказателства, не се установява да са налице предпоставките на чл. 58, ал.2
ЗАНН, поради което изцяло незаконосъобразно се явява вписването,
направено 8 години по-късно, че НП следва да се счита връчено и то от дата
25.04.2019г.
В този смисъл е и практиката на АС-Пловдив по сходни случаи -
Определение № 908/07.06.2022 г. по ЧKАНД № 1366/2022 г. по описа на АС –
Пловдив, Определение № 923/08.06.2022 г. по ЧKАНД № 1215/2022 г. по
описа на АС – Пловдив, Определение № 1029/27.06.2022 г. по ЧKАНД №
1216/2022 г. по описа на АС – Пловдив, Определение № 1101/08.07.2022 г. по
ЧKАНД № 1414/2022 г. по описа на АС – Пловдив, Определение №
1100/08.07.2022 г. по ЧKАНД № 1365/2022 г. по описа на АС – Пловдив и др.
С оглед на така изложеното, жалбата се явява подадена в срок, поради
3
което е и процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следното:
Обжалваното наказателно постановление е издадено за това, че
дружеството жалбоподател не е спазило срока за внасяне по сметката на ТД
на НАП-Пловдив дължимите вноски за здравно осигуряване за периода от
01.08. – 31.08.2010г. в законоустановения срок до 30.09.2010г. В този период
се установява, че е имало 30 лица, работещи по трудови договори, като и към
момента на съставяне на АУАН – 11.01.2011г., дължимите
здравноосигурителни вноски за същите не били заплатени.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0061374 от 08.10.2010г. и от писмените
документи към същия, представени към административнонаказателната
преписка – справка за възнагражденията, върху които се дължат
здравноосигурени вноски, справка за лицата, работещи по трудови
правоотношения, справки за задълженията на задължено лице, справка
актуално състояние на дружеството и на всички действащи трудови договори
за същото, декларации от лица, работещи по трудово правоотношение.
Същата фактическа обстановка не е спорна между страните, признава се от
представителя на жалбоподателя, като по изрично негово искане не е бил
разпитван в хода на производството актосъставителя.
АУАН е издаден на 11.01.2011г., НП е издадено на 08.07.2011г.
Предвид приетото по-горе от съда нередовно връчване на НП, следва да
се приеме, че и към настоящия момент административнонаказателното
производство продължава да е висящо.
В административнонаказателния процес намират приложение правилата
за преследвателната давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която
ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез
съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице.
Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал.3 НК и тече до
реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на
дееца с влязъл в сила акт. От друга страна, абсолютната давност изключва
наказателното/административнонаказателното преследване независимо от
4
спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно постановление №
1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС, в административнонаказателния процес
намира субсидиарно приложение абсолютната преследвателна давност от 4,5
години. Същата тече от довършване на деянието до влизане в сила на НП.
В процесния случай, нарушението се твърди да е извършено на
28.02.2010г. Към датата на издаване на АУАН и НП, предвидените в чл. 34
ЗАНН давностни срокове не са били изтекли. Бездействието да се връчи НП в
продължение на 8 години обаче, е довело до изтичане на абсолютната
преследвателна давност през м. август 2014г. – 4 години и половина след
извършване на нарушението.
Съгласно чл. 34 ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява, при изтичане на предвидената в
закона преследвателна давност.
Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н.
д. № 9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на
давностните срокове в административнонаказателния процес.
Съгласно чл. 63, ал.6 ЗАНН съдът, независимо от материалната
законосъобразност на НП, го отменя и прекратява
административнонаказателното производство, в случаите предвидени в закон,
един от които е изтичане на преследвателната давност по чл. 34 ЗАНН.
На основание изричния текст на чл. 63, ал.1 ЗАНН това следва да стане
с решение, а не с определение, който акт намира приложение само при
прекратяване на съдебното производство (в който случай НП влиза в сила), но
не и при отмяна на НП и прекратяване на административнонаказателното
производство.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС, приемаща, че в случай на
вече издаден първоинстанционен санкционен правораздавателен акт (каквато
роля изпълнява НП), ако основанията за прекратяване на наказателното
производство настъпят пред въззивната инстанция (в случая тази роля се
изпълнява от районния съд) или пред касационната инстанция, те се
произнасят с решение, доколкото вече издаденият правораздавателен акт не
може да се отмени с определение.
Така Решение №149/08.10.2020 по дело №707/2020 на ВКС, Решение
5
№ 500, трето наказателно отделение, наказателно дело № 1729/2014 г.,
Решение №26/13.05.2019 по дело №1239/2018 на ВКС, Решение
№209/27.12.2019 по дело №614/2019 на ВКС.
Съгласно чл. 34 ЗАНН, изтичането на абсолютната давност се явява
безусловна пречка пред продължаващата висящност на
административнонаказателния процес, поради което НП следва да се отмени
и административнонаказателното производство да се прекрати, без за съда да
съществува възможност да разгледа материално-правния спор по същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя.
Същият не е претендирал присъждането на такива, нито има доказателства да
са били извършени, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 51055- S005746/08.07.2011г.,
издадено от Заместник Териториален Директор на ТД на НАП-Пловдив, с
което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *** е
наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева на основание чл. 104
ал.1 от Закон за здравното осигуряване.
ПРЕКРАТЯВА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНОТО
ПРОИЗВОДСТВО срещу „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ” АД
за нарушение по чл. 40, ал.1, т.1, б. „в“, вр. чл. 104 ал.1 от Закон за здравното
осигуряване, вменено с АУАН № S005746/11.01.2011г. и НП № 51055-
S005746/08.07.2011.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6