Р
Е Ш Е Н И Е
№103/4.6.2019г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 325 по описа за 2019 година на Девненския районен съд, II състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
Т.С.П., ЕГН **********, твърди, че с ответника М.П.П., ЕГН **********, са съпрузи,
сключили граждански брак на 12.10.1979 г. От брака си имат родени две деца,
които са навършили пълнолетие. Ответницата през 2006г. заминала на работа в***,
където заживяла с друг мъж и повече не се завърнала в гр. ***. Твърди, че бракът
между съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и морал съдържание и следва да
бъде прекратен, поради неразбирателство и настъпила фактическа раздяла. Моли за
прекратяване на брака, без съдът да се произнася по вината.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба. Ответницата излага,
че иска е допустим и основателен. Твърди, че заминаването й за*** е било
принудително и вследствие психическия тормоз от страна на ищеца. Излага, че живеят
разделени повече от 15 години и не могат да живеят като семейство. Желае да
продължи след развода да носи брачното фамилно име П.. Твърди, че придобитото
по време на брака жилище в гр. ***, ул. ***следва
да остане в обща съсобственост, като излага , че няма достъп до дома.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно
от представеното в оригинал по делото
дубликат на удостоверение за сключен граждански брак страните по делото
са съпрузи на основание сключен граждански брак, за което е съставен Акт за
граждански брак № 032 от 12.10.1979г., съставен в гр. ***, общ. ***, област
Варна. При сключване на брака ищцата е приела фамилно име П..
Видно
от представеното по делото удоставерение за семейно положение, съпруга и деца страните по делото са родители на две
деца, родени по време на гражданскя брак, всяко едно от които е навършило
пълнолетие към датата на исковата молба.
От
показанията на разпитания по делото свидетел С.Т.П. – син на страните, се
установява, че родителите му са се разделили, като от 2006г. не живеят заедно и
оттогава не са правили опити да се съберат да живеят заедно. От показанията на
разпитания по делото свидетел В.М.П., живееща в условията на фактическо
съжителство със свидетеля С.Т.П., се установи, че същата съжителства със сина
на страните от 2008г., като до 2014г. са живеели в къщата на М. и Т..
Свидетелката явства, че не е виждала М. да идва в имота, не знае, страните да
са правили постъпки, да се съберат и да заживеят заедно.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите въпреки близката връзка на същите със
страните по делото в частите, където информацията, излагана от същите, съвпада
с твърденията на страните, така както са обективирани в исковата молба и в
отговора към нея.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Предявеният
иск е за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната
връзка с правна клалификация чл. 49 СК. Като главно основание за разстройството
на брака се сочи трайната фактическа раздяла между съпрузите. Анализът на
събраните по делото доказателства сочи, че брачната връзка между съпрузите е
изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят
разделени. Всеки от съпрузите е започнал свой самостоятелен живот. При това
състояние на брачната връзка, същата трудно би била заздравена. В отношенията
между страните липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, което налага прекратяването му.
Искане
за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака не е
направено от никоя от страните, следователно съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Прекратяването
на СИО е последица от прекратяване на брака и настъпва по силата на закона
–чл.27, ал.1 СК , а не вследствие акта на съда – така проф. Л. Ненова , “
Семейно право на Република България“ , второ основно и преработено издание,
СОФИ –Р , 1994 г., стр. 207, поради което не е налице необходимост от
произнасяне на съда с диспозитив за тази последица на съдебното решение по
отношение на придобития по време на брака недвижим имот в режим на СИО.
По
въпросът, свързан с фамилното име на ответницата, съгласно трайната практика на
ВКС нормата на чл. 53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел
името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно
име. Разпоредбата на чл. 53 СК дава право само на съпруга, приел името на
другия съпруг, да заяви желание за възстановяване на предбрачното име. За
казусът иск по чл. 53 СК не е предявен от ответницата, поради което тя следва
да запази фамилното си име от брака.
Съдът
определя държавна такса по иска за развод при решаване на делото в размер на 75
лв., на осн. чл.6, т.1 и т.2 от ТДТССГПК, която да бъде заплатена от страните
поравно съгл. чл 329 от ГПК , при приспадане на вече платената от ищеца
държавна такса от 25 лева.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА между Т.С.П., ЕГН **********, и М.П.П.,
ЕГН **********, за което е съставен Акт за граждански брак №032 от 12.10.1979г.
от длъжностно лице по гражданското състояние при гр. ***, община ***, област
Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се
произнася по въпроса за вината, на осн. чл.49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА
след развода М.П.П. да носи брачното си фамилно име П. на основание чл.53 от СК.
ОСЪЖДА
Т.С.П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС сумата от 12,50 лева
/дванадесет лева и 50 стотинки/, представляваща държавна такса по иска за
развод, на основание чл. 6, т.1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329, ал. 1
от ГПК, както и държавна такса от
5,00 лева /пет лева/, ако за принудителното събиране на същата съда издаде
служебно изпълнителен лист
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ДРС сумата от 37,50 лева /тридесет и седем лева и 50 стотинки/,
представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т.1 и т. 2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл.
329, ал. 1 от ГПК, както и държавна такса от 5,00 лева /пет лева/, ако
за принудителното събиране на същата съда издаде служебно изпълнителен лист
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, считан от момента на съобщаването на страните, ведно с
препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ……….